На другия ден: повече от същото или един нов свят?
Визитка:
Проф. доктор Боян Дуранкев е учител в УНСС и ВУЗФ. Ръководител е на катедра „ Маркетинг и мениджмънт “ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни проучвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо обмисляне. Автор е на над 350 профилирани монографии, учебници и публикации. Специализирал в Русия, Германия, Португалия и Съединени американски щати. Ежегодно е канен и взе участие на интернационалните конференции в чужбина и изнася университетски лекции.Член е на Клуб „ 24 май “, на УС на Българската асоциация по маркетинг, както и на борда на Superbrands Bulgaria.
Когато наближава най-тъмната част на нощта, е време да помислим за утрото и новия ден. Когато сме още на стадия на „ напредък “ на болестта с ковид в международен мащаб, време е да надникнем оттатък него – за след 3, 6 или много повече месеци – когато се оправим с дребната невидима опасност посредством медикаменти и ваксини.
По този мотив 96-годишният Хенри Кисинджър показа нещо доста значително: „ светът в никакъв случай няма да бъде същият след ковид “. Няма човек на планетата Земя, който да не си мисли същото. Защо ли? Много просто, ето за какво.
Черният Звяр и белите зверчета
Един Звяр броди по света, Звярът на ковид. За по-малко от четири месеца той проникна в съвсем всички страни, порази към 1,5 млн. души, умъртви към 100 000, а излекуваните в множеството случаи остават с тежки хронични провали за здравето. Затова не е пресилено определението, че светът е в положение на Първата световна война! Врагът е на всички места и незабележим, само че войната е точно война, тъй като цялото човечество е по едно и също време и цел, и създател на оръжията срещу Звяра, а всеки човек е боец на международната войска!
А че е световна, свидетелства Китай. След като „ локалната “ болест бе овладяна и съвсем изчезна, незабавно откакто граничният надзор стартира да се облекчава, се оповестява за нови „ импортирани ” инфекции. Това демонстрира, че единственият метод за очистване на COVID-19 в една страна е изкореняването му във всички останали страни. Няма избавление, до момента в който Звярът не се победи и в последната страна, до последния миг той остава световна опасност.
Академичните откриватели обаче показват и други неприятни Зверчета: световното стопляне, комерсиалните войни, „ глобите “ без глоба от Организация на обединените нации и така нататък Така че е налице световна война на доста фронтове, като част от тях са породени от „ черни лебеди “[i] (като коронавируса), а други – от „ бели лебеди “[ii], създавани дълготрайно от човешките решения. Homo sapiens е срещу ковид, само че и в други връзки срещу себе си! Хората сме унищожени от зложелател, който се назовава коронавирус; само че и природата е редовно съсипвана от зложелател, който се назовава човек.
Тази Първа световна война няма аналог. Има единствено два изхода, настояват прогнозите. Песимистичният вид: унижената природа се освобождава дефинитивно от неприятния двуног коронапаразит – индивида, отмъщавайки си за изкормените запаси, ликвидираните скотски типове и влудяващата демография.
Оптимистичният вид: обединеното човечество освен се сплотява против ковид, само че и против другите зверчета, пуснато на независимост от него. Мъдрият вид (вторият) ще изисква обаче голямо интернационално съдействие, в това число световни механизми за ранно предизвестие от бъдещи закани, от споделени „ прекъсвачи “ и „ амортисьори “ при рецесии, от стабилен веществен (с опрощение, финансисти) набор от запаси, подготвени да бъдат внедрени неотложно, когато настъпи проблем или рецесия, авансово контрактувани формули за шерване на тежестта и автоматизиран продан на сериозна информация. Това не е светът, в който сме живели!
Като илюстрация. И Организация на обединените нации, и СЗО, и МВФ, и НАТО, и Европейският съюз, и другите огромни районни организации, които се грижеха за „ общото богатство “, внезапно се оказаха тотално неподготвени за тази „ бактериологична война “, макар че към 10 000 души по света се „ трудят “ всекидневно да основават нови вируси-убийци, както и „ отбрани “ от възможни непознати набези.
Така че бъдещият свят няма да е на горните организации (освен в случай че не се трансформират значително, нещо, което не проличава в този момент), няма да е свят с „ повече от предходното “. А в случай че някой си го мечтае, той е романтик с взор в далечното минало.
Но ще има ли „ лидер “, международен водач, който да поведе и координира бъдещия свят?
