Кои са вестготите?
Вестготите били един от двата съществени клона на източногерманското племе готи. Другото племе били остготите. Готите били измежду немските нации, които изиграли най-голяма роля за падението на Римската империя по време на Великото преселение на народите и образуването на западноевропейската просвета.
Около 291 година готите се заселили в земите на Дакия. През 4 век сл. Хр. се разделили на две съществени групи – западни и източни. Римляните почнали да ги назовават вестготи и остготи.
През 376 година в Дакия нахлули хуните на Атила. Вестготите били разгромени и потърсили избавление на юг от Дунав в земите във притежание на Римската империя, като се съгласили да пазят тези земи от нападения. Обещаното им възнаграждение и храна обаче не стигнали до тях заради закононарушенията на римските служители и вестготите се разбунтували, започвайки да ограбват балканските провинции на Рим. На 9 август 378 година те изцяло разгромили армията на римския император Валенс на равнините отвън Адрианопол, убивайки самия държател – събитие, което раздрусало радикално Римския свят.
Още четири години вестготите траяли да се скитат в търсене на земи, на които да се заселят. Наследникът на Валенс, император Теодосий I, ги заселил в Мизия (дн. Северна България) през октомври 387 година като федерати, като им дал земя и им наложил задължението да пазят границата. Очевидно по време на този интервал вестготите приели арианското християнство.
Готите останали в Мизия до 395 година, когато под управлението на Аларик напуснали региона и се преместили първо на юг в Гърция, а по-късно в Италия. Около 401 година още веднъж почнали да водят война с Рим, като неведнъж опустошавали земите му.
Кулминацията на тази омраза настъпила през 410 година, когато под управлението на краля си Аларик завладяли считания за непревземаем Рим. През същата година Аларик умрял и бил завещан от Аталф, който предиздвикал вестготите да се заселят първо в южната Галия, а по-късно в Испания (415).
В Испания в началото вестготите се заселили като федерати, само че в следствие се оповестили за самостоятелни. По това време историците почнали да приказват за Вестготското царство, като първият същински монарх на новата страна бил Теодорик I.
Вестготското царство бързо се трансформирало в преобладаваща мощ на Иберийския полуостров. Първо изтласкали римляните, по-късно унищожили кралствата на аланите и вандалите. Така страната се разпостряла на земите на днешна Испания, Португалия, Южна Франция и елементи от Италия.
Дори и откакто през 507 година франките разгромили вестготите, отнемайки им Аквитания (Южна Франция), те останали преобладаваща мощ в Европа за идващите 200 години.
Вестготите последователно приели католицизма и основали мощна монархия с богата просвета.
Краят на Вестготското царство настъпил ненадейно. През 718 година от юг, през земите на днешно Мароко, в земите им нахлули арабите. След няколко тежки провали кралството рухнало, а Пиренеите паднали под сянката на полумесеца.
Свободни останали единствено Северзападните земи на Иберийския полуостров, където се издигнало дребното вестготско кралство Астурия, което водело непрекъснати войни с нашествениците и дало начало на Реконкистата – войните за избавление на Испания от маврите.
