Последното интервю на Хенри Кисинджър
Влиятелният американски общественик и геополитик си спомня драмата, която се крие зад най-великият час на Израел – войната по време на празника „ Йом Кипур “
„ Така доктор Хенри Кисинджър – именитият държавен секретар и консултант по националната сигурност на Съединени американски щати, си спомня сутринта на празника „ Йом Кипур “ през 1973 година
Той е в Ню Йорк дружно с целия екип на Държавния департамент във връзка годишната конференция на Организация на обединените нации. Денят е по едно и също време празника „ Йом Кипур “ и шабат (събота). Започва да се зазорява. Най-еврейският град отвън Израел към момента не се е събудил.
Кисинджър продължава:
В Израел минаваха часове и дни откакто началникът на Генералния щаб ген. Давид Елазар бе заречен да, обещано в първия ден на сраженията. Но към момента нямаше резултат. Израел бе сюрпризиран.
Изминаха 50 години от този момент. В извънреден диалог Кисинджър сподели, че е подготвен да показа тази глава от живота си. Разговаряме през Zoom в края на лятото, преди да се е върнал в Ню Йорк от фермата си в Кънектикът.
Заварих го да в кабинета му, заобиколен от лавици, цялостни с книги и папки с към момента непубликувани документи. Кисинджър се показва с лекост. Паметта за детайлите не дава отговор на възрастта му. Мисълта му е остра. Мъдрият му взор е концентриран. Преди четири месеца отпразнува своя 100-годишен празник. Косата му, която бе почнала да посивява по време на прескачанията сред Йерусалим и Кайро в края на войната „ Йом Кипур “, към този момент е сребриста. Облечен в наследник блейзър върху сиво поло. Жизнен, както постоянно.
„ извинява се половинчато.
Нека направя едно признание: почитател съм на Хенри Кисинджър. Възхищавам му се освен като общественик, освен поради способността му да вижда огромната стратегическа картина, освен поради трудовете му или специфичния метод да се ориентира и да въздейства. Изпитвам дълбока обвързаност към него като човек. Харесвам скритото му възприятие за комизъм. Въпреки рецензиите, провокирани от спорните му изявления за юдаизма, имам вяра, че паметта за роднините му, починали в Холокоста, е свещена за него. Вярвам, че юдаизмът му е безценен и че приносът му за съществуването на страната Израел е бил решителен в предопределен за нашия народ миг. Знаех това от Ицхак Рабин, който говореше за него с огромно удивление, топлина и огромна благодарност.
През годините неведнъж съм се срещал с Кисинджър, учил съм се от него. Първоначално, като публицист, се интересувах от политическите му разбори, а по-късно – след основаването на Института за еврейска национална политика (JPPI) – се съветвах с него за установяване стратегическите цели на еврейския народ, а от време на време, до момента в който разговаряхме, той искаше да проучвам политическата обстановка в Израел.
Д-р Кисинджър, по кое време беше моментът, когато се ангажирахте със обстановката в Близкия изток през есента на 1973 година?
Кисинджър продължава:
Кога картината на борбата се обясни и по кое време се оказа, че ситуацията на Израел не е толкоз леко, колкото си представяхте?
[по телевизионните канали],
С изолацията на Израел в света и особената политическа обстановка, която царува във Вашингтон, остава единствено една вяра – Кисинджър, който заема двата най-важни поста в администрацията на Никсън: държавен секретар и консултант по националната сигурност. Политическото управление в Израел осъзнава какъв брой решаващо може да бъде неговото въздействие, с цел да се реализира поврат на фронта.
В Йерусалим доминираха мненията, че за Израел би било по-добре двустранните въпроси с непознати страни се разискват с висши чиновници, които не са евреи. Те смятаха, че евреите, които заемат основни постове в други страни, постоянно се оказват в неудобно състояние, чувствайки нужда да потвърдят неналичието на користолюбие в интерес на Израел; а това постоянно работи против виталните ползи на еврейската страна.
