Регистрация на границата и солени студентски такси
Весела Чернева е основен шеф „ Програми “ и шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика. От 2010 година до 2013 година e представител на Министерство на външните работи. Наблюдаващ редактор на сп. „ Foreign Policy - България ”, магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
- Какво да чакаме от сагата Брекзит? Какъв е най-вероятният сюжет?
- Все още е допустимо да се стигне до съглашение въз основа на постигнатото до момента сред Европейски Съюз и Англия. Вероятно ще забележим смяна в съпътстващата политическа декларация с вярата, че това ще помогне на Тереза Мей да прокара съглашението през Народното събрание. Шансовете за безпроблемно овакантяване на Англия през последния месец обаче доста понижиха. Заради това доста анализатори считат, че са вероятни и другите два разновидността - овакантяване без съглашение /твърд Брекзит/ или нов референдум. В момента тези три благоприятни условия са съвсем еднообразно евентуални, във Англия виждаме непредвидимост прекомерно нетипична за нея.
Вариантът Брекзит без съглашение ще е най-тежък - както за Англия, по този начин и за европейските производители, които търгуват с нея. Смятам въпреки всичко, че даже най-големите оптимисти към този момент имат проект Б във връзка с Англия. В последна сметка англичаните ще бъдат евентуално най-потърпевши.
- На Острова работят и учат много българи. Какво да чакат след март, в случай че се съблюдава този плануван период Англия да напусне Европейски Съюз?
- Най-вероятно ще има някакъв вид рестрикции във връзка с източноевропейците.
Още не мога да схвана дали Англия желае да задържи студентите, което би било мъдрата политика. Но е прекомерно допустимо да се стигне до някакъв вид ограничавания. Не имам вяра тези, които към този момент са във Англия, да бъдат пострадали. Но е допустимо тези, които занапред ще отпътуват, да би трябвало да минават повече формалности. Мисля, че ще се върнат по-високите такси за задгранични студенти в английските университети. А за тези, които пътуват до Острова за малко, било за туризъм, било по работа, евентуално ще има някакъв вид регистрация - не виза, само че попълване на документи на летището и на границата при влизането. Впрочем Европейски Съюз счита да вкара за британците подобен еднократен режим на регистрация, който да важи за няколко години.
- Месеци преди европейските избори митингът на „ жълтите жилетки ” разбуни освен Франция, само че и цяла Европа. Тази вълна на неодобрение ли ще бъде определяща за това какви институции и каква бъдеща Европа да чакаме?
- Тази вълна на неодобрение е доста значима, тъй като дефинира какво ще се случи във Франция. А Париж и Макрон се нареждаха като водеща мощ в обновяването на Европа. И в случай че Макрон загуби на европейските избори, това ще е проваляне освен в народен мащаб, а ще нанесе удар върху реформистите еврофили.
Франция е виждала доста митинги. Но мащабът, решителността, мощно отрицателният заряд на сегашната вълна сподели, че има една каста, която се усеща изоставена, изостанала, без да вижда метод да се приобщи към френското общество.
Впрочем такива усеща и чувства имат и доста европейци в други страни. Те са част от протестния избор, от който националистите печелят известност.
- Очаквате ли фрапантни промени в Европа следващата година?
- Смятам, че ЕНП още веднъж ще бъде най-голямата политическа мощ, тъй като даже националистите да вземат една трета от местата в Европарламента, те са разединени вътре. Така че популисткият блок няма да бъде еднороден. В този смисъл ориста на Меркел и изобщо позицията на немски канцлер от ХДС ще бъде доста значима. Едва ли Меркел толкоз бързо ще си тръгне. По-скоро ще посвещава от ден на ден време на Европа, в сравнение с националните проблеми.
Но спасяването на душата на Европа няма да стане от един човек, би трябвало да има болшинство от европейци, които да кажат: Европа е значима, няма да разгадаем на крайнодесните и крайнолевите сили да я разрушат. Всъщност това е огромният въпрос.
- Дали сериозните закани ще съумеят да обединят Европейски Съюз, или ще продължат трендовете на разединение по разнообразни оси - изток-запад, богати-бедни?
- Надявам се заплахите да се трансфорат в сплотяващ фактор.
