Влизането на Слави Трифонов в политиката на няма такава държавата

Влизането на Слави Трифонов в политиката на няма такава страната бе общо взето предстоящо. А метода на враждебно посреща измежду медии, конфигурирани от властта, наподобява насърчителен. Ето какви са преимуществата и минусите на водещия. 
Предимствата:
1. Разбутване на кошера
Когато Трифонов съобщи, че избира несигурността на свободата общо взето налучка и ориста на политическия си план. Която е: безусловно нестабилно влизане на мощен състезател на политиката, голям риск и неразбираемо бъдеще. Това, което обаче е позитивно, е, че Трифонов би могъл да разбута тежката застоялост, която преповтаря едни и същи електорални настройки през няколко години и неизбежно коронува Борисов заради неналичието на други възможности.
2. Наказателен избор
Навремето Борисов обра наказателния избор против Доган и се възкачи на власт, която пък по-късно му даде опцията да я бетонира. Но в наказателните процедури на електората в никакъв случай не остава празно място, а Трифонов умерено може да заеме нишата в партията на негласуващите. Тя, както знаем, е най-голямата и всяко катурване на политическия пейзаж през годините е идвало единствено от нея: няма различен запас за смяна. 
3. Краят на патриотичните обединения?
Безкрайните разцепления сред " Атака ", НФСБ, Вътрешна македонска революционна организация, зад които пък напористо чакат " Възраждане ", с изключение на с вътрешните си спорове, ще би трябвало да се изправи и против външна опасност: против човек, който сигурно ще разчита таман на патриотизма. Поне към този момент обаче наподобява, че Трифонов ще предложи малко ревизирана визия - всяка от националистически организации, която се е установявала досега, е разчитала на коренно враждебни акции, които дефинират всичко благо и родно през ненавист, до момента в който при шоуменът цялата тази работа може да мине през възможна версия на софт национализъм, която да работи на противоположния принцип. 
4. Повече развлечение
Това важи единствено за хората, които наблюдават политиката най-много поради потребността от ентертеймънт - главните артисти, които ни развличат, почнаха да се изчерпват, макар свежи попълнения като Дани Кирилов. Сутрешни блокове, предизборни акции, удари под, над и на всички места към кръста ще станат по-интересни, в случай че Трифонов е част от играта.
5. Ролята на съпротива
Всъщност Трифонов може би е доста по-подходящ за основно настоящо лице в опозицията. Начинът, по който накара партиите да върнат надвзетите си дотации, към този момент сподели избрани качества в тази област, както и референдума. Вероятно най-хубавият вид е не негово ръководство - рисковете са прекомерно доста, а ръководство, което да работи под негов напън и той просто служи за сериозен коректив: тук е потвърден. 
Недостатъци
1. Малък опит
Тук не приказваме за властови опит, несъмнено, че никой новак няма по какъв начин да го има, нито е наложителен. Въпросът е, че на доста моменти лъсна неналичието на общи знания - да вземем за пример в изявлението с Борисов, където си личеше, че по-опитен публицист би могъл да се оправи много по-добре.
2. Леко закъсня
Парламентът одобри дотацията от 1 лев, с всички ангажименти, нови благоприятни условия за корупция и малки врати. Въпреки всичко - настояването на Трифонов беше признато. Влизането му в политиката щеше да е доста по-мощно, в случай че Борисов далновидно не беше го обезоръжил напълно неотдавна, макар че доста добре си направи сметката за новите разновидности на доходи. В момента Слави се набива на очи таман след последната легитимация на ГЕРБ на евроизборите, когато се оказа, че макар насъбраните негативи блатото се възпроизвежда сполучливо.
3. Хората към него
...ги няма. Вече е добре потвърдено по какъв начин българските партии се крепят към харизмата на един човек, само че още по-добре е потвърдено, че към тоя човек мигновено се завъждат други индивиди, които добре схващат историческата си роля. Тя гласи следното: " Тук съм за малко, ша открадна квото мога и съм довиждане ". Как Трифонов ще набере не просто експертен, а честен екип, наподобява цялостна мистерия.
4. Медийна опозиция
Съдейки от общия медиен пейзаж, редакторската пропускливост на информации е правопропорционална на финансирането от индивида, който напира да го включиш в пейзажа. А водещият надали ще се набута в тая игра, което съвсем подсигурява и медийната опозиция против него - най-малкото, добър или неприятен, той заплашва статуквото, а статуквото е медийно конфигурирано от доста от дълго време и доста положителни. В това отношение обаче е вярна концепцията му да дублира присъединяване си в политиката и с ефирен план, който да му дава естрада, другояче остава сал на единия Facebook.
5. Ще ни ръководи партия, която се споделя " Няма такава страна "?
Нека си представим един буреносен процес на събитията, при който на власт идва партия, която се споделя " Няма такава страна ". Кой ръководи страната България? Няма по този начин страна я ръководи. Ако слоганът прави работа в този момент, би придобил комични отенъци по-нататък.
Автор: Райко Байчев