Била ли е обявена война от Царство България на Британската империя и на Съединените американски щати?
Владимир Будинов
Най-силният сегмент от комунистическата агитация в България и Съветския съюз против политиката на Царство България през военния интервал от 1939 до 1945 година е, че „ монархо-фашистката власт “ е оповестила война на западните демокрации в лицето на Съединените щати и Англия.
До през днешния ден нито един историк, откривател, журналист и даже общественик не е създал обективно този въпрос, както и никой не е направил наложителни и обективни заключения.
Комунистите даже упрекват, съдят и осъждат на разстрел политици и учени, посочени за нарушители, отговорни за " оповестената " война. Преди да стигнем до истината, ще се наложи да дадем някои обяснения на основни понятия и изречения, без чиято същина разговорът ни става ненужен.
Да стартираме с думата „ война “. Война е водене на бойни дейности (сражения) сред войските на две или повече страни или обединения. Всяка война има наложително три съставни елементи или интервали: начало, ход на бойните дейности и край. Ако липсва най-малко един от състваните детайли, значи войната не се е състояла. Станали сме очевидци на някакво друго събитие.
Всяко начало на война стартира по два метода: със или без оповестяване на война. Кой има законно (по закон или конституция) право да разгласи война, да подреди нахлуване против друга страна или коалиция със или без публично оповестяване на война? Само две законни институции: президентът или държавното управление (Министерският съвет). Тоест, единствено ръководителите на изпълнителната власт.
Държавният глава (президент, цар, крал, шах, султан, кайзер) нормално издава манифест или меморандум, който наложително е наименован, подписан от него и заведен в юридическата работа (канцеларията) на президента, където е подложен и печатът на институцията.
Правителството нормално издава нота или декларация, която също бива наименована, изведена с номер, щемпел, дата и автограф.
И двата типа документи се сервират по обичаен дипломатически и юридически ред (протокол). Обикновено президентът или министър-председателят разпореждат на Министерството на външните работи да осъществя акта на връчване.
Прието е в страната, която афишира война, този акт да бъде осъществен от министъра на външните работи, от негов заместител или от посланик, който дава отговор за двустранните връзки сред страната, която афишира война и държавата-обект на войната. Актът на връчване на манифеста (нотата) се прави в Министерството на външните работи, където бива поканен посланикът или различен посланик, комуто се връчва документът за оповестяване на война.
От страна на страната, на която се афишира война, ролята на адресат извършва посланикът, пълномощният министър и в редки случаи - посланик с по-нисък сан. Обикновено това лице насочва молба да бъде признато в Министерството на външните работи, където желае среща с министъра или с негов заместител.
И при двата метода този дипломатически акт се завежда в съответната канцелария и се открива кореспонденция по случая. След което неотложно се рапортува до президента и държавното управление.
В редки случаи сходен документ се връчва посредством трета страна, която е неутрална и пази ползите на страната, оповестила войната, пред страната, на която е оповестена война.
Документът, с който се афишира война, се подава в Народното събрание на двете страни за обсъждане и легализиране (ратификация) на новия дипломатически статус сред страните.
При започване на война без издаване и връчване на подобаващ документ (манифест или нота), президентът или държавното управление издават декрет, манифект, заповед (разпореждане) до Министерството на защитата (войната), което от своя страна да разпореди на войските и силите да стартират настъплление против посочената страна. С тези процедури завършва началото.
Втората съставна на войната е ходът, наличието на войната с всички обрати, жестокости, изненади и за двете страни, с включване на нови съдружници или съперници или с отпадане на страни, които са почнали бойни дейности при започване на войната. Това е най-продължителният интервал от началото до края на бойните дейности.
Третата съставна е краят на войната, за който се приготвя документ, най-често именуван капитулация или помирение. Преди тях нерядко се водят договаряния, мирни конференции, съдилища или други форми на договаряне.
Редно е да създадем къс обзор на обстановката в Европа до датата 13 декември 1941 година, когато
некомпетентни историци и комунистическата агитация
считат, че Царство България афишира война на Съединени американски щати и Англия.
Както знаем, Втората международна война стартира на 1 септември 1939 година, когато Германия атакува Полша без оповестяване на война, което провокира Франция и Англия на собствен ред да разгласят война на Германия на 3 септември с. година В качество си на съдружник на хитлеристка Германия на 17 септември Съюз на съветските социалистически републики афишира война и нахлува в Полша. Полша е победена, окупирана и поделена сред държавите-агресори.
