Д-р Щефан Майстер: Новият канцлер на Германия ще трябва първо да си заслужи респект в Кремъл
" Винаги е по-добре да приказваме един с различен, в сравнение с един за различен ". Това са думи на немския канцлер Ангела Меркел при последното публично посещаване в Москва това лято. Тя остана до дъно вярна на тази максима. Но мандатът ѝ завърши, въпреки Меркел да продължава да ръководи до съставянето на ново държавно управление в Берлин. А както е известно, към момента не е известно, кой ще го оглави. Как ще продължат връзките сред Германия и Русия след ерата Меркел? Израснала в някогашната Германска демократична република, тя приказва съветски и макар провокациите на съветския президент Владимир Путин - помним, по какъв начин той пусна лабрадора Кони да подуши Меркел, която се тормози в наличието на кучета - двамата водачи имат топла връзка между тях. Меркел постоянно е била възприемана като медиатор сред Москва и Брюксел. А за Путин тя беше константа - в дословния и в преносния смисъл.
Д-р Щефан Майстер е от Германското сдружение за външна политика в Берлин, един от най-уважаваните специалисти в Германия, когато става дума за Русия и постсъветското пространство. В изявление за " Събота 150 " доктор Майстер изясни, за какво чака поредност в руско-германските връзки:
" Независимо от това, кой ще бъде идващият канцлер - Олаф Шолц или Армин Лашет, ще би трябвало първо да си заслужи почит в Кремъл . Нито един от тях няма онази политическа тежест, която имаше Ангела Меркел. Тя можеше да приказва с Владимир Путин на равни нога, най-малко по някои от значимите тематики. Нито един от двамата евентуални канцлери - към момента не знаем кой ще оглави държавното управление - няма експертиза в връзките с Източна Европа и Русия и не познава политиката й в дълбочина. Но все пак мисля, че и двамата са прагматици и ще заложат на приемствеността в разговора с Москва. Смятам, че Германия ще има отслабени позиции по отношение на Русия . Още повече че в държавното управление в Берлин влизат Зелените. Вероятно те ще поемат външното министерство и като първи посланик Аналена Бербок сигурно ще втвърди тона към Русия с по-остра рецензия против нарушаването на човешките права, властническата наклонност в ръководството и газопровода " Северен поток 2 ".
Германия на Меркел следваше политика на съдействие, което да принуди Москва да се съгласи на известни взаимни отстъпки. Още Вили Бранд през 70-те години наложи курса за доближаване с Източна Европа посредством разговор. Според Вас това е неверна политика. Защо мислите по този начин и ще промени ли Германия този курс?
" Не имам вяра. Германия доста добре знае по какъв начин разсъждава съветският политически хайлайф и че със съдействие няма да реализира някакъв триумф . Но все пак Берлин следва този курс и няма да се откаже от него. Строим дружно " Северен поток 2 ", само че това няма да промени съветската политика в Източна Украйна. Знаят го и в Москва, и в Берлин. Според мен и двамата евентуални канцлери не са профилирани международници и няма да трансформират кой знае какво във външната политика на Германия. Освен това нашето общество изисква от политиците си постигането на съгласие, освен във връзка с Русия. Никой не желае спор с Москва. Не имам вяра, Шолц или Лашет - който и от двамата да стане канцлер, да посмее да се опълчи на това очакване на германците. А и да не забравяме, че Германия има огромни стопански ползи в Русия. Политическият хайлайф няма да застане против тези ползи ".
По време на предизборната акцията претендентът на консерваторите за канцлер Армин Лашет даде обещание да затвори кранчето, в случай че Русия не съблюдава обещанието за газов пренос през Украйна. Ще посмее ли за го направи който и да е канцлер, може ли Германия да бъде в действителност толкоз твърда?
" Нито едно съглашение с Путин за Украйна - в тази ситуация за газовия пренос - не си коства мастилото. Така че, нямам доверие Москва да се придържа към каквито и да било сделки. В някакъв миг Кремъл ще направи това, което постоянно е правил - да оказва напън. Вероятно ще употребява газопровода за напън против Европейски Съюз или Германи я. А може би даже към този момент го прави. Много съм песимистичен. Думите на Лашет, които цитирахте, че ще затвори кранчето, в случай че Русия не съблюдава съглашението за газовия пренос през Украйна, бяха чиста форма популизъм. Той е упрекван, че в предишното е бил прекомерно мек към Русия и други властнически режими. Така че дано изчакаме и да забележим, дали кранчето в действителност ще бъде затворено. По-скоро не. По-скоро Европейски Съюз ще се намеси в ролята на регулатор . Вероятно Европейски Съюз ще наложи условието, през тръбата да тече 50 % газ от един източник, а другата половина да се запълни от други източници. Мисля, че това е единственият компромис, с цел да остане Украйна транзитьор на съветски газ за Европа. А не, тъй като господин Лашет е заплашил, че ще затвори кранчето ".
