Грешките на растежа на ПП и колко опасни са те
Веселин Стойнев,
Когато стартира реденето на изборните листи, постоянно има доста недоволни и постоянно избухват обществени кавги. И колкото по-незряла е една групировка, толкоз повече и по-взривоопасни са тези кавги.
Това се случи в " Продължаваме промяната " даже преди подреждането на листите и основаването на предизборната коалиция " Продължаваме промяната - Демократична България ". Иван Христанов, едно от ярките антикорупционни флагове на Политическа партия, разобличил схемата на " Капитан Андреево ", напусна партията с обяснението, че е отчаян от всички политически водачи и от неналичието на водачи, които могат да основават обединителни дела. Публичните съмнения бяха, че зад недоволството му прозира решението на партийното управление да постави за лидер на листата на Политическа партия в Плевен Радостин Василев, някогашния състезателен министър и разколник от Има Такъв Народ.
Дунчев и " смяната на Промяната "
Друго знаково лице на Политическа партия - Александър Дунчев, часове преди първия взаимен протест на Политическа партия и Демократична България като предизборна коалция, упрекна в ефир партията си, че е обхваната от задкулисие. И като че ли без да желае, подари слоган на съперниците на своята групировка - " Време е за смяна на Промяната ". За разлика от Христанов обаче, Дунчев назова повода за негодуванието си - че не е лидер на листата в София област, а първото място е обещано на Демократична България.
Скандалът е двулик. От една страна, Дунчев има облик на праволинеен и чист човек, посветил се на битката против дървената мафия и изсичането на горите. Т.е. на човек, предан на гражданска идея, неподвластен на политически взаимни отстъпки. И когато приказва за задкулисие във групировката си, това звучи като разкриване от позицията на " неизкушения ". Претенцията " аз би трябвало да съм лидер " се чете като полагащо се право на идеята да е над всички останали съображения. И нейният притежател е ядосан като ощетен от съдиите състезател, оставен със сребро - нищо че отново е медалист и влиза в Народното събрание.
Подобна рекламация обаче изисква и изрично деяние но Христанов. Дунчев първо се съгласява да е втори в листата, след това пък споделя, че съвсем е изгубил доверието си в Кирил Петков, само че в случай че той го върне отпред на листата, ще си го повъзстанови. И заплашва, че има още доста какво да изнесе пред публиката " от кухнята ". Това второ лице в държанието на Дунчев е физиономията на политическия инфантилизъм. Той към този момент не е ощетеният състезател с ядосан взор, а ядосаното дете, което се тръшка пред тате, до момента в който не му върне обичаното багерче. Класиците биха споделили: Бедни, небогати Дунчев, за какво " не умря " като Христанов? Или: за какво не си налегна парцалите да се схванеш с домашните в кухнята, вместо да вадиш кирливите ризи на простора?
Свидетели сме на политически пубертет
Проблемът на всяка млада партия е в израстването ѝ от неправителствена организация до политическа групировка. Най-страшно е в пубертета, който идва откакто първите депутати, които са се появили като че ли от нищото, се борят да останат и в идващия парламент. Тези писъци и земетресения сме ги гледали и слушали още през 90-те години в зората на Съюз на демократичните сили. Оттогава датира и цветистият израз " отлюспване " - онази бърза трансформация от оказал се несретник, да бъдеш изхвърлен от партията и по-късно да регистрираш своя групировка препис, претендираща за оригинала. Или казано по-съвременно - да създадеш нов политически план.
Избирателите, които нерядко са по-мъдри от избраниците си, ще простят пубертетските политически изцепки, в случай че са сигурни, че процесът на съзряването е неминуем. Защото за разлика от човешкото тяло, в политическото тяло това не е обезпечено. Особено на терена на демократичните сили, които в предходни свои конфигурации от последните 15 години по този начин и не стигнаха до зрялост, в случай че не броим дребната коалиция Демократична България, която даже съперниците ѝ ухажват като пораснала за сватба.
ПП-ДБ имат късмет, само че " отлюспването " не е пътят
Сегашното обединяване ПП-ДБ има шанса да стане глава на държавното домакинство макар всичките си дефекти - несъразмерна самонадеяност, непреодолян инфантилизъм, едва познаване на действителността. Защото хората могат да му се доверят, знаейки, че това в действителност са неизбежните неточности на растежа и че точно те водят към съзряването.
Затова хора като Христанов и Дунчев освен не трябва да бъдат отлюспвани, без значение дали някой към този момент си е събрал куфарите. Те би трябвало да останат пред погледа на гласоподавателите като част от едно достоверно южняшко семейство, в което свадите са неизбежно всекидневие, само че никой не ги възприема трагично. Достатъчно е след всеки скандал къщата да бъде още веднъж мирна и подредена, а родителите да вървят на работа. Най-важното е гласоподавателите да имат вяра, че избраниците им могат да правят работа. Много работа.