С инструкция №21 от 18 декември 1940 година Адолф Хитлер утвърждава интервенция „ Барбароса “.
През този къс интервал няколко страни афишират неутралитет по отношение на почналата война, която още не е наречена Втора международна: Финландия, Турция, Югославия и Румъния. На 15 септември 1939 година неутралитет афишира и държавното управление на Царство България, като издава специфична декларация. На идващия ден в постройката на НКИД в Москва тя е връчена на комисаря по външните работи Вячеслав Молотов от посланика на Царство България в Съветския съюз Никола Антонов.
Съгласно втория съветско-германски контракт от 28 септември 1939 година, двете страни се приготвят за инвазия против страните на запад от своите граници. На 30 ноември Съюз на съветските социалистически републики стартира атака против Финландия, а на 14 юни 1940 година - против Латвия, Естония, Литва, Северна Буковина и Бесарабия.
Германия стартира своята експанзия на 8 април 1940 година против Норвегия, Белгия, Холандия, а на 10 май - и против Франция.
След приключването на серията военни интервенции сред двете съюзнически страни се открива обща граница с дължина към 1 500 км сред Балтийско и Черно море.
През посочения интервал България не трансформира своята политика и резервира дипломатическите си връзки с всички страни.
След основаването на Тройния пакт на 27 септември 1940 година Германия и Съветският съюз неколкократно вършат сондажи към България, от която желаят да прояви съпричастност към декларираните от тях ползи, само че българското държавно управление изрично отхвърля.
Изключително значими са две дати: първата е през ноември 1940 година, когато при визитата на Вячеслава Молотов в Германия той води диалози с райхсканцлера Адолф Хитлер и райхсмнинистъра на външните работи Йоахим декор Рибентроп, състояли се на 12 и 13 ноември.
Втората паметна дата е 25 ноември, когато Молотов връчва предложение на СНК (съветското правителство), на посланика на Германия в Съюз на съветските социалистически републики Вернер декор граф Шуленбург с претенции на Съветския съюз към Германия за поправяне на двустранните връзки с следващо включване на Съюз на съветските социалистически републики в Тройния пакт.
На същия 25 ноември в България е на посещаване зам.-председателят на НКИД Аркадий Соболев, който също връчва сходно предложение за двустранен контракт с Царство България. Документът е връчен на президента цар Борис III, на министър-председателя проф. Богдан Филов и на министъра на външните работи Иван Попов.
И двете руски оферти са отхвърлени
от немските и от българските управляващи. България прави това на 28 ноември. Германия въобще не изпраща официаллен отговор.
След като излиза наяве, че Германия твърдо е решила да помогне на Италия във войната й против Гърция, българското държавно управление е насила да подпише Пакта за присъединение към Тройния съюз, което става на 1 март 1941 година, само че и след този акт мирната българска политика не е изменена.
Българският неутралитет е демонстриран изрично след 6 април 1941 година, когато Германия атакува, побеждава и окупира две от прилежащите ни страни: Кралство Югославия и Кралство Гърция. България не взе участие във военните дейности против тях, заради което нейн представител не участва при подписването на капитулацията на двете страни (17 април).„
След започването на Германо-Съветската война на 22 юни 1941 година България още веднъж показва неутралитет (по това време Съединени американски щати също са неутрални) и резервира дипломатическите си връзки със Съюз на съветските социалистически републики и Германия в същия тип, каквито остават досега, когато двете съюзни страни се трансформират в съперници.
Българският дипломат в Съюз на съветските социалистически републики Иван Стаменов неколкократно е канен от комисаря на НКИД да даде информация за позицията на България по отношение на войната Германия-СССР. Инструктиран от София, Стаменов осведоми руското държавно управление, че Царство България счита българо-съветските връзки за неизменими.
Сталинските " Съображения към Плана за стратегическо разрастване на силите на Съветския съюз при положение на война с Германия и нейните союзници " са подписани на 15 май 1941 година
Аналогична информация предава и руският дипломат в България Александър Лавришчев. Официално Съюз на съветските социалистически републики установи със удовлетворение, че България не се готви по политически, военни или други критерии да взе участие във войната против Съюз на съветските социалистически републики.
На 7 декември 1941 година стартира Японско-Американската война, която няма нищо общо с Германо-Съветската. България резервира цялостен неутралитет и към този въоръжен спор. Съветският съюз също афишира неутралитет по отношение на войната в Тихия океан и съветско-японските връзки остават без промени. Но руският дипломат в Токио Константин Сметанин и руското разузнаване в Япония демонстрират изключителна интензивност. Скоро ще разберем за какво.