Не съм сигурна обаче дали всички осъзнават какъв брой сериозна е обстановката. Заплахите са няколко. Първата е разпадането на еврозоната, което Италия на този стадий се кълне, че няма да направи, само че е тръгнала натам. Втората заплаха е огромният раздор във връзка с многогодишната финансова рамка. Тук става дума не просто за това по какъв начин ще се харчат парите на Европейски Съюз, а за това какви са правилата, които страните би трябвало да съблюдават. Тук изниква въпросът - в случай че страна като Унгария, Полша или България наруши правилата на върховенството на правото, може ли да бъде наказвана посредством по-малко европейски средства. И изобщо - да е ясно, че когато страните от Централна и Източна Европа виждат в Европейски Съюз главно касичка, а не виждат правилата, които би трябвало да съблюдават, рано или късно това ще има последствия.
- Къде сме ние в тази нова разбунена Европа?
- България има още доста потенциал. В момента ние продължаваме по множеството огромни диспути да се държим като инцидентно минаващи, като инцидентно присъстващи. А тези диспути ни засягат. Не можем да участваме в европейския диалог единствено тогава, когато става въпрос за пари - било за оградата по границата, било за пътища. Европейски Съюз е доста повече от това. Защо България желае да стане член на Шенген, когато счита, че може да си разреши и да не съблюдава правилата на Европейски Съюз във връзка с човешките права, да приказва за бежанците като за нарушители, не правейки разлика сред другите групи мигранти?! Защо България може да се държи като други страни членки с огромни проблеми като Унгария и да счита, че това ще се размине безнаказано.
А другояче да отсъстваме от главните диалози. Това е главният ни проблем -политическата ни класа не гледа на Европа като на идейна общественост, от която е част.
- Ще има ли негативи от това, че не приехме Истанбулската спогодба, както и Пакта за миграция на Организация на обединените нации в Маракеш?
-Със сигурност. Недоумявам за какво не изпратихме представител в Мароко при подписването на Пакта за миграция, който е декларация на полезности, а не правнообвързващ документ.
- Трябва ли да влезем в Шенген единствено по въздух? Няма ли да бъде това неприятен казус и компромис?
- Възможно е, само че до момента не е имало случай на влизане в Шенген без всички атрибути. Холандците, както и други, които се крият зад тях, в действителност ни нямат доверие.
- Драмата с прословутия пакет Мобилност не потвърждава ли за следващ път, че има двоен критерий и двуличие от страна на Европейски Съюз? Или ние неверно разчетохме знаците, че причините ни са взети поради?
- Имаше заблуждение от страна на много български политици, които твърдяха, че са признати причините на българските превозвачи. Това, че имаше гласоподаване в Европарламента, е отлично, само че Екологичен потенциал е единствено една от институциите, които вземат участие във вземането на решенията на Европейски Съюз. В последна сметка българското държавно управление не е съумяло да се контракти. Но почтено казано, опцията това да се случи по този начин или другояче беше доста дребна. Но не беше невероятно. Не става дума за това България да взе участие само в един митинг и да счита, че ще реализира пробив. Страната би трябвало да може да построява обединения, да прави това поредно, постъпателно, непрекъснато, през цялата година, по доста тематики. Това ще ни направи разпознаваеми като сътрудник. В момента България на процедура се появява по някаква тематика, която за нея е значима, единствено понякога. Така не можем да спечелим доверие, да гледат на нас като на сътрудник и да реализираме триумфи по значими за нас въпроси.
Много бих се учудила, в случай че има основна смяна по пакет " Мобилност ", изключително в този момент, преди изборите.
- Кое ще е най-сериозното предизвикателство за нас през 2019 година?
- Възможно е в действителност да продължи маргинализацията на България в Европейски Съюз, което пък ще има последствия във връзка с сигурността и стопанската система. Как да го избегнем? Като се отнасяме по-сериозно към подозренията във връзка с корупцията, върховенството на закона, отношение с медиите, качество на медийната среда. България има домашно, което би трябвало да свърши, с цел да я възприемат съществено. Оттам нататък ще следва и Шенген, и еврозона.
Но не можем да прескочим това домашно. След 10 години участие би трябвало да ни стане ясно, че не можем да упрекваме другите в двоен критерий, когато ние самите не участваме като пълноправни членове в Европейски Съюз, а единствено по някои тематики, и то с половин уста. Хем търсим касичка, хем не желаеме да се ангажираме с това, което не ни е преференциално - по този начин не става!
