Главният прокурор и върховните съдии у нас със заплати над 14 200 лв.
Високи заплати за висшите ни съдии
10 194 лева става главната заплата на членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС) и на основния контрольор с изминал мандат, на ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), на основния прокурор и на шефа на Националната следствена работа (НСлС). Това следва от данните на Националния статистически институт (НСИ) за междинната брутна месечна заплата през последното тримесечие на 2022 година
След прибавяне на % за прослужено време възнагражденията им нарастват на 14 272 лева
Членовете на Висш съдебен съвет, шефовете на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, основният прокурор и шефът на Национална следствена служба получават 90% от заплатата на ръководителя на Конституционния съд. Според Закона за правосъдната власт (ЗСВ) основният контрольор получава колкото член на съвета, оповестява правният портал Lex.bg.
Възнаграждението на ръководителя на Конституционен съд пък се образува като средноаритметично от заплатите на президента и ръководителя на Народното събрание.
Възнаграждението на президента се равнява на две депутатски заплати, а това на шефа на Народно събрание е с 55% повече от заплатата на народния представител.
Колко получават депутатите е уредено в член 5 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание към Правилника за организацията и активността на Народно събрание. Разпоредбата гласи: „ Народните представители получават главно месечно заплащане, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правно отношение в публичния бранш, съгласно данни на Националния статистически институт. Основното месечно заплащане се преизчислява всяко тримесечие, като се взема поради средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие “.
Според данните от Национален статистически институт през декември 2022 година междинната работна заплата в публичния бранш е била 2127 лева Това значи, че в случай че имаше настоящ парламент, депутатите биха получавали 6381 лева главно заплащане, а ръководителят на Народно събрание – 9891 лева
Заплатата на президента надлежно става 12 762 лева, а на ръководителя на Конституционен съд – 11 327 лева
Това значи, че членовете на съвета, тримата огромни в правосъдната система, шефът на Национална следствена служба и основният контрольор ще получават 10 194 лева съществена заплата и по този начин тя за първи път надвишава 10 000 лева В моментна е 8 915 лева
По предписание ръководителят на Конституционен съд уведомява правосъдния съвет за новия размер на възнаграждението си, а по-късно се прави и актуализацията на това на кадровиците, основния контрольор и на тримата огромни.
Инспекторите на собствен ред получават 90% от заплатата на основния контрольор, т.е. техните съществени хонорари ще станат 9 175 лева
В член 219 от Закон за съдебната власт е планувано, че магистратите, кадровиците и инспекторите получават и в допълнение възнаграждение за прослужено време – по 2% от заплатата за всяка година трудов стаж, само че не повече от 40%.
Така заплатите на членовете на Висш съдебен съвет, на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор, както и тези на шефа на Национална следствена служба и на основния контрольор нарастват на 14 272 лева – с дребни изключения за тези, които имат под 20 години стаж в системата.
Същевременно най-ниската заплата в правосъдната система – тази на младшите магистрати, от 1 януари 2022 година е 2992 лева
Размерът на тяхното заплащане е организиран в Закон за съдебната власт. Чл. 218, алинея 2 се планува: „ Основното месечно заплащане за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска служба се дефинира в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт “.
По данни на Национален статистически институт за третото тримесечие на 2022 година междинната заплата в бюджетната сфера е била 1750 лева (все още се чака информацията за четвъртото тримесечие). Т.е. по закон младшите магистрати би трябвало да получават най-малко 3500 лева (а при упования растеж на междинната заплата в бюджетната сфера за последните три месеца и повече), а не 2992 лева
През септември 2022 година при правенето на бюджетните прогнози за идващите три години, Висш съдебен съвет заложи растеж на възнагражденията на магистратите с 20% поради високата инфлация.
Засега обаче заплатите на младшите магистрати и на съдиите, прокурорите и следователите не може да бъдат увеличени, тъй като няма признат бюджет за 2023 година, а се разходват средства месец за месец въз основата на бюджета за 2022 година Едва когато Народното събрание одобри държавния бюджет за тази година, към този момент може да бъдат обновени възнагражденията на всички магистрати и чиновници. До момента практиката на Висш съдебен съвет беше да усилва заплатите със задна дата.