На 11 декември 1941 година Германия афишира война на Съединени американски щати във връзка набези на американски кораби против немски подводници и търговски съдове. На 12 декември Италия също афишира война на Съединени американски щати, след което се включват Унгария и Румъния.
Каква е политиката на Царство България по отношение на Съединени американски щати и Обединеното кралство
към 13 декември 1941 година? Напълно мирна, неутрална и доброжелателна, без никакви искания и провокации. България не е желала, като не е и могла да води анти-американска и анти-британска политика. По този метод българската политика нито е застрашавала, нито е препъвала ползите на Съединени американски щати и Британия. Два са основните критерии в тази оценка: по географски симптом двете велики сили са прекомерно надалеч от територията на България, с което са на практика недостижими за реализрането на военна експанзия при тогавашното положение на българските въоръжени сили.
Вторият мотив е военно-политически. Двете страни са същински колоси по отношение на страната ни и никой не би хранил илюзии, че Царство България би могло с нещо да им навреди.
78 години след края на Втората международна война не са открити документи, очевидци или други обстоятелства и условия, които да удостоверят подготовка за българска експанзия против Съединени американски щати, Обединеното кралство или която и да е друга страна на планетата. Повече от ясно бе и остава заключението, че българското държавно управление не е възнамерявало и не се е готвило да разгласи и да води война против Съединени американски щати и Англия.
България не е представлявала опасност за ползите на двете международни сили, нито ги е считала за спънка на своята политика. Българския нeутралитет публично остава в действие и във връзка с Съединени американски щати и Англия.
След като Германия афишира война на Съединени американски щати, под немски напън ръководещите кръгове у нас вземат решение да разгласят война на Съединени американски щати и Англия, макар нежеланието на Н. В. царя и на други държавници. За тази цел Министерският съвет приготвя декларация, която е импортирана в Народното събрание за разискване и ратификация.
След гръмки речи и бурни диспути Народното събрание приема „ Решение за оповестяване война на Съединени американски щати и Англия “. Но това е акт на законодателната власт, който следва да бъде осъществен от изпълнителната власт, т.е., от държавното управление. Това обаче не е направено и решението на Народнoто заседание остава неизпълнено.
Ето фактологята:
1. Правителството на Царство България не издава нота или декларация за оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия.
2. Българският министър на външните работи, негов заместител или негов представител не кани американския дипломат Джордж Ърл и не му връчва никакъв документ, който би осъществил Решението на Народно събрание.
3. Българският дипломат в Съединени американски щати Димитър Наумов не се среща с държавния секретар и с никой различен американски посланик във Вашингтон и не връчва какъвто и да било документ от името на Народно събрание, Министерския съвет или от Министерството на външните работи.
4. Нито един американски общественик не внася в Сената или Конгреса документ за оповестяване на война от страна на държавното управление на Царство България. Единствено държавният секретар Кордел Хъл персонално рапортува на президента Франклин Рузвелт, че “България е оповестила война на Съединени американски щати ”, на което президентът отвръща със смях. Явно и двамата схващат, че този недовършен акт, останал като планове и решение на българския парламент, е единствено пропагаден заслон, зад който се крият българският неутралитет и желанието на държавното управление и на Народно събрание да бъдем в крайник със съдружниците от Оста Рим-Берлин-Токио.
При визитата на американския посланик полковник Уилям Доновън в България при започване на годината и след диалозите му с царя, с министри и с други политици този факт е бил открит и докладван по съответните канали във Вашингтон.
5. Българското държавно управление не употребява услугите на трета страна, която евентулано да съобщи Нотата за оповестяване на война от Царство България на Съединени американски щати и Англия.
6. Дворецът също не издава Манифест на Н. В. царя за оповестяване на война.
7. Не са налични два политически, дипломатически и исторически обстоятелството:
- Нота или Декларация на държавното управление за оповестяване на война;
- какъвто и да било различен меродавен дипломатически или политически акт за оповестяване на война (царски манифест, декрет или др.).
Изброените обстоятелства несъмнено потвърждават, че не е съществувал статус (положение) на война сред Царство България и Съединени американски щати.
Не е реализран и вторият метод за началото на война: започване на военни дейности против Съединени американски щати и Англия без оповестяване на война. Вече посочихме, че сходен сюжет е бил отвън обсега на здравия разсъдък.
