Вкъщи имаме змия. Храним змията с живи мишки. Така че

Вкъщи имаме змия. Храним змията с живи мишки. Така че купуваме мишки и ги даваме на змията. Поредното мишле не искаше доста да бъде изядено, ухапа щерка ми, която се опита да нахрани с него змията и ухапа и змията.

Понеже не бил изяден по-късно, то щерка ми го поставила в картонена кутия, в която го донесоха от магазина и го остави на балкона – на следващия ден ще се опитаме да го нахраним. Навън бе ранна пролет.

На идната заран на терасата намерихме изгризаната кутия без мишката. Тъй като там беше заплашителен бардак, то не потърсихме мишката, а оставихме нещата както са си за по-добри времена.

По-добрите времена пристигнаха лятото, когато се готвехме да сложим климатик и пратихме сина да почисти терасата. При почистването бе открита мишката, жива.

При опит да я хване синът ми бе ухапан, само че не се съобщи, хвана мишлето и го постави в трилитров буркан. Какво е яла мишката през тези месеци на терасата, не питайте – не знам. Буркана през нощта го оставихме на масата в кухнята.

Посред нощ отидох до кухнята и открих паралелно до буркана котката, която деликатно гледаше какво се случва в буркана.

Понеже не ми се искаше измежду нощ да групирам части от буркан и да ловя измежду тях котка и мишка, то мишлето в буркан сложих върху хладилника. (котката сама се махна от масата, когато ме видя, а на хладилника не се качва).

На сутринта фамилията се разсъни и реши да намерения какво да прави с новия непредвиден съквартирант.

Бурканът върху хладилника беше празен… Перспективата да ловим мишка из целия апартамент не зарадва никого, само че все с нещо трябваше да се почне. Върху хладилника лежеше сандвич, загърнат в плик. При опит да определим пътя, по който мишлето бе поело от хладилника, то бе намерено в сандвича, мощно сражавайки се против опити да бъде хванато.

В последна сметка: синът ухапан, мишката пъхната в буркана. Семейството се заинтересува по какъв начин е съумяла да излезе от трилитров буркан. Мишката не се забави с проява.

Оказвайки се за следващ път в буркана, мишлето огледа предмета вид „ Тук към този момент съм бил “, направи по никакъв начин не неприятен скок (вероятно 3-4 пъти колкото растежа му) и се закрепи с предни лапи върху края на буркана. Направи едно силово и ето го отново на независимост.

Бе хванат, върнат в буркана. И по този начин 5 пъти поред, до момента в който не затворихме капака. Като цяло не успяхме да решим къде да го пуснем, по тази причина в този момент у нас живее мишка.

Купихме му естествена клетка. Може да се каже, че котката се снабди с тв приемник – седи и гледа деликатно клетката. Децата кръстиха мишлето „ Последния воин “ и би трябвало да кажа, че си заслужи изцяло прякора. Мисля си, че може да му намерим някоя женска – подобен генофонд не трябва да пропада…