Весела Сергиева и Диана Симеонова, АФПС настъпването на зимния сезон

Весела Сергиева и Диана Симеонова, Агенция Франс Прес

С настъпването на зимния сезон на смога, в България специалистите са обезпокоени от „ съвършената стихия “ от опасности за здравето: високото замърсяване на въздуха и коронавирусът – в страната с едно от най-високите равнища на смъртност от COVID-19 в Европа, се споделя в разбор на Франс прес.

Опасността е изключително огромна, като се има поради, че няколко пъти предишния месец българската столица София се класира като най-замърсеният град в света съгласно швейцарския уеб страница за мониторинг на качеството на въздуха IQAir.

С понижаването на температурата въздухът над София придобива нормалния си зимен опушен сив нюанс, частично с помощта на близките планини, които държат смога над града.

„ Когато погледнете града от планината Витоша, той наподобява на сивкаво езеро от нечистотия и ние не сме склонни да се връщаме долу “, споделя 39-годишният ИТ-специалист Георги Павлов.

Много преди пандемията той е почнал да носи маска с филтър, единствено до момента в който разхожда кучето си.

Ина Христова, 28-годишна изследователка и биолог, също носи маска до момента в който се разхожда в софийски парк: освен поради вируса, само че и поради праха във въздуха, споделя тя.

Прах, печки и трафик

Картите за качество на въздуха на София за следващ път провокираха горещи мнения в обществените медии, което ядосва хората в най-бедната страна на Европейския съюз.

Данните на министерството на околната среда потвърдиха, че през ноември, в дните, в които IQAir регистрира най-лошите си показания, 24-часовата централизация на (PM10) фини прахови частици е била четири пъти над допустимата граница на Световната здравна организация.

Миналата седмица Европейската комисия рапортува България пред Съда на Европейските общности поради систематичното неспазване на нейните ограничавания за PM10.

Неотдавнашно изследване на градския съвет на София дефинира главните виновници за праховото замърсяване: отоплителните печки на дърва и въглища и автомобилният трафик. В по-бедните квартали към момента се изгарят автомобилни гуми, остарели мебели или пластмасови боклуци за отопление.

Няколко скорошни изследвания демонстрират, че дълготрайното излагане на мръсния въздух, съчетано с ковид, прави българите извънредно уязвими, споделят специалисти.

Рекордна смъртност

“Практически няма орган или система в тялото, които да не са наранени от замърсяването на въздуха с фини прахови частици”, сподели белодробният експерт Александър Симидчиев пред Агенция Франс Прес.

Замърсяването може освен да подкопае реакцията на имунната система към вируса COVID-19, само че и да утежни протичането на болестта, сподели той.

Замърсяването на въздуха може даже да помогне за разпространяването на вируса, който се прикрепя към праховите частици, добави той.

„ Ако погледнете картата на замърсяването на въздуха в Европа, има две или три същински горещи точки на замърсяване на въздуха и те са в същото време и горещи точки за концентрацията на заразявания с ковид. Така че е доста мъчно да не забележите връзката сред картата на замърсяването на въздуха и картата на тежестта на заразата”.

Между 27 ноември и 3 декември страната България претърпя най-смъртоносната седмица от началото на пандемията с 980 смъртни случая за население под 7 милиона: един от най-високите равнища на смъртност от ковид.

“Ако замърсяването на въздуха е направило хората уязвими поради многото хронични болести, вирусът нормално се възползва от това”, сподели Симидчиев.

Правителството, в началото сдържано да наложи по-сурови антивирусни ограничения, най-после вкара нови ограничавания на 27 ноември, затваряйки заведения за хранене, учебни заведения и търговски центрове.

Но и преди пандемията сред 15 000 и 18 000 души умират всяка година поради замърсяването на въздуха, съобщи Симидчиев.

„ Широкото разпространяване на тютюнопушенето и незадоволително финансираните пулмологични отделения в страната са помогнали да се сътвори „ съвършена буря” към белодробното здраве на българите – факт, който стана още по-очевиден поради пандемията с коронавируса”, заключи лекарят.

Източник: БГНЕС