Как беше построена сградата на Народното събрание
Виктор ТОПАЛОВ
" Мястото, дето през днешния ден горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище отвън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там. Цялата нова половина на София от Градската градина на изток не съществуваше: там бяха празни места, бунища, бостани, остарели турски къщурки, окръжени с локви. "
Из " София на 1880 година ", Иван Вазов
Когато София е оповестена за столица на Княжество България през 1879 година, градът не разполага с подобаващи здания, които да послужат за държавни институции. Затова остарелият конак е трансфорат в Княжески замък, а Народното събрание заседава в дъсчена постройка, издигната за съветски офицерски клуб. През 1882 година тя изгаря и народните представители прекарват идващите години в разнообразни сгради, кое от кое по-неподходящо.
Първоначално сесиите на Народното събрание се организират в тогавашния боен клуб на ул. " Московска " 15, а по-късно - и в постройката на I-ва мъжка гимназия на ул. " Московска " 49, издигната година по-рано от сръбския проектант с български корени Константин Йованович.
Приблизително по това време назрява концепцията за изграждане на специфична постройка за потребностите на Народното събрание. През февруари 1884 година държавното управление взема решение за нейното реализиране. След сполучливата си работа освен по Софийската, само че и по Ломската мъжка гимназия, задачата за по този начин нужното здание е предоставена на арх. Константин Йованович.
През май на същата година архитектът показва абстрактен план, а скоро по-късно е гласувана и сумата от 220 000 франка за неговото осъществяване.
Сред условията, сложени на архитекта, са постройката да бъде " красива и здрава, само че лека и евтина ", да бъде издигната по този начин, че да може да служи незабавно след построяването си за концерти и " с дребни съоръжения " - и за спектакъл. Забраняват се непотребни декорации по фасадата. Назначена е комисия, отпред с основния проектант към Дирекцията за публично строителство арх. Фридрих Грюнангер, която реализира надзор в процеса на строителството.
В тази връзка Димо Казасов споделя любопитен миг от процеса по договарянето сред архитекта и българския министър-председател:
" След привършване на работата, младият проектант се явил при министър-председателя, който по открития тогава ред бил единствен могъщ да разпореди да се изплати разход, изработен за потребностите на Върховното държавно управление. Министър-председател бил Драган Цанков. Той прегледал книжата на младежа, които съдържали контракт за 6000 лева хонорар, изгледал го от глава до пети, навел се над масата, избъбрил нещо под носа си, вдигнал отново очи и споделил:
Слушай, чоджум [тур. - моето момче - бел. ред.], абе, ти знаеш ли какво са това 6000 лв.? Голяма, ужасно огромна пара е туй, хей! Кой на днешно време може да припечели такова нещо. Я, слушай, момчето ми, вземи ти 3000 лв., та си иди със здраве и благословия. То и тия пари са доста, само че, нейсе, от мен да мине, трудил си се. Хем като излезеш отсам, да не вземеш да разправяш какво си получил. Народът ще ми счупи главата, в случай че разбере по какъв начин култивирам парата му! "
Скоро след тази преживелица арх. Константин Йованович напуща вечно България.
Основният камък на постройката е положен на 4 юни 1884 година, а паралелно до него е сложена и " капсула на времето " с текст, който приключва с посланието: " Построената постройка да послужи за увековечаване на свободата и равнопоставеността на България и за възхвала на българския народ! "
През април 1885 година в нея се празнува 1000-годишнината от гибелта на Св. Методий. В дописка от вестник " Търновска конституция " четем:
" На литургията в черква и след това на молебена в Народното Събрание присътствова необикновенно голям брой. В църквата приказва тирада иконом поп Тодор; в Народното Събрание приказваха за смисъла на праздника и за заслугите на Солунските равноапостоли митрополит Климент и Н. Височество. "
В средата на годината народните представители организират своята изключителна сесия във към момента незавършената постройка. След началото на Сръбско-българската война постройката служи за военна болница, наречена " санитарен пункт ". В главния си тип тя е приключена през 1886 година
Заради скромните си размери, постройката на Народното събрание е незадоволителна за потребностите на българските законотворци. Затова сред 1896 и 1899 година се осъществя първото уголемение на зданието. Под управлението на арх. Йордан Миланов, зам.-началник на Архитектурното поделение в Министерството на публичните здания, пътищата и благоустройството, е достроено двуетажно крило на север с пространства за администрацията на Народното събрание.