10 194 лева става главната заплата на членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС) и на основния контрольор с изминал мандат, на ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), на основния прокурор и на шефа на Националната следствена работа (НСлС). Това следва от данните на Националния статистически институт (НСИ) за междинната брутна месечна заплата през последното тримесечие на 2022 година
След прибавяне на % за прослужено време възнагражденията им нарастват на 14 272 лева
Членовете на Висш съдебен съвет, шефовете на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, основният прокурор и шефът на Национална следствена служба получават 90% от заплатата на ръководителя на Конституционния съд. Според Закона за правосъдната власт (ЗСВ) основният контрольор получава колкото член на съвета, оповестява правният портал Lex.bg.
Възнаграждението на ръководителя на Конституционен съд пък се образува като средноаритметично от заплатите на президента и ръководителя на Народното събрание.
Възнаграждението на президента се равнява на две депутатски заплати, а това на шефа на Народно събрание е с 55% повече от заплатата на народния представител.
Колко получават депутатите е уредено в член 5 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание към Правилника за организацията и активността на Народно събрание. Разпоредбата гласи: „ Народните представители получават главно месечно заплащане, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правно отношение в публичния бранш, съгласно данни на Националния статистически институт. Основното месечно заплащане се преизчислява всяко тримесечие, като се взема поради средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие “.
Според данните от Национален статистически институт през декември 2022 година междинната работна заплата в публичния бранш е била 2127 лева Това значи, че в случай че имаше настоящ парламент, депутатите биха получавали 6381 лева главно заплащане, а ръководителят на Народно събрание – 9891 лева
Заплатата на президента надлежно става 12 762 лева, а на ръководителя на Конституционен съд – 11 327 лева
Това значи, че членовете на съвета, тримата огромни в правосъдната система, шефът на Национална следствена служба и основният контрольор ще получават 10 194 лева съществена заплата и по този начин тя за първи път надвишава 10 000 лева В моментна е 8 915 лева
По предписание ръководителят на Конституционен съд уведомява правосъдния съвет за новия размер на възнаграждението си, а по-късно се прави и актуализацията на това на кадровиците, основния контрольор и на тримата огромни.
Инспекторите на собствен ред получават 90% от заплатата на основния контрольор, т.е. техните съществени хонорари ще станат 9 175 лева
В член 219 от Закон за съдебната власт е планувано, че магистратите, кадровиците и инспекторите получават и в допълнение възнаграждение за прослужено време – по 2% от заплатата за всяка година трудов стаж, само че не повече от 40%.
Така заплатите на членовете на Висш съдебен съвет, на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор, както и тези на шефа на Национална следствена служба и на основния контрольор нарастват на 14 272 лева – с дребни изключения за тези, които имат под 20 години стаж в системата.
Същевременно най-ниската заплата в правосъдната система – тази на младшите магистрати, от 1 януари 2022 година е 2992 лева
Размерът на тяхното заплащане е организиран в Закон за съдебната власт. Чл. 218, алинея 2 се планува: „ Основното месечно заплащане за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска служба се дефинира в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт “.
По данни на Национален статистически институт за третото тримесечие на 2022 година междинната заплата в бюджетната сфера е била 1750 лева (все още се чака информацията за четвъртото тримесечие). Т.е. по закон младшите магистрати би трябвало да получават най-малко 3500 лева (а при упования растеж на междинната заплата в бюджетната сфера за последните три месеца и повече), а не 2992 лева
През септември 2022 година при правенето на бюджетните прогнози за идващите три години, Висш съдебен съвет заложи растеж на възнагражденията на магистратите с 20% поради високата инфлация.
Засега обаче заплатите на младшите магистрати и на съдиите, прокурорите и следователите не може да бъдат увеличени, тъй като няма признат бюджет за 2023 година, а се разходват средства месец за месец въз основата на бюджета за 2022 година Едва когато Народното събрание одобри държавния бюджет за тази година, към този момент може да бъдат обновени възнагражденията на всички магистрати и чиновници. До момента практиката на Висш съдебен съвет беше да усилва заплатите със задна дата.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