Дълго време за Кремъл Германия беше медиатор в връзките с Европейски Съюз. Сега към този момент Москва вижда Берлин като проблем, а не като част от решението на проблемите с Брюксел. На какво отдавате тази смяна в Русия?
" Мисля, че има смяна в модела на двустранните ни връзки. В момента те се намират в най-ниската си точка, в най-лошото си положение от края на Студената война . Светът се намира в спор на политическите системи. Авторитарните Русия и Китай целят отслабването на демократичните демокрации. В това число и на Европейски Съюз, който Москва възприема като еманацията на демократичния свят. За Москва Германия е най-важната страна в Европейски Съюз. Така че, в случай че искаш да отслабиш Европейски Съюз, би трябвало да отслабиш Германия . Точно това се случва с хакерските офанзиви и дезинформационните акции. В Европа точно Германия е съществена цел на тези зловредни офанзиви. Москва не залага на Германия като сътрудник, с цел да реализира някакъв триумф в разговора с Европейски Съюз, а тъкмо противоположното ".
За Русия парадигмата " зложелател - другар " служи главно за легитимация вътре в страната. А Германия се пробва да излезе от този модел на държание. Ще се опита ли новото държавно управление в Берлин, и в случай че да - има ли изгледи за поврат?
" Ако сме напълно почтени, Меркел също не съумя да реализира кой знае какво с Русия . Това лято тя беше на прощална аудиенция в Москва и Киев, отбрани газопровода " Северен поток 2 " пред американския президент Байдън, беседва с Путин за Източна Украйна, само че какво реализира? Какво реализираха Нормандската четворка или Минските съглашения? Към този миг Москва не вижда никаква потребност да трансформира държанието си. Така че не чакам нищо ново. Още повече, че в Берлин ще ръководи по-слаб канцлер от Меркел. Отношенията Берлин - Москва още ще се утежняват . А Русия няма да промени държанието си и няма да търси взаимни отстъпки, откакто Германия е в слаба позиция, а от там и Европейски Съюз ".
Афганистан, друга гореща точка в съседство на Русия. Още преди да вземат властта, талибаните потърсиха контакт с Кремъл, няколко делегации бяха в Москва. Каква политика ще води Русия?
" Радостта от американското евакуиране и неуспеха на Запада в Русия отстъпват пред страха от дестабилизиране на цяла Централна Азия . Терористичната опасност, която може да разклати целия район, е главното терзание в Москва. Нещо повече - след изтеглянето на западните сили Русия ще би трябвало - евентуално дружно с Китай - да поеме повече отговорност в района. Ще би трябвало някак да работи с талибаните. Русия се опасява от вероятното подсилване на терористичната организация " Ислямска страна ", от експорт на тероризъм отвън Афганистан към някогашните руски републики. Допълнителни опасности крият търговията с опиати и трафикът на хора, за които Русия е директна страна. Или другояче казано - Русия се тормози за сигурността си по границата и от вноса на тероризъм ".
Съседи на Афганистан са три някогашни руски републики - Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Как ще се отрази изтеглянето на западните сили от Афганистан на ролята на Русия в тези страни и района като цяло?
" Русия е най-важният поръчител за националната им сигурност . Това важи изключително за Таджикистан, където Русия има военна база. Русия има, несъмнено, и стопански ползи, само че в Афганистан и другите прилежащи страни Китай от дълго време е поел шефството, по този начин да се каже. Русия обаче остава главен снабдител на военна техника за трите страни и основен сътрудник в границите на Организацията на Договора за групова сигурност. Русия няма какво да предложи, като се изключи оръжия, военна техника и нуклеарни електроцентрали . Това рано или късно сигурно ще бъде предмет на съветски покупко-продажби с Афганистан. Но мощният състезател е Китай, който към този момент е обединил Афганистан и Пакистан посредством инфраструктурни планове в границите на самодейността си " Един пояс, веднъж ". Русия ще играе значима роля в сигурността, само че стопански би трябвало да отстъпи пред Китай . Русия научи по сложния метод, какъв брой значима е сигурността в този район и по тази причина ще търси някакъв метод да подържа разговор с талибаните. Освен това чакам Русия и Китай да засилят общите си старания в тази посока, без Москва да разреши на Пекин да се трансформира във водещата мощ в Централна Азия ".
