Властта в Русия ще падне не чрез натиск отдолу, а

...
Властта в Русия ще падне не чрез натиск отдолу, а
Коментари Харесай

Валерий Соловей: Путин страда от тежък рак, има паркинсон и психически проблеми, сега руският елит казва за него: „Той е губещ, неудачник“

Властта в Русия ще падне не посредством напън изпод, а заради естествените процеси, протичащи в съветските елити

Пригожин е същата дървена кукла като Пинокио, живее собствен личен живот,  историк и анализатор

Интервю на Диана Шароди за украинската организация УНИАН

-Валерий Дмитриевич, доста специалисти приказват за пазарлъци, както се споделя, по време на срещата на Г-20, поради това, че Путин не желае да се откаже от Крим и Донбас. Вие направихте прогноза, че ще има рокади във властта и Николай Патрушев евентуално ще е индивидът, който ще смени Путин. Какво се случва зад кулисите?

- Ние нямаме и не можем да разполагаме с цялостна информация, само че някои отзвуци доближиха до нас. Г-20 към този момент е организация Г-19, защото Русия действително и алегорично отсъстваше на срещата. Путин се опасяваше да не бъде подложен на обществени обструкции. Нямаше съответен дневен ред за разискване. Ако Путин имаше защо да приказва с Байдън, несъмнено, щеше да отиде. Вече не приказвам за Макрон, защото те имат много дълъг и натоварен телефонен разказ. Американците ясно демонстрираха, че няма какво да си приказват с него. Руското разузнаване рапортува на Путин, че той може да бъде остракизиран по изключително позорен метод. Говореше се, че може да получи пестник от някой от членовете на Г-20. (…) За да избегне всичко тов

а, Путин анулира пътуването. Той беше настоятелно посъветван да не върви по медицински аргументи. 

-Имате поради, че диктаторът в бункера има проблеми със здравето?

- Да и това е от много време. Сега той се намира, по този начин да се каже, ненапълно в сериозен стадий. Той е мощно изолиран от обществено говорене. Ако се провеждат негови обществени изяви, то те са под непоколебим надзор или благодарение на двойници, както към този момент се е случвало не един път.

-Каква е диагнозата?

- Много са диагнозите. Страда от тежък рак. Подкрепя го таргетната терапия, само че тя не може да продължава постоянно. Той има болест на Паркинсон, която визира някои поведенчески модели на индивида. Има и душевен проблеми, само че не в злободневния, а в строго медицинския смисъл. Те се обострят от въздействието на медикаментите. Сега той можеше да си почива, да се занимава с децата си, с внуците си и да не е зает с с огромната политика. Но не, той желае да извърви този път до края и да приключи, както му се желае, с успех. Вече е ясно, че спорът няма да приключи с успех, само че най-малко желае да избегне срама.

Що се отнася до срещата сред Бърнс и Наришкин, да, беше изпратено известие до Кремъл, което се отнасяше до формулата за спокойно съглашение. Беше препоръчано от американците, само че за нея беше осведомена и  украинската страна. Съветът на Съливан към Зеленски бе да прояви натурализъм във връзка с Крим и чий в действителност е той. Американците предложиха статутът на Крим да не бъде подложен за решение най-малко през идващите 7 години, като през това време се договаря за него. От няколко източника стана известно какво се приказва в това обръщение: „ Ако отговорите с ескалация, ще го приемем като отвод. Съответно изискванията на новите оферти ще бъдат още по-втвърдени. “

-Както виждаме, те дадоха отговор с ескалация.

- Да, това беше отговорът на Руската федерация и съответно на президента Путин. Руският истаблишмънт по принцип нямаше нищо срещу да прегледа тези оферти и да ги одобри, тъй като те подсигуряваха независимост, сигурност и опазване на активите на елита. Владимир Владимирович реши да покаже, че е същински петербургец. Както едно време се пееше в един стих: " Съветските малини дадоха отговор на врага, руските малини споделиха заедно: Не! "

-Мария Захарова неведнъж оферираше договаряния, само че какви по-конкретно?