Аз обаче имам друга позиция по този въпрос от персоналния си опит като емисар на „ Ма’арив “ във Вашингтон в средата на 90-те години, като гостуващ помощник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика и почетен президент на Института за еврейска национална политика. Няма подозрение, че първата преданост на евреите, които са американски жители, е към тяхната татковина, Съединените щати – и по този начин би трябвало да бъде, изключително в случай че заемат обществени длъжности. Отношенията сред страните се основават на взаимни полезности, само че освен. Евреите, които доближават до основни позиции в разнообразни американски администрации, преследват първо ползите на Съединени американски щати и триумфа на техните политики. Голямото болшинство от тях обаче, се усещат задължени и виновни като евреи за съществуването и просперитета на Израел също по този начин. Всеки от тях по собствен метод се грижи за допирните ползи на двете страни, даже и да не е постоянно склонен с политиката на това или това държавно управление, определено в Израел.
Кисинджър не бе по-различен. По време на войната „ Йом Кипур “ американският въздушен превоз промени съотношението на бойното поле.
, продължава Кисинджър.
Кога пристигна първото искане от Йерусалим и в кой миг доставките на оборудването става незабавно?
Как превърнахте гражданския въздушен превоз във боен?
Една седмица след експлоадирането на войната?
Какво провокира смяната в бойната карта?
През февруари, осем месеца преди експлоадирането на войната, се срещнахте със съветника на Садат по националната сигурност Хафез Исмаил. Каква беше предисторията на тази среща?
Удивително е, че [египтяните] идват в навечерието на войната с предложение да насърчат мирния развой. Вярвате ли през днешния ден, че началото на акцията от страна на Египет и Сирия можеше да бъде предотвратена?
Поддържахте ли по време на войната канала с Хафез Исмаил?
След години, пред обществеността се разсекретиха документи и записи от администрацията на Никсън. Някои от изявленията на Кисинджър за евреите, юдаизма и еврейската страна се изтълкуваха като самоненавист, като бягство от еврейските му корени и поддръжка на антисемитските възгледи, присъщи за политическата му среда. По случай 100-годишнината му, нюйоркският демократичен еврейски вестник The Forward разгласява няколко цитата, приписвани на Кисинджър през годините, без да даде подобаващия подтекст. Избрах да не ги обявявам.
В началото на 90-те години на ХХ век като публицист имах седмични срещи с починалия Ицхак Рабин в кабинета му в Кнесета, откакто той подаде оставка от поста министър на защитата и преди да реши да се кандидатира за началник на Партията на труда и поста министър-председател. Това бяха задълбочени диалози за стратегически решения и тактически подходи за реализиране на дълготрайни цели. Наред с другото обсъждахме предисторията на войната „ Йом Кипур “ и уроците от нея за Израел.
Рабин се възхищаваше от Кисинджър и като общественик, и на аналитичните му качества. Виждаше в него горделив евреин, който като дете е претърпял възхода на нацистите в Германия, бил е избавен от пъкъла дружно с родителите си и е съумял да се изкачи до висшата сфера на въздействие в свободния свят. Рабин отхвърли с махване на ръка изявления на Кисинджър против евреите. Разглеждаше ги като тактичност за справяне с враждебната антисемитска среда, с цел да утвърди въздействието си. Той смяташе за заслуга най-много на Кисинджър заповедта на Никсън за активизиране на въздушния превоз и че Кисинджър знаел по какъв начин да показа нуждата от израелска победа, с цел да се реализиран задачите на Съединените щати. От своя страна Кисинджър също високо прави оценка Рабин и способността му да вижда в по-далечното пространство „ огромната стратегическа картина “. Харесваше неговата директност и честност.
, сподели Кисинджър.
Двамата се сближават преди войната, в годините, когато Рабин е дипломат на Израел във Вашингтон, а Кисинджър към момента извършва длъжността консултант по националната сигурност. Това са години, в които стратегическите връзки сред двете страни се задълбочават. През тези години ЦАХАЛ и израелските военновъздушни сили стартират да разчитат на съоръжение, създадено в Съединените щати, след френското ембарго по време на Шестдневната война.