- Какво да чакаме от сагата Брекзит? Какъв е най-вероятният сюжет?
- Все още е допустимо да се стигне до съглашение въз основа на постигнатото до момента сред Европейски Съюз и Англия. Вероятно ще забележим смяна в съпътстващата политическа декларация с вярата, че това ще помогне на Тереза Мей да прокара съглашението през Народното събрание. Шансовете за безпроблемно овакантяване на Англия през последния месец обаче доста понижиха. Заради това доста анализатори считат, че са вероятни и другите два разновидността - овакантяване без съглашение /твърд Брекзит/ или нов референдум. В момента тези три благоприятни условия са съвсем еднообразно евентуални, във Англия виждаме непредвидимост прекомерно нетипична за нея.
Вариантът Брекзит без съглашение ще е най-тежък - както за Англия, по този начин и за европейските производители, които търгуват с нея. Смятам въпреки всичко, че даже най-големите оптимисти към този момент имат проект Б във връзка с Англия. В последна сметка англичаните ще бъдат евентуално най-потърпевши.
- На Острова работят и учат много българи. Какво да чакат след март, в случай че се съблюдава този плануван период Англия да напусне Европейски Съюз?
- Най-вероятно ще има някакъв вид рестрикции във връзка с източноевропейците.
Още не мога да схвана дали Англия желае да задържи студентите, което би било мъдрата политика. Но е прекомерно допустимо да се стигне до някакъв вид ограничавания. Не имам вяра тези, които към този момент са във Англия, да бъдат пострадали. Но е допустимо тези, които занапред ще отпътуват, да би трябвало да минават повече формалности. Мисля, че ще се върнат по-високите такси за задгранични студенти в английските университети. А за тези, които пътуват до Острова за малко, било за туризъм, било по работа, евентуално ще има някакъв вид регистрация - не виза, само че попълване на документи на летището и на границата при влизането. Впрочем Европейски Съюз счита да вкара за британците подобен еднократен режим на регистрация, който да важи за няколко години.
- Месеци преди европейските избори митингът на „ жълтите жилетки ” разбуни освен Франция, само че и цяла Европа. Тази вълна на неодобрение ли ще бъде определяща за това какви институции и каква бъдеща Европа да чакаме?
- Тази вълна на неодобрение е доста значима, тъй като дефинира какво ще се случи във Франция. А Париж и Макрон се нареждаха като водеща мощ в обновяването на Европа. И в случай че Макрон загуби на европейските избори, това ще е проваляне освен в народен мащаб, а ще нанесе удар върху реформистите еврофили.
Франция е виждала доста митинги. Но мащабът, решителността, мощно отрицателният заряд на сегашната вълна сподели, че има една каста, която се усеща изоставена, изостанала, без да вижда метод да се приобщи към френското общество.
Впрочем такива усеща и чувства имат и доста европейци в други страни. Те са част от протестния избор, от който националистите печелят известност.
- Очаквате ли фрапантни промени в Европа следващата година?
- Смятам, че ЕНП още веднъж ще бъде най-голямата политическа мощ, тъй като даже националистите да вземат една трета от местата в Европарламента, те са разединени вътре. Така че популисткият блок няма да бъде еднороден. В този смисъл ориста на Меркел и изобщо позицията на немски канцлер от ХДС ще бъде доста значима. Едва ли Меркел толкоз бързо ще си тръгне. По-скоро ще посвещава от ден на ден време на Европа, в сравнение с националните проблеми.
Но спасяването на душата на Европа няма да стане от един човек, би трябвало да има болшинство от европейци, които да кажат: Европа е значима, няма да разгадаем на крайнодесните и крайнолевите сили да я разрушат. Всъщност това е огромният въпрос.
- Дали сериозните закани ще съумеят да обединят Европейски Съюз, или ще продължат трендовете на разединение по разнообразни оси - изток-запад, богати-бедни?
- Надявам се заплахите да се трансфорат в сплотяващ фактор.
