Красимир Кънев: Пропагандата на Путин е проблем за обществата с некачествена демокрация
ВизиткаКрасимир Кънев е ръководител на Българския хелзинкски комитет. Завършил е философия в СУ " Св. Климент Охридски ", специализирал права на индивида в Колумбийския университет. Преподавал е философия, социология и права на индивида в разнообразни университети в България и в чужбина. Води онлайн курсове за образование по права на индивида за експерти. Член е на управителния съвет на Българската общественост за демократична народна власт (БОЛД).
Да стартираме с въпроса какво е свободата на изложение, има ли тя граници и къде минават те? Свободата на изложение е свободата да изричаме своето мнение, да получаваме и да разпространяваме информация, хрумвания. Пропагандата също е форма на независимост на изложение.
Свободата на изложение предстои на доста ограничавания. Международното право дава опция тя да бъде подлагана на законни ограничавания, свързани с националната и социална сигурност, териториалната целокупност, предотвратяването на вълнения и закононарушения, отбрана на здравето и морала, репутацията, правата на другите. Всички учредения са планувани в интернационалните контракти, в Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ), в Международния пакт за цивилен и политически права.
Някои от тях са дефинирани и в българската конституция. Те са доста на брой, повече, в сравнение с при другите човешки права. Но има едно изискване - тези ограничавания би трябвало да се постановат на първо място на законова основа и в сходство със стандарта на едно демократично общество. Ограничението и глобата би трябвало да бъдат съразмерни на нарушаването и породената от него вреда.
Реклама
Има най-различни подходи към казуса за пропорционалността на рестриктивните мерки и те зависят от съответната обстановка. Едно ограничаване не се състои единствено в санкциониране. То може да бъде осъществено и под друга форма, примерно посредством обвързване да се разгласява опровергаване. В някакъв смисъл режимът на лицензиране, който е позволен съгласно интернационалното право, също е форма на ограничаване. Премахването на един коментар във фейсбук също е тип ограничение на свободата на изложение. Тоест приказваме освен за наказания, само че също по този начин за процедури, за позволения.
За нас като правозащитници от по-сериозен интерес са тези форми на изложение, които засягат правата на обособените хора: обидата, оклеветяването, уронването на репутацията. Издаването на някаква загадка, която има доста огромно значение за персоналния живот на избран човек. Това са за нас в по-голяма степен, бих споделил, законни учредения за ограничение на правото на независимост на изложение. Като член на БОЛД вие подкрепяте концепцията, залегнала в срещу войната в Украйна, за опълчване на " всички опити за ограничение на свободата на изложение и медийна независимост, оттатък съществуващите законни ограничавания, планувани в Европейска конвенция за правата на човека и конституцията на България ". Въпросът ми е по-конкретно обвързван с медийната независимост. Днес информация от всевъзможен темперамент все по-често доближава до потребителите без посредничеството на обичайните медии. От няколко години следим по какъв начин политически водачи показват позиция непосредствено във фейсбук или туитър. Този нов принцип на свързване на процедура разрешава да се прескача стадият на инспекция на обстоятелствата, което е една от главните функционалности на медиите. Какво се случва с границите на свободата на словото при тези радикално изменени условия и на какви изпитани рефлекси или нови тактики разчита демокрацията? Когато приказваме за независимост на изложение, ние не приказваме единствено за независимост на медиите. Свобода на медиите и независимост на изложение са две разнообразни неща. Свобода на изложение може да има и когато драскаме върху стената на един блок или отвътре на вратата на една социална тоалетна. Когато се събираме в кухнята и беседваме - това също е форма на обществената сфера. Всичко това е независимост на изложение. За нещо сходно можем да приказваме и във фейсбук.