Тезата за неплатежоспособност на война сред България и Съединени американски щати се потвърждава от самите Съединени щати, които афишират война на Царство България чак след половин година, на 6 юни 1942 година Следователно, Съединени американски щати не са считали, че през интервала от 13 декември 1941 до 6 юни 1942 година двете страни са били в положение на война. Иначе нямаше да ни разгласят повторно към този момент почнала война.
Разполагам с Инструкция на Държавния департамент на Съединени американски щати от 6 юни 1942 година, изпратена до американските дипломатически задачи по това време, в която е посочено „ положение на война “ сред Съединени американски щати и Румъния, Унгария и България.
Но преди заминаването си от България посланикът на Съединени американски щати Ърл посещава министъра на външните работи Иван Попов, с цел да си вземе сбогом с него. При оповестена война сред две страни сходна дипломатическа процедура не съществува.
Освен това цар Борис изпраща нашия посланик Иван Станчов да съпровожда американската делегация при отпътуването й за Истанбул, което също е отвън протокола при оповестена война сред страните.
Ако се одобри за вярна тезата на комунистическата агитация, че двете страни са били в състяние на война, излиза, че държавното управление на Съединени американски щати не е знаело, че България му е оповестила война през декември 1941 година и заради незнанието си афишира война на България на 6 юни 1942 година Което също не е правилно.
Явно Съединени американски щати афишират война на България по същия аршин, по който българският парламент приема решението си за оповестяване на война: агитация и прочувствена поддръжка за съюзническите страни.
Заключение
1. До през днешния ден в нито един държавен или дипломатически списък не са открити документи (нота или декларация) на държавното управление на проф. Богдан Филов, с който да е оповестена война на Съединени американски щати и Англия. Такъв документ не е открит нито в българските, нито в американските, английските или руските архиви. Подобен документ не е показан и на 28 октомври 1944 година, когато в Москва се подписва “Съглашение за помирение “ сред представителите на Царство България и на Съветския съюз, Съединените американски щати и Англия.
2. До през днешния ден няма обстоятелства и свидетелства, които да показват кой български посланик е връчил документ за оповестяване на война на дипломатически представител на Съединени американски щати и Англия.
3. До през днешния ден в държавните архиви на Съединени американски щати и Англия не е открит документ, с който се открива кореспонденция (статус) и са взети решения за война сред тези две страни и Царство България.
4. До през днешния ден не е открит документ, който да удостовери обсъждане в държавните институции на Съединени американски щати и Англия по отношение на “войната “ с България.
5. До през днешния ден няма публична или неофициална информация от американски или английски посланик, общественик или пълководец, който да удостоверява, че на него е връчена Нота или Декларация на държавното управление на Царство България за оповестяване на война. Никой не показва дата и място за връчване на какъвто и да е документ особено на 13 декември 1941 година, както и през идващите дни.
6. До през днешния ден българските комунисти и излъчените от редиците им историци не са съумели да открият сходен документ, което не им пречи да се упражняват на тематика „ монархо-фашистката власт в България до 1944 година “ и „ съдбовната роля на монарха и на нациста проф. Богдан Филов през Втората международна война “.
7. Медиите в Съединени американски щати и Англия не оповестяват и не разгласяват документи, с които е афишира война на техните страни от българското държавно управление, нито отразяват акта на връчването му.
Нека да разгледаме и следния образец: по време на Втората международна война единствената страна, на която Съюз на съветските социалистически републики афишира война, е Полша. На нейния дипломат в Москва е връчена Нота на СНК. Това става рано сутрината на 17 септември 1939 година, когато в НКИД е поканен полският дипломат Вацлав Гжибовски. Нотатa му е връчена от зам.-комисаря на НКИД Владимир Потьомкин.
По време на Германо-Съветската война единствената страна, на която Съветският съюз афишира война, е Царство България. На 5 септември 1944 година Вячеслав Молотов кани в НКИД дипломат Иван Стаменов и му връчва “Нота на държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики до държавното управление на България за оповестяване положение на война с България ”. Само след час същата нота е връчена на министър-председателя на Царство България и министър на външните работи Константин Муравиев от завеждащия руското посолство в София Димитрий Яковлев-Федичкин.
Същата Нота на СНК е прочетен
а по Радио Москва и оповестена в руската преса незабавно на идващия ден.
Въз основа на изброените обстоятелства единственият обективен и изцяло справедлив извод е, че държавното управление на Царство България не е обявявало война на Съединени американски щати и Англия. Подобен документ не е подписван от българското държавно управление или от монарха, както и не е сбъднат акт за връчване на подобен документ.