Раненият исполин
Сегашният международен водач – Съединени американски щати, е в невиждано тежка обстановка. И тя няма равна в неговата история. При Пърл Харбър са убити 2 403 души, а 1 178 са ранени[iii]; при атентатите от 11 септември 2001 година умират 2 996 души; от началото на коронакризата в Съединени американски щати жертвите са 12 242 души (7 април 2020 г.), а краят не се вижда! В новите условия концепцията за „ America First “, за жалост, закупи други измерения - № 1 по сбор инфектирани и 18-то място по броя на инфектираните на 1 млн. души.
Причините за това, най-въоръжената (и като войска, и като граждани) страна в света да се окаже незадоволително готова за сходни рецесии, са известни на всички. Колкото и да е необичайно, за разлика от останалите развити страни, Съединени американски щати се открояват с неналичието на универсална система за опазване на здравето и с приоритет на корпоративните облаги на частните здравни фондове и Big Pharma. Това докара до разпокъсана система на опазване на здравето, която не е добре готова и оборудвана за съгласуван отговор във времена на рецесия като актуалната пандемия. Всъщност налице е следващ „ пазарен неуспех “, само че този път не финансов, а материално-веществен: че кой да натрупа маски, персонални защитни средства и вентилатори в случай, че не са рентабилни?! Освен това, неолибералната теория прати главните производства в далечна Азия и
Латинска Америка, с цел да остане на територията на Съединени американски щати единствено най-печелившото - „ брандирането “.
Раненият исполин, който не е вземал ограничения за общодостъпно и гратис опазване на здравето (по линия на заразните болести, например) се оказа и неопитен, и неприятно съгласуван, и неосигурен с най-необходимите медицински защитни средства. И се оказа подкрепен… от главните си „ врагове “ – Китай и Русия. Много, доста бързо великанът проумя, че без национални проекти за обществена отбрана (и благоденствие) и без координирани интернационалните и международни старания, „ свободният пазар “ не може да се оправи! Нито една страна, даже Съединени американски щати, не може единствено с национални старания да преодолее вируса.
С „ финанси “ (печатане на нови хартийки, наречени пари) и с великански дълг, при който доларите не са мечтана валута за струпване, Съединени американски щати застанаха „ на ръба “, само че не и пред края на рецесията. Необходимо му е не „ повече от остарялото “, а нещо ново и отвън „ красивите и постоянни “ гранични стени.
Разрешаването на съответната рецесия с ковид би трябвало да бъде съчетано с две елементарни неща: световна визия и световна стратегия за съдействие. Въпросът на въпросите е дали раненият Атлас ще изправи плещи (точно в противоположната посока, посочена от Айн Ранд), ще се ориентира към световно морално, обществено и икономическо водачество?! И ще се включи ли в взаимно обмисляне (препоръчвано от Кисинджър, Стиглиц и Рубини) с другите страни както за превъзмогване на рецесията, по този начин и за развиване и разцвет по-късно?
Но и дали ще получи нужната поддръжка от главния си сътрудник – Европейския съюз?
Европейският (но не съвсем) съюз
Не му стигаше Брекзит, само че и за по-малко от три месеца Европейският съюз претърпя такава национална имплозия, каквато и на сън не се е привиждала на бащите-основатели.
Берлинската стена от дълго време отпътува в историята, само че десетки и стотици нови стени се издигнаха освен сред обособените страни на съюза, само че и сред градовете вътре в тях. По същите аргументи, заради които и Съединени американски щати се оказаха неподготвени, обстановката се усложни и в Европейския съюз „ пазарната стопанска система “ се оказа неподготвена да създаде и достави нужните „ артикули “; само че – за разлика от Съединени американски щати, страните-членки на Европейски Съюз се оказаха с доста по-непропускваем обществен „ чадър “. Но строго народен чадър, а не общ. Което подсказа, че единствено със „ свободно придвижване на артикули, капитали и хора “ рецесии не се вземат решение. Затова и Европейски Съюз се оказа съюз, само че в изискванията на всеобща рецесия: „ всеки за себе си, а другите да се оправят сами “. Съюз, само че не съвсем; свободно придвижване, само че не съвсем; жители на Европейски Съюз, само че не напълно. И още нещо доста цинично: тъкмо в тази рецесия най-богатите страни продължиха да приканват лекари, медицински сестри и санитари от по-слаборазвитите страни (като България) да поемат към тях за по-високи доходи; в същото време хиляди източноевропейски жители, изгубили работата си в по-богатия Запад и Север, се изсипаха назад в родините си – множеството без здравни осигуровки. Е, не е ли време за смяна?