Неформализирана, неопредметена в медии обществена сфера е имало и в предишното. Тогава хората пишеха по стени, имаше и такива, които поради сходно практикуване на своята независимост на изложение получаваха доста съществени санкции, по тях даже се стреляше. Така че този въпрос, за посредничеството, стои при всичките исторически форми на изложение. Като погледнем институциите на обществената сфера в предишното, да, медии има, само че преди медиите е имало други форми. Сократ е приказвал директно пред хората на площада. Имало е клубове, където хората са дискутирали и където още веднъж е имало някакви форми на допуск и на ограничение на правото на независимост на изложение. Понякога управляващите са забранявали съществуването на такива клубове или кафенета.
Така че формите на гласност исторически се променят, само че общите правила на ограничението на свободата на изложение остават. Най-важният от тези правила е този за пропорционалността. Реакцията на ограничение да бъде съразмерна на действието и на вредата от това действие, в случай че я има. А не някой ме нарекъл глупак, аз вадя револвера и го прострелвам.
Реклама
Принципно постоянно би трябвало да имаме поради двата типа надзор над свободата на изложение - фиктивен и неофициален. Формалният надзор се реализира от страната, посредством нейните институции. И тези общи правила за ограничение се отнасят към него. Но ние в нашия живот сме доста по-често, и в някои случаи даже доста по-силно наранени от неофициалния обществен надзор, от реакцията на хората от нашия фамилен или другарски кръг. Понякога глобата, която един подобен неофициален кръг е в положение да наложи, за нас персонално може да е доста по-тежка от примерно една парична санкция. Казвал сте преди, че едно демократично общество, което цени свободата на изложение, следва да ползва наказателноправната глоба единствено когато вредите от избрани форми на изложение са обилни и със сериозен резултат върху личностния интегритет на жертвите. Не става ли дума за такава обстановка при войната в Украйна? При войната с Украйна може да става дума за доста обстановки. Там може да става дума за оправдаване на закононарушения против човечеството, оправдаване на военно закононарушение. Тези военни закононарушения засягат съответни хора. Някаква войска е нападнала жилищен квартал, разрушила е моя дом напълно безпричинно, без никаква военна нужда. Избити са доста хора, с които аз ежедневно поддържам връзка. И се явява някакъв човек и оправдава или омаловажава това военно закононарушение. Без подозрение в такава обстановка една наказателноправна глоба би била оправдана - за омаловажаване или за оправдаване на дейности, които са засегнали персонално мой интерес. Интерес, който е обвързван с една огромна вреда и едно огромно страдалчество.
Но ние имаме и друга обстановка по време на война. Това, което написа в член 419А от Наказателния кодекс - там се споделя, че който по какъвто и да е метод оправдава или отхвърля или жестоко омаловажава осъществено закононарушение срещу мира и човечеството и с това основава заплаха да се упражни принуждение или да се сътвори ненавист против обособени лица и групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, вяра, генезис и други признаци, предстои на наказване. Предвидената глоба е тежка - отнемане от независимост за период от една до пет години.
Ако някой е споделил примерно че експанзията на Русия против Украйна е оправдана и това е последвано от наказателна глоба сред една и пет години, е една обстановка. А напълно друга обстановка е ние да забраним или да ограничим разпространяването на даден сигнал и на дадена медиа. Да, това също е ограничение на свободата на изложение, което е административна глоба. Тя може да бъде реализирана по гражданскоправен ред.
В края на краищата, когато става дума за една частна медиа, тя е свободна в своето си пространство да позволява каквито пожелае отзиви и пропаганди според от своята тенденция. Както " Капитал ", да кажем, може да реши, че няма да допусне хора, които пропагандират войната в Украйна да разгласяват на неговите страници, по този начин и YouTube като частна медиа може да го направи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Политика 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Икономика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Войната в Украйна Реклама
Спирането на съветските държавни канали в Европа е една стъпка по-нататък в ограничаването. Но тя също не е наказателноправна. Това е административно ограничаване. Чрез административен акт на някаква медиа, на някакъв канал или някакво средство за всеобща информация му е неразрешено да излъчва. И да разгласява. Защо се противопоставяте на това ограничаване в член 419А?