Д-р Щефан Майстер е от Германското сдружение за външна политика в Берлин, един от най-уважаваните специалисти в Германия, когато става дума за Русия и постсъветското пространство. В изявление за " Събота 150 " доктор Майстер изясни, за какво чака поредност в руско-германските връзки:
" Независимо от това, кой ще бъде идващият канцлер - Олаф Шолц или Армин Лашет, ще би трябвало първо да си заслужи почит в Кремъл . Нито един от тях няма онази политическа тежест, която имаше Ангела Меркел. Тя можеше да приказва с Владимир Путин на равни нога, най-малко по някои от значимите тематики. Нито един от двамата евентуални канцлери - към момента не знаем кой ще оглави държавното управление - няма експертиза в връзките с Източна Европа и Русия и не познава политиката й в дълбочина. Но все пак мисля, че и двамата са прагматици и ще заложат на приемствеността в разговора с Москва. Смятам, че Германия ще има отслабени позиции по отношение на Русия . Още повече че в държавното управление в Берлин влизат Зелените. Вероятно те ще поемат външното министерство и като първи посланик Аналена Бербок сигурно ще втвърди тона към Русия с по-остра рецензия против нарушаването на човешките права, властническата наклонност в ръководството и газопровода " Северен поток 2 ".
Германия на Меркел следваше политика на съдействие, което да принуди Москва да се съгласи на известни взаимни отстъпки. Още Вили Бранд през 70-те години наложи курса за доближаване с Източна Европа посредством разговор. Според Вас това е неверна политика. Защо мислите по този начин и ще промени ли Германия този курс?
" Не имам вяра. Германия доста добре знае по какъв начин разсъждава съветският политически хайлайф и че със съдействие няма да реализира някакъв триумф . Но все пак Берлин следва този курс и няма да се откаже от него. Строим дружно " Северен поток 2 ", само че това няма да промени съветската политика в Източна Украйна. Знаят го и в Москва, и в Берлин. Според мен и двамата евентуални канцлери не са профилирани международници и няма да трансформират кой знае какво във външната политика на Германия. Освен това нашето общество изисква от политиците си постигането на съгласие, освен във връзка с Русия. Никой не желае спор с Москва. Не имам вяра, Шолц или Лашет - който и от двамата да стане канцлер, да посмее да се опълчи на това очакване на германците. А и да не забравяме, че Германия има огромни стопански ползи в Русия. Политическият хайлайф няма да застане против тези ползи ".
По време на предизборната акцията претендентът на консерваторите за канцлер Армин Лашет даде обещание да затвори кранчето, в случай че Русия не съблюдава обещанието за газов пренос през Украйна. Ще посмее ли за го направи който и да е канцлер, може ли Германия да бъде в действителност толкоз твърда?
" Нито едно съглашение с Путин за Украйна - в тази ситуация за газовия пренос - не си коства мастилото. Така че, нямам доверие Москва да се придържа към каквито и да било сделки. В някакъв миг Кремъл ще направи това, което постоянно е правил - да оказва напън. Вероятно ще употребява газопровода за напън против Европейски Съюз или Германи я. А може би даже към този момент го прави. Много съм песимистичен. Думите на Лашет, които цитирахте, че ще затвори кранчето, в случай че Русия не съблюдава съглашението за газовия пренос през Украйна, бяха чиста форма популизъм. Той е упрекван, че в предишното е бил прекомерно мек към Русия и други властнически режими. Така че дано изчакаме и да забележим, дали кранчето в действителност ще бъде затворено. По-скоро не. По-скоро Европейски Съюз ще се намеси в ролята на регулатор . Вероятно Европейски Съюз ще наложи условието, през тръбата да тече 50 % газ от един източник, а другата половина да се запълни от други източници. Мисля, че това е единственият компромис, с цел да остане Украйна транзитьор на съветски газ за Европа. А не, тъй като господин Лашет е заплашил, че ще затвори кранчето ".