Обратно казано, Европейският съюз е предназначен да реализира смела крачка напред – към система, а не просто към по-централизиран съюз; само че зад кадифените пердета на локалната „ народна власт “ на места към този момент се следят мераклии за „ еднолично “ ръководство – голяма опасност за бъдещето на съюза, още повече че Брюксел кима заплашително, само че нищо повече не желае да предприеме.
На този декор, Урсула фон дер Лайен излезе с концепцията за нов проект „ Маршал “, който ще възвърне силата на Европа. От една страна, това е самопризнание, че сега „ Европа “ (обърнете внимание на това разбиране, това не е ЕС) не е силна; въпреки това, проектът, който тя предлага, надалеч надвишава остарелия проект „ Маршал “, а в някои връзки отива и към нов план „ Манхатън “. „ Гигантските средства “, които се оферират в новия и „ мощен “ бюджет за „ една по-съвременна, устойчива и постоянна Европа “, които „ би трябвало да бъдат вложени по образован и резистентен метод “, са в действителност към 1% от общия Брутният вътрешен продукт на всички страни-членки на Европейски Съюз. И по-малко, в сравнение с бюджетите от предходните години, както заради Брекзит, по този начин и заради икономическата имплозия на всяка страна в този съюз.
И тук му е мястото за едно огромно „ но… “. Съединени американски щати и Европейски Съюз, дори в случай че към тях прибавим другите страни от „ развития свят “ и от „ горната подгрупа на средноразвитите страни “, са призвани да укрепят освен СЗО, само че и да оказват помощ значително на страните от „ междинния “ и „ по-неразвития свят “, в които коронакризата и икономическата съсипия ще провокират или цивилен войни, или големи потоци от нови мигранти, или и двете дружно. Става дума за средства в размер на 3-5 трилиона $ „ първоначално “, следени от Организация на обединените нации. А в сегашните речи и на Доналд Тръмп, и на Урсула фон дер Лайен, и дума не става за тях.
Джуджето и седемте Снежанки
Време е за напречен и надлъжен прорез на държанието на джуджето България в тази рецесия. Със 7 млн. жители при 7 777 млн. души международно население в действителност си джудже.
Оказа се, че когато си на последно място по социално-икономическо развиване в Европейски Съюз, само че преди всичко по неравноправие, може да си позволиш да реагираш нетривиално. Няма подозрение, че екстрените и твърди ограничения за „ обществено разграничаване “ с цената на икономическа имплозия, дават по-добър резултат, в сравнение с в другите страни от Европейски Съюз, които бяха в позиция на „ изчакване “ или очаровани от „ стадния имунитет “.
Нещо повече, джуджето България към момента се пробва да поддържа сдържан баланс в връзките си с прелестните Снежанки: и с другите страни от Европейски Съюз, и със Съединени американски щати, и с Русия, и с Китай, и с Турция, и със Северна Македония, и със страните от Западните Балкани. Едно джудже, доста Снежанки, не е елементарно! И още: точно България реорганизира първа някои от секторите си, тъй че хиляди маски и защитни дрехи поемат по „ зелените коридори “ към „ най-развитите “(?) страни.
Естествено е, че и коронакризата, и икономическата криза на Европейски Съюз и света като цяло, и нашенските неразбории, и неприкрита лакомия на част от „ бизнеса “, и голямото неравноправие – три десетилетия към този момент, упорито чукат на вратата на джуджето България за нужните социално-икономически промени. Със сигурност ще е нужен необятен „ маньовър “ и във фискалната, и в данъчната политика, макар нежеланието на някои от „ сътрудниците “ в настоящето ГЕРБ-ОП. „ Стабилност “ измежду рецесията няма да е положително попадение, в противен случай, ще е време за реформи; завръщане към времената на „ свободния пазар “ в световен мащаб също няма да е вярното решение, макар омайните песни на неолибералните сирени – ще се прехласва ли още пред тях нашенският Одисей, или ще продължи напред към бъдещето.
Доказали сме, че когато сме обединени (не за заплатите си, схваща се), сме способни да създадем чудеса – спомнете си Освобождението, Независимостта, Промяната.
