Виктория Стойчева: Ако мога да се върна назад, не бих поела по друг път
Виктория Стойчева е една от най-хубавите български баскетболистки. Започва да се занимава с баскетбол в родния Сливен, когато е на 11 години. Играе за тимовете Тони 7, Асеновец, НСА, Берое, Левски, само че най-вече сезони прекарва в Монтана 2003, където се утвърждава като един от водачите на тима. Тя беше с огромна заслуга за триумфите на отбора и се трансформира в фаворитка на публиката в града. Виктория е неколкократен първенец на страната с тима на Монтана. Сребърен медалист с Левски.
Тази година вицешампионът на България за 2022 година Монтана 2003 се раздели също с Димана Георгиева и Христина Цонкова.
Виктория Стойчева дебютира в националния тим на 15.06.2014 година в мача България - Израел. Споделя, че се усеща чудесно на поста плеймейкър. Ш
Със сигурност 167-сантиметровият плеймейкър ще липсва на националния ни тим дами, на който този месец предстоят
В особено изявление за Българска национална телевизия, Виктория споделя, че в случай че реши да се завърне на терена като играч би го направила само за обичания Левски. В момента е треньор на девойки в столичния Септември. Работи дружно с Борислава Мандур, която я притегля в клуба и с още едно известно име
в баскетбола Теди Буков.
Виктория, в случай че би трябвало да се представиш в едно изречение, какво би било то?
Позитивна, всеотдайна и ужасно амбициозна персона.
Смяташ ли, че си родена да побеждаваш, носейки името Виктория?
Сигурна съм, че съм родена да надвивам, не се предавам пред нищо. Както споделя мама " нещата постоянно ти се получават, само че по най-трудния метод ", очевидно подобен ми е шансът. Знам че постоянно има метод, стига да искаш. Не единствено името ми, само че и характерът не ми разрешат да се предам.
Кога стартира да тренираш баскетбол и има ли някаква по-специална причина?
Баскетбол започнах да упражнявам на 11 години, напълно инцидентно. Първият ми треньор Ивайло Христов пристигна в учебното заведение, което учих да събира деца и се записах. Всичко беше като на смешка. Когато се прибрах у дома и споделих на родителите си, че ще упражнявам баскетбол бяха в потрес. До тогава в никакъв случай у дома не се е гледало баскетбол. Естествено физиката ми не предполагаше да играя този спорт, само че както всичко в живота ми, нещата се получиха по сложния метод.
Кога разбра, че баскетболът е твоето нещо?
Много бързо се възпламених. Може би поради девойките от тима първоначално, желаех нон стоп да сме дружно в залата. След това упоритостите ми бяха да се потвърдя, че мога да стана добра баскетболистка. И по този начин се влюбих в играта.
Когато започваше да тренираш, имаше ли огромни фантазии свързани с баскетбола или просто се забавляваше?
В началото фантазиите ми бяха от салона в учебно заведение да отида в залата по баскетбол. Естествено по-късно имах кумир от женския тим в Сливен и желаех да стана като нея. И по този начин последователно фантазиите ми ставаха все по-големи, като последната беше да отидем на Европейско състезание с женския народен тим, само че не съумях да я извърша.
Играла си за доста тимове, кой е тимът, в който би отишла да играеш още веднъж?
Левски си остава тимът, който ми е най на сърце. Винаги бих се върнала да играя за него, даже и в този момент. Треньорите съумяха да възпитат в мен тази обич към клуба.
Колко дълъг е пътят от Сливен до националния тим?
Доста дълъг път съм извървяла. Тогава конкуренцията беше доста огромна. В началото даже не попадах в състава за подрастващи, само че това единствено ме амбицираше да упражнявам повече и да се потвърждавам. В последна сметка от моя набор професионален играч станах единствено аз, което е доста тъжно, тъй като имаше доста надарени девойки. Много сложен беше преходът от старша възраст към женски тим, което през днешния ден младите не правят оценка и не схващат.
Спомняш ли си момента, в който разбра, че си извикана в националния тим на страната?
Спомням си, когато треньорът пристигна на подготовка и сподели кои девойки от тима сме попаднали в разширения състав на националния тим. Тогава не попаднах в 12-те за европейското, само че бях решила, че ще стигна и до там. Това беше идната ми цел. В женския народен тим Георги Божков ме извика за пръв път и бях на седмото небе.
Кои са хората, които стояха зад теб в кариерата ти - в клубните тимове и в националния тим?