- Без предварителни условия. Факт е, че това е основна смяна в съветската позиция, тъй като до септември се споделяше, че те ще договарят единствено, в случай че те дефинират изискванията. Случиха се доста неща. Не чак толкоз доста, колкото преди  24 февруари, само че въпреки всичко задоволително. И когато съветската страна ненадейно разгласи подготвеност за договаряния без предварителни условия, това значи освен незабавна молба към украинските „ бандеровци “, само че и знак за забележителна смяна. Разбира се, по време на договарянията могат да бъдат сложени и спомагателни условия. Това са Крим, Донбас и сухопътен кулоар към Крим. Но това доста лимитира преговорните позиции, т.е. те бяха подготвени да се откажат от искания за нови територии.

-Валери Залужни сподели, че Русия още веднъж ще нападна. Вие самичък разбирате също, че след година, две или пет тук отново ще е същото. Или не сте склонен?

- Категорично не съм склонен с това. Абсолютно съм уверен, че в Русия стартира такава рецесия, че надали ще и бъде до това още веднъж да атакува някого. В резултат на тази рецесия ще бъде заменено съветското управление и изменени политическите цели. На Москва няма да й бъде до Украйна. И не става дума за една година, а за десетилетия напред. Но моето мнение е, че Съливан е прав, защото повече натурализъм и от двете страни би бил добре пристигнал. Русия към този момент не може да побеждава, само че не е реалност, че Украйна може да побеждава. В политическо отношение  Украйна ще реализира предимство, във военно обаче към момента е надалеч от това.

-Защо?

- Ще понесе огромни загуби. Човешкият капацитет е непостижим и ще отнеме доста време и на двете страни, с цел да го възстановят. Путин е индивидът, който може да употребява тактическо нуклеарно оръжие в безнадеждна обстановка с вероятност за непредвидима ескалация на спора. Каквото и да кажат американците, сигурно нищо няма да го спре.

-Но Китай също приказва, че е неприемливо да бъде  употребявано нуклеарно оръжие.

- Путин не го е грижа за това. Както не му пукаше за всички предизвестия на американците до 24 февруари.

-Но към този момент не чуваме нищо за нуклеарни оръжия.

- Да не приказваме за това -  значи, че не използваме тази изразителност като външнополитически инструмент. Но това не значи, че той се е отказал от тази концепция. Тя единствено е отсрочена. Сега има плаха вяра, че обкръжението му няма да му разреши да осъществя тази концепция. Най-близките му хора са много уплашени от тази вероятност, уплашени са и от трагичния случай с ракетата в Полша. Те си представяха, че ще бъде задействан чл.5 от  хартата на НАТО. Ясно е, че с стандартни оръжия Русия няма късмет да завоюва тази борба. Ако приказваме за борба с НАТО, можем да използваме единствено всеобщо нуклеарно оръжие. Историята с Украйна е малко по-различна: Путин е сигурен, че даже и да удари Украйна, Западът няма да реагира по този начин, както публично приказва. Това е негово персонално разбиране, само че аз считам, че е изцяло безпричинно. Сега Владимир Владимирович е в доста по-лоша морално-психологическа обстановка. Той би трябвало най-малко да реализира реми, с цел да не изпадне в срамна обстановка. Към това ще се стреми. Да, той е болен, способността му да взема решения е доста понижена. Способността за съответна оценка на обстановката се утежнява. Но към този момент той държи кормилото на властта в свои ръце. Да, ръцете му са отслабнали, което доста ясно се вижда в държанието на Пригожин. Спомняте ли си историята за това, когато Пинокио заживя самичък? Пригожин е същата дървена кукла, която живее собствен личен живот, поема самодейността, заплашва.

-Песков към този момент не крие, че инфраструктурата на Украйна се унищожава целеустремено, по този начин желаят да я притиснат да преговоря.

- Реакцията е тъкмо противоположната, съдейки по социологията. Но тук има шест страни, които са подготвени да работят като гаранти на мира, а не по същия метод, както беше с Будапещенския меморандум. Гарант е и въоръжението на Украйна. Формулата за мир, която беше препоръчана на Кремъл, в действителност беше призната като предложение за капитулация. В нея става дума за демилитаризацията на Крим, както и на границите на Руската федерация с Украйна и на Беларус с Украйна. Американците пък предложиха да се сътвори демилитаризирана зона на границата, с дълбочина 100 км. В тази зона не би трябвало да има тежко оръжие от страната на Русия.