Най-силният сегмент от комунистическата агитация в България и Съветския съюз против политиката на Царство България през военния интервал от 1939 до 1945 година е, че „ монархо-фашистката власт “ е оповестила война на западните демокрации в лицето на Съединените щати и Англия.
До през днешния ден нито един историк, откривател, журналист и даже общественик не е създал обективно този въпрос, както и никой не е направил наложителни и обективни заключения.
Комунистите даже упрекват, съдят и осъждат на разстрел политици и учени, посочени за нарушители, отговорни за " оповестената " война. Преди да стигнем до истината, ще се наложи да дадем някои обяснения на основни понятия и изречения, без чиято същина разговорът ни става ненужен.
Да стартираме с думата „ война “. Война е водене на бойни дейности (сражения) сред войските на две или повече страни или обединения. Всяка война има наложително три съставни елементи или интервали: начало, ход на бойните дейности и край. Ако липсва най-малко един от състваните детайли, значи войната не се е състояла. Станали сме очевидци на някакво друго събитие.
Всяко начало на война стартира по два метода: със или без оповестяване на война. Кой има законно (по закон или конституция) право да разгласи война, да подреди нахлуване против друга страна или коалиция със или без публично оповестяване на война? Само две законни институции: президентът или държавното управление (Министерският съвет). Тоест, единствено ръководителите на изпълнителната власт.
Държавният глава (президент, цар, крал, шах, султан, кайзер) нормално издава манифест или меморандум, който наложително е наименован, подписан от него и заведен в юридическата работа (канцеларията) на президента, където е подложен и печатът на институцията.
Правителството нормално издава нота или декларация, която също бива наименована, изведена с номер, щемпел, дата и автограф.
И двата типа документи се сервират по обичаен дипломатически и юридически ред (протокол). Обикновено президентът или министър-председателят разпореждат на Министерството на външните работи да осъществя акта на връчване.
Прието е в страната, която афишира война, този акт да бъде осъществен от министъра на външните работи, от негов заместител или от посланик, който дава отговор за двустранните връзки сред страната, която афишира война и държавата-обект на войната. Актът на връчване на манифеста (нотата) се прави в Министерството на външните работи, където бива поканен посланикът или различен посланик, комуто се връчва документът за оповестяване на война.
От страна на страната, на която се афишира война, ролята на адресат извършва посланикът, пълномощният министър и в редки случаи - посланик с по-нисък сан. Обикновено това лице насочва молба да бъде признато в Министерството на външните работи, където желае среща с министъра или с негов заместител.
И при двата метода този дипломатически акт се завежда в съответната канцелария и се открива кореспонденция по случая. След което неотложно се рапортува до президента и държавното управление.
В редки случаи сходен документ се връчва посредством трета страна, която е неутрална и пази ползите на страната, оповестила войната, пред страната, на която е оповестена война.
Документът, с който се афишира война, се подава в Народното събрание на двете страни за обсъждане и легализиране (ратификация) на новия дипломатически статус сред страните.
При започване на война без издаване и връчване на подобаващ документ (манифест или нота), президентът или държавното управление издават декрет, манифект, заповед (разпореждане) до Министерството на защитата (войната), което от своя страна да разпореди на войските и силите да стартират настъплление против посочената страна. С тези процедури завършва началото.
Втората съставна на войната е ходът, наличието на войната с всички обрати, жестокости, изненади и за двете страни, с включване на нови съдружници или съперници или с отпадане на страни, които са почнали бойни дейности при започване на войната. Това е най-продължителният интервал от началото до края на бойните дейности.
Третата съставна е краят на войната, за който се приготвя документ, най-често именуван капитулация или помирение. Преди тях нерядко се водят договаряния, мирни конференции, съдилища или други форми на договаряне.
Редно е да създадем къс обзор на обстановката в Европа до датата 13 декември 1941 година, когато
некомпетентни историци и комунистическата агитация
считат, че Царство България афишира война на Съединени американски щати и Англия.
Както знаем, Втората международна война стартира на 1 септември 1939 година, когато Германия атакува Полша без оповестяване на война, което провокира Франция и Англия на собствен ред да разгласят война на Германия на 3 септември с. година В качество си на съдружник на хитлеристка Германия на 17 септември Съюз на съветските социалистически републики афишира война и нахлува в Полша. Полша е победена, окупирана и поделена сред държавите-агресори.
С инструкция №21 от 18 декември 1940 година Адолф Хитлер утвърждава интервенция „ Барбароса “.