Разбира се родителите ми постоянно са стояли зад мен и са ме подкрепяли, като изключим моментите, в които не съм била права. Бях много сложен темперамент, по тил не желаех да падам и сигурно е било доста мъчно за треньора ми. През доста перипети сме минали с Ивайло Христов, поради нрава ми, само че постоянно е стоял зад мен. При отиването ми в Левски Маргарита Папазова беше индивидът, който постоянно е знаел по какъв начин да ме успокои или да ме стимулира. Стефан Михайлов, с който съм работила над 10 години също постоянно е стоял зад мен. Благодарна съм,че имам такива хора в живота си.
Смяташ ли, че си направила задоволително като играч и липсва ли ти играта?
Със сигурност не съм направила задоволително като играч, само че въпреки всичко се гордея с кариерата си като баскетболистка. Честно казано всекидневието ми е толкоз заето, че няма време да ми залипсва това да съм играч.
Защо решиш да спреш на 30 години и дефинитивно ли е решението ти?
Много неща ме подтикнаха към това решение, както в персонален, по този начин и в професионален проект. Изведнъж се появиха толкоз доста аргументи, поради които си
направих равносметка и пренаредих цели си. Щастлива съм от избора си и знам, че е верният. Вярвам, че всеки човек има път, който би трябвало да извърви, а
това е моят. А за това дали е краят на професионалната ми кариера като професионален състезател, мисля че да.
Има ли още нещо, които искаш да сбъднеш, би ли се върнала още веднъж на терена, като играч?
Мечтите и задачите ми към този момент са ориентирани в други направления. Наистина бих желала да отида на Европейско състезание, само че това може да се сбъдне и като треньор.
Все отново на кое предложение не би отказала?
Не съм се замисляла за оферта, която не бих отказала. На този стадий няма такава.
Гардът е диригентът в един тим, харесваше ли ти тази роля?
Плеймейкърът е обичаната ми позиция във всички спортове. Ти си треньорът на терена, ти определяш ритъма на играта. Поставяла съм постоянно другите пред себе си. Мислите ми бяха ориентирани към това по какъв начин да разиграя даден играч и по какъв начин да го слага в най-хубавата обстановка.
Има ли нещо, което си пропуснала поради баскетбола?
Пропуснала съм доста празници и време прекарано със семейство и другари, само че не скърбя. За сметка на това срещнах стойностни хора, които ще останат
в живота ми вечно. Ако мога да се върна обратно не бих поела по различен път.
От няколко месеца си треньор на девойки в БК Септември, по какъв начин се озова там?
Благодарение на президента на БК Септември Борислава Мандур започнах като треньор в клуба. Първия път когато ми предложи бях сигурна, че ще се състезавам още една година и ми е рано за тази крачка. Това беше първичната ми реакция, само че по-късно помислих над цялата обстановка в живота ми и в женския баскетбол, и както към този момент споделих решението единствено си пристигна. Изключително съм щастлива, че започнах като треньор тъкмо в този клуб. Няма по-подходящи хора,
с които да стартира кариерата си като треньор от колектива, който създадохме тук.
С какви упования влизаш в тази специалност?
Много съм обнадеждена за бъдещето. Разбиранията и концепцията за клуба на Борислава Мандур доста ми харесват и се надявам да трансформират напълно
качеството на състезателките и отношението на хората към женския баскетбол. Знам, че има какво да дам на младите девойки, по тази причина се надявам дружно да вървим напред.
Има ли надарени девойки в баскетбола?
Аз съм впечатлена от 12 годишните девойки на БК Септември. Страшно надарени, умни и работливи деца. Технически са на доста високо равнище, не съм си мислела че толкоз дребни девойки схващат и попиват всичко толкоз бързо. И когато попаднеш на такива деца и треньор като Теди Буков бъдещето е ярко.
Какво най-често те питат те?
Въпросите са им детски, което е изцяло обикновено. Питат ме къде съм играла, с кой номер съм играла, на коя позиция и доста други значими неща за тях.
Ако в този момент беше на тяхно място, какво би попитала ти треньора си?
Наистина нямам визия какво бих попитала треньора си. Може би бих задавала същите въпроси. Децата отдават значимост на доста странни неща.
Кои са най-големите компликации с които се сблъскваш към този момент като треньор на подрастващи?
Забелязвам, че е много мъчно да стоят съсредоточени дълго време и вниманието им да бъде върху треньора и тренировката. За мен постоянно най-важна е била дисциплината в тима и доста съм се ядосвала на произволи на състезателите. Затова постоянно имам забележки за нея, тя се гради от
най-ранна детска възраст.
Това ли е нещото, което искаш да правиш отсега нататък?
Със сигурност не си се представям в каквато и да е друга сфера. Харесва ми да съм треньор, на този стадий от живота си, мисля, че това е моето нещо.