-Имате поради 10-те точки на Зеленски?

- Не, това е предлагането на американците. Към Зеленски се отнасят с съмнение в Кремъл, тъй като са безусловно сигурни, че той пее с непознат глас. Той постоянно ще бъде третиран с неспокойствие и тук има и чисто персонален миг - несполучливите договаряния в Париж през 2019 година, когато Зеленски даде единодушието си за сключване на съглашението, а пред Путин съобщи, че не може да има никакви съглашения.

Мисля, че главната гаранция за Украйна може да бъде смяната в съветската външна политика, която ще пристигна като резултат от смяна както на съветската политическа система, по този начин и със промяна на режима. И това ще се случи. Руският хайлайф няма предпочитание да води война до надвит край.

Те схващат, че това е безсмислено, саморазрушително, изпълнено с изключително рискови последствия. И по този начин в Русия към този момент има прекалено много вътрешни проблеми, които би трябвало да бъдат решени. Освен това ще посочат, че Путин има съществени проблеми, че не може да взема решения, само че ще кажат: „ Ние обаче не знаехме за това “. Въпреки че всички знаят.

-Кой може да бъде правоприемник?

- Николай Патрушев към момента се смята за най-вероятен кандидат. Това се дължи на обстоятелството, че той съставлява най-влиятелната група от съветския хайлайф - клана на чекистите (КГБ). Не всички, само че множеството мощни фракции са насочени и се управляват от този клан. Подкрепени са даже от цивилни структури, въпреки и малко да са те. Никой различен не смее даже да намекне за упоритостите си, тъй като схваща, че в случай че намекне, това ще е последното нещо, което ще каже. Ако говорите за това през днешния ден, то на следващия ден може да ви забъркат в някакъв чудноват случай. Стремоусов, да вземем за пример, има четири прободни рани по тялото, само че е умрял вследствие на злополука.

-Има ли някой, който може да сътвори лична партия?

- Веднъж споделих, че има политически план, финансиран и осъществен от Пригожин, само че негови лица могат да станат Игор Гиркин и въпреки и малко евентуално Александър Дугин. Между другото, Гиркин не е на фронтовата линия, а в тила, в една от базите на Вагнер в Ростовска област. Не го пускат на фронта, тъй като би било извънредно нежелателно да бъде хванат. А фактът, че той към този момент е наказан, е единствено преимущество в очите на някои съветски гласоподаватели. Например, има член на фракцията на ЛДПР -  Луговой, който е упрекнат във Англия в убийството на Литвиненко. Мога да кажа, че той стана член на тази секта по настоятелна молба на ФСБ. ФСБ се обърна към Жириновски Луговой да бъде включен в изборния лист на изборно място и затова на Жириновски бяха предоставени редица преференции. Но Пригожин е по-мащабна и значима фигура от Жириновски. Въпросът е, че Жириновски е кротичък политик, а Пригожин е спешен. Той има запаси за спешни времена и мисли с тези категории. Той е известен измежду част от междинния офицерски състав. Те споделят, че имат потребност от такива водачи. Това го прави по едно и също време доста авторитетен и рисков. Нямам поради, че той ще бъде идващият съветски президент, той няма да стигне толкоз надалеч. Но той ще може да повлияе кой да стане идващият президент.

-И кой ще му е преференциален като президент?

- Нямам концепция. Във всеки случай това би трябвало да е човек, който ще му бъде признателен до гроб - в дословния и метафоричен смисъл, човек, който ще зависи от него. В противоположен случай над него ще тегне сянката на чука и момчетата ще се досетят за това. Казвам го през смях, тъй като, с цел да запазите хладнокръвие, би трябвало да прибягвате до жлъч и подигравка.

-Какво ще стане с Путин?

- Пионтковски сподели, че освобождението на Херсон би било провал за Путин. След случилото се в Херсон, обаче, ние не видяхме нито Путин, нито неговия провал. Нещо стартира да се " пропуква " там?

