Защо никой не купува българския слънчоглед, както се оплакват производителите
Високи разноски за произвеждане, слаба годишна продукция, нулево търсене - това са огромните недоволства на производителите на слънчоглед, поради които официално започнаха митингите на " зърнарите " против освобождението на вноса от Украйна.
Недоволство има от всички вероятни страни - производителите не могат да пласират реколтата си, преработвателите са недоволни от скъпото вътрешно предложение и изкуствено ограничавания им достъп до суровина, крайните консуматори заплащат цената за всичко.
А държавното управление би трябвало да балансира сред конфликтните ползи, дълго отлаганите промени и настоящите закани с блокиране на пътища и гранични пунктове.
" Въведохме възбрана за вноса, само че какво се случи? Световните цени паднаха още повече. И пшеницата, и слънчогледът поевтиняха. Така че не вносът от Украйна е казусът ", сподели икономистът Георги Ангелов в изявление за Нова ТВ.
Той разяснява, че вносът на украинско жито е бил под 0,5% от българското произвеждане, а даже при рекордно високите цени през 2022 година не си е коствало да се транспортира дотук. Ангелов не счита, че това ще се промени и след рухването на възбраната за вноса.
Ефект обаче може да има за българските производители на олио, които преработват слънчогледово семе и нерафинирани артикули. В момента те се оплакват, че българските производители оферират стоката си на 20% по-висока цена от международната.
" Ние преди произвеждахме малко слънчоглед и потребявахме малко. В последните 5 години обаче направихме доста заводи за преправка и се постанова да внасяме ", сподели той.
Според оценки на преработвателния отрасъл, бизнесът има потенциал за обработка на 4 млн. тона слънчоглед, до момента в който българското произвеждане е към 2 млн. тона. Забраната за импорт от Украйна, която е най-големият международен производител на слънчогледово семе, ги слага пред двойна неизгодна позиция - прекомерно малко и прекомерно скъпи първични материали.
По данни на ИПИ, до 2010 година България е внасяла под 10 000 тона слънчоглед на година, само че от този момент насам се следи все по-растящо търсене. Преди войната вносът на слънчоглед не идва от Украйна, а главно от Румъния и Молдова, като през 2019 година стига до 600 000 тона на година.
През 2022 година вносът на слънчоглед доближава рекордните 1,3 млн. тона, като изпреварва износа с над 700 хиляди тона. Сериозният растеж през 2022 година към този момент се дължи на импорт от Украйна
Съответно - износът на българско олио също се усилва прогресивно, с 6 пъти повече количества са изнесени през 2022 спрямо 2010 година, когато са били единствено 100 000 тона олио.
Нетните доходи от износа на олио стигат до близо 1,2 милиарда евро през 2022 година. За разлика от производството на суровината, модифицираната продукция е с по-висока добавена стойност.
СветланаБоянова, някогашен зам.-министър на земеделието и представител на зърнопроизводителите, отвърна, като упрекна преработвателите в това, че са спрели напълно да купуват български слънчоглед след анонса за освобождението на украинския импорт.
" Това са частни връзки сред производителите и преработвателите ", сподели тя, като упрекна държавното управление, че не поддържа локалното селско стопанство.
На всички рецензии против зърнопроизводителите, при които няколко Едноличен търговец са получатели на огромната част от директните дотации за земеделие за сметка на всички останали браншове, Боянова отговаряше, че това е позволено по закон.
Тя не разяснява аргумента на Ангелов, че в Европейски Съюз дотациите се разпределят на дребните стопанства, а не на огромните, които по този начин или другояче са високо конкурентни, като трансферира отговорността за това върху държавната регулация.
" В обстановка, в която дебатът за търговията с съответна суровина не опълчва просто локални производители на потребителите – класическа режисура, а непосредствено опълчва две групи локални производители – причините да се слагат спънки пред вноса напълно губят почва. Ако задачата през рестриктивните мерки е да се вдигне цената за продукцията на локалните производители на слънчоглед, то негативът ще се поеме от всички консуматори (през цените на крайните продукти), както и непосредствено от преработвателите, които ще изгубят конкурентно преимущество. В сходна политика няма никакъв смисъл, даже без да повдигаме тематиката за дотациите и облагите в земеделието или геополитическия мотив за поддръжката за Украйна ", се споделя в разбора на ИПИ.