Рабин и Шимон Перес бяха единомислещи в връзките си към Кисинджър. На първата конференция „ Техниката на утрешния ден “, извършена по самодейност Перес – след избирането му за президент, той връчи на Кисинджър първия президентски орден за приноса му към света, към Държавата Израел и към еврейския народ. Кисинджър бе на 85 години, само че пътува до Йерусалим особено за събитието и говорейки като наследник на оживели от Холокоста, които са възстановили живота си в Съединените щати, изрази страдание, че родителите му не са могли да участват.
Роден е като Хайнц Алфред Кисингер във Фюрт, Германия, в обичайно еврейско семейство. Баща му, Лудвиг, е преподавател. Майка му, Паула, посвещава живота си на развъждането на него и брат му. Имат щастливо детство до идването на нацистите на власт. Хайнц се отличава като футболист и като младеж е деен член на младежкото придвижване „ Агудат Исраел “. След идването на власт на нацистите през 1933 година идилията завършва. Хайнц е изключен от юношеския футболен тим на Фюрт, нападан е и унижаван поради това, че е евреин.
През 1938 година, в последния миг, семейство Кисинджър съумява да избяга в Съединени американски щати през Англия. По време на Втората международна война се записва в американската войска и с помощта на немския език и интелектуалните си качества се включва във военното разузнаване в Европа. Това е началото на университетския и политическия му напредък.
Рабин има вяра, че еврейството, корените и домът ти оказват въздействие върху политиката ти по време на войната „ Йом Кипур “
А еврейството ви?
Как гледате през днешния ден на вероятностите за спокойно съглашение сред Израел и Саудитска Арабия и на дейната американска активност по този въпрос?
Във всеки случай през днешния ден сме в нова обстановка след споразуменията „ Абрахам “
(двустранни съглашения за нормализиране на арабско-израелските връзки, подписани на 15 септември 2020 година сред Израел и Обединените арабски емирства и Бахрейн, бел. пр.)
Как виждате последствията от израелското въздържане на размириците, които сега стават в Израел, и на антиправителствените демонстрации от последните месеци?
Нямам резюме на този диалог. Мога единствено да благодаря на доктор Кисинджър за изявлението и да пожелая на двама ни още доста години взаимен разговор, до момента в който страната Израел възстановява себе си и процъфтява.
Превод: доктор Радко Ханджиев
„ Така доктор Хенри Кисинджър – именитият държавен секретар и консултант по националната сигурност на Съединени американски щати, си спомня сутринта на празника „ Йом Кипур “ през 1973 година
Той е в Ню Йорк дружно с целия екип на Държавния департамент във връзка годишната конференция на Организация на обединените нации. Денят е по едно и също време празника „ Йом Кипур “ и шабат (събота). Започва да се зазорява. Най-еврейският град отвън Израел към момента не се е събудил.
Кисинджър продължава:
В Израел минаваха часове и дни откакто началникът на Генералния щаб ген. Давид Елазар бе заречен да, обещано в първия ден на сраженията. Но към момента нямаше резултат. Израел бе сюрпризиран.
Изминаха 50 години от този момент. В извънреден диалог Кисинджър сподели, че е подготвен да показа тази глава от живота си. Разговаряме през Zoom в края на лятото, преди да се е върнал в Ню Йорк от фермата си в Кънектикът.
Заварих го да в кабинета му, заобиколен от лавици, цялостни с книги и папки с към момента непубликувани документи. Кисинджър се показва с лекост. Паметта за детайлите не дава отговор на възрастта му. Мисълта му е остра. Мъдрият му взор е концентриран. Преди четири месеца отпразнува своя 100-годишен празник. Косата му, която бе почнала да посивява по време на прескачанията сред Йерусалим и Кайро в края на войната „ Йом Кипур “, към този момент е сребриста. Облечен в наследник блейзър върху сиво поло. Жизнен, както постоянно.
„ извинява се половинчато.
Нека направя едно признание: почитател съм на Хенри Кисинджър. Възхищавам му се освен като общественик, освен поради способността му да вижда огромната стратегическа картина, освен поради трудовете му или специфичния метод да се ориентира и да въздейства. Изпитвам дълбока обвързаност към него като човек. Харесвам скритото му възприятие за комизъм. Въпреки рецензиите, провокирани от спорните му изявления за юдаизма, имам вяра, че паметта за роднините му, починали в Холокоста, е свещена за него. Вярвам, че юдаизмът му е безценен и че приносът му за съществуването на страната Израел е бил решителен в предопределен за нашия народ миг. Знаех това от Ицхак Рабин, който говореше за него с огромно удивление, топлина и огромна благодарност.
