Владислав Панев е финансист, съпредседател на Зелено движение и общински

Владислав Панев е финансист, съпредседател на Зелено придвижване и общински консултант в София от " Демократична България ". Поводът за коментара му е предлагането на ГЕРБ, утвърдено от икономическата комисия в Народното събрание, притежателите на парцели, които се отдават краткосрочно чартърен през платформи като Airbnb и Booking, да желаят авансово документално единодушие на най-малко 50% от съседите си.

Знаете ли къде е разликата сред чиновническия и свободния дух? Едните, като видят проблем, първосигнално гледат да наложат забрани на входа. Който желае да стартира бизнес - да събира подписи, да получи лиценз авансово. Така че 90% от хората да се откажат изобщо да стартират.

Вторите оставят хората да се пробват, да порастват, да стават огромни, от време на време и да се провалят.

Вторите биха решили казуса по противоположния метод. Ако съседите на споделен апартамент имат проблем с шума, те да проявят интензивност и да съберат над 50% подписи. Етажната благосъстоятелност

да има правото да спре такава услуга, само че не и да дава позволение авансово.

Така недоволните съседи ще разполагат с инструмент за въздействие.

Каква е разликата? Ами каквато е в страните, където с цел да бъдеш донор на органи, би трябвало да си се съгласил авансово. Там едвам 1% от хората стават донори. И в страните, където с цел да откажеш да си донор, е нужно да се подпишеш авансово. Там донорите са 98 %. Нарича се бутане.

Когато нещо не ти е значимо, няма да си направиш труда да го свършиш. Например да дадеш автограф на съседа, който желае да е бизнесмен. И противоположното. Ако той към този момент развива услуга, която не ти пречи, няма и да се подпишеш срещу нея.

Очаквам признатият в комисия текст на ГЕРБ и патриотите да спре 90% от Airbnb бизнеса. Защото е написан в чиновнически, забранителен дух. Който мисли за забрани, не за насърчаване на бизнеса.

Ако депутатите бяха дали време за публично разискване, бяха се допитали до поведенчески психолози и икономисти и имаха положително предпочитание, можеха да свършат добра работа.

Само че те са в аналоговата епоха, в 20-и век. Мисленето не е за тях.

Бизнесът с отдаването на жилища за кратковременен наем докара до големи изгоди за София. Районът сред Халите и Лъвов мост се възражда, тъй като е издирван от туристите, и вложители влагат милиони за реставрация. Десетки проценти от жилищата в града стоят празни и това е метод за ефикасното им потребление. Клиентите правят оценка престоя си, което отсява качествените места от другите. Ако услугата се забрани, ще са нужни стотина нови хотела, с цел да поемат търсенето от чужденци, които идват с увеличаващите се евтини полети. Къде ще се построят те? Върху зелени площи и паркоместа, което ще бъде почва за нови спорове.

Вярно е, че в доста огромни западни градове има проблеми с услугата. В Париж, Барселона се чува за неодобрение, че жителите са изтласкани в покрайнините. Има го и противоположният миг. Възрастни хора си дават една от стаите чартърен, като по този начин съумяват да вържат двата края и да останат в центъра на тези градове. Ние обаче сме доста надалеч от това.

За българските градове с празни жилища изгодите са несравнимо повече.

Иначе депутатите постоянно могат да измислят някой образец, който да устройва тезата им. Ето по този начин с дружни старания порязаха друга споделена услуга - Uber.

Въобще концепцията за сходни забрани кънти на социализъм. Тъкмо един регион да стартира да се оправя след десетилетно неглижиране, и да решиш да го посечеш. Никаква логичност. После несъмнено страната ще отпусне пари по европрограми за възобновяване му. Защото на властта единствено такива схеми са й в главата. Как да усвои по някакъв метод повече средства. Нищо че в случай че не се меси, реновацията се случва и сама.

Както споделя Добрият боец Швейк: " Войната си вървеше доста добре, преди да се намесят генералите ". И тук бизнесът с жилищата чартърен си върви чудесно, преди да се намесят депутатите.