Такова ограничаване е напълно законно. Ние ( - бел. ред.) на наказателноправната глоба сред една и пет години отнемане от независимост за такова закононарушение, каквото е планувано в член 419А, тъй като е несъразмерна. Но административно ограничаване на някакъв тип агитация и изключително на такава, която визира хора, да вземем за пример агитация на геноцид, агитация на закононарушение против човечеството, няма никакъв проблем да има, тя даже не е задоволително тежка. Административното ограничаване следователно даже не е задоволително тежко. То би трябвало да бъде и наказателноправно, стига да не е прекалено. Предлагате пропутинската агитация да бъде оборвана не посредством възбрана на канали за (дез)информация, а посредством увеличение на медийната просветеност на хората. Но времето за образоване е сериозно дълго. Предлагате пропагандата да се бори с разпоредбите на полемиката. В момента инструментите за запазване на полемиката, примерно във форумите (модератори и прецизно прилагани правила), се огъват под напора на платена войска тролове, която потъпква всички права и правила на връзката. Как бихте коментирали този конфликт сред полемика и агитация в светлината на свободата на изложение?
Има разнообразни типове агитация. Пропагандата е независимост на словото, тя не е положително слово, само че свободата на словото включва и независимост на неприятното слово. Свободата на словото е дадена на всички, освен на тези, които вършат публицистика по висок професионален и етичен стандарт. Едно демократично общество би трябвало да позволява и агитация, която не се утвърждава от болшинството. В някакви граници, несъмнено. Да забраняваме пропагандата сама по себе си, и то със средствата на правото, не е целесъобразно. Най-добре е с пропагандата да се борим със средствата на неофициалния обществен надзор, какъвто съставлява образованието. Има обаче агитация, която следва да се глоби със средствата на правото, има даже такава, която би трябвало да се глоби със средствата на наказателното право. Тази, която отхвърля, омаловажава геноцид, която директно наскърбява хора, които са жертва на тежки закононарушения. Тук няма проблем да се приложи наказателното право за този тип агитация, стига глобата да е съразмерна.
Борбата на полезности тече и върху полуразрушена стена на Женския пазар в София Автор: Ива Рудникова
Как се разграничават типовете тогава?
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Да стартираме с въпроса какво е свободата на изложение, има ли тя граници и къде минават те? Свободата на изложение е свободата да изричаме своето мнение, да получаваме и да разпространяваме информация, хрумвания. Пропагандата също е форма на независимост на изложение.
Свободата на изложение предстои на доста ограничавания. Международното право дава опция тя да бъде подлагана на законни ограничавания, свързани с националната и социална сигурност, териториалната целокупност, предотвратяването на вълнения и закононарушения, отбрана на здравето и морала, репутацията, правата на другите. Всички учредения са планувани в интернационалните контракти, в Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ), в Международния пакт за цивилен и политически права.
Някои от тях са дефинирани и в българската конституция. Те са доста на брой, повече, в сравнение с при другите човешки права. Но има едно изискване - тези ограничавания би трябвало да се постановат на първо място на законова основа и в сходство със стандарта на едно демократично общество. Ограничението и глобата би трябвало да бъдат съразмерни на нарушаването и породената от него вреда.
Реклама
Има най-различни подходи към казуса за пропорционалността на рестриктивните мерки и те зависят от съответната обстановка. Едно ограничаване не се състои единствено в санкциониране. То може да бъде осъществено и под друга форма, примерно посредством обвързване да се разгласява опровергаване. В някакъв смисъл режимът на лицензиране, който е позволен съгласно интернационалното право, също е форма на ограничаване. Премахването на един коментар във фейсбук също е тип ограничение на свободата на изложение. Тоест приказваме освен за наказания, само че също по този начин за процедури, за позволения.
