Абитуриентка от дом от семеен тип: Не мога да си представя да не живея в България
Вмесеца на баловете постоянно чуваме броенето от 1 до 12. Абитуриентите отброяват годините на своето образование в учебно заведение и демонстрират насладата си от края на един интервал и идното ново начало.
В очакване на тъкмо такова ново начало са и зрелостниците в неравностойно състояние. На 30 май част от тях имаха своя бал, а домакини бяха президентът Румен Радев и неговата брачна половинка Десислава. Тържеството по традиция се организира в резиденция „ Бояна “.
Кръгли маси със особено квалифицирано меню, огромна градина, сцена с обичани български реализатори и танци чакаха разчувстваните зрелостници.
Сред близо 100-те зрелостници в неравностойно състояние беше и Ани Казакина от Центъра за настаняване от фамилен вид във Велинград. С прическа, грим и блестяща рокля 19-годишното момиче очакваше балната вечер с мисъл за идните резултати от матурите.
За живота отвън фамилна среда, за перипетиите на ориста и стремежа към фантазиите, пред Vesti.bg приказва Ани – млада, красива и с вяра за нова страница, която занапред разлиства.
Ани, по какъв начин се приготви за довечера?
Сутринта трябваше всичко да създадем с госпожите. Подготвихме роклята, обувките, всичко, което беше нужно и тръгнахме небрежно. Една жена подари сума пари и по този начин купихме тази рокля, с която съм сега.
През годините имало ли е донори, които са помагали на дома, в който си живяла?
Да, има такива хора.
Кой е най-големият подарък, който си получавала персонално ти?
Едно огромно мече, високо метър и петдесет, каквото желаех. Това беше подарък за Коледа.
От по кое време си в дом от фамилен вид?
От 14-годишна. Майка ми умря, когато бях на 12 години, а по-късно и татко ми. Отидох в Център за настаняване от фамилен вид във Велинград. Там живях шест години. Аз съм от Ракитово, което е едно близко градче до Велинград и там ни реалокираха. Имам брат близнак, който преди дни отпътува за Англия.
Как се случи по този начин, че той отпътува, а ти остана тук?
След навършване на пълноправие, можеш да напуснеш дома. Така двамата с него завършихме 12-и клас. До оня ден бяхме дружно и даже празнувахме бала му. В събота (28 май) отпътува за Англия. Той желае да работи, да изкара пари и да си построи къща.
Как съумя толкоз бързо след завършването си да провежда тръгване в чужбина?
Ние сме общо 4 деца. Голямата ни сестра живее там. Тя от 19-годишна е в чужбина и ни оказва помощ.
Ти искаш ли да заминеш в чужбина?
Не. Не мога да си го показва.
Каза, че сте общо 4 деца...
Да - аз, моят брат близнак, огромната ни сестра и още една сестра.
Всички вие ли бяхте в дома от фамилен вид?
Най-голямата сестра не беше. Тя към този момент беше пълнолетна и отпътува в чужбина. Бяхме единствено тримата. Средната ни сестра беше там 2 години, дружно с нас, от 16 до 18-годишна възраст. Сега към този момент е омъжена. Ние с брат ми бяхме общо 6 години там.
Как преминаваше един твой ден в дома?
Изключително добре. Първоначално мислехме, че ще бъде доста зле, тъй като бяхме дребни и сме слушали всевъзможни истории. Мислехме, че ще е доста гадно, само че не беше по този начин. Всичко деца вършим всичко дружно там. Храним се дружно, вървим на учебно заведение още веднъж дружно... Бяхме общо 24 деца.
Имаше ли битови спорове и по какъв начин ги преодолявахте?
С диалози. Не сме се обиждали, сядахме и се разбирахме.
Кой беше най-щастливият и най-тъжният ти миг там?
Най-щастливият ми миг е срещата с моя към този момент някогашен другар от вкъщи. Даже имам татуирано името на рамото ми. Вече не сме дружно. А тъжните моменти са доста. Все има някаква обстановка, в която някой се натъжаваше от нещо.
Имало ли е предпочитание от някой, който да желае да ви осинови?
Да. И когато си по-голям също има искащи да те осиновят, само че доста от децата не желаят. Аз персонално не съм имала подобен случай, само че моят брат имаше такава обстановка. Приемно семейство го взе за 1 година. Имаше тормоз към него от това семейство – не му даваха да излиза, а единствено да седи у дома, да учи и да чете. Той се отхвърли да живее при тях.
Как се случва това отричане от негова страна?
Подава сигнал към обществените служби.
Имаш ли към този момент проект за бъдещето и начертани фантазии?
Искам да работя с деца, които да са на по-малка възраст. Сега очаквам да излязат резултатите от матурите на 7 юни и ще аплайвам „ Предучилищна педагогика “. Необходимо е триумфът да бъде 5:50.
Как се приготви за изпитите?
Имахме пособия и всичко, което ни беше нужно. Сядали сме дружно с госпожите да учим и да вършим проби. Успяхме и се явихме на изпити. Сега ще забележим какви ще бъдат резултатите.
Къде ще бъде твоят нов дом?
Моят дом ще бъде тук в София. Имам нов другар, който е от моето градче Ракитово, само че от 15 години живее и работи в София. Той желае след завършването ми да живеем дружно.
Какво обръщение би желала да оставиш на тези, които имат сходна на твоята орис?