Най-смелите ти фантазии са свързани с...?
Най-смелите ми фантазии на този стадий са свързани с персоналния ми живот. Разбира се доста съм окуражена да се изучавам и да се потвърждавам в новите инициативи. Мечтая да стана добър треньор.
Автор Вяра Илиева
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Тази година вицешампионът на България за 2022 година Монтана 2003 се раздели също с Димана Георгиева и Христина Цонкова.
Виктория Стойчева дебютира в националния тим на 15.06.2014 година в мача България - Израел. Споделя, че се усеща чудесно на поста плеймейкър. Ш
Със сигурност 167-сантиметровият плеймейкър ще липсва на националния ни тим дами, на който този месец предстоят
В особено изявление за Българска национална телевизия, Виктория споделя, че в случай че реши да се завърне на терена като играч би го направила само за обичания Левски. В момента е треньор на девойки в столичния Септември. Работи дружно с Борислава Мандур, която я притегля в клуба и с още едно известно име
в баскетбола Теди Буков.
Виктория, в случай че би трябвало да се представиш в едно изречение, какво би било то?
Позитивна, всеотдайна и ужасно амбициозна персона.
Смяташ ли, че си родена да побеждаваш, носейки името Виктория?
Сигурна съм, че съм родена да надвивам, не се предавам пред нищо. Както споделя мама " нещата постоянно ти се получават, само че по най-трудния метод ", очевидно подобен ми е шансът. Знам че постоянно има метод, стига да искаш. Не единствено името ми, само че и характерът не ми разрешат да се предам.
Кога стартира да тренираш баскетбол и има ли някаква по-специална причина?
Баскетбол започнах да упражнявам на 11 години, напълно инцидентно. Първият ми треньор Ивайло Христов пристигна в учебното заведение, което учих да събира деца и се записах. Всичко беше като на смешка. Когато се прибрах у дома и споделих на родителите си, че ще упражнявам баскетбол бяха в потрес. До тогава в никакъв случай у дома не се е гледало баскетбол. Естествено физиката ми не предполагаше да играя този спорт, само че както всичко в живота ми, нещата се получиха по сложния метод.
Кога разбра, че баскетболът е твоето нещо?
Много бързо се възпламених. Може би поради девойките от тима първоначално, желаех нон стоп да сме дружно в залата. След това упоритостите ми бяха да се потвърдя, че мога да стана добра баскетболистка. И по този начин се влюбих в играта.
Когато започваше да тренираш, имаше ли огромни фантазии свързани с баскетбола или просто се забавляваше?
В началото фантазиите ми бяха от салона в учебно заведение да отида в залата по баскетбол. Естествено по-късно имах кумир от женския тим в Сливен и желаех да стана като нея. И по този начин последователно фантазиите ми ставаха все по-големи, като последната беше да отидем на Европейско състезание с женския народен тим, само че не съумях да я извърша.
Играла си за доста тимове, кой е тимът, в който би отишла да играеш още веднъж?
Левски си остава тимът, който ми е най на сърце. Винаги бих се върнала да играя за него, даже и в този момент. Треньорите съумяха да възпитат в мен тази обич към клуба.
Колко дълъг е пътят от Сливен до националния тим?
Доста дълъг път съм извървяла. Тогава конкуренцията беше доста огромна. В началото даже не попадах в състава за подрастващи, само че това единствено ме амбицираше да упражнявам повече и да се потвърждавам. В последна сметка от моя набор професионален играч станах единствено аз, което е доста тъжно, тъй като имаше доста надарени девойки. Много сложен беше преходът от старша възраст към женски тим, което през днешния ден младите не правят оценка и не схващат.
Спомняш ли си момента, в който разбра, че си извикана в националния тим на страната?
Спомням си, когато треньорът пристигна на подготовка и сподели кои девойки от тима сме попаднали в разширения състав на националния тим. Тогава не попаднах в 12-те за европейското, само че бях решила, че ще стигна и до там. Това беше идната ми цел. В женския народен тим Георги Божков ме извика за пръв път и бях на седмото небе.
Кои са хората, които стояха зад теб в кариерата ти - в клубните тимове и в националния тим?
Разбира се родителите ми постоянно са стояли зад мен и са ме подкрепяли, като изключим моментите, в които не съм била права. Бях много сложен темперамент, по тил не желаех да падам и сигурно е било доста мъчно за треньора ми. През доста перипети сме минали с Ивайло Христов, поради нрава ми, само че постоянно е стоял зад мен. При отиването ми в Левски Маргарита Папазова беше индивидът, който постоянно е знаел по какъв начин да ме успокои или да ме стимулира. Стефан Михайлов, с който съм работила над 10 години също постоянно е стоял зад мен. Благодарна съм,че имам такива хора в живота си.