Вие няма да видите Путин по две доста елементарни аргументи. Първо, тъй като той се разпознава само с победи, триумфи, а не с сходни много срамни провали. Второто - той в действителност не се усеща доста добре, изключително на фона на цялата тази неразбория. Има проблеми, стомашни болки и така нататък Най-вероятно му е мъчно да се управлява. Ако приказваме за Херсон, тогава военната част не е доста значима, тъй като постоянно може да загубиш. Но морално-психологическото значение е голямо. То не се отрази на обществото, само че се трансформира в доста значим сигнал за елитите. Те видяха, че е невероятно да завоюват. Бяха го виждали и преди, само че в този момент призракът на провалянето надвисна над самите тях.

Репутацията на Путин като " щастливо дете ", което постоянно е имало шанс, се срутва. Първо се провали пред Запада, по-късно - и в постсъветското пространство. Това доста ясно се видя по време на срещата на върха в Самарканд, която стартира със забавяне поради него и той беше порицан за това. Сега съветският истаблишмънт споделя: „ Това е, той е губещ, несретник. Късметът го е изоставил изцяло. Става отровен. Всичко, което прави, се оказва извънредно неприятно. Трябва да се отървем от него по някакъв метод. “ Но въпросът не стига по-далеч от диалози и няма да отиде по-далече, в случай че не се включат чекистите. Само те могат да създадат нещо, защото никакви олигарси или военни не са в положение да провеждат дворцов прелом. Но не виждат смисъл, тъй като имат вяра, че рано или късно те ще вземат властта.

На всички към този момент им е омръзнало всичко това. Всеки желае някаква сигурност. Никой няма да плаче, в случай че Владимир Владимирович се отдръпна. Никой няма да каже – след него Русия ще загине. Но легитимността на новото прегрупиране ще бъде под въпрос. Самият Путин би трябвало да каже: „ Уморих се, само че израснаха толкоз прелестни млади фрагменти. Ето, вижте Дмитрий Николаевич Патрушев. Какъв надарен управител! “ Вече насрочиха предварителни президентски избори, предварителни парламентарни избори. Всички се питат какво ще става с Украйна: „ Пред нас има пън, не можем да го махнем, непрекъснато го удряме с с босите си крайници. Вече толкоз ни болят, а Украйна въобще не помръдва. " Путин споделя: „ Аз ще реша всичко “. Те подвигат плещи и не схващат по какъв начин той ще реши всичко. Преди това му имаха вяра, беше същински късметлия, измъкваше се от разнообразни обстановки. През всичките 22 години на своето ръководство той се усещаше в свои води, само че към този момент всичко се промени. Сега Путин се пробва да сплаши украинците, да ги притисне да изискат мир. Надява се, че украинците ще избягат в Европа, а Европа ще изиска от Зеленски да подписа мир при честни и допустими условия за Владимир Владимирович. Тази скица обаче не работи, а и той няма проект " Б ".

-Не схваща ли Путин, че украинците са нещо друго?

- В Русия малко хора въобще схващат това. Изобщо изумително е, че нашите експерти в Украйна не знаят украински език. Винаги ме е изумявало това. Израснах в Украйна, прекарах забележителна част от живота си там, имам доста другари. Знам, че те са доста разнообразни от руснаците. Знам, че руснаците не схващат украински. Поляците схващат, беларусите схващат, само че руснаците не. Налага се убеждението, което ни връща към имперската ера, че украинците са такава една „ незавършена нация “, „ незавършени руснаци “. Украинският език е " преиначен съветски ", културата им не коства нищо, самата Украйна е провалена страна. Сега те се сблъскват със личните си стандарти. Сега Путин е просто захласнат във връзка с Украйна.

-Но за какво?

- Нямаме рационални пояснения. Казват, че просто завижда, не харесва украинците. Мисля, че има и различен фактор - на неодобрение, на незадоволеност.

Путин има доста мощен месиански комплекс. Той има вяра, че е определен от висшите сили, с цел да възвърне мощта на страната. Той схваща, че ключът за това е Украйна, тъй като тя постоянно е имала особено място в съветската политическа просвета. Тя е мост към Запада, тъй като в случай че не контролираш Украйна, ставаш част от Азия.

Освен това той постоянно се е дразнил от обстоятелството, по какъв начин една Украйна, тази " незавършена страна " му се изплъзва отдолу под носа? Той мислеше, че е време това да бъде поправено. 