През годините неведнъж съм се срещал с Кисинджър, учил съм се от него. Първоначално, като публицист, се интересувах от политическите му разбори, а по-късно – след основаването на Института за еврейска национална политика (JPPI) – се съветвах с него за установяване стратегическите цели на еврейския народ, а от време на време, до момента в който разговаряхме, той искаше да проучвам политическата обстановка в Израел.
Д-р Кисинджър, по кое време беше моментът, когато се ангажирахте със обстановката в Близкия изток през есента на 1973 година?
Кисинджър продължава:
Кога картината на борбата се обясни и по кое време се оказа, че ситуацията на Израел не е толкоз леко, колкото си представяхте?
[по телевизионните канали],
С изолацията на Израел в света и особената политическа обстановка, която царува във Вашингтон, остава единствено една вяра – Кисинджър, който заема двата най-важни поста в администрацията на Никсън: държавен секретар и консултант по националната сигурност. Политическото управление в Израел осъзнава какъв брой решаващо може да бъде неговото въздействие, с цел да се реализира поврат на фронта.
В Йерусалим доминираха мненията, че за Израел би било по-добре двустранните въпроси с непознати страни се разискват с висши чиновници, които не са евреи. Те смятаха, че евреите, които заемат основни постове в други страни, постоянно се оказват в неудобно състояние, чувствайки нужда да потвърдят неналичието на користолюбие в интерес на Израел; а това постоянно работи против виталните ползи на еврейската страна.
Аз обаче имам друга позиция по този въпрос от персоналния си опит като емисар на „ Ма’арив “ във Вашингтон в средата на 90-те години, като гостуващ помощник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика и почетен президент на Института за еврейска национална политика. Няма подозрение, че първата преданост на евреите, които са американски жители, е към тяхната татковина, Съединените щати – и по този начин би трябвало да бъде, изключително в случай че заемат обществени длъжности. Отношенията сред страните се основават на взаимни полезности, само че освен. Евреите, които доближават до основни позиции в разнообразни американски администрации, преследват първо ползите на Съединени американски щати и триумфа на техните политики. Голямото болшинство от тях обаче, се усещат задължени и виновни като евреи за съществуването и просперитета на Израел също по този начин. Всеки от тях по собствен метод се грижи за допирните ползи на двете страни, даже и да не е постоянно склонен с политиката на това или това държавно управление, определено в Израел.
Кисинджър не бе по-различен. По време на войната „ Йом Кипур “ американският въздушен превоз промени съотношението на бойното поле.
, продължава Кисинджър.
Кога пристигна първото искане от Йерусалим и в кой миг доставките на оборудването става незабавно?
Как превърнахте гражданския въздушен превоз във боен?
Една седмица след експлоадирането на войната?
Какво провокира смяната в бойната карта?
През февруари, осем месеца преди експлоадирането на войната, се срещнахте със съветника на Садат по националната сигурност Хафез Исмаил. Каква беше предисторията на тази среща?
Удивително е, че [египтяните] идват в навечерието на войната с предложение да насърчат мирния развой. Вярвате ли през днешния ден, че началото на акцията от страна на Египет и Сирия можеше да бъде предотвратена?
Поддържахте ли по време на войната канала с Хафез Исмаил?
След години, пред обществеността се разсекретиха документи и записи от администрацията на Никсън. Някои от изявленията на Кисинджър за евреите, юдаизма и еврейската страна се изтълкуваха като самоненавист, като бягство от еврейските му корени и поддръжка на антисемитските възгледи, присъщи за политическата му среда. По случай 100-годишнината му, нюйоркският демократичен еврейски вестник The Forward разгласява няколко цитата, приписвани на Кисинджър през годините, без да даде подобаващия подтекст. Избрах да не ги обявявам.