Улиците и парковете отново ще се изпълнят, само че не толкоз заведенията за хранене и хотелите. Машините отново ще завъртят оборотите си, само че не изцяло. Хората отново ще се върнат към работните си места, само че не всички. Часовниците отново ще тиктакат – както преди, само че в Новото време.
Осъзнаваме ли, че скоро ще се намираме в повратна точка на историята? От глобализация към световно програмиране и обмисляне на развитието; от свободни пазари, насочени към персоналната облага, към стопанска система на „ благополучие за всички “; от жители на Европейски Съюз към жители на света – и като мислене, и като поведение; от политика в услуга на „ огромния бизнес “ към политика в помощ на хората?
Е, „ пристигна му времето “, за това става дума!
[i] Черните лебеди (дефиницията е на Насим Николас Талеб ) са събития, които пораждат непредвидимо, като торнадо. Знаем с дребна възможност че може да настъпят, само че не знаем по кое време. Талеб, Насим Николъс. 2009 Bg (2007 Eng). Черният лебед: въздействието на едва евентуалното в живота и на пазара. Издателство „ ИнфоДАР ”.
[ii] Белите лебеди (дефиницията е на Нуриел Рубини, притежател на Нобелова премия за икономика) може да се предвиждат авансово. Например, финансовите рецесии наподобяват на урагани: те са предсказуемият резултат от насъбраните стопански и финансови уязвимости и политически неточности. Именно тъй като могат да се предвиждат ante factum, а не post factum, тези „ лебеди “ могат да бъдат отнесени към овреме прогнозируемите ендогенни и екзогенни фактори и условия. Рубини, Нуриел и Стивън Мим. 2011 (2010). Кризисна стопанска система: главен курс за бъдещето на финансите. Издателство „ Ciela ”.
[iii] Но да не забравяме реакциите на Съединени американски щати по повод динамичността на промишленото произвеждане след офанзивата против Пърл Харбър. Отговорът беше поразителен, числата умопомрачителни; до края на първата година след нападението производството на самолети и кораби се е утроило, а производството на муниции се е повишило с пет пъти. По-малко от пет месеца след нападението на Пърл Харбър, Военновъздушни сили на Съединени американски щати изстреляха бомбардировачи B-25 от палубата на USS Hornet - героизъм, който по-рано се смяташе за неосъществим - и бомбардираха Токио.
Проф. доктор Боян Дуранкев е учител в УНСС и ВУЗФ. Ръководител е на катедра „ Маркетинг и мениджмънт “ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни проучвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо обмисляне. Автор е на над 350 профилирани монографии, учебници и публикации. Специализирал в Русия, Германия, Португалия и Съединени американски щати. Ежегодно е канен и взе участие на интернационалните конференции в чужбина и изнася университетски лекции.Член е на Клуб „ 24 май “, на УС на Българската асоциация по маркетинг, както и на борда на Superbrands Bulgaria.
Когато наближава най-тъмната част на нощта, е време да помислим за утрото и новия ден. Когато сме още на стадия на „ напредък “ на болестта с ковид в международен мащаб, време е да надникнем оттатък него – за след 3, 6 или много повече месеци – когато се оправим с дребната невидима опасност посредством медикаменти и ваксини.
По този мотив 96-годишният Хенри Кисинджър показа нещо доста значително: „ светът в никакъв случай няма да бъде същият след ковид “. Няма човек на планетата Земя, който да не си мисли същото. Защо ли? Много просто, ето за какво.
Черният Звяр и белите зверчета
Един Звяр броди по света, Звярът на ковид. За по-малко от четири месеца той проникна в съвсем всички страни, порази към 1,5 млн. души, умъртви към 100 000, а излекуваните в множеството случаи остават с тежки хронични провали за здравето. Затова не е пресилено определението, че светът е в положение на Първата световна война! Врагът е на всички места и незабележим, само че войната е точно война, тъй като цялото човечество е по едно и също време и цел, и създател на оръжията срещу Звяра, а всеки човек е боец на международната войска!
А че е световна, свидетелства Китай. След като „ локалната “ болест бе овладяна и съвсем изчезна, незабавно откакто граничният надзор стартира да се облекчава, се оповестява за нови „ импортирани ” инфекции. Това демонстрира, че единственият метод за очистване на COVID-19 в една страна е изкореняването му във всички останали страни. Няма избавление, до момента в който Звярът не се победи и в последната страна, до последния миг той остава световна опасност.