Когато стартира реденето на изборните листи, постоянно има доста недоволни и постоянно избухват обществени кавги. И колкото по-незряла е една групировка, толкоз повече и по-взривоопасни са тези кавги.
Това се случи в " Продължаваме промяната " даже преди подреждането на листите и основаването на предизборната коалиция " Продължаваме промяната - Демократична България ". Иван Христанов, едно от ярките антикорупционни флагове на Политическа партия, разобличил схемата на " Капитан Андреево ", напусна партията с обяснението, че е отчаян от всички политически водачи и от неналичието на водачи, които могат да основават обединителни дела. Публичните съмнения бяха, че зад недоволството му прозира решението на партийното управление да постави за лидер на листата на Политическа партия в Плевен Радостин Василев, някогашния състезателен министър и разколник от Има Такъв Народ.
Дунчев и " смяната на Промяната "
Друго знаково лице на Политическа партия - Александър Дунчев, часове преди първия взаимен протест на Политическа партия и Демократична България като предизборна коалция, упрекна в ефир партията си, че е обхваната от задкулисие. И като че ли без да желае, подари слоган на съперниците на своята групировка - " Време е за смяна на Промяната ". За разлика от Христанов обаче, Дунчев назова повода за негодуванието си - че не е лидер на листата в София област, а първото място е обещано на Демократична България.
Скандалът е двулик. От една страна, Дунчев има облик на праволинеен и чист човек, посветил се на битката против дървената мафия и изсичането на горите. Т.е. на човек, предан на гражданска идея, неподвластен на политически взаимни отстъпки. И когато приказва за задкулисие във групировката си, това звучи като разкриване от позицията на " неизкушения ". Претенцията " аз би трябвало да съм лидер " се чете като полагащо се право на идеята да е над всички останали съображения. И нейният притежател е ядосан като ощетен от съдиите състезател, оставен със сребро - нищо че отново е медалист и влиза в Народното събрание.
Подобна рекламация обаче изисква и изрично деяние но Христанов. Дунчев първо се съгласява да е втори в листата, след това пък споделя, че съвсем е изгубил доверието си в Кирил Петков, само че в случай че той го върне отпред на листата, ще си го повъзстанови. И заплашва, че има още доста какво да изнесе пред публиката " от кухнята ". Това второ лице в държанието на Дунчев е физиономията на политическия инфантилизъм. Той към този момент не е ощетеният състезател с ядосан взор, а ядосаното дете, което се тръшка пред тате, до момента в който не му върне обичаното багерче. Класиците биха споделили: Бедни, небогати Дунчев, за какво " не умря " като Христанов? Или: за какво не си налегна парцалите да се схванеш с домашните в кухнята, вместо да вадиш кирливите ризи на простора?
Свидетели сме на политически пубертет
Проблемът на всяка млада партия е в израстването ѝ от неправителствена организация до политическа групировка. Най-страшно е в пубертета, който идва откакто първите депутати, които са се появили като че ли от нищото, се борят да останат и в идващия парламент. Тези писъци и земетресения сме ги гледали и слушали още през 90-те години в зората на Съюз на демократичните сили. Оттогава датира и цветистият израз " отлюспване " - онази бърза трансформация от оказал се несретник, да бъдеш изхвърлен от партията и по-късно да регистрираш своя групировка препис, претендираща за оригинала. Или казано по-съвременно - да създадеш нов политически план.
Избирателите, които нерядко са по-мъдри от избраниците си, ще простят пубертетските политически изцепки, в случай че са сигурни, че процесът на съзряването е неминуем. Защото за разлика от човешкото тяло, в политическото тяло това не е обезпечено. Особено на терена на демократичните сили, които в предходни свои конфигурации от последните 15 години по този начин и не стигнаха до зрялост, в случай че не броим дребната коалиция Демократична България, която даже съперниците ѝ ухажват като пораснала за сватба.
ПП-ДБ имат късмет, само че " отлюспването " не е пътят
Сегашното обединяване ПП-ДБ има шанса да стане глава на държавното домакинство макар всичките си дефекти - несъразмерна самонадеяност, непреодолян инфантилизъм, едва познаване на действителността. Защото хората могат да му се доверят, знаейки, че това в действителност са неизбежните неточности на растежа и че точно те водят към съзряването.
Затова хора като Христанов и Дунчев освен не трябва да бъдат отлюспвани, без значение дали някой към този момент си е събрал куфарите. Те би трябвало да останат пред погледа на гласоподавателите като част от едно достоверно южняшко семейство, в което свадите са неизбежно всекидневие, само че никой не ги възприема трагично. Достатъчно е след всеки скандал къщата да бъде още веднъж мирна и подредена, а родителите да вървят на работа. Най-важното е гласоподавателите да имат вяра, че избраниците им могат да правят работа. Много работа.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