В мозъка има код на стреса
Водещи невролози от целия свят са обединени от една цел - да разработят способи за понижаване на напрежението, откакто стана ясно, че в мозъка има код на напрежението.
Напрегнатостта, обвързвана с мъчителен опит, може да се промени, като се трансформират спомените. Мозъкът създава специфичен белтък в отговор на напрежението.
Това оказва помощ на човек да преодолее напрежението и да резервира душeвността си в положително здраве. Всеки стресов ден изцяло прекроява мозъка, трансформира нервните кафези и качеството им на контактуване една с друга.
В множеството случаи тези реакции са адаптивни и потребни, тъй като оказват помощ на мозъка да се оправи със напрежението и да се образува съответна поведенческа реакция.
В изключително тежки случаи обаче тази опция на мозъка се изчерпва и нервните кафези в хипокампуса – региона, която дава отговор за паметта и образованието – стартират да работят по-зле.
Една от тактиките, които мозъкът употребява, с цел да се оправи със напрежението, е смяната на формата на дребните процесори, които мозъкът нормално употребява за обмяна на информация с други неврони.
Тези процесори се назовават дендритни шипове. Размерът на тези шипове е към една хилядна част от милиметъра. Те са разнообразни по форма.
Дългите шипове са преносими и любознателни и непрекъснато сменят формата и колегата, с който поддържат връзка. Те ни оказват помощ да разбираме новите неща и да се учим.
След време те стават зрели, трансформират формата си към гъбообразна и престават да се движат и да сменят сътрудниците си. Тези шипове ни оказват помощ да си спомним това, което сме научили в миналото преди.
Това обаче не постоянно е добре, тъй като е по-добре човек да не си спомня за някои изключително стресови обстановки, защото това може да провокира съществени психологични разстройства.
По този метод в мозъка ни непрекъснато се води битка за салдото на тънките и гъбовидните шипове – т.е. битка за това кое би трябвало да запомним и кое би трябвало да забравим.
Когато човек е в стрес, мозъкът му създава белтък, който понижава гъбовидните шипове и по този начин понижава паниката от бъдещи стресови събития.
Този белтък, наименуван липокалин-2 не се създава по принцип, само че при стрес се изхвърля в огромни количества. Той унищожава гъбовидните шипове.
Ако обаче се отстрани този белтък, реакцията към стрес е по-активна и мозъкът реагира по-неспокойно при стресова обстановка.
Липокалин-2 се създава от мозъка, с цел да ни отбрани от несъразмерното безпокойствие и да ни помогне да се оправим с сложни обстановки.
