Съвременен Китай – „Прекрасният нов свят”?
Високотехнологичното бъдеще, което до неотдавна човечеството описваше в литературни творби и пресъздаваше в кинопродукции, към този момент е неразделна част от всекидневието на хората в Китай. Развитието на новите технологии и промените в просветителната система се зареждат освен от бързо растящата стопанска система, само че и от визията на държавното управление за това по какъв начин би трябвало да наподобява едно хармонично общество.
Постигането на този блян обаче постанова непрестанно следене и надзор. Западният свят концентрира вниманието си напълно върху разпространяването на Covid-19, а скоро ще му се наложи да се приспособява в среда, в която симбиозата сред технология и идеология диктува правила, които опонират на съществени човешки правила.
Съревнованието с достиженията на Запада в региона на образованието и науката, кара Държавният съвет на Китайската национална република да се насочи към промени в просветителната система. Целта е реализиране на оптимални резултати, а технологиите оказват помощ в този развой. В някои съществени учебни заведения на децата се поставят устройства, сходни на диадеми, които записват мозъчните талази и регистрират равнището на централизация.
Устройствата подава информация към компютъра на учителя в действително време и той наблюдава кое дете има усложнения при осъществяването на дилемите. Графично изображение демонстрира високото равнище на централизация в червен цвят, ниското в наследник, а белият цвят значи, че детето изобщо не е ангажирано със задачата. Същите данни се изпращат и на родителите, като учителите споделят, че това стимулира учениците и те се стараят повече и реализират по-добри резултати. Местоположението на децата се следи с помощта на вградени чипове в униформите им, роботи мерят индикатори за здравословното положение и ангажираността на най-малките. Събирането на данни за жителите и следенето на дейностите им се разраства до големи мащаби.
Когато Китай разгласи, че построява мрежа за следене и оценяване на държанието на хората, реализирането на този план изглеждаше допустимо в едно далечно бъдеще. Но единствено три години по-късно тази Социална кредитна система е действителност и технологиите непрестанно я усъвършенстват. Мрежа от над 200 млн. камери следи какво се случва на публични места и е толкоз добре развита, че в действително време може да дефинира броя на хората, които са на записа, техния пол, възраст и етническата им принадлежност.
Властите настояват, че наблюдението им разрешава да наблюдават нарушители за няколко секунди и по този начин пазят обществото, само че след въвеждането на Социалната кредитна система изниква въпросът кой ще пази обществото от държавното управление? Именно ръководещите задават критериите за това кое е редно и кое не, а привилегиите и глобите имат действително отражение върху живота на елементарния човек.
Така да вземем за пример даряване на кръв и присъединяване в благотворителни действия или ласкателно изявление по адрес на ръководещите, се възнаграждават с облекчение на налозите, с понижение за градския превоз, гратис потребление на фитнес и с спомагателни прерогативи в здравни заведения.
От друга страна, пазаруване на алкохол, залаганеа> в хазартниа> игри или критикуване на държавното управление понижават кредитния рейтинг, а това води до лишаване на правото да се пътува, правото на децата да посещават учебно заведение. Тъй като персоналният рейтинг е публичен и всеки може да го види, носителите на подобен са обществено посочени като неприятен образец за обществото. Системата е спорна в методите си за награждаване и наказване, в единия случай жителите получават материални облекчения, а в другия им се лишават съществени човешки права.
Следенето се ползва във всички аспекти от всекидневието и визира освен стопански развитите райони: „ Виждаме китайското държавно управление да употребява лицево различаване, с цел да управлява по какъв начин жителите сортират и рециклират отпадъците си. Под предлог, че се следва стратегия за запазване на околната среда, те систематично изселват етнически малцинствени групи, с цел да основават национални паркове. “ споделя Ифей Ли, откривател на околната среда в New York University в Шанхай и съавтор на книгата „ Китай става зелен: Принудителен екологизъм за тревожната планета “
Държавният съвет събира биометрични данни като пръстови отпечатъци, ДНК, кръв, звуков запис на гласа и фотоси на мюсюлманските етнически групи в северозападен Китай с претекста, че това е част от стратегия за битка с тероризма. Именно в Синдзян-уйгурски самостоятелен район преследването е най-изразено. Тези малцинства нямат право да посещават джамии или да си пускат брада, а при нарушение на разпоредбите се арестуват и пращани в лагери. Дори на влизащите в този район се ползва надзор като на телефона им се конфигурира приложение, което проучва контактите, видеата и известията в него въз основата на 74 хиляди критерия.
Още с навлизането на интернет Държавният съвет схваща неговата мощ и благодарение на комплицирани логаритми упражнява надзор над известията и изображенията, които хората си обменят. Активистът за човешките права и основен редактор на China Digital Times Сяо Цян споделя, че „ интернет фирмите са се договорили с държавното управление да изтриват доста от наличието, което потребителите разгласяват, още преди то да бъде забелязано от полицията. “
Други западни показа също ще бъдат преосмисляни и обсъждани под натиска на стопански промени. Китай може да предложи освен технология, обвързвана с устройства и автоматизация, само че и такава за ръководство на индустриални процеси. Сложният баланс сред правата на служащите, сигурността на работното място и постигането на ефикасни резултати с оптималната облага е прегледан в документалния филм на платформата Netflix „ Американска фабрика “.
Историята за цех в Охайо, който стопира активността си и е преустроен от китайски бизнесмен, ясно обрисува наклонността, че даже в мощно демократично общество запазването на правата на чиновниците отстъпва пред запазването на работното им място.
Една бързо разрастваща се иновация в Китай скоро ще засегне освен личните й компании, само че и задграничните. Става въпрос за въвеждането на напълно онлайн разплащане и заменянето на юана с цифровата му версия. Към настоящия миг, с цел да стимулира жителите си да заплащат с цифрови пари посредством телефона си, държавното управление провежда онлайн лотарияа>. В нея са раздадени ваучери, които би трябвало да се похарчат в избран период, а за това хората се записват в системата с същинските си имена.
Държавният съвет разгласи, че скоро цифровите пари ще бъдат единственият инструмент за разплащане. Опасенията са, че в случай че това стане, китайските компании не могат да подсигуряват отбрана на данните на задграничните си сътрудници при транзакции следени от Китайската национална банка. Обещанията се, че до Олимпийските игри в Пекин през 2022 година, всеобщото използване на мрежата за цифрово разплащане да стане факт.
Постигането на този блян обаче постанова непрестанно следене и надзор. Западният свят концентрира вниманието си напълно върху разпространяването на Covid-19, а скоро ще му се наложи да се приспособява в среда, в която симбиозата сред технология и идеология диктува правила, които опонират на съществени човешки правила.
Съревнованието с достиженията на Запада в региона на образованието и науката, кара Държавният съвет на Китайската национална република да се насочи към промени в просветителната система. Целта е реализиране на оптимални резултати, а технологиите оказват помощ в този развой. В някои съществени учебни заведения на децата се поставят устройства, сходни на диадеми, които записват мозъчните талази и регистрират равнището на централизация.
Устройствата подава информация към компютъра на учителя в действително време и той наблюдава кое дете има усложнения при осъществяването на дилемите. Графично изображение демонстрира високото равнище на централизация в червен цвят, ниското в наследник, а белият цвят значи, че детето изобщо не е ангажирано със задачата. Същите данни се изпращат и на родителите, като учителите споделят, че това стимулира учениците и те се стараят повече и реализират по-добри резултати. Местоположението на децата се следи с помощта на вградени чипове в униформите им, роботи мерят индикатори за здравословното положение и ангажираността на най-малките. Събирането на данни за жителите и следенето на дейностите им се разраства до големи мащаби.
Когато Китай разгласи, че построява мрежа за следене и оценяване на държанието на хората, реализирането на този план изглеждаше допустимо в едно далечно бъдеще. Но единствено три години по-късно тази Социална кредитна система е действителност и технологиите непрестанно я усъвършенстват. Мрежа от над 200 млн. камери следи какво се случва на публични места и е толкоз добре развита, че в действително време може да дефинира броя на хората, които са на записа, техния пол, възраст и етническата им принадлежност.
Властите настояват, че наблюдението им разрешава да наблюдават нарушители за няколко секунди и по този начин пазят обществото, само че след въвеждането на Социалната кредитна система изниква въпросът кой ще пази обществото от държавното управление? Именно ръководещите задават критериите за това кое е редно и кое не, а привилегиите и глобите имат действително отражение върху живота на елементарния човек.
