Витоша (Бистрица) започна убедително новия сезон 2018/2019. След 5 кръга

Радко Мутафчийски пред ТОПСПОРТ: Витоша придоби самочувствие. Горд съм, че съм юноша на Левски

Витоша (Бистрица) стартира безапелационно новия сезон 2018/2019. След 5 кръга " бистришките тигри " са на 6-то място с 9 точки, на единствено една от 3-та позиция, заемана от първенеца Лудогорец. Един от главните играчи в отбора е бранителят Радко Мутафчийски. Юношата на Левски е някогашен футболист и на Балкан (Ботевград), Академик (София), Чавдар (Етрополе), Сливнишки воин (Сливница), македонския Хоризонт (Турново) и гръцките Ейгиниакос и Аполон (Лариса).

Кариерата му минава през моменти на благополучие и триумфи, редувани с перипети и разочарования - основно подбудени от травми. Той е крепко стъпил на земята и отстоява своите правила до край. Миналото лято е на път да приключи кариерата си, откакто Славия не му предлага контракт. Все още отчаян от неприятния престой в Гърция, Мутафчийски е решен да спре с футбола, само че ненадейно позвъняване от тогавашния треньор на Витоша - Костадин Ангелов, го разубеждава. Приема да стане част от тима.

Бранителят даде изявление за читателите на ТОПСПОРТ , в което приказва за инфарктното оцеляване в края на май, началото на кариерата си в Левски, премеждията в чужбина и компликациите, на които се подлага всеки професионален състезател.

Витоша записа 3 победи от първите 5 мача през новия сезон. Единствените изгубени точки бяха против първите два отбора от предишния - Лудогорец и ЦСКА. Какво успяхте да подобрите през лятото?

- След извоювания бараж против Локомотив (София), климатът в тима се промени фрапантно. Най-съществената разлика с предишния сезон е, че придобихме самочувствието. Заслужихме си мястото в елита с игра и с доста старания. Всички израснахме като футболисти това лято. Сменихме треньора, което няма по какъв начин да не внесе прохлада и дисциплинираност в работата ни всяка седмица.

Колко близо сте в игрово отношение от грандовете и имате ли сили да поднесете сензация в някой от идващите конфликти?

- Не съм уверен, че доста хора са гледали наши мачове в течение на предишния сезон. По мое мнение, заслужавахме да спечелим най-малко 5 срещи, само че неналичието на религия и опит не ни доближиха да го създадем.

Вие бяхте определен за " състезател на мача " в основния бараж с Пирин (Благоевград). Последва нов инфарктен триумф против Локомотив (София). Как успяхте да се вдигнахте след неприятния първи полусезон?

- Още в първия мач от баражите против Пирин надиграхме " орлетата " тотално. Малшанс и доста пропуски ни лишиха от успеха. Въпреки провалянето (б.р. 0:1) видяхме, че можем да ги надиграем и победим, както и стана в реванша (б.р 2:1). Срещу Локомотив усещахме, че сме по-класният тим на терена. През сезона натрупахме загуби, само че точно те ни помогнаха да израснем и да подобрим равнището си. Играхме като тим от Първа против тим от Втора лига и разумно спечелихме (б.р. 2:2 и 4:2 след дузпи).

Източник:

Всички отписваха Витоша. Практикувахте атрактивен и атакуващ футбол, само че липсваха точките. Кое ви накара да не загубите убеденост в силите си и да продължите да се борите до самия край?

- Може би се дублирам, само че показахме, че можем да играем и макар многото загуби знаехме, че сме по-силни в сравнение с наподобява на хартия. Вътрешно чувство в съблекалнята.

Предстои ви домакинство на Ботев (Пловдив), посещение на Черно Море и домакинство на Ботев (Враца). И трите отбора не се намират в най-хубавата си форма и имате добра опция да продължите с позитивното показване. До къде стигат упоритостите на Витоша тази година?

- Мачовете от Първа лига са предизвикателство. Всеки уикенд излизаме, с цел да спечелим. Знаем, че няма да имаме елементарен мач цяла година. И трите тима са мощни и с обичаи. Играхме контрола с Ботев (Пловдив) лятото и съгласно мен се представихме чудесно (б.р 1:1). Надявам се да го сторим още веднъж. Гостуванията на " Тича " постоянно са тежки, а Враца е с 2 следващи победи и демонстрира доста солидна игра. Всяка седмица играем баражи за оцеляване.

Юноша сте на Левски, само че тежка контузия ви пречи да пробиете измежду титулярите. По това време отбраната на " сините " е построена от българи, които са гръбнака на националния ни тим. В момента бранители на грандовете са най-вече чужденци. На какво се дължи това?

- Юноша съм на Левски и съм доста благополучен от този факт. Доволен съм, че пораснах в най-големия клуб в България и даже се допрях до първия тим. Имах малшанс с една по-сериозна травма, само че се веселя, че бях на " Герена " по времето на Мъри Стоилов. Левски доминираше и игра в Шампионска Лига. Сега там са едни от най-хубавите централни бранители - Давид Яблонски и Холмар Ейолфсон. Те са от дребното сполучливи чужденци в българските тимове. Като цяло, доминират чужденците, които не се показват по-добре от родните играчи. Не мога да задълбочавам, само че се веселя, че в нашия отбор се залага най-вече на локални момчета.

Забелязва се бездна сред юношеския и мъжкия футбол у нас в последните години. Къде бъркат гениите ни и какво е нужно на един млад играч, с цел да откри място измежду титулярите на тима си?

- Разликата сред юношеския и мъжкия футбол е голяма. Аз също имах компликации в този интервал на обиграване и не мога да дам ясна рецепта за това - по какъв начин би трябвало да играе един млад футболист, с цел да заслужи титулярно място в огромен тим.

Един от мощните интервали в кариерата ви е в македонския Турново. Той също завършва с травма. След престоя ви в Гърция пък сте на път да се откажете от футбола на 28 години. Как един професионален състезател преодолява неволите на ориста и непридвидените компликации?

- Не обичам да виждам доста в предишното. 2 сполучливи години в Македония и 2 в Гърция, изпълнени с нерви и разправии. В Гърция бих отишъл единствено на отмора към този момент. След 4 години отвън България имах потребност да се прибера при фамилията и приятелите си. Чувствах се подготвен да заиграя в Първа лига и изкарах проби в Славия. Златомир Загорчич ми даде късмет и бе удовлетворен, само че не подписах контракт след месец с тима. Реших - или ще играя в Първа лига, или спирам с футбола (главно поради разочарованието в Гърция). Отклоних много предложения от Втора лига и прилежащите страни. Реших да се откажа и да стартира нещо ново.

Чист шанс и малко помощ от ориста е, че Костадин Ангелов ме потърси. Приех предлагането с ненаситност. За мен всеки мач в Първа лига е празник. Трудностите в пътя на спортиста са безчет. Кариерите ни са един огромен залог за бъдещето и рискът да останем с празни ръце е голям. Семейството и приятелите са тези, които ме поддържаха да не се отхвърлям и аз съм им безпределно признателен за това.

На кой футболист подражавате и кой тим от чужбина подкрепяте?

- Паоло Малдини и Зинедин Зидан са моите идоли, а Арсенал е обичаният ми тим.