Академичните откриватели обаче показват и други неприятни Зверчета: световното стопляне, комерсиалните войни, „ глобите “ без глоба от Организация на обединените нации и така нататък Така че е налице световна война на доста фронтове, като част от тях са породени от „ черни лебеди “[i] (като коронавируса), а други – от „ бели лебеди “[ii], създавани дълготрайно от човешките решения. Homo sapiens е срещу ковид, само че и в други връзки срещу себе си! Хората сме унищожени от зложелател, който се назовава коронавирус; само че и природата е редовно съсипвана от зложелател, който се назовава човек.
Тази Първа световна война няма аналог. Има единствено два изхода, настояват прогнозите. Песимистичният вид: унижената природа се освобождава дефинитивно от неприятния двуног коронапаразит – индивида, отмъщавайки си за изкормените запаси, ликвидираните скотски типове и влудяващата демография.
Оптимистичният вид: обединеното човечество освен се сплотява против ковид, само че и против другите зверчета, пуснато на независимост от него. Мъдрият вид (вторият) ще изисква обаче голямо интернационално съдействие, в това число световни механизми за ранно предизвестие от бъдещи закани, от споделени „ прекъсвачи “ и „ амортисьори “ при рецесии, от стабилен веществен (с опрощение, финансисти) набор от запаси, подготвени да бъдат внедрени неотложно, когато настъпи проблем или рецесия, авансово контрактувани формули за шерване на тежестта и автоматизиран продан на сериозна информация. Това не е светът, в който сме живели!
Като илюстрация. И Организация на обединените нации, и СЗО, и МВФ, и НАТО, и Европейският съюз, и другите огромни районни организации, които се грижеха за „ общото богатство “, внезапно се оказаха тотално неподготвени за тази „ бактериологична война “, макар че към 10 000 души по света се „ трудят “ всекидневно да основават нови вируси-убийци, както и „ отбрани “ от възможни непознати набези.
Така че бъдещият свят няма да е на горните организации (освен в случай че не се трансформират значително, нещо, което не проличава в този момент), няма да е свят с „ повече от предходното “. А в случай че някой си го мечтае, той е романтик с взор в далечното минало.
Но ще има ли „ лидер “, международен водач, който да поведе и координира бъдещия свят?
Раненият исполин
Сегашният международен водач – Съединени американски щати, е в невиждано тежка обстановка. И тя няма равна в неговата история. При Пърл Харбър са убити 2 403 души, а 1 178 са ранени[iii]; при атентатите от 11 септември 2001 година умират 2 996 души; от началото на коронакризата в Съединени американски щати жертвите са 12 242 души (7 април 2020 г.), а краят не се вижда! В новите условия концепцията за „ America First “, за жалост, закупи други измерения - № 1 по сбор инфектирани и 18-то място по броя на инфектираните на 1 млн. души.
Причините за това, най-въоръжената (и като войска, и като граждани) страна в света да се окаже незадоволително готова за сходни рецесии, са известни на всички. Колкото и да е необичайно, за разлика от останалите развити страни, Съединени американски щати се открояват с неналичието на универсална система за опазване на здравето и с приоритет на корпоративните облаги на частните здравни фондове и Big Pharma. Това докара до разпокъсана система на опазване на здравето, която не е добре готова и оборудвана за съгласуван отговор във времена на рецесия като актуалната пандемия. Всъщност налице е следващ „ пазарен неуспех “, само че този път не финансов, а материално-веществен: че кой да натрупа маски, персонални защитни средства и вентилатори в случай, че не са рентабилни?! Освен това, неолибералната теория прати главните производства в далечна Азия и
Латинска Америка, с цел да остане на територията на Съединени американски щати единствено най-печелившото - „ брандирането “.
Раненият исполин, който не е вземал ограничения за общодостъпно и гратис опазване на здравето (по линия на заразните болести, например) се оказа и неопитен, и неприятно съгласуван, и неосигурен с най-необходимите медицински защитни средства. И се оказа подкрепен… от главните си „ врагове “ – Китай и Русия. Много, доста бързо великанът проумя, че без национални проекти за обществена отбрана (и благоденствие) и без координирани интернационалните и международни старания, „ свободният пазар “ не може да се оправи! Нито една страна, даже Съединени американски щати, не може единствено с национални старания да преодолее вируса.
С „ финанси “ (печатане на нови хартийки, наречени пари) и с великански дълг, при който доларите не са мечтана валута за струпване, Съединени американски щати застанаха „ на ръба “, само че не и пред края на рецесията. Необходимо му е не „ повече от остарялото “, а нещо ново и отвън „ красивите и постоянни “ гранични стени.