Така да вземем за пример даряване на кръв и присъединяване в благотворителни действия или ласкателно изявление по адрес на ръководещите, се възнаграждават с облекчение на налозите, с понижение за градския превоз, гратис потребление на фитнес и с спомагателни прерогативи в здравни заведения.
От друга страна, пазаруване на алкохол, залаганеа> в хазартниа> игри или критикуване на държавното управление понижават кредитния рейтинг, а това води до лишаване на правото да се пътува, правото на децата да посещават учебно заведение. Тъй като персоналният рейтинг е публичен и всеки може да го види, носителите на подобен са обществено посочени като неприятен образец за обществото. Системата е спорна в методите си за награждаване и наказване, в единия случай жителите получават материални облекчения, а в другия им се лишават съществени човешки права.
Следенето се ползва във всички аспекти от всекидневието и визира освен стопански развитите райони: „ Виждаме китайското държавно управление да употребява лицево различаване, с цел да управлява по какъв начин жителите сортират и рециклират отпадъците си. Под предлог, че се следва стратегия за запазване на околната среда, те систематично изселват етнически малцинствени групи, с цел да основават национални паркове. “ споделя Ифей Ли, откривател на околната среда в New York University в Шанхай и съавтор на книгата „ Китай става зелен: Принудителен екологизъм за тревожната планета “
Държавният съвет събира биометрични данни като пръстови отпечатъци, ДНК, кръв, звуков запис на гласа и фотоси на мюсюлманските етнически групи в северозападен Китай с претекста, че това е част от стратегия за битка с тероризма. Именно в Синдзян-уйгурски самостоятелен район преследването е най-изразено. Тези малцинства нямат право да посещават джамии или да си пускат брада, а при нарушение на разпоредбите се арестуват и пращани в лагери. Дори на влизащите в този район се ползва надзор като на телефона им се конфигурира приложение, което проучва контактите, видеата и известията в него въз основата на 74 хиляди критерия.
Още с навлизането на интернет Държавният съвет схваща неговата мощ и благодарение на комплицирани логаритми упражнява надзор над известията и изображенията, които хората си обменят. Активистът за човешките права и основен редактор на China Digital Times Сяо Цян споделя, че „ интернет фирмите са се договорили с държавното управление да изтриват доста от наличието, което потребителите разгласяват, още преди то да бъде забелязано от полицията. “
Даниела Стокман, професор по цифрово ръководство в Hertie School в Берлин, прибавя: „ Всъщност хората интензивно разискват политически въпроси в интернет, само че при опит да се провеждат групови дейности или при споменаване на съответни персони, известията се отстраняват. ”Тези способи не са нещо ново за Китай, само че със прекъсването на туитър акаунта на президента Тръмп в края на неговия мандат, въпросът за свободата на словото в онлайн пространството беше подложен по нов метод и в американското общество.
Други западни показа също ще бъдат преосмисляни и обсъждани под натиска на стопански промени. Китай може да предложи освен технология, обвързвана с устройства и автоматизация, само че и такава за ръководство на индустриални процеси. Сложният баланс сред правата на служащите, сигурността на работното място и постигането на ефикасни резултати с оптималната облага е прегледан в документалния филм на платформата Netflix „ Американска фабрика “.
Историята за цех в Охайо, който стопира активността си и е преустроен от китайски бизнесмен, ясно обрисува наклонността, че даже в мощно демократично общество запазването на правата на чиновниците отстъпва пред запазването на работното им място.
Една бързо разрастваща се иновация в Китай скоро ще засегне освен личните й компании, само че и задграничните. Става въпрос за въвеждането на напълно онлайн разплащане и заменянето на юана с цифровата му версия. Към настоящия миг, с цел да стимулира жителите си да заплащат с цифрови пари посредством телефона си, държавното управление провежда онлайн лотарияа>. В нея са раздадени ваучери, които би трябвало да се похарчат в избран период, а за това хората се записват в системата с същинските си имена.
Държавният съвет разгласи, че скоро цифровите пари ще бъдат единственият инструмент за разплащане. Опасенията са, че в случай че това стане, китайските компании не могат да подсигуряват отбрана на данните на задграничните си сътрудници при транзакции следени от Китайската национална банка. Обещанията се, че до Олимпийските игри в Пекин през 2022 година, всеобщото използване на мрежата за цифрово разплащане да стане факт.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