Как се криминализира биологията?
Владислав Апостолов, коментар особено за Tribune.bg
В България непрекъснато би трябвало да следим траекторията на самобитната културна гражданска война в най-големите западни страни и да сме готови за политическите, обществени и институционални деформации, които този непосилен развой към този момент нанася върху някои от най-развитите и до неотдавна свободни общества в историята.
Една полуда, облечена в закон, в никакъв случай не е прекомерно надалеч от нашите граници. Възбудени НПО-структури и сервилни медии единствено чакат да посочат с пръст към „ ганьокрацията “, която отхвърля да одобри напредъка.
А в това време сходни представители и организации са постоянно в деен режим на операция и дезинформация с изказванията, че неща като „ дежндър идеология “ и „ джендър доктрина “ са тайни измислици на всякакви ретроградни насилници и наивници. „ Нищо неприятно и ужасно не се случва в огромните западните демокрации, Ганьо, в противен случай, би трябвало да копираме всеки публичен модел и нов закон още преди да си споделил първите букви на думата „ джендър “. Такива злокачествени мисловни формирания витаят из пространството. Особено на тематика пол.
По тази причина е още по-интересно да забележим какво в действителност се случва отвън границите на страната ни. Преди дни се появи публична информация за новия канадски закон C-4, който слага отвън закона по този начин наречената „ репаративна терапия “, на британски “conversion therapy ”. Тази терапия постоянно се е свързвала с опитите и методите за смяна на половата ориентировка от хомосексуална към хетеросексуална.
Новият закон обаче трагично измения дефиницията на тази терапия. Според документа в нея към този момент се включва смяната на джендър идентичността и „ джендър експресията “ от измислената към естествения биологичен пол. На процедура новият закон може да трансформира в нарушители всички родители, които поучават или оказват помощ на децата си да запазят идентификацията с биологичния си пол.
Например може да има родител, чието дете в някакъв интервал от живота си се разпознава като „ небинарно “ или „ трансджендър “. Но родителят го поучава да одобри своя биологичен пол. Това към този момент се брои за „ репаративна терапия “ и съгласно новия закон може да донесе до пет години затвор на подобен родител. Трудно е да се опише какъв призрачен сън е сходна вероятност. Особено като се има поради, че противоположното – да спреш идентификацията с биологичния си пол – освен не попада в този закон за „ репаративна терапия “, само че намерено се промотира.
„ Ако детето ви се усеща комплицирано по повод само че своя джендър или половост, то може да бъде подложено на терапия единствено в случай че смяната е към еднаквост, друга от биологичната норма “, написа юристът Ландън Старбък.
С други думи законът меко казано затруднява опитите да се противодейства на всеобхватната трансджендър акция, наситено ориентирана към неоформените детски и юношески съзнания. Те към този момент са институционално окуражавани да търсят и прегърщат идентичности отвън биологичния си пол. В същото време техните родители са застрашени от затвор, в случай че решат да им оказват помощ във връщането към биологичната и анатомична действителност.
Не е пресилено да се каже, че с такива закони се криминализира самата реалност. А жертвите на сходна вероломна идеологическа атака са най-лесните и почтени цели – подрастващите момчета и девойки.
Преди няколко години Канада вкара различен закон с името C-16, чиято цел пък беше да криминализира потреблението на биологично верни местоимения. С други думи в случай че кажете на мъж, че е мъж и се обърнете към него с мъжки местоимения като „ той “, само че той се разпознава като жена – познайте какво? Може да бъдете съдени, а животът ви – унищожен.
Опозицията точно против този безразсъден закон за местоименията изстреля непознатия до тогава канадски професор Джордан Питърсън към международна популярност. Той се опълчи против локалната институционална робия и съумя в идващите няколко години да формулира цялата патология на „ джендър идеологията “. Нещото, което не съществува и е в съзнанието единствено на Ганьото, в случай че питате българските експерти по превод на дезинформация.
Има и положителни вести на хоризонта на този спор сред базова биологична действителност и разрушаващите детски животи обществени структури. Родители в Уисконсин съдят учебната област поради решението да се разреши на учениците да сменят името и местоименията си без единодушието на родителите. Конкретният случай, въодушевил делото е на 12-годишно момиче, което решило да се разпознава като момче и да промени името си на мъжко. Администраторите приели това без да търсят единодушието на родителите на момичето и в последна сметка – срещу тяхната воля.
Все повече хора осъзнават, че прогресивните институции водят война против личните им деца и вършат всичко допустимо, с цел да ги трансфорат в счупени дребни хора, подвластни на идеологически надзор. Това пробуждане би трябвало да продължи с ускорени темпове.