В началото на 90-те години на ХХ век като публицист имах седмични срещи с починалия Ицхак Рабин в кабинета му в Кнесета, откакто той подаде оставка от поста министър на защитата и преди да реши да се кандидатира за началник на Партията на труда и поста министър-председател. Това бяха задълбочени диалози за стратегически решения и тактически подходи за реализиране на дълготрайни цели. Наред с другото обсъждахме предисторията на войната „ Йом Кипур “ и уроците от нея за Израел.
Рабин се възхищаваше от Кисинджър и като общественик, и на аналитичните му качества. Виждаше в него горделив евреин, който като дете е претърпял възхода на нацистите в Германия, бил е избавен от пъкъла дружно с родителите си и е съумял да се изкачи до висшата сфера на въздействие в свободния свят. Рабин отхвърли с махване на ръка изявления на Кисинджър против евреите. Разглеждаше ги като тактичност за справяне с враждебната антисемитска среда, с цел да утвърди въздействието си. Той смяташе за заслуга най-много на Кисинджър заповедта на Никсън за активизиране на въздушния превоз и че Кисинджър знаел по какъв начин да показа нуждата от израелска победа, с цел да се реализиран задачите на Съединените щати. От своя страна Кисинджър също високо прави оценка Рабин и способността му да вижда в по-далечното пространство „ огромната стратегическа картина “. Харесваше неговата директност и честност.
, сподели Кисинджър.
Двамата се сближават преди войната, в годините, когато Рабин е дипломат на Израел във Вашингтон, а Кисинджър към момента извършва длъжността консултант по националната сигурност. Това са години, в които стратегическите връзки сред двете страни се задълбочават. През тези години ЦАХАЛ и израелските военновъздушни сили стартират да разчитат на съоръжение, създадено в Съединените щати, след френското ембарго по време на Шестдневната война.
Рабин и Шимон Перес бяха единомислещи в връзките си към Кисинджър. На първата конференция „ Техниката на утрешния ден “, извършена по самодейност Перес – след избирането му за президент, той връчи на Кисинджър първия президентски орден за приноса му към света, към Държавата Израел и към еврейския народ. Кисинджър бе на 85 години, само че пътува до Йерусалим особено за събитието и говорейки като наследник на оживели от Холокоста, които са възстановили живота си в Съединените щати, изрази страдание, че родителите му не са могли да участват.
Роден е като Хайнц Алфред Кисингер във Фюрт, Германия, в обичайно еврейско семейство. Баща му, Лудвиг, е преподавател. Майка му, Паула, посвещава живота си на развъждането на него и брат му. Имат щастливо детство до идването на нацистите на власт. Хайнц се отличава като футболист и като младеж е деен член на младежкото придвижване „ Агудат Исраел “. След идването на власт на нацистите през 1933 година идилията завършва. Хайнц е изключен от юношеския футболен тим на Фюрт, нападан е и унижаван поради това, че е евреин.
През 1938 година, в последния миг, семейство Кисинджър съумява да избяга в Съединени американски щати през Англия. По време на Втората международна война се записва в американската войска и с помощта на немския език и интелектуалните си качества се включва във военното разузнаване в Европа. Това е началото на университетския и политическия му напредък.
Рабин има вяра, че еврейството, корените и домът ти оказват въздействие върху политиката ти по време на войната „ Йом Кипур “
А еврейството ви?
Как гледате през днешния ден на вероятностите за спокойно съглашение сред Израел и Саудитска Арабия и на дейната американска активност по този въпрос?
Във всеки случай през днешния ден сме в нова обстановка след споразуменията „ Абрахам “
(двустранни съглашения за нормализиране на арабско-израелските връзки, подписани на 15 септември 2020 година сред Израел и Обединените арабски емирства и Бахрейн, бел. пр.)
Как виждате последствията от израелското въздържане на размириците, които сега стават в Израел, и на антиправителствените демонстрации от последните месеци?
Нямам резюме на този диалог. Мога единствено да благодаря на доктор Кисинджър за изявлението и да пожелая на двама ни още доста години взаимен разговор, до момента в който страната Израел възстановява себе си и процъфтява.
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