През този къс интервал няколко страни афишират неутралитет по отношение на почналата война, която още не е наречена Втора международна: Финландия, Турция, Югославия и Румъния. На 15 септември 1939 година неутралитет афишира и държавното управление на Царство България, като издава специфична декларация. На идващия ден в постройката на НКИД в Москва тя е връчена на комисаря по външните работи Вячеслав Молотов от посланика на Царство България в Съветския съюз Никола Антонов.
Съгласно втория съветско-германски контракт от 28 септември 1939 година, двете страни се приготвят за инвазия против страните на запад от своите граници. На 30 ноември Съюз на съветските социалистически републики стартира атака против Финландия, а на 14 юни 1940 година - против Латвия, Естония, Литва, Северна Буковина и Бесарабия.
Германия стартира своята експанзия на 8 април 1940 година против Норвегия, Белгия, Холандия, а на 10 май - и против Франция.
След приключването на серията военни интервенции сред двете съюзнически страни се открива обща граница с дължина към 1 500 км сред Балтийско и Черно море.
През посочения интервал България не трансформира своята политика и резервира дипломатическите си връзки с всички страни.
След основаването на Тройния пакт на 27 септември 1940 година Германия и Съветският съюз неколкократно вършат сондажи към България, от която желаят да прояви съпричастност към декларираните от тях ползи, само че българското държавно управление изрично отхвърля.
Изключително значими са две дати: първата е през ноември 1940 година, когато при визитата на Вячеслава Молотов в Германия той води диалози с райхсканцлера Адолф Хитлер и райхсмнинистъра на външните работи Йоахим декор Рибентроп, състояли се на 12 и 13 ноември.
Втората паметна дата е 25 ноември, когато Молотов връчва предложение на СНК (съветското правителство), на посланика на Германия в Съюз на съветските социалистически републики Вернер декор граф Шуленбург с претенции на Съветския съюз към Германия за поправяне на двустранните връзки с следващо включване на Съюз на съветските социалистически републики в Тройния пакт.
На същия 25 ноември в България е на посещаване зам.-председателят на НКИД Аркадий Соболев, който също връчва сходно предложение за двустранен контракт с Царство България. Документът е връчен на президента цар Борис III, на министър-председателя проф. Богдан Филов и на министъра на външните работи Иван Попов.
И двете руски оферти са отхвърлени
от немските и от българските управляващи. България прави това на 28 ноември. Германия въобще не изпраща официаллен отговор.
След като излиза наяве, че Германия твърдо е решила да помогне на Италия във войната й против Гърция, българското държавно управление е насила да подпише Пакта за присъединение към Тройния съюз, което става на 1 март 1941 година, само че и след този акт мирната българска политика не е изменена.
Българският неутралитет е демонстриран изрично след 6 април 1941 година, когато Германия атакува, побеждава и окупира две от прилежащите ни страни: Кралство Югославия и Кралство Гърция. България не взе участие във военните дейности против тях, заради което нейн представител не участва при подписването на капитулацията на двете страни (17 април).„
След започването на Германо-Съветската война на 22 юни 1941 година България още веднъж показва неутралитет (по това време Съединени американски щати също са неутрални) и резервира дипломатическите си връзки със Съюз на съветските социалистически републики и Германия в същия тип, каквито остават досега, когато двете съюзни страни се трансформират в съперници.
Българският дипломат в Съюз на съветските социалистически републики Иван Стаменов неколкократно е канен от комисаря на НКИД да даде информация за позицията на България по отношение на войната Германия-СССР. Инструктиран от София, Стаменов осведоми руското държавно управление, че Царство България счита българо-съветските връзки за неизменими.
Сталинските " Съображения към Плана за стратегическо разрастване на силите на Съветския съюз при положение на война с Германия и нейните союзници " са подписани на 15 май 1941 година
Аналогична информация предава и руският дипломат в България Александър Лавришчев. Официално Съюз на съветските социалистически републики установи със удовлетворение, че България не се готви по политически, военни или други критерии да взе участие във войната против Съюз на съветските социалистически републики.
На 7 декември 1941 година стартира Японско-Американската война, която няма нищо общо с Германо-Съветската. България резервира цялостен неутралитет и към този въоръжен спор. Съветският съюз също афишира неутралитет по отношение на войната в Тихия океан и съветско-японските връзки остават без промени. Но руският дипломат в Токио Константин Сметанин и руското разузнаване в Япония демонстрират изключителна интензивност. Скоро ще разберем за какво.