Изначално той смяташе, че Украйна ще бъде единствено началото, като един първи стадий. След това трябваше да бъдат Молдова, Казахстан, Грузия. Балтийските страни също бяха включени в тези проекти. 

Путин възприема себе си като една комплицирана персона, с огромна задача, а украинците му пречат. През март той на няколко пъти съжали, че е почнал интервенцията с Украйна. Путин към този момент счита, че всичко е трябвало да стартира със страните в Прибалтика, каквито са били проектите му през 2020 година. Но не по метода, по който се случват в този момент нещата в  Украйна, а по по-сложен метод. Сега към този момент счита, че там по-лесно и по-бързо е можел да завоюва преимущество, да надделее.

-Във вашия блог пишете, че ще има силово събаряне на властта в Русия, че това няма да е анемичен вид, че ще бъде мъчно, най-вероятно ще има революция. Този вид беше разискван и на срещата на народните представители, извършена в Полша. Приемате ли като резонна силовата промяна на режима?

- Не съм напълно склонен с това. Самото овакантяване на Путин може да бъде безкръвно и безболезнено. Най-интересното ще се случи по-късно – става дума за спор сред елитите в Русия. Не обществото ще бъде в спор с елитите, а елитите между тях. За тях това няма да е единствено въпрос на политическо преодоляване на властта, а въпрос на физическо оцеляване. В това те могат да въвлекат и обществото. Има хора, които ще кажат: „ Но ние нямаме задоволително запаси. Нека се обърнем към хората, да кажем, че постоянно сме били на тяхна страна. Време е за успех на демокрацията. Излезте на манифестации, организирайте Майдан. “ В този миг, когато тъканта на страната стартира да се разпада, заповедите ще спрат да се извършват, ще се случи нещо сходно на това, което стана в Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година Отново ще има обстановка на голям брой спорове и рецесия.

Няма да е революция, само че няма да мине и без принуждение. Твърде доста хора имат оръжие и прекалено много хора ще имат предпочитание за възмездие. От фронта ще се върнат доста недоволни. Някои няма да получат обещаните хонорари, други – ще бъдат с разрушена душeвност.

Това ще бъде същински удар с нож в гърба. Но самата власт ще падне не посредством напън изпод, а заради естествените процеси, протичащи в съветските елити.

-В изявление Сергей Грабски сподели, че Украйна към този момент е победила през март, показвайки на целия свят Русия като терористична страна.

- Това може да се назова морална победа и политически триумф, тъй като Украйна резервира своята държавност. Виждаме ускорено образуване на украинската нация. И това е заслуга и резултат от дейностите на Владимир Путин. Но моралната и политическа победа и военният триумф не са едно и също нещо. Ако украинското управление си сложи за цел цялостно пречистване на територията на Украйна, не знам до какъв брой това е реалистично. Мога да се базира на мнението на военачалник Мили, който счита това за малко евентуално. Но това не е дефинитивно мнение. Спомням си доста добре какво се говореше преди 24 февруари във Вашингтон, Берлин, Лондон, Париж. Те чакаха напълно друго развиване на събитията. Стратегическата самодейност, несъмнено, в този момент принадлежи на Украйна.

-Разбрах, че в този момент сте в Русия. На канала ви в YouTube има стикер „ задграничен сътрудник “. Знаем по какъв начин в Русия „ стягат примката “ на тези, които приказват за войната като за война. Как се справяте с това? Повечето от лекторите, с които беседваме, са в чужбина.

- Повечето, само че не всички. Все още мога да приказвам.  Смятам за собствен честен дълг да бъда в Русия и да поддържам хората, а не да им изяснявам от чужбина по какъв начин да се борят с режима на Путин и да оказват помощ на украинците. Не упреквам тези, които си потеглиха. Не се лаская и с проблемите, които съм срещал. Бях на ръба на живота и гибелта, желаеха да ме убият, три пъти ме нападнаха, пострада жена ми, пострада синът ми, който беше бутнат под влака на метрото. Като по знамение се избави. Трябва ли да описвам за това пред целия свят? Никак не е елементарен животът. Факт е, че през последната година и половина фамилията ми живее в доста огромно напрежение и мощен стрес.
Превод: Faktor.bg

                     
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР