Виден американски социолог, баща на съвременния ПР, гениален манипулатор, племенник

Виден американски социолог, татко на актуалния ПР, талантлив манипулатор, племенник на Зигмунд Фройд. Едуард Л. Бернайс (1891-1995) е експертът, основал техниките на модерната агитация и съумял да сплоти в едно теориите на всеобщата логика на психиката и схемите за корпоративно и политическо привличане на вниманието. В провокативната си книга „ Пропаганда “ (1928), считана за най-забележителния му труд, той разкрива злокобно далновидната си визия за потреблението на пропагандата като средство за мисловен надзор в голям брой области, в това число държавно ръководство, политика, изкуство, просвета и обучение. От услугите на Бернайс се възползват фирмите „ Картие “, „ Проктър & Гембъл “, „ Американ табако “, Си Би Ес, фамозният артист Енрико Карузо, съветският балет на Дягилев, страните Израел и Литва, американските президенти Хърбърт Хувър и Калвин Кулидж и още доста. Влиянието му върху публичното мнение в Съединени американски щати е било толкоз огромно, че сп. „ Лайф “ го афишира за един от 100-те най-влиятелни американци на ХХ в.

Организиране на хаоса

Съзнателната и умна операция на проведените привички и отзиви на масите е значим детайл в демократичното общество. Тези, които манипулират незабележимите механизми на обществото, съставляват невидимо ръководство, което е действителната властваща мощ в нашата страна.

Ние сме ръководени, мозъците ни са моделирани, усетите ни са образувани, концепциите ни са внушени най-вече от хора, за които в никакъв случай не сме чували. Това е логичен резултат от метода, по който нашето демократично общество е проведено. Огромен брой човешки същества би трябвало да си взаимодействат в този дух, в случай че желаят да живеят в безпрепятствено функциониращо общество.

Нашите невидими управници неведнъж не знаят самоличността даже на сътрудниците си от вътрешния кръг. Те ни ръководят с помощта на вродените си лидерски качества, на способността да дават нужните хрумвания и на основната си позиция в обществената конструкция. Каквото и мнение да заеме някой по този въпрос, това не трансформира обстоятелството, че в съвсем всяко деяние в нашето ежедневие – без значение дали в областта на политиката или бизнеса, в общественото ни държание или в етичното ни мислене – ние сме доминирани от относително дребен брой лица – една оскъдна част от нашите 120 милиона съотечественици (населението на Съединени американски щати през 20-те години на ХХ в.) – които схващат умствените процеси и обществените модели на масите. Това са тези, които дърпат конците, контролиращи публичното съзнание; които впрягат старите обществени сили и измислят нови способи да подчиняват и управляват света.

Обикновено не се осъзнава какъв брой са нужни тези невидими управници за вярното действие на груповия ни живот. На доктрина всеки жител може да гласоподава за който пожелае. Нашата Конституция не планува политически партии като част от механизма на ръководство и основателите ѝ, наподобява, не са си представяли тяхното битие в националната ни политическа машина. Но американските гласоподаватели скоро открили, че без организация и направление самостоятелните гласове, давани за десетки или стотици единични претенденти, няма да доведат до нищо друго, с изключение на до неразбория. Невидимото ръководство, взело формата на зараждащи се политически партии, се появило съвсем мигновено. Оттогава съществува и сделката, че в името на улеснението и практичността партийните машини ще лимитират полето на избора до двама претенденти, в краен случай до трима или четирима.

На доктрина всеки жител може да дава мнение по публични въпроси и по проблеми от частната сфера. На процедура, в случай че всички хора би трябвало да учат неразбираемите стопански, политически и етически аспекти на всеки въпрос, те ще открият, че е невероятно да се стигне до общо умозаключение за каквото и да било. Ние непринудено се съгласяваме невидимото ръководство да пресее данните и да формулира въпросите за решение по подобен метод, че полето ни на избор да се ограничи до на практика размери. От нашите лидери – и медиите, които те употребяват, с цел да доближат до обществеността – възприемаме доказателствата и разграничението на проблеми, касаещи публичните въпроси; от някой морализатор, бил той свещеник или обичан есеист, или просто от преобладаващото мнение, ние възприемаме типов кодекс за обществено държание, към който се придържаме през множеството време.

На доктрина всеки купува най-хубавите и най-евтините артикули, които се оферират на пазара. На процедура, в случай че преди покупка всеки човек сравняваше деликатно цените и ревизираше химическия състав на десетките сапуни, облекла или марки самун, икономическият живот щеше да изпадне в обезсърчителен застой. За да се избегне сходна неразбория, обществото се съгласява неговият избор да бъде ограничен до хрумвания и предмети, които се оферират на вниманието му посредством агитация от всевъзможен тип. Затова тя е едно голямо и дълготрайно изпитание, стремящо се да улови нашите мозъци в полза на дадена политика, стока или концепция.