На 11 декември 1941 година Германия афишира война на Съединени американски щати във връзка набези на американски кораби против немски подводници и търговски съдове. На 12 декември Италия също афишира война на Съединени американски щати, след което се включват Унгария и Румъния.
Каква е политиката на Царство България по отношение на Съединени американски щати и Обединеното кралство
към 13 декември 1941 година? Напълно мирна, неутрална и доброжелателна, без никакви искания и провокации. България не е желала, като не е и могла да води анти-американска и анти-британска политика. По този метод българската политика нито е застрашавала, нито е препъвала ползите на Съединени американски щати и Британия. Два са основните критерии в тази оценка: по географски симптом двете велики сили са прекомерно надалеч от територията на България, с което са на практика недостижими за реализрането на военна експанзия при тогавашното положение на българските въоръжени сили.
Вторият мотив е военно-политически. Двете страни са същински колоси по отношение на страната ни и никой не би хранил илюзии, че Царство България би могло с нещо да им навреди.
78 години след края на Втората международна война не са открити документи, очевидци или други обстоятелства и условия, които да удостоверят подготовка за българска експанзия против Съединени американски щати, Обединеното кралство или която и да е друга страна на планетата. Повече от ясно бе и остава заключението, че българското държавно управление не е възнамерявало и не се е готвило да разгласи и да води война против Съединени американски щати и Англия.
България не е представлявала опасност за ползите на двете международни сили, нито ги е считала за спънка на своята политика. Българския нeутралитет публично остава в действие и във връзка с Съединени американски щати и Англия.
След като Германия афишира война на Съединени американски щати, под немски напън ръководещите кръгове у нас вземат решение да разгласят война на Съединени американски щати и Англия, макар нежеланието на Н. В. царя и на други държавници. За тази цел Министерският съвет приготвя декларация, която е импортирана в Народното събрание за разискване и ратификация.
След гръмки речи и бурни диспути Народното събрание приема „ Решение за оповестяване война на Съединени американски щати и Англия “. Но това е акт на законодателната власт, който следва да бъде осъществен от изпълнителната власт, т.е., от държавното управление. Това обаче не е направено и решението на Народнoто заседание остава неизпълнено.
Ето фактологята:
1. Правителството на Царство България не издава нота или декларация за оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия.
2. Българският министър на външните работи, негов заместител или негов представител не кани американския дипломат Джордж Ърл и не му връчва никакъв документ, който би осъществил Решението на Народно събрание.
3. Българският дипломат в Съединени американски щати Димитър Наумов не се среща с държавния секретар и с никой различен американски посланик във Вашингтон и не връчва какъвто и да било документ от името на Народно събрание, Министерския съвет или от Министерството на външните работи.
4. Нито един американски общественик не внася в Сената или Конгреса документ за оповестяване на война от страна на държавното управление на Царство България. Единствено държавният секретар Кордел Хъл персонално рапортува на президента Франклин Рузвелт, че “България е оповестила война на Съединени американски щати ”, на което президентът отвръща със смях. Явно и двамата схващат, че този недовършен акт, останал като планове и решение на българския парламент, е единствено пропагаден заслон, зад който се крият българският неутралитет и желанието на държавното управление и на Народно събрание да бъдем в крайник със съдружниците от Оста Рим-Берлин-Токио.
При визитата на американския посланик полковник Уилям Доновън в България при започване на годината и след диалозите му с царя, с министри и с други политици този факт е бил открит и докладван по съответните канали във Вашингтон.
5. Българското държавно управление не употребява услугите на трета страна, която евентулано да съобщи Нотата за оповестяване на война от Царство България на Съединени американски щати и Англия.
6. Дворецът също не издава Манифест на Н. В. царя за оповестяване на война.
7. Не са налични два политически, дипломатически и исторически обстоятелството:
- Нота или Декларация на държавното управление за оповестяване на война;
- какъвто и да било различен меродавен дипломатически или политически акт за оповестяване на война (царски манифест, декрет или др.).
Изброените обстоятелства несъмнено потвърждават, че не е съществувал статус (положение) на война сред Царство България и Съединени американски щати.
Не е реализран и вторият метод за началото на война: започване на военни дейности против Съединени американски щати и Англия без оповестяване на война. Вече посочихме, че сходен сюжет е бил отвън обсега на здравия разсъдък.