Разрешаването на съответната рецесия с ковид би трябвало да бъде съчетано с две елементарни неща: световна визия и световна стратегия за съдействие. Въпросът на въпросите е дали раненият Атлас ще изправи плещи (точно в противоположната посока, посочена от Айн Ранд), ще се ориентира към световно морално, обществено и икономическо водачество?! И ще се включи ли в взаимно обмисляне (препоръчвано от Кисинджър, Стиглиц и Рубини) с другите страни както за превъзмогване на рецесията, по този начин и за развиване и разцвет по-късно?
Но и дали ще получи нужната поддръжка от главния си сътрудник – Европейския съюз?
Европейският (но не съвсем) съюз
Не му стигаше Брекзит, само че и за по-малко от три месеца Европейският съюз претърпя такава национална имплозия, каквато и на сън не се е привиждала на бащите-основатели.
Берлинската стена от дълго време отпътува в историята, само че десетки и стотици нови стени се издигнаха освен сред обособените страни на съюза, само че и сред градовете вътре в тях. По същите аргументи, заради които и Съединени американски щати се оказаха неподготвени, обстановката се усложни и в Европейския съюз „ пазарната стопанска система “ се оказа неподготвена да създаде и достави нужните „ артикули “; само че – за разлика от Съединени американски щати, страните-членки на Европейски Съюз се оказаха с доста по-непропускваем обществен „ чадър “. Но строго народен чадър, а не общ. Което подсказа, че единствено със „ свободно придвижване на артикули, капитали и хора “ рецесии не се вземат решение. Затова и Европейски Съюз се оказа съюз, само че в изискванията на всеобща рецесия: „ всеки за себе си, а другите да се оправят сами “. Съюз, само че не съвсем; свободно придвижване, само че не съвсем; жители на Европейски Съюз, само че не напълно. И още нещо доста цинично: тъкмо в тази рецесия най-богатите страни продължиха да приканват лекари, медицински сестри и санитари от по-слаборазвитите страни (като България) да поемат към тях за по-високи доходи; в същото време хиляди източноевропейски жители, изгубили работата си в по-богатия Запад и Север, се изсипаха назад в родините си – множеството без здравни осигуровки. Е, не е ли време за смяна?
Обратно казано, Европейският съюз е предназначен да реализира смела крачка напред – към система, а не просто към по-централизиран съюз; само че зад кадифените пердета на локалната „ народна власт “ на места към този момент се следят мераклии за „ еднолично “ ръководство – голяма опасност за бъдещето на съюза, още повече че Брюксел кима заплашително, само че нищо повече не желае да предприеме.
На този декор, Урсула фон дер Лайен излезе с концепцията за нов проект „ Маршал “, който ще възвърне силата на Европа. От една страна, това е самопризнание, че сега „ Европа “ (обърнете внимание на това разбиране, това не е ЕС) не е силна; въпреки това, проектът, който тя предлага, надалеч надвишава остарелия проект „ Маршал “, а в някои връзки отива и към нов план „ Манхатън “. „ Гигантските средства “, които се оферират в новия и „ мощен “ бюджет за „ една по-съвременна, устойчива и постоянна Европа “, които „ би трябвало да бъдат вложени по образован и резистентен метод “, са в действителност към 1% от общия Брутният вътрешен продукт на всички страни-членки на Европейски Съюз. И по-малко, в сравнение с бюджетите от предходните години, както заради Брекзит, по този начин и заради икономическата имплозия на всяка страна в този съюз.
И тук му е мястото за едно огромно „ но… “. Съединени американски щати и Европейски Съюз, дори в случай че към тях прибавим другите страни от „ развития свят “ и от „ горната подгрупа на средноразвитите страни “, са призвани да укрепят освен СЗО, само че и да оказват помощ значително на страните от „ междинния “ и „ по-неразвития свят “, в които коронакризата и икономическата съсипия ще провокират или цивилен войни, или големи потоци от нови мигранти, или и двете дружно. Става дума за средства в размер на 3-5 трилиона $ „ първоначално “, следени от Организация на обединените нации. А в сегашните речи и на Доналд Тръмп, и на Урсула фон дер Лайен, и дума не става за тях.
Джуджето и седемте Снежанки
Време е за напречен и надлъжен прорез на държанието на джуджето България в тази рецесия. Със 7 млн. жители при 7 777 млн. души международно население в действителност си джудже.
Оказа се, че когато си на последно място по социално-икономическо развиване в Европейски Съюз, само че преди всичко по неравноправие, може да си позволиш да реагираш нетривиално. Няма подозрение, че екстрените и твърди ограничения за „ обществено разграничаване “ с цената на икономическа имплозия, дават по-добър резултат, в сравнение с в другите страни от Европейски Съюз, които бяха в позиция на „ изчакване “ или очаровани от „ стадния имунитет “.
Нещо повече, джуджето България към момента се пробва да поддържа сдържан баланс в връзките си с прелестните Снежанки: и с другите страни от Европейски Съюз, и със Съединени американски щати, и с Русия, и с Китай, и с Турция, и със Северна Македония, и със страните от Западните Балкани. Едно джудже, доста Снежанки, не е елементарно! И още: точно България реорганизира първа някои от секторите си, тъй че хиляди маски и защитни дрехи поемат по „ зелените коридори “ към „ най-развитите “(?) страни.
Естествено е, че и коронакризата, и икономическата криза на Европейски Съюз и света като цяло, и нашенските неразбории, и неприкрита лакомия на част от „ бизнеса “, и голямото неравноправие – три десетилетия към този момент, упорито чукат на вратата на джуджето България за нужните социално-икономически промени. Със сигурност ще е нужен необятен „ маньовър “ и във фискалната, и в данъчната политика, макар нежеланието на някои от „ сътрудниците “ в настоящето ГЕРБ-ОП. „ Стабилност “ измежду рецесията няма да е положително попадение, в противен случай, ще е време за реформи; завръщане към времената на „ свободния пазар “ в световен мащаб също няма да е вярното решение, макар омайните песни на неолибералните сирени – ще се прехласва ли още пред тях нашенският Одисей, или ще продължи напред към бъдещето.
Доказали сме, че когато сме обединени (не за заплатите си, схваща се), сме способни да създадем чудеса – спомнете си Освобождението, Независимостта, Промяната.
Улиците и парковете отново ще се изпълнят, само че не толкоз заведенията за хранене и хотелите. Машините отново ще завъртят оборотите си, само че не изцяло. Хората отново ще се върнат към работните си места, само че не всички. Часовниците отново ще тиктакат – както преди, само че в Новото време.
Осъзнаваме ли, че скоро ще се намираме в повратна точка на историята? От глобализация към световно програмиране и обмисляне на развитието; от свободни пазари, насочени към персоналната облага, към стопанска система на „ благополучие за всички “; от жители на Европейски Съюз към жители на света – и като мислене, и като поведение; от политика в услуга на „ огромния бизнес “ към политика в помощ на хората?
Е, „ пристигна му времето “, за това става дума!
[i] Черните лебеди (дефиницията е на Насим Николас Талеб ) са събития, които пораждат непредвидимо, като торнадо. Знаем с дребна възможност че може да настъпят, само че не знаем по кое време. Талеб, Насим Николъс. 2009 Bg (2007 Eng). Черният лебед: въздействието на едва евентуалното в живота и на пазара. Издателство „ ИнфоДАР ”.
[ii] Белите лебеди (дефиницията е на Нуриел Рубини, притежател на Нобелова премия за икономика) може да се предвиждат авансово. Например, финансовите рецесии наподобяват на урагани: те са предсказуемият резултат от насъбраните стопански и финансови уязвимости и политически неточности. Именно тъй като могат да се предвиждат ante factum, а не post factum, тези „ лебеди “ могат да бъдат отнесени към овреме прогнозируемите ендогенни и екзогенни фактори и условия. Рубини, Нуриел и Стивън Мим. 2011 (2010). Кризисна стопанска система: главен курс за бъдещето на финансите. Издателство „ Ciela ”.
[iii] Но да не забравяме реакциите на Съединени американски щати по повод динамичността на промишленото произвеждане след офанзивата против Пърл Харбър. Отговорът беше поразителен, числата умопомрачителни; до края на първата година след нападението производството на самолети и кораби се е утроило, а производството на муниции се е повишило с пет пъти. По-малко от пет месеца след нападението на Пърл Харбър, Военновъздушни сили на Съединени американски щати изстреляха бомбардировачи B-25 от палубата на USS Hornet - героизъм, който по-рано се смяташе за неосъществим - и бомбардираха Токио.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