Следващата огромна реорганизация идва през 1925 година, когато е завършено северното триетажно крило по план на арх. Пантелей Цветков.
В новото северно крило са проектирани пространства за чакалня, коридори, библиотека и списък. Трите етажа са планувани в три разнообразни архитектурни стилове. В него са поместени и двете заседателни зали " Запад " и " Изток ". Сградата е приключена през 1928 година
От края на XIX век в постройката се съхранява оригиналът на Търновската конституция, защитаван до тогава в храма " Св. Неделя ". По време на англо-американските бомбардировки над града от 1943 и 1944 година Народното събрание е ударено и неговото югозападно крило е разрушено. При конфликта са потърпевши редица скъпи документи.
От руините е извадена заключена железна кутия - каса с неразбираемо наличие. През 1948 година се взема решение тя да бъде отворена, защото по данни на Българска академия на науките в нея се намира точно оригиналът на първата българска конституция.
Става ясно, че при разрушенията са изгубени ключовете за касата. Тогава представители на Народното събрание се обръщат към Централния софийски затвор с молба да бъде изведен фамозния касоразбивач Пантуди, за да отвори кутията и да се добере до скъпия документ. Историчката Мариана Първанова написа в публикацията " Съдбата на протоколите и на оригинала на Търновската конституция ": " Легендарният апаш поискал да остане уединено с ковчежето, отворил го и извадил оттова оригинала на Търновската конституция, протоколите от Учредителното заседание, както и протокола от съвещанието на Първото Велико Народно заседание, което избира Александър I Батенберг за първи български княз. "
Днес постройката на Народното събрание продължава да извършва истинските си функционалности.
Built.bg
" Мястото, дето през днешния ден горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище отвън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там. Цялата нова половина на София от Градската градина на изток не съществуваше: там бяха празни места, бунища, бостани, остарели турски къщурки, окръжени с локви. "
Из " София на 1880 година ", Иван Вазов
Когато София е оповестена за столица на Княжество България през 1879 година, градът не разполага с подобаващи здания, които да послужат за държавни институции. Затова остарелият конак е трансфорат в Княжески замък, а Народното събрание заседава в дъсчена постройка, издигната за съветски офицерски клуб. През 1882 година тя изгаря и народните представители прекарват идващите години в разнообразни сгради, кое от кое по-неподходящо.
Първоначално сесиите на Народното събрание се организират в тогавашния боен клуб на ул. " Московска " 15, а по-късно - и в постройката на I-ва мъжка гимназия на ул. " Московска " 49, издигната година по-рано от сръбския проектант с български корени Константин Йованович.
Приблизително по това време назрява концепцията за изграждане на специфична постройка за потребностите на Народното събрание. През февруари 1884 година държавното управление взема решение за нейното реализиране. След сполучливата си работа освен по Софийската, само че и по Ломската мъжка гимназия, задачата за по този начин нужното здание е предоставена на арх. Константин Йованович.
През май на същата година архитектът показва абстрактен план, а скоро по-късно е гласувана и сумата от 220 000 франка за неговото осъществяване.
Сред условията, сложени на архитекта, са постройката да бъде " красива и здрава, само че лека и евтина ", да бъде издигната по този начин, че да може да служи незабавно след построяването си за концерти и " с дребни съоръжения " - и за спектакъл. Забраняват се непотребни декорации по фасадата. Назначена е комисия, отпред с основния проектант към Дирекцията за публично строителство арх. Фридрих Грюнангер, която реализира надзор в процеса на строителството.
