Веселин Желев, ClubZ България трябва да поеме по-малкия риск от

Веселин Желев, ClubZ

България би трябвало да поеме по-малкия риск от предварителни избори в този момент, вместо по-големия на цялостна политическа парализа при задълбочаване на украинската рецесия и повишаване на външните провокации след месеци. Решаването на проблем стартира с неговото признание.

Проблемът на България сега е, че има политически едва държавно управление, което не може да взема съответни решения и прави страната ни едва звено, в съюзите, където членува. Правителството е едва, тъй като се състои от политически несъвместими сили – проруската и антипазарна Българска социалистическа партия, прозападната и пропазарна " Демократична България " и аморфни популистки групи с неизбистрена физиономия като " Продължаваме промяната " и " ИТН ".

Работно назовавам за себе си сегашната четворна коалиция " Коалиция на омразата " (моля никой да не се обижда). Защото единствената сигурна заварка в нея беше и продължава да бъде нетърпимостта към ГЕРБ и към основния прокурор Иван Гешев, а " изчегъртването " им се трансформира в raison d’être (причина за съществуването – фр.) на кабинета на Кирил Петков.

От позиция на предвоенните дни и наследството на ГЕРБ това може да наподобява оправдана причина даже за период от един четиригодишен мандат. Но пристигна войната и непреклонно измести както интернационалния, по този начин и вътрешния политически фокус.

Тя наложи нов дневен ред, чийто основен въпрос е: На чия страна си – на Русия или на Украйна? На Зеленски или на Путин? И какво правиш, бидейки на съответната страна? Всичко останало мина на назад във времето, без значение дали ни харесва или не. Защото това е война на автокрацията против демокрацията и за бъдещия европейски и международен ред.

Българска социалистическа партия удостовери - напуща властта, в случай че пратим оръжие за Украйна В изискванията на тази война пролича основната уязвимост на сегашната българска коалиция – неналичието на споделена и здрава идейна основа. Управляващите не са съгласни за това на чия страна е България и България е разграничена по този начин надълбоко, че ни остава единствено да се молим огънят на войната да не стигне до нас.

Защото, при подобен сюжет, е действителна заплахата едната България да тръгне да посреща с самун, сол и китки агресора и най-тъжните страници от новата ни отечествена история да се повторят. По времето на антиправителствените митинги през 2020 година така наречен " градска десница " подцени рисковете да се прегърне с Българска социалистическа партия под юмрука на нейния президент, надсмиваше се над предизвестията, че това е ново, карикатурно издание на тогавашния Отечечствен фронт.

Но ето, че войната валидира тези предизвестия, а самоуверените тогава протестъри през днешния ден са в " неудобно безмълвие " (точно по Радичков) и неизбежно ще платят политическа прехрана за лекомислието си. Да, всички управлявляващи партии, министър председател и министри настояват, че страната ни е направила геополитическия си избор, че осъждат войната, че " ние сме НАТО " и сме Европейски Съюз, само че това са единствено думи без покритие.

Когато опрем до делата, които би трябвало да ги подплатят, България не желае да изпраща оръжие на Украйна, приказва за неосъществим в нейното състояние неутралитет, мисли си по какъв начин в бъдеще ще договаря за газ с Путинова Русия, желае референдуми за овакантяване на НАТО и на Европейски Съюз, повтаря кремълската агитация в медии и обществени мрежи, даже в националния ефир.

В същото време десетки хиляди българи излизат по улиците да желаят тъкмо противоположното държание и не желаят страната им да бъде едно от двете изключения в Европейски Съюз наред с Унгария. Войната допуска да сме обединени към общи правила и полезности, а ние сме разграничени на враждуващи племена – трибализирани, да употребя научния термин.

На общата ни територия има две непримирими Българии и два взаимно изключващи се национални интереса. Понякога се чудя какъв брой българи гледат, слушат и четат вести и какво виждат и схващат от тях. Съединени американски щати съживиха стратегия от Втората международна война, с цел да оказват стремително оптималната допустима военна помощ на Украйна.

Европейският съюз предприе сходни стъпки. Исторически неутрални страни като Финландия и Швеция, изоставят свои десетилетни политики, доставят с оръжие Киев и мислят за присъединение към НАТО. Германия прекрачи червени линии във външната си политика с доставки в това число и на тежки оръжия за Украйна и с изказвания на канцлера, че страната му ще направи всичко допустимо Русия да не победи.

Всичко това са индикатори за мащаба и дълбочината на конфликта. Солидаризирайки се с Украйна, Западът, от който и ние номинално сме част, демонстрира, че приема това за отбрана на своята независимост, своята народна власт, своя метод на живот. Това е война, която изисква ясно и уверено водачество.

Точно то липсва на днешна България. Тя на най-високо законодателно и изпълнително равнище отхвърля да разбере какво става. Правителствената коалиция се препъва в от време на време дребни на фона на новия дневен ред въпроси – парите за пътищата, кандидатурата за шеф на Българска народна банка.

Да не приказваме за разделящия капацитет на въпрос като нужната актуализация на държавния бюджет. Освен това обединението продължава необяснимо да бъде обзета от въпрос, който явно е безсилна да реши – да смени основния прокурор.

В нея има хора, за които имам възприятието, че свалянето на Гешев би останало основен приоритет, даже бомби да почнат да се сипят, не дай Боже, и над българските градове и села. Всички наблюдаващи – леви, десни, междинни, горни и долни – са съгласни, че обединението е подготвена да рухне, в случай че се наложи да вземе мъчно решение по два въпроса и двата – външнополитически: Украйна и Северна Македония.

Самият факт, че тези решения са ни сложни, демонстрира какъв брой сме слаби като нация. Има ли смисъл тази мъка да продължава? Колкото повече продължава, толкоз рисковете, свързани с нея, се усилват. С изострянето на интернационалната рецесия българското държавно управление може да става единствено по-слабо.

Следователно колкото по-бързо бъде заменено, толкоз по-малки ще са обвързваните с неговата парализа опасности. Разбира се, опитът за ново, на дело проевропейско и проатлантическо болшинство, в този парламент е наложителен, само че възможностите то да бъде открито не наподобяват огромни.

Такова болшинство е витално значимо за националната сигурност на България и потребността от него е мотив за привикване на предварителни избори. Войната не може да бъде мотив за занемаряване на правосъдната промяна и битката с корупцията.

Но те, първо, не са монопол на сегашната коалиция, и второ, каква изгода от тях, в случай че България изгуби дарба да поддържа на дело външнополитическата си ориентировка и слага под въпрос свои коренни ползи, свързани с нея.

Някои считат, че предварителен избор ще облагодетелства тъкмо радикални и умерени антинатовски и антиевропейски групи като " Възраждане ", Българска социалистическа партия, възможна нова партия на Стефан Янев. Не ги недооценявам, само че не съм податлив и да преувеличавам капацитета им.

Поне досегашните сондажи не демонстрират, че те (може би като се изключи БСП) биха могли да ръководят или да бъдат част от ръководството. И в последна сметка, в случай че сме народна власт и би трябвало да решим сложен и незабавен народен въпрос, правилният път е да питаме гласоподавателя.

Ако се окаже, че в болшинството си той желае да бъде с Путин, а не със Зеленски, " значи по този начин би трябвало ", както споделя един воин на Илф и Петров. Съмнявам се обаче, че България е стигнала до такава точка. Поне социологията не го удостоверява.

Съзнавам, че обмислям за това, което би трябвало, а не за това, което може. Но ми се коства, че опитът да прекратим в точния момент днешната мъка е наложителен. По-добре ужасяващ край, в сравнение с смут до безкрайност.