За нас като правозащитници от по-сериозен интерес са тези форми на изложение, които засягат правата на обособените хора: обидата, оклеветяването, уронването на репутацията. Издаването на някаква загадка, която има доста огромно значение за персоналния живот на избран човек. Това са за нас в по-голяма степен, бих споделил, законни учредения за ограничение на правото на независимост на изложение. Като член на БОЛД вие подкрепяте концепцията, залегнала в срещу войната в Украйна, за опълчване на " всички опити за ограничение на свободата на изложение и медийна независимост, оттатък съществуващите законни ограничавания, планувани в Европейска конвенция за правата на човека и конституцията на България ". Въпросът ми е по-конкретно обвързван с медийната независимост. Днес информация от всевъзможен темперамент все по-често доближава до потребителите без посредничеството на обичайните медии. От няколко години следим по какъв начин политически водачи показват позиция непосредствено във фейсбук или туитър. Този нов принцип на свързване на процедура разрешава да се прескача стадият на инспекция на обстоятелствата, което е една от главните функционалности на медиите. Какво се случва с границите на свободата на словото при тези радикално изменени условия и на какви изпитани рефлекси или нови тактики разчита демокрацията? Когато приказваме за независимост на изложение, ние не приказваме единствено за независимост на медиите. Свобода на медиите и независимост на изложение са две разнообразни неща. Свобода на изложение може да има и когато драскаме върху стената на един блок или отвътре на вратата на една социална тоалетна. Когато се събираме в кухнята и беседваме - това също е форма на обществената сфера. Всичко това е независимост на изложение. За нещо сходно можем да приказваме и във фейсбук.
Неформализирана, неопредметена в медии обществена сфера е имало и в предишното. Тогава хората пишеха по стени, имаше и такива, които поради сходно практикуване на своята независимост на изложение получаваха доста съществени санкции, по тях даже се стреляше. Така че този въпрос, за посредничеството, стои при всичките исторически форми на изложение. Като погледнем институциите на обществената сфера в предишното, да, медии има, само че преди медиите е имало други форми. Сократ е приказвал директно пред хората на площада. Имало е клубове, където хората са дискутирали и където още веднъж е имало някакви форми на допуск и на ограничение на правото на независимост на изложение. Понякога управляващите са забранявали съществуването на такива клубове или кафенета.
Така че формите на гласност исторически се променят, само че общите правила на ограничението на свободата на изложение остават. Най-важният от тези правила е този за пропорционалността. Реакцията на ограничение да бъде съразмерна на действието и на вредата от това действие, в случай че я има. А не някой ме нарекъл глупак, аз вадя револвера и го прострелвам.
Реклама
Принципно постоянно би трябвало да имаме поради двата типа надзор над свободата на изложение - фиктивен и неофициален. Формалният надзор се реализира от страната, посредством нейните институции. И тези общи правила за ограничение се отнасят към него. Но ние в нашия живот сме доста по-често, и в някои случаи даже доста по-силно наранени от неофициалния обществен надзор, от реакцията на хората от нашия фамилен или другарски кръг. Понякога глобата, която един подобен неофициален кръг е в положение да наложи, за нас персонално може да е доста по-тежка от примерно една парична санкция. Казвал сте преди, че едно демократично общество, което цени свободата на изложение, следва да ползва наказателноправната глоба единствено когато вредите от избрани форми на изложение са обилни и със сериозен резултат върху личностния интегритет на жертвите. Не става ли дума за такава обстановка при войната в Украйна? При войната с Украйна може да става дума за доста обстановки. Там може да става дума за оправдаване на закононарушения против човечеството, оправдаване на военно закононарушение. Тези военни закононарушения засягат съответни хора. Някаква войска е нападнала жилищен квартал, разрушила е моя дом напълно безпричинно, без никаква военна нужда. Избити са доста хора, с които аз ежедневно поддържам връзка. И се явява някакъв човек и оправдава или омаловажава това военно закононарушение. Без подозрение в такава обстановка една наказателноправна глоба би била оправдана - за омаловажаване или за оправдаване на дейности, които са засегнали персонално мой интерес. Интерес, който е обвързван с една огромна вреда и едно огромно страдалчество.