В тази връзка Димо Казасов споделя любопитен миг от процеса по договарянето сред архитекта и българския министър-председател:
" След привършване на работата, младият проектант се явил при министър-председателя, който по открития тогава ред бил единствен могъщ да разпореди да се изплати разход, изработен за потребностите на Върховното държавно управление. Министър-председател бил Драган Цанков. Той прегледал книжата на младежа, които съдържали контракт за 6000 лева хонорар, изгледал го от глава до пети, навел се над масата, избъбрил нещо под носа си, вдигнал отново очи и споделил:
Слушай, чоджум [тур. - моето момче - бел. ред.], абе, ти знаеш ли какво са това 6000 лв.? Голяма, ужасно огромна пара е туй, хей! Кой на днешно време може да припечели такова нещо. Я, слушай, момчето ми, вземи ти 3000 лв., та си иди със здраве и благословия. То и тия пари са доста, само че, нейсе, от мен да мине, трудил си се. Хем като излезеш отсам, да не вземеш да разправяш какво си получил. Народът ще ми счупи главата, в случай че разбере по какъв начин култивирам парата му! "
Скоро след тази преживелица арх. Константин Йованович напуща вечно България.
Основният камък на постройката е положен на 4 юни 1884 година, а паралелно до него е сложена и " капсула на времето " с текст, който приключва с посланието: " Построената постройка да послужи за увековечаване на свободата и равнопоставеността на България и за възхвала на българския народ! "
През април 1885 година в нея се празнува 1000-годишнината от гибелта на Св. Методий. В дописка от вестник " Търновска конституция " четем:
" На литургията в черква и след това на молебена в Народното Събрание присътствова необикновенно голям брой. В църквата приказва тирада иконом поп Тодор; в Народното Събрание приказваха за смисъла на праздника и за заслугите на Солунските равноапостоли митрополит Климент и Н. Височество. "
В средата на годината народните представители организират своята изключителна сесия във към момента незавършената постройка. След началото на Сръбско-българската война постройката служи за военна болница, наречена " санитарен пункт ". В главния си тип тя е приключена през 1886 година
Заради скромните си размери, постройката на Народното събрание е незадоволителна за потребностите на българските законотворци. Затова сред 1896 и 1899 година се осъществя първото уголемение на зданието. Под управлението на арх. Йордан Миланов, зам.-началник на Архитектурното поделение в Министерството на публичните здания, пътищата и благоустройството, е достроено двуетажно крило на север с пространства за администрацията на Народното събрание.
Следващата огромна реорганизация идва през 1925 година, когато е завършено северното триетажно крило по план на арх. Пантелей Цветков.
В новото северно крило са проектирани пространства за чакалня, коридори, библиотека и списък. Трите етажа са планувани в три разнообразни архитектурни стилове. В него са поместени и двете заседателни зали " Запад " и " Изток ". Сградата е приключена през 1928 година
От края на XIX век в постройката се съхранява оригиналът на Търновската конституция, защитаван до тогава в храма " Св. Неделя ". По време на англо-американските бомбардировки над града от 1943 и 1944 година Народното събрание е ударено и неговото югозападно крило е разрушено. При конфликта са потърпевши редица скъпи документи.
От руините е извадена заключена железна кутия - каса с неразбираемо наличие. През 1948 година се взема решение тя да бъде отворена, защото по данни на Българска академия на науките в нея се намира точно оригиналът на първата българска конституция.
Става ясно, че при разрушенията са изгубени ключовете за касата. Тогава представители на Народното събрание се обръщат към Централния софийски затвор с молба да бъде изведен фамозния касоразбивач Пантуди, за да отвори кутията и да се добере до скъпия документ. Историчката Мариана Първанова написа в публикацията " Съдбата на протоколите и на оригинала на Търновската конституция ": " Легендарният апаш поискал да остане уединено с ковчежето, отворил го и извадил оттова оригинала на Търновската конституция, протоколите от Учредителното заседание, както и протокола от съвещанието на Първото Велико Народно заседание, което избира Александър I Батенберг за първи български княз. "
Днес постройката на Народното събрание продължава да извършва истинските си функционалности.
Built.bg
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