Тезата за неплатежоспособност на война сред България и Съединени американски щати се потвърждава от самите Съединени щати, които афишират война на Царство България чак след половин година, на 6 юни 1942 година Следователно, Съединени американски щати не са считали, че през интервала от 13 декември 1941 до 6 юни 1942 година двете страни са били в положение на война. Иначе нямаше да ни разгласят повторно към този момент почнала война.
Разполагам с Инструкция на Държавния департамент на Съединени американски щати от 6 юни 1942 година, изпратена до американските дипломатически задачи по това време, в която е посочено „ положение на война “ сред Съединени американски щати и Румъния, Унгария и България.
Но преди заминаването си от България посланикът на Съединени американски щати Ърл посещава министъра на външните работи Иван Попов, с цел да си вземе сбогом с него. При оповестена война сред две страни сходна дипломатическа процедура не съществува.
Освен това цар Борис изпраща нашия посланик Иван Станчов да съпровожда американската делегация при отпътуването й за Истанбул, което също е отвън протокола при оповестена война сред страните.
Ако се одобри за вярна тезата на комунистическата агитация, че двете страни са били в състяние на война, излиза, че държавното управление на Съединени американски щати не е знаело, че България му е оповестила война през декември 1941 година и заради незнанието си афишира война на България на 6 юни 1942 година Което също не е правилно.
Явно Съединени американски щати афишират война на България по същия аршин, по който българският парламент приема решението си за оповестяване на война: агитация и прочувствена поддръжка за съюзническите страни.
Заключение
1. До през днешния ден в нито един държавен или дипломатически списък не са открити документи (нота или декларация) на държавното управление на проф. Богдан Филов, с който да е оповестена война на Съединени американски щати и Англия. Такъв документ не е открит нито в българските, нито в американските, английските или руските архиви. Подобен документ не е показан и на 28 октомври 1944 година, когато в Москва се подписва “Съглашение за помирение “ сред представителите на Царство България и на Съветския съюз, Съединените американски щати и Англия.
2. До през днешния ден няма обстоятелства и свидетелства, които да показват кой български посланик е връчил документ за оповестяване на война на дипломатически представител на Съединени американски щати и Англия.
3. До през днешния ден в държавните архиви на Съединени американски щати и Англия не е открит документ, с който се открива кореспонденция (статус) и са взети решения за война сред тези две страни и Царство България.
4. До през днешния ден не е открит документ, който да удостовери обсъждане в държавните институции на Съединени американски щати и Англия по отношение на “войната “ с България.
5. До през днешния ден няма публична или неофициална информация от американски или английски посланик, общественик или пълководец, който да удостоверява, че на него е връчена Нота или Декларация на държавното управление на Царство България за оповестяване на война. Никой не показва дата и място за връчване на какъвто и да е документ особено на 13 декември 1941 година, както и през идващите дни.
6. До през днешния ден българските комунисти и излъчените от редиците им историци не са съумели да открият сходен документ, което не им пречи да се упражняват на тематика „ монархо-фашистката власт в България до 1944 година “ и „ съдбовната роля на монарха и на нациста проф. Богдан Филов през Втората международна война “.
7. Медиите в Съединени американски щати и Англия не оповестяват и не разгласяват документи, с които е афишира война на техните страни от българското държавно управление, нито отразяват акта на връчването му.
Нека да разгледаме и следния образец: по време на Втората международна война единствената страна, на която Съюз на съветските социалистически републики афишира война, е Полша. На нейния дипломат в Москва е връчена Нота на СНК. Това става рано сутрината на 17 септември 1939 година, когато в НКИД е поканен полският дипломат Вацлав Гжибовски. Нотатa му е връчена от зам.-комисаря на НКИД Владимир Потьомкин.
По време на Германо-Съветската война единствената страна, на която Съветският съюз афишира война, е Царство България. На 5 септември 1944 година Вячеслав Молотов кани в НКИД дипломат Иван Стаменов и му връчва “Нота на държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики до държавното управление на България за оповестяване положение на война с България ”. Само след час същата нота е връчена на министър-председателя на Царство България и министър на външните работи Константин Муравиев от завеждащия руското посолство в София Димитрий Яковлев-Федичкин.
Същата Нота на СНК е прочетен
а по Радио Москва и оповестена в руската преса незабавно на идващия ден.
Въз основа на изброените обстоятелства единственият обективен и изцяло справедлив извод е, че държавното управление на Царство България не е обявявало война на Съединени американски щати и Англия. Подобен документ не е подписван от българското държавно управление или от монарха, както и не е сбъднат акт за връчване на подобен документ.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