Недоволство има от всички вероятни страни - производителите не могат да пласират реколтата си, преработвателите са недоволни от скъпото вътрешно предложение и изкуствено ограничавания им достъп до суровина, крайните консуматори заплащат цената за всичко.
А държавното управление би трябвало да балансира сред конфликтните ползи, дълго отлаганите промени и настоящите закани с блокиране на пътища и гранични пунктове.
" Въведохме възбрана за вноса, само че какво се случи? Световните цени паднаха още повече. И пшеницата, и слънчогледът поевтиняха. Така че не вносът от Украйна е казусът ", сподели икономистът Георги Ангелов в изявление за Нова ТВ.
Той разяснява, че вносът на украинско жито е бил под 0,5% от българското произвеждане, а даже при рекордно високите цени през 2022 година не си е коствало да се транспортира дотук. Ангелов не счита, че това ще се промени и след рухването на възбраната за вноса.
Ефект обаче може да има за българските производители на олио, които преработват слънчогледово семе и нерафинирани артикули. В момента те се оплакват, че българските производители оферират стоката си на 20% по-висока цена от международната.
" Ние преди произвеждахме малко слънчоглед и потребявахме малко. В последните 5 години обаче направихме доста заводи за преправка и се постанова да внасяме ", сподели той.
Според оценки на преработвателния отрасъл, бизнесът има потенциал за обработка на 4 млн. тона слънчоглед, до момента в който българското произвеждане е към 2 млн. тона. Забраната за импорт от Украйна, която е най-големият международен производител на слънчогледово семе, ги слага пред двойна неизгодна позиция - прекомерно малко и прекомерно скъпи първични материали.
По данни на ИПИ, до 2010 година България е внасяла под 10 000 тона слънчоглед на година, само че от този момент насам се следи все по-растящо търсене. Преди войната вносът на слънчоглед не идва от Украйна, а главно от Румъния и Молдова, като през 2019 година стига до 600 000 тона на година.
През 2022 година вносът на слънчоглед доближава рекордните 1,3 млн. тона, като изпреварва износа с над 700 хиляди тона. Сериозният растеж през 2022 година към този момент се дължи на импорт от Украйна
Съответно - износът на българско олио също се усилва прогресивно, с 6 пъти повече количества са изнесени през 2022 спрямо 2010 година, когато са били единствено 100 000 тона олио.
Нетните доходи от износа на олио стигат до близо 1,2 милиарда евро през 2022 година. За разлика от производството на суровината, модифицираната продукция е с по-висока добавена стойност.
СветланаБоянова, някогашен зам.-министър на земеделието и представител на зърнопроизводителите, отвърна, като упрекна преработвателите в това, че са спрели напълно да купуват български слънчоглед след анонса за освобождението на украинския импорт.
" Това са частни връзки сред производителите и преработвателите ", сподели тя, като упрекна държавното управление, че не поддържа локалното селско стопанство.
На всички рецензии против зърнопроизводителите, при които няколко Едноличен търговец са получатели на огромната част от директните дотации за земеделие за сметка на всички останали браншове, Боянова отговаряше, че това е позволено по закон.
Тя не разяснява аргумента на Ангелов, че в Европейски Съюз дотациите се разпределят на дребните стопанства, а не на огромните, които по този начин или другояче са високо конкурентни, като трансферира отговорността за това върху държавната регулация.
" В обстановка, в която дебатът за търговията с съответна суровина не опълчва просто локални производители на потребителите – класическа режисура, а непосредствено опълчва две групи локални производители – причините да се слагат спънки пред вноса напълно губят почва. Ако задачата през рестриктивните мерки е да се вдигне цената за продукцията на локалните производители на слънчоглед, то негативът ще се поеме от всички консуматори (през цените на крайните продукти), както и непосредствено от преработвателите, които ще изгубят конкурентно преимущество. В сходна политика няма никакъв смисъл, даже без да повдигаме тематиката за дотациите и облагите в земеделието или геополитическия мотив за поддръжката за Украйна ", се споделя в разбора на ИПИ.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