***
Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР.
В България непрекъснато би трябвало да следим траекторията на самобитната културна гражданска война в най-големите западни страни и да сме готови за политическите, обществени и институционални деформации, които този непосилен развой към този момент нанася върху някои от най-развитите и до неотдавна свободни общества в историята.
Една полуда, облечена в закон, в никакъв случай не е прекомерно надалеч от нашите граници. Възбудени НПО-структури и сервилни медии единствено чакат да посочат с пръст към „ ганьокрацията “, която отхвърля да одобри напредъка.
А в това време сходни представители и организации са постоянно в деен режим на операция и дезинформация с изказванията, че неща като „ дежндър идеология “ и „ джендър доктрина “ са тайни измислици на всякакви ретроградни насилници и наивници. „ Нищо неприятно и ужасно не се случва в огромните западните демокрации, Ганьо, в противен случай, би трябвало да копираме всеки публичен модел и нов закон още преди да си споделил първите букви на думата „ джендър “. Такива злокачествени мисловни формирания витаят из пространството. Особено на тематика пол.
По тази причина е още по-интересно да забележим какво в действителност се случва отвън границите на страната ни. Преди дни се появи публична информация за новия канадски закон C-4, който слага отвън закона по този начин наречената „ репаративна терапия “, на британски “conversion therapy ”. Тази терапия постоянно се е свързвала с опитите и методите за смяна на половата ориентировка от хомосексуална към хетеросексуална.
Новият закон обаче трагично измения дефиницията на тази терапия. Според документа в нея към този момент се включва смяната на джендър идентичността и „ джендър експресията “ от измислената към естествения биологичен пол. На процедура новият закон може да трансформира в нарушители всички родители, които поучават или оказват помощ на децата си да запазят идентификацията с биологичния си пол.
Например може да има родител, чието дете в някакъв интервал от живота си се разпознава като „ небинарно “ или „ трансджендър “. Но родителят го поучава да одобри своя биологичен пол. Това към този момент се брои за „ репаративна терапия “ и съгласно новия закон може да донесе до пет години затвор на подобен родител. Трудно е да се опише какъв призрачен сън е сходна вероятност. Особено като се има поради, че противоположното – да спреш идентификацията с биологичния си пол – освен не попада в този закон за „ репаративна терапия “, само че намерено се промотира.
„ Ако детето ви се усеща комплицирано по повод само че своя джендър или половост, то може да бъде подложено на терапия единствено в случай че смяната е към еднаквост, друга от биологичната норма “, написа юристът Ландън Старбък.
С други думи законът меко казано затруднява опитите да се противодейства на всеобхватната трансджендър акция, наситено ориентирана към неоформените детски и юношески съзнания. Те към този момент са институционално окуражавани да търсят и прегърщат идентичности отвън биологичния си пол. В същото време техните родители са застрашени от затвор, в случай че решат да им оказват помощ във връщането към биологичната и анатомична действителност.
Не е пресилено да се каже, че с такива закони се криминализира самата реалност. А жертвите на сходна вероломна идеологическа атака са най-лесните и почтени цели – подрастващите момчета и девойки.
Преди няколко години Канада вкара различен закон с името C-16, чиято цел пък беше да криминализира потреблението на биологично верни местоимения. С други думи в случай че кажете на мъж, че е мъж и се обърнете към него с мъжки местоимения като „ той “, само че той се разпознава като жена – познайте какво? Може да бъдете съдени, а животът ви – унищожен.
Опозицията точно против този безразсъден закон за местоименията изстреля непознатия до тогава канадски професор Джордан Питърсън към международна популярност. Той се опълчи против локалната институционална робия и съумя в идващите няколко години да формулира цялата патология на „ джендър идеологията “. Нещото, което не съществува и е в съзнанието единствено на Ганьото, в случай че питате българските експерти по превод на дезинформация.
Има и положителни вести на хоризонта на този спор сред базова биологична действителност и разрушаващите детски животи обществени структури. Родители в Уисконсин съдят учебната област поради решението да се разреши на учениците да сменят името и местоименията си без единодушието на родителите. Конкретният случай, въодушевил делото е на 12-годишно момиче, което решило да се разпознава като момче и да промени името си на мъжко. Администраторите приели това без да търсят единодушието на родителите на момичето и в последна сметка – срещу тяхната воля.
Все повече хора осъзнават, че прогресивните институции водят война против личните им деца и вършат всичко допустимо, с цел да ги трансфорат в счупени дребни хора, подвластни на идеологически надзор. Това пробуждане би трябвало да продължи с ускорени темпове.
***
Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