Но ние имаме и друга обстановка по време на война. Това, което написа в член 419А от Наказателния кодекс - там се споделя, че който по какъвто и да е метод оправдава или отхвърля или жестоко омаловажава осъществено закононарушение срещу мира и човечеството и с това основава заплаха да се упражни принуждение или да се сътвори ненавист против обособени лица и групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, вяра, генезис и други признаци, предстои на наказване. Предвидената глоба е тежка - отнемане от независимост за период от една до пет години.
Ако някой е споделил примерно че експанзията на Русия против Украйна е оправдана и това е последвано от наказателна глоба сред една и пет години, е една обстановка. А напълно друга обстановка е ние да забраним или да ограничим разпространяването на даден сигнал и на дадена медиа. Да, това също е ограничение на свободата на изложение, което е административна глоба. Тя може да бъде реализирана по гражданскоправен ред.
В края на краищата, когато става дума за една частна медиа, тя е свободна в своето си пространство да позволява каквито пожелае отзиви и пропаганди според от своята тенденция. Както " Капитал ", да кажем, може да реши, че няма да допусне хора, които пропагандират войната в Украйна да разгласяват на неговите страници, по този начин и YouTube като частна медиа може да го направи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Политика 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Икономика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Войната в Украйна Реклама
Спирането на съветските държавни канали в Европа е една стъпка по-нататък в ограничаването. Но тя също не е наказателноправна. Това е административно ограничаване. Чрез административен акт на някаква медиа, на някакъв канал или някакво средство за всеобща информация му е неразрешено да излъчва. И да разгласява. Защо се противопоставяте на това ограничаване в член 419А?
Такова ограничаване е напълно законно. Ние ( - бел. ред.) на наказателноправната глоба сред една и пет години отнемане от независимост за такова закононарушение, каквото е планувано в член 419А, тъй като е несъразмерна. Но административно ограничаване на някакъв тип агитация и изключително на такава, която визира хора, да вземем за пример агитация на геноцид, агитация на закононарушение против човечеството, няма никакъв проблем да има, тя даже не е задоволително тежка. Административното ограничаване следователно даже не е задоволително тежко. То би трябвало да бъде и наказателноправно, стига да не е прекалено. Предлагате пропутинската агитация да бъде оборвана не посредством възбрана на канали за (дез)информация, а посредством увеличение на медийната просветеност на хората. Но времето за образоване е сериозно дълго. Предлагате пропагандата да се бори с разпоредбите на полемиката. В момента инструментите за запазване на полемиката, примерно във форумите (модератори и прецизно прилагани правила), се огъват под напора на платена войска тролове, която потъпква всички права и правила на връзката. Как бихте коментирали този конфликт сред полемика и агитация в светлината на свободата на изложение?
Има разнообразни типове агитация. Пропагандата е независимост на словото, тя не е положително слово, само че свободата на словото включва и независимост на неприятното слово. Свободата на словото е дадена на всички, освен на тези, които вършат публицистика по висок професионален и етичен стандарт. Едно демократично общество би трябвало да позволява и агитация, която не се утвърждава от болшинството. В някакви граници, несъмнено. Да забраняваме пропагандата сама по себе си, и то със средствата на правото, не е целесъобразно. Най-добре е с пропагандата да се борим със средствата на неофициалния обществен надзор, какъвто съставлява образованието. Има обаче агитация, която следва да се глоби със средствата на правото, има даже такава, която би трябвало да се глоби със средствата на наказателното право. Тази, която отхвърля, омаловажава геноцид, която директно наскърбява хора, които са жертва на тежки закононарушения. Тук няма проблем да се приложи наказателното право за този тип агитация, стига глобата да е съразмерна.
Борбата на полезности тече и върху полуразрушена стена на Женския пазар в София Автор: Ива Рудникова
Как се разграничават типовете тогава?
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