Да бъдат щастливи и да следват фантазиите си. Ако нямаш фантазии – седиш на едно място и не правиш нищо, а когато мечтаеш, всичко наподобява по различен метод.
Още от създателя:
В очакване на тъкмо такова ново начало са и зрелостниците в неравностойно състояние. На 30 май част от тях имаха своя бал, а домакини бяха президентът Румен Радев и неговата брачна половинка Десислава. Тържеството по традиция се организира в резиденция „ Бояна “.
Кръгли маси със особено квалифицирано меню, огромна градина, сцена с обичани български реализатори и танци чакаха разчувстваните зрелостници.
Сред близо 100-те зрелостници в неравностойно състояние беше и Ани Казакина от Центъра за настаняване от фамилен вид във Велинград. С прическа, грим и блестяща рокля 19-годишното момиче очакваше балната вечер с мисъл за идните резултати от матурите.
За живота отвън фамилна среда, за перипетиите на ориста и стремежа към фантазиите, пред Vesti.bg приказва Ани – млада, красива и с вяра за нова страница, която занапред разлиства.
Ани, по какъв начин се приготви за довечера?
Сутринта трябваше всичко да създадем с госпожите. Подготвихме роклята, обувките, всичко, което беше нужно и тръгнахме небрежно. Една жена подари сума пари и по този начин купихме тази рокля, с която съм сега.
През годините имало ли е донори, които са помагали на дома, в който си живяла?
Да, има такива хора.
Кой е най-големият подарък, който си получавала персонално ти?
Едно огромно мече, високо метър и петдесет, каквото желаех. Това беше подарък за Коледа.
От по кое време си в дом от фамилен вид?
От 14-годишна. Майка ми умря, когато бях на 12 години, а по-късно и татко ми. Отидох в Център за настаняване от фамилен вид във Велинград. Там живях шест години. Аз съм от Ракитово, което е едно близко градче до Велинград и там ни реалокираха. Имам брат близнак, който преди дни отпътува за Англия.
Как се случи по този начин, че той отпътува, а ти остана тук?
След навършване на пълноправие, можеш да напуснеш дома. Така двамата с него завършихме 12-и клас. До оня ден бяхме дружно и даже празнувахме бала му. В събота (28 май) отпътува за Англия. Той желае да работи, да изкара пари и да си построи къща.
Как съумя толкоз бързо след завършването си да провежда тръгване в чужбина?
Ние сме общо 4 деца. Голямата ни сестра живее там. Тя от 19-годишна е в чужбина и ни оказва помощ.
Ти искаш ли да заминеш в чужбина?
Не. Не мога да си го показва.
Каза, че сте общо 4 деца...
Да - аз, моят брат близнак, огромната ни сестра и още една сестра.
Всички вие ли бяхте в дома от фамилен вид?
Най-голямата сестра не беше. Тя към този момент беше пълнолетна и отпътува в чужбина. Бяхме единствено тримата. Средната ни сестра беше там 2 години, дружно с нас, от 16 до 18-годишна възраст. Сега към този момент е омъжена. Ние с брат ми бяхме общо 6 години там.
Как преминаваше един твой ден в дома?
Изключително добре. Първоначално мислехме, че ще бъде доста зле, тъй като бяхме дребни и сме слушали всевъзможни истории. Мислехме, че ще е доста гадно, само че не беше по този начин. Всичко деца вършим всичко дружно там. Храним се дружно, вървим на учебно заведение още веднъж дружно... Бяхме общо 24 деца.
Имаше ли битови спорове и по какъв начин ги преодолявахте?
С диалози. Не сме се обиждали, сядахме и се разбирахме.
Кой беше най-щастливият и най-тъжният ти миг там?
Най-щастливият ми миг е срещата с моя към този момент някогашен другар от вкъщи. Даже имам татуирано името на рамото ми. Вече не сме дружно. А тъжните моменти са доста. Все има някаква обстановка, в която някой се натъжаваше от нещо.
Имало ли е предпочитание от някой, който да желае да ви осинови?
Да. И когато си по-голям също има искащи да те осиновят, само че доста от децата не желаят. Аз персонално не съм имала подобен случай, само че моят брат имаше такава обстановка. Приемно семейство го взе за 1 година. Имаше тормоз към него от това семейство – не му даваха да излиза, а единствено да седи у дома, да учи и да чете. Той се отхвърли да живее при тях.
Как се случва това отричане от негова страна?
Подава сигнал към обществените служби.
Имаш ли към този момент проект за бъдещето и начертани фантазии?
Искам да работя с деца, които да са на по-малка възраст. Сега очаквам да излязат резултатите от матурите на 7 юни и ще аплайвам „ Предучилищна педагогика “. Необходимо е триумфът да бъде 5:50.
Как се приготви за изпитите?
Имахме пособия и всичко, което ни беше нужно. Сядали сме дружно с госпожите да учим и да вършим проби. Успяхме и се явихме на изпити. Сега ще забележим какви ще бъдат резултатите.
Къде ще бъде твоят нов дом?
Моят дом ще бъде тук в София. Имам нов другар, който е от моето градче Ракитово, само че от 15 години живее и работи в София. Той желае след завършването ми да живеем дружно.
Какво обръщение би желала да оставиш на тези, които имат сходна на твоята орис?
Да бъдат щастливи и да следват фантазиите си. Ако нямаш фантазии – седиш на едно място и не правиш нищо, а когато мечтаеш, всичко наподобява по различен метод.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