Смяташ ли, че си направила задоволително като играч и липсва ли ти играта?
Със сигурност не съм направила задоволително като играч, само че въпреки всичко се гордея с кариерата си като баскетболистка. Честно казано всекидневието ми е толкоз заето, че няма време да ми залипсва това да съм играч.
Защо решиш да спреш на 30 години и дефинитивно ли е решението ти?
Много неща ме подтикнаха към това решение, както в персонален, по този начин и в професионален проект. Изведнъж се появиха толкоз доста аргументи, поради които си
направих равносметка и пренаредих цели си. Щастлива съм от избора си и знам, че е верният. Вярвам, че всеки човек има път, който би трябвало да извърви, а
това е моят. А за това дали е краят на професионалната ми кариера като професионален състезател, мисля че да.
Има ли още нещо, които искаш да сбъднеш, би ли се върнала още веднъж на терена, като играч?
Мечтите и задачите ми към този момент са ориентирани в други направления. Наистина бих желала да отида на Европейско състезание, само че това може да се сбъдне и като треньор.
Все отново на кое предложение не би отказала?
Не съм се замисляла за оферта, която не бих отказала. На този стадий няма такава.
Гардът е диригентът в един тим, харесваше ли ти тази роля?
Плеймейкърът е обичаната ми позиция във всички спортове. Ти си треньорът на терена, ти определяш ритъма на играта. Поставяла съм постоянно другите пред себе си. Мислите ми бяха ориентирани към това по какъв начин да разиграя даден играч и по какъв начин да го слага в най-хубавата обстановка.
Има ли нещо, което си пропуснала поради баскетбола?
Пропуснала съм доста празници и време прекарано със семейство и другари, само че не скърбя. За сметка на това срещнах стойностни хора, които ще останат
в живота ми вечно. Ако мога да се върна обратно не бих поела по различен път.
От няколко месеца си треньор на девойки в БК Септември, по какъв начин се озова там?
Благодарение на президента на БК Септември Борислава Мандур започнах като треньор в клуба. Първия път когато ми предложи бях сигурна, че ще се състезавам още една година и ми е рано за тази крачка. Това беше първичната ми реакция, само че по-късно помислих над цялата обстановка в живота ми и в женския баскетбол, и както към този момент споделих решението единствено си пристигна. Изключително съм щастлива, че започнах като треньор тъкмо в този клуб. Няма по-подходящи хора,
с които да стартира кариерата си като треньор от колектива, който създадохме тук.
С какви упования влизаш в тази специалност?
Много съм обнадеждена за бъдещето. Разбиранията и концепцията за клуба на Борислава Мандур доста ми харесват и се надявам да трансформират напълно
качеството на състезателките и отношението на хората към женския баскетбол. Знам, че има какво да дам на младите девойки, по тази причина се надявам дружно да вървим напред.
Има ли надарени девойки в баскетбола?
Аз съм впечатлена от 12 годишните девойки на БК Септември. Страшно надарени, умни и работливи деца. Технически са на доста високо равнище, не съм си мислела че толкоз дребни девойки схващат и попиват всичко толкоз бързо. И когато попаднеш на такива деца и треньор като Теди Буков бъдещето е ярко.
Какво най-често те питат те?
Въпросите са им детски, което е изцяло обикновено. Питат ме къде съм играла, с кой номер съм играла, на коя позиция и доста други значими неща за тях.
Ако в този момент беше на тяхно място, какво би попитала ти треньора си?
Наистина нямам визия какво бих попитала треньора си. Може би бих задавала същите въпроси. Децата отдават значимост на доста странни неща.
Кои са най-големите компликации с които се сблъскваш към този момент като треньор на подрастващи?
Забелязвам, че е много мъчно да стоят съсредоточени дълго време и вниманието им да бъде върху треньора и тренировката. За мен постоянно най-важна е била дисциплината в тима и доста съм се ядосвала на произволи на състезателите. Затова постоянно имам забележки за нея, тя се гради от
най-ранна детска възраст.
Това ли е нещото, което искаш да правиш отсега нататък?
Със сигурност не си се представям в каквато и да е друга сфера. Харесва ми да съм треньор, на този стадий от живота си, мисля, че това е моето нещо.
Най-смелите ти фантазии са свързани с...?
Най-смелите ми фантазии на този стадий са свързани с персоналния ми живот. Разбира се доста съм окуражена да се изучавам и да се потвърждавам в новите инициативи. Мечтая да стана добър треньор.
Автор Вяра Илиева
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