Дълго време за Кремъл Германия беше медиатор в връзките с Европейски Съюз. Сега към този момент Москва вижда Берлин като проблем, а не като част от решението на проблемите с Брюксел. На какво отдавате тази смяна в Русия?
" Мисля, че има смяна в модела на двустранните ни връзки. В момента те се намират в най-ниската си точка, в най-лошото си положение от края на Студената война . Светът се намира в спор на политическите системи. Авторитарните Русия и Китай целят отслабването на демократичните демокрации. В това число и на Европейски Съюз, който Москва възприема като еманацията на демократичния свят. За Москва Германия е най-важната страна в Европейски Съюз. Така че, в случай че искаш да отслабиш Европейски Съюз, би трябвало да отслабиш Германия . Точно това се случва с хакерските офанзиви и дезинформационните акции. В Европа точно Германия е съществена цел на тези зловредни офанзиви. Москва не залага на Германия като сътрудник, с цел да реализира някакъв триумф в разговора с Европейски Съюз, а тъкмо противоположното ".
За Русия парадигмата " зложелател - другар " служи главно за легитимация вътре в страната. А Германия се пробва да излезе от този модел на държание. Ще се опита ли новото държавно управление в Берлин, и в случай че да - има ли изгледи за поврат?
" Ако сме напълно почтени, Меркел също не съумя да реализира кой знае какво с Русия . Това лято тя беше на прощална аудиенция в Москва и Киев, отбрани газопровода " Северен поток 2 " пред американския президент Байдън, беседва с Путин за Източна Украйна, само че какво реализира? Какво реализираха Нормандската четворка или Минските съглашения? Към този миг Москва не вижда никаква потребност да трансформира държанието си. Така че не чакам нищо ново. Още повече, че в Берлин ще ръководи по-слаб канцлер от Меркел. Отношенията Берлин - Москва още ще се утежняват . А Русия няма да промени държанието си и няма да търси взаимни отстъпки, откакто Германия е в слаба позиция, а от там и Европейски Съюз ".
Афганистан, друга гореща точка в съседство на Русия. Още преди да вземат властта, талибаните потърсиха контакт с Кремъл, няколко делегации бяха в Москва. Каква политика ще води Русия?
" Радостта от американското евакуиране и неуспеха на Запада в Русия отстъпват пред страха от дестабилизиране на цяла Централна Азия . Терористичната опасност, която може да разклати целия район, е главното терзание в Москва. Нещо повече - след изтеглянето на западните сили Русия ще би трябвало - евентуално дружно с Китай - да поеме повече отговорност в района. Ще би трябвало някак да работи с талибаните. Русия се опасява от вероятното подсилване на терористичната организация " Ислямска страна ", от експорт на тероризъм отвън Афганистан към някогашните руски републики. Допълнителни опасности крият търговията с опиати и трафикът на хора, за които Русия е директна страна. Или другояче казано - Русия се тормози за сигурността си по границата и от вноса на тероризъм ".
Съседи на Афганистан са три някогашни руски републики - Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Как ще се отрази изтеглянето на западните сили от Афганистан на ролята на Русия в тези страни и района като цяло?
" Русия е най-важният поръчител за националната им сигурност . Това важи изключително за Таджикистан, където Русия има военна база. Русия има, несъмнено, и стопански ползи, само че в Афганистан и другите прилежащи страни Китай от дълго време е поел шефството, по този начин да се каже. Русия обаче остава главен снабдител на военна техника за трите страни и основен сътрудник в границите на Организацията на Договора за групова сигурност. Русия няма какво да предложи, като се изключи оръжия, военна техника и нуклеарни електроцентрали . Това рано или късно сигурно ще бъде предмет на съветски покупко-продажби с Афганистан. Но мощният състезател е Китай, който към този момент е обединил Афганистан и Пакистан посредством инфраструктурни планове в границите на самодейността си " Един пояс, веднъж ". Русия ще играе значима роля в сигурността, само че стопански би трябвало да отстъпи пред Китай . Русия научи по сложния метод, какъв брой значима е сигурността в този район и по тази причина ще търси някакъв метод да подържа разговор с талибаните. Освен това чакам Русия и Китай да засилят общите си старания в тази посока, без Москва да разреши на Пекин да се трансформира във водещата мощ в Централна Азия ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