Вероятно би било по-добре да има – вместо агитация и особено застъпничество – комисия от мъдреци, които да избират нашите управници, да диктуват нашето държание персонално и публично, да дефинират най-хубавите облекла, които да носим и най-хубавата храна, която да ядем. Но ние сме избрали противоположния метод – откритата конкуренция. Трябва да намерим метод да създадем по този начин, че свободната конкуренция да действа с търпим темп. За да се реализира това, обществото се е съгласило да разреши свободната конкуренция да бъде проведена посредством водачество и агитация.

Някои от деянията на този развой са критикувани – операцията на новините, основаването на изкуствена аура към персони и всеобщата олелия, с която политици, търговски артикули и обществени хрумвания доближават до съзнанието на масите. С инструментите, посредством които публичното мнение е проведено и фокусирано, може да се злоупотребява. Но както организацията, по този начин и фокусирането са нужни за редовен живот.

Тъй като цивилизацията става все по-сложна и нуждата от невидимо ръководство все по-често изпъква, са измислени и създадени механически средства, посредством които мненията могат да бъдат направлявани.

С печатарската машина и вестника, железопътния превоз, телефона, телеграфа, радиото и самолетите, концепциите могат да се популяризират доста бързо, даже незабавно, над цяла Америка.

Хърбърт Уелс усеща големите благоприятни условия на тези изобретения, когато написа в „ Ню Йорк Таймс “: Съвременните средства за комуникация – опциите, предоставени от печата, телефона, безжичните технологии и прочие за бързо изпращане посредством команди на стратегически или механически концепции към огромен брой взаимодействащи си центрове, за приемането на бързи отговори и воденето на ефикасна дискусия – отвориха вратата на един нов свят за политическите процеси. Идеите и фразите към този момент могат да имат успеваемост, по-голяма от успеваемостта на всяка персона и да бъдат по-силни от всеки обособен интерес. Общият план може да бъде документиран и да устои против извращаване и измяна. Той може да бъде разработван и развиван праволинейно и всестранно, без персонални, местни и фрагментарни недоразумения. “

Това, което господин Уелс споделя за политическите процеси, е също толкоз правилно за пазарните и обществените процеси и за всички останали прояви на всеобща интензивност. Групиранията и сдружаванията в обществото през днешния ден към този момент не са лимитирани от „ локалното и фрагментарното “. Когато Конституцията е била призната, главната организационна единица е била селската общественост, която произвеждала по-голямата част от нужните ѝ богатства и създавала своите групови хрумвания и отзиви посредством персонален контакт и полемики непосредствено сред своите членове. Но през днешния ден, защото концепциите могат да бъдат незабавно излъчени на всякакво разстояние и на всевъзможен брой хора, тази географска интеграция е допълнена от доста други типове групиране, тъй че лицата, имащи идентични хрумвания и ползи, могат да бъдат обединени и направлявани за общо деяние, без значение че живеят на хиляди благи едни от други.

…

Ако всички тези хиляди официални организации и институции можеха да бъдат изброени (и в миналото да бъде изработен цялостен списък), те отново щяха да са единствено част от всички съществуващи неофициално, само че водещи деен живот. Идеите са пресети, а мненията – стереотипизирани в кварталния бридж клуб. Лидерите отстояват престижа си посредством общностни акции и аматьорски театрални умения. Хиляди дами могат неумишлено да принадлежат към женски клуб, който следва модата, избрана от един-единствен публичен водач.

Тази невидима, преплетена конструкция от групирания и асоциирания е механизмът, посредством който демокрацията е провела груповия разсъдък и опростила всеобщото мислене. Да осъждаме съществуването на подобен механизъм е все едно да желаеме общество, каквото в никакъв случай не имало и в никакъв случай няма да има. Да признаваме, че съществува, само че да се надяваме, че той няма да бъде употребен, е наивно.

Емил Лудвиг (немско-швейцарски публицист (1881 ~ 1948), създател на биографии на бележити исторически личности) показва Наполеон по този начин: Винаги следящ за пулса на публичното мнение; постоянно вслушващ се в гласа на народа; глас, който се поддава на изчисление. „ Знаеш ли – сподели той в тези дни – какво ме изумява повече от всичко друго? Невъзможността на силата да провежда каквото и да било. “

От: „ Пропаганда “, Едуард Бернайс, Изд. „ Изток-Запад “
Снимка: bernays.hr