Не съм сигурна обаче дали всички осъзнават какъв брой сериозна е обстановката. Заплахите са няколко. Първата е разпадането на еврозоната, което Италия на този стадий се кълне, че няма да направи, само че е тръгнала натам. Втората заплаха е огромният раздор във връзка с многогодишната финансова рамка. Тук става дума не просто за това по какъв начин ще се харчат парите на Европейски Съюз, а за това какви са правилата, които страните би трябвало да съблюдават. Тук изниква въпросът - в случай че страна като Унгария, Полша или България наруши правилата на върховенството на правото, може ли да бъде наказвана посредством по-малко европейски средства. И изобщо - да е ясно, че когато страните от Централна и Източна Европа виждат в Европейски Съюз главно касичка, а не виждат правилата, които би трябвало да съблюдават, рано или късно това ще има последствия.
- Къде сме ние в тази нова разбунена Европа?
- България има още доста потенциал. В момента ние продължаваме по множеството огромни диспути да се държим като инцидентно минаващи, като инцидентно присъстващи. А тези диспути ни засягат. Не можем да участваме в европейския диалог единствено тогава, когато става въпрос за пари - било за оградата по границата, било за пътища. Европейски Съюз е доста повече от това. Защо България желае да стане член на Шенген, когато счита, че може да си разреши и да не съблюдава правилата на Европейски Съюз във връзка с човешките права, да приказва за бежанците като за нарушители, не правейки разлика сред другите групи мигранти?! Защо България може да се държи като други страни членки с огромни проблеми като Унгария и да счита, че това ще се размине безнаказано.
А другояче да отсъстваме от главните диалози. Това е главният ни проблем -политическата ни класа не гледа на Европа като на идейна общественост, от която е част.
- Ще има ли негативи от това, че не приехме Истанбулската спогодба, както и Пакта за миграция на Организация на обединените нации в Маракеш?
-Със сигурност. Недоумявам за какво не изпратихме представител в Мароко при подписването на Пакта за миграция, който е декларация на полезности, а не правнообвързващ документ.
- Трябва ли да влезем в Шенген единствено по въздух? Няма ли да бъде това неприятен казус и компромис?
- Възможно е, само че до момента не е имало случай на влизане в Шенген без всички атрибути. Холандците, както и други, които се крият зад тях, в действителност ни нямат доверие.
- Драмата с прословутия пакет Мобилност не потвърждава ли за следващ път, че има двоен критерий и двуличие от страна на Европейски Съюз? Или ние неверно разчетохме знаците, че причините ни са взети поради?
- Имаше заблуждение от страна на много български политици, които твърдяха, че са признати причините на българските превозвачи. Това, че имаше гласоподаване в Европарламента, е отлично, само че Екологичен потенциал е единствено една от институциите, които вземат участие във вземането на решенията на Европейски Съюз. В последна сметка българското държавно управление не е съумяло да се контракти. Но почтено казано, опцията това да се случи по този начин или другояче беше доста дребна. Но не беше невероятно. Не става дума за това България да взе участие само в един митинг и да счита, че ще реализира пробив. Страната би трябвало да може да построява обединения, да прави това поредно, постъпателно, непрекъснато, през цялата година, по доста тематики. Това ще ни направи разпознаваеми като сътрудник. В момента България на процедура се появява по някаква тематика, която за нея е значима, единствено понякога. Така не можем да спечелим доверие, да гледат на нас като на сътрудник и да реализираме триумфи по значими за нас въпроси.
Много бих се учудила, в случай че има основна смяна по пакет " Мобилност ", изключително в този момент, преди изборите.
- Кое ще е най-сериозното предизвикателство за нас през 2019 година?
- Възможно е в действителност да продължи маргинализацията на България в Европейски Съюз, което пък ще има последствия във връзка с сигурността и стопанската система. Как да го избегнем? Като се отнасяме по-сериозно към подозренията във връзка с корупцията, върховенството на закона, отношение с медиите, качество на медийната среда. България има домашно, което би трябвало да свърши, с цел да я възприемат съществено. Оттам нататък ще следва и Шенген, и еврозона.
Но не можем да прескочим това домашно. След 10 години участие би трябвало да ни стане ясно, че не можем да упрекваме другите в двоен критерий, когато ние самите не участваме като пълноправни членове в Европейски Съюз, а единствено по някои тематики, и то с половин уста. Хем търсим касичка, хем не желаеме да се ангажираме с това, което не ни е преференциално - по този начин не става!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