Доброволец от бедстващите села: Сърцето на народа тупа, има смисъл да помогнем
Водното злополучие, което сполетя няколко карловски села и прекатурна живота на доста фамилии, които изгубиха дома си, сплоти хиляди от цяла България с една задача – да оказват помощ кой с каквото може. И по този начин разнообразни хора, на друга възраст, с всевъзможни специалности и статус се сплотиха, трогнати от страданието на хората и безизходицата. Обуха ботуши и хванаха лопатите, с цел да ринат тиня, да носят дървета и да се опитат да върнат домовете и вярата на потърпевшите. А хората от карловско ги нарекоха ангели.
Един от тези ангели е Кирил. Той е от Карлово и е преподавател по британски език на деца. Разбира за нещастието, до момента в който отива на работа. И за момент не се поколебава и дружно с другари още на идващия ден са в едно от най-засегнатите села – Каравелово.
„ Знаех, че ще е тежка гледката, само че не чаках чак толкоз. Беше ужасно! Навсякъде имаше вода, наноси, смазани коли, разрушени къщи, паднали огради, пътя го нямаше въобще. С всяка крачка ставаше все по-страшна гледката “, споделя Кирил.
персонален списък
В първия ден той и приятелите му оказват помощ на едно семейство с две деца, оживяло по знамение, защото приливната вълна минава безусловно през къщата им. Те, за благополучие, съумяват да се качат на горния етаж и по този начин да се спасят. Домът им обаче е един от най-засегнатите.
„ Хората бяха безмълвни и просто работеха. Не бяха обезверени, само че бяха шокирани. Благодариха ни, че сме там. А ние просто се захванахме да работим и да им помогнем “, разказва той срещата си с потърпевшото семейство.
„ В дома им или в това, което беше останало от него, нямаше порти, бяха изкъртени, водата е стигала два метра, на всички места имаше тиня, всичко се разпадаше. Вътре и пред къщата имаше трева, дървета... Поработихме съществено. Всичко ми се запечата в съзнанието доста мъчително. Мъката на тези хора и на цялата обстановка... Все едно си в доста заплашителен филм “, спомня си Кирил.
„ Материално не мога да бъда потребен, само че с един чифт ръце мога “, добавя той.
персонален списък
Кирил оказва помощ и в друго доста наранено от потопа карловско село – Богдан, където се среща с жена, която е изгубила дома си и от него е останала единствено една стена. Дали поради обвързаност, дали от нерешителност, или стеснение и позор от това да ѝ се помогне, дамата спи в оранжерията върху две дъски, дружно с животните си. С каквото може Кирил оказва помощ и на нея.
Заедно със свои другари провеждат и няколко акции за събиране на хранителни артикули от първа нужда и други консумативи, които носят на място. Впечатлен е какъв брой доста хора са откликнали на апела и желаят да оказват помощ.
„ В нашата страна под всичката гняс, трупана и стискана с години, тупа към момента сърцето на народа, видях го и на 6 септември, когато пристигнаха хиляди хора. Всички желаеха да оказват помощ доста “, споделя той.
Кирил споделя, че няма да се откаже да оказва помощ и с каквото може ще бъде потребен на бедстващите хора в Карловско.
„ Добро и зло постоянно ще има – те си вървят ръка за ръка. Проблемът на нас българите ни е, че постоянно гледаме да борим злото и се фокусираме върху него, а по-различно би било да се фокусираме върху това да отидем и да трупаме положително върху положителното. Ако всеки, който може, отиде в тези села и помогне с каквото може, нещата ще се получат полека-лека. Вместо да търсим оправданието да не вършим нещо, по-добре да го създадем. Истината е, че хората в България можем доста и при малко повече предпочитание да сме доста мощни и да създадем нещата да се случват в по-добрата посока! Има смисъл хората да отидат там и да оказват помощ на бедстващите. Трябва да си оказваме помощ “, моли Кирил.
Един от тези ангели е Кирил. Той е от Карлово и е преподавател по британски език на деца. Разбира за нещастието, до момента в който отива на работа. И за момент не се поколебава и дружно с другари още на идващия ден са в едно от най-засегнатите села – Каравелово.
„ Знаех, че ще е тежка гледката, само че не чаках чак толкоз. Беше ужасно! Навсякъде имаше вода, наноси, смазани коли, разрушени къщи, паднали огради, пътя го нямаше въобще. С всяка крачка ставаше все по-страшна гледката “, споделя Кирил.
персонален списък В първия ден той и приятелите му оказват помощ на едно семейство с две деца, оживяло по знамение, защото приливната вълна минава безусловно през къщата им. Те, за благополучие, съумяват да се качат на горния етаж и по този начин да се спасят. Домът им обаче е един от най-засегнатите.
„ Хората бяха безмълвни и просто работеха. Не бяха обезверени, само че бяха шокирани. Благодариха ни, че сме там. А ние просто се захванахме да работим и да им помогнем “, разказва той срещата си с потърпевшото семейство.
„ В дома им или в това, което беше останало от него, нямаше порти, бяха изкъртени, водата е стигала два метра, на всички места имаше тиня, всичко се разпадаше. Вътре и пред къщата имаше трева, дървета... Поработихме съществено. Всичко ми се запечата в съзнанието доста мъчително. Мъката на тези хора и на цялата обстановка... Все едно си в доста заплашителен филм “, спомня си Кирил.
„ Материално не мога да бъда потребен, само че с един чифт ръце мога “, добавя той.
персонален списък Кирил оказва помощ и в друго доста наранено от потопа карловско село – Богдан, където се среща с жена, която е изгубила дома си и от него е останала единствено една стена. Дали поради обвързаност, дали от нерешителност, или стеснение и позор от това да ѝ се помогне, дамата спи в оранжерията върху две дъски, дружно с животните си. С каквото може Кирил оказва помощ и на нея.
Заедно със свои другари провеждат и няколко акции за събиране на хранителни артикули от първа нужда и други консумативи, които носят на място. Впечатлен е какъв брой доста хора са откликнали на апела и желаят да оказват помощ.
„ В нашата страна под всичката гняс, трупана и стискана с години, тупа към момента сърцето на народа, видях го и на 6 септември, когато пристигнаха хиляди хора. Всички желаеха да оказват помощ доста “, споделя той.
Кирил споделя, че няма да се откаже да оказва помощ и с каквото може ще бъде потребен на бедстващите хора в Карловско.
„ Добро и зло постоянно ще има – те си вървят ръка за ръка. Проблемът на нас българите ни е, че постоянно гледаме да борим злото и се фокусираме върху него, а по-различно би било да се фокусираме върху това да отидем и да трупаме положително върху положителното. Ако всеки, който може, отиде в тези села и помогне с каквото може, нещата ще се получат полека-лека. Вместо да търсим оправданието да не вършим нещо, по-добре да го създадем. Истината е, че хората в България можем доста и при малко повече предпочитание да сме доста мощни и да създадем нещата да се случват в по-добрата посока! Има смисъл хората да отидат там и да оказват помощ на бедстващите. Трябва да си оказваме помощ “, моли Кирил.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