Винаги сме били очаровани да гледаме как акулите пробиват повърхността

...
Винаги сме били очаровани да гледаме как акулите пробиват повърхността
Коментари Харесай

Защо акулите се гмуркат чак до зоната на здрача?

Винаги сме били очаровани да гледаме по какъв начин акулите пробиват повърхността на водата в зрелищна проява на мощ, до момента в който гледаме " Седмицата на акулите ". Но за какво тези огромни морски хищници по-късно се гмуркат назад в най-дълбоката и тъмна част на морето? Учени от Океанографския институт в Уудс Хоул (ОИУХ) разкриват, че тези същества постоянно навлизат в дълбоките елементи на океана, по-специално в мезопелагичната зона, която се намира на дълбочина сред 200 и 1000 метра под морската повърхнина , заяви „ Study finds ”.

Това извънредно значимо местообитание значително е подценявано като дом на огромни хищни типове.

Проучването включваше обстойно събиране на данни от разнообразни научни сътрудници. Изследователите синтезираха информация от електронни етикети, корабни сонари, спътници за наблюдаване на Земята и океански модели, с цел да оценят екологичното значение на дълбокото гмуркане за огромните пелагични хищници. Проучването също по този начин акцентира значимите екосистемни услуги, предоставяни от хубавичко мезопелагична зона.



" Без значение кой от най-големите хищници разглеждате и къде в международния океан, всички те прекарват време в дълбокия океан ", споделя създателят на проучването Камрин Браун, помощник в ОИУХ. " Всички тези животни, за които считаме, че населяват повърхностния океан, употребяват дълбокия океан доста повече, в сравнение с смятахме до момента. "

Диелна отвесна миграция

Изследването се основава на данни от 344 електронни етикета, проследяващи тези същества в продължение на 46 659 дни при 12 типа в Северния Атлантически океан, в това число бели акули, тигрови акули, китови акули, жълтоперков звук и риба меч и други

Моделите на гмуркане на рибите бяха съпоставени със сонарни данни, които изобразяват ежедневните придвижвания на дълбокия разсейващ пласт (ДРС). ДРС е зона, гъсто обитаема с дребни риби и морски организми, толкоз гъста, че първите консуматори на сонари в миналото са я приемали за океанско дъно. През деня жителите на ДРС обитават в мезопелагичната зона, само че през нощта плуват към повърхностните води, с цел да се хранят. Когато слънцето изгрее, те се спускат назад в зоната на здрача - събитие, известно като Diel Vertical Migration, което учените от ОИУХ учат от години.

" Когато разгледахме този характерен развой от разнообразни гледни точки, от гмуркането и акустиката дружно, да забележим, че всичко си идва на мястото, беше доста вълнуващо ", отбелязва съавторът на проучването Алис Дела Пена, помощник в Университета на Окланд в Нова Зеландия.

Въпреки че някои типове се придържат към упованията за гмуркане, с цел да се хранят, има и завладяващи отклонения. Например рибите мечове следваха прецизно модела на диелна отвесна миграция, само че други демонстрираха ненадейно държание, гмуркайки се на по-голяма дълбочина от предстоящото . Това докара до въпроси по отношение на аргументите за тези дълбоки гмуркания, като предходни проучвания допускаха, че те могат да служат за отбягване на хищници или навигация.



" Акулите и тунелите са еволюционно отдалечени една от друга и имат доста разнообразни сензорни системи. И въпреки всичко и двете групи считат, че си коства да се държат по този метод ", споделя съавторът на проучването Саймън Торролд, еколог на рибите в ОИУХ, като акцентира, че тези същества могат да придвижват обилни количества въглероден диоксид от повърхността към дълбоките пластове на океана, допринасяйки за екосистемна услуга, която към момента не е количествено избрана.

Опазване на популацията на акулите на нашата планета

Проучването акцентира смисъла на опазването на мезопелагичната зона, която е от решаващо значение за доста типове, обект на индустриален лов на риба. Документът предизвестява да не се подхващат прибързани риболовни или добивни действия в тази екосистема , като се има поради припокриването на риболовните старания, предстоящите промени, провокирани от климата, и евентуалното добиване на мезопелагична биомаса - всичко това може да заплаши тази жизненоважна екосистема.

" Установяваме, че мезопелагичната зона оказва значима поддръжка на други елементи на океана ", изяснява Дела Пена. " Ако стартираме да експлоатираме тези мезопелагични екосистеми, преди да знаем по какъв начин действат, има в действителност огромен риск да причиним вреди, които не са елементарно обратими ".

По темата
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР