Чад Оливър – Ветровете на времето. Класическа фантастика от 50-те.
“Ветровете на времето ” от Чад Оливър е типичен научно-фантастичен разказ, публикуван в България от иконичната Библиотека “Галактика ” и заради това е добре прочут на българските читатели. Кратко изложение (анонс): Уес Чейс, относително процъфтяващ доктор и буен рибар, се отправя към планините на Колорадо да лови пъстърва. Неочаквано той попада в една пещера и е покорен от петима души, които се оказват представители на хуманоидна раса, идваща от планета на име Лортас. Космическият им транспортен съд е аварирал и не съществува опция да се върнат на Лортас. Арвън, един от петимата, разкрива на пленения Уес ужасяваща история за човечеството. Навсякъде във Вселената, където има обитаеми планети, еволюцията е довела до възникването на хора. Но от хиляди изучени планети, лортасианците са разкрили, че има единствено три вида индивиди: 1. Първобитни номади без никакви технологии, 2. Технологични цивилизации, само че към момента непритежаващи галактически технологии и нуклеарна енергетика, които са погълнати от войни. 3. Свръхтехнологични цивилизации, към този момент разкрили нуклеарната енергетика, които скоро по-късно изцяло са се самоунищожили. Няма нито една цивилизация, която е високотехнологична, владееща галактическите полети и не се е унищожила – никоя друга с изключение на Лортас. Ще се трансформира ли Земята в такава?
Романът е публикуван за пръв път през 1956-та година, преди изстрелването на първия неестествен сателит, като действието на книгата също се развива тогава. Оливър разказва прелестно какви са публичните настроения през 50-те години на предишния век. Спомените от Хитлер, от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки са напълно пресни. Светът занапред е навлязъл в Студената война, а огромното софтуерно съревнование сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати е към този момент почнало. През 50-те години самоунищожението на човечеството е изглеждало не просто действителна, само че и обозрима, дори близкосрочна опция. Романът отразява най-големия боязън на тогавашния човек.
() Петимата основни герои от Лортас: Арвън, Црига, Нлесин, Уийк и Хефидж са кацнали на Земята в зората от развиването на човечеството. Корабът им се е разрушил и нямат никаква вяра да го поправят, така като земляните не владеят нищо повече от това да вършат лъкове и стрели. Единственият късмет да оцелеят и да осъществят контакт с Лортас е да се усамотят в отдалечена пещера и да бъдат хибернирани със специфичен серум за към 15 000 години, когато земната цивилизация ще е напреднала задоволително.
Но когато най-сетне се разсънват през 1956-та, се оказва, че е към момента прекомерно рано за тях. Няма никакви галактически кораби, даже първият неестествен сателит не се е появил. Има ли вяра? Бих споделил, че най-голямата уязвимост на романа, а точно предсказуемостта, се демонстрира тъкмо в този миг. Ако времето е към момента неуместно и предстоят един-два века до първите междузвездни полети, единственият късмет за Арвън и компания е да заспят още веднъж. И единствено техният заложник, по-късно трансформирал се другар, може да им помогне. Точно това се случва.
Като изключим тази едничка уязвимост, романът има своите достолепия. Психологизмът е на високо равнище, реакциите на Арвън и Нлесин към смъртното наказване, екологичните проблеми и смога в града, демонстрират отлично какво е отношението на Лортас, развитата цивилизацията, превъзмогнала вътрешните си противоборства и дрязги, към към момента несъвършената Земя. Изключително доста ми харесваха авторовите разсъждения по тематиката: Какво би предиздвикало индивида да напусне своя дом и да се насочи в космоса? Да не би нещо да не му доближава? Съдейки по описанията на персонажите, това наподобява тъкмо по този начин. Саркастичният Нлесин е посредствен и подценен публицист. Црига не е случил на обич и към момента чака момичето, което е почтено за него. Капитанът Уийк крие някаква черна загадка, за която в никакъв случай не приказва. Дори землянинът Уес, който се сприятелява с тях, бяга от нещо – от монотонната кариера на доктор, поради която се постанова по през целия ден да лекува сополиви носове, от нещастния си брак… Нужно ли е да нямаш или да загубиш нещо скъпо, с цел да го търсиш на друго място?
Противно на упованията ми, романът “Ветровете на времето ”, в случай че и да е публикуван през 56-та година, въобще не се усеща като остаряла книга. Основната му поука звучи настоящо и през днешния ден: нашата свръхтехнологична цивилизация има потребност от космоса, тъй като той е последната граница, последното предизвикателство, което следва да бъде прескочено. Без съществуването на предизвикателство, една цивилизация ще западне и последователно ще отмре.
Книгата “Ветровете на времето ” е била издавана в България единствено един път – от Библиотека “Галактика ”. Понастоящем, доколкото съм наясно, не е в продажба и няма ново издание. Единственият късмет е да я закупите на остаряло или да я прочетете в Читанка.
Това е един от дребното романи, за които НАИСТИНА скърбя, че не са част от поредност. Дори и само да се отговори на въпросите, касаещи повествованието, ми се коства, че щеше да е хубаво, ако имаше някакво продължение. Твърде доста въпроси са останали висящи. Дали Лортас още съществува (този въпрос даже не е заложен?!?)? Дали в случай че съществува, към момента изпраща галактически кораби към други звезди? Как изглежда една човешка цивилизация 15 000 години след постигането на галактическите полети? (Арвън споделя, че все още на техния полет са отминали едвам 300 години от построяването на първия нуклеарен реактор) Възможен ли е контактът сред една млада галактическа цивилизация като Земята и една антична като Лортас? Готова ли е Земята за познанието, че не е сама в Галактиката? Тези въпроси са извънредно плодородни за продължение, само че уви, такова няма… И също така романът е прекомерно кратък…
Рейтинг: 4/5
Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга “Аз, виртуалният астронавт ” в книжен вид от книжарница “Български книжици ” на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вид от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да извършите поръчка и за хартиена численост, която ще дойде непосредствено на Вашия адрес.
По предпочитание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.
