Какъв родител сте – творец или директор
Вероятно всеки родител, на който отговорността не му е непозната, желае детето му да бъде сполучливо, само че от време на време това предпочитание води прекомерно надалеч.
Някои карат децата си да вземат участие във всевъзможни типове извънкласни действия, номерът на класната им е на бързо набиране и даже бягат от работа, с цел да подадат дружно с детето документите му за университета. И в действителност – по какъв начин е допустимо да доверите сходно значимо деяние в ръцете на 18-годишен?!
През моето детство излизахме от у дома заран и целия ден прекарвахме на колело из квартала, катерехме се по дървета и изследвахме мазетата. Нямахме телефони и смарт часовници, с помощта на които родителите да ни наблюдават и всичко, от което се интересуваше майка ми, бе да съм у дома за вечеря. Разбира се, оттогава доста неща се трансформираха и въпросът за сигурността се трансформира в основен. Но дружно с тоталния надзор на придвижването на детето се случи и нещо друго – родителите все по-често стартират да се месят и в останалите сфери на живота му.
Терминът „ родител-хеликоптер “ за пръв път се употребява в книгата „ Децата и ние “ на доктор Хаим Гинът през 1969 година Именно такова определение дават младежите за родителите, надвиснали над тях по този метод.
Класическите родители-хеликоптер по-често се срещат у гимназистите
Тъй като в тази възраст учениците са изцяло в положение да се грижат за себе си, само че обезпокоените мами не престават да звънят на учителите, поради неприятните оценки, персонално вършат график за заниманията на младежа, а след това затварят очи при мисълта къде ли ще живее детето на квартира, когато го одобряват в университета. Но в наши дни този блян към цялостен надзор се демонстрира много по-рано.
Любопитно е, че аргументите, които карат родителите да се трансфорат в строги шефове, контролиращи надали не всяка крачка, звучат много аргументирано. Дали ще е просто, поради възприятието на паника и желанието да защитят детето от неудачи и разочарования, дали да компенсират личната си самотност в детството или под въздействие на други родители, които непрестанно акцентират триумфите на децата си – резултатът, като предписание, е един: прекален надзор, свръхзащита и повишени упования.
Но положителните планове от време на време пречат
Ако родителят постоянно участва и сянката му се вижда зад тила на порастващия, и направлява, подсказва и принуждава придвижването му напред, като впряга всичките си старания, с цел да предотврати даден проблем, то по какъв начин тогава детето ще се научи да се оправя единствено? И по какъв начин да не попадне в лапите на тревогата и депресията, когато в него живее „ духът на спечелилия “, който го кара да дава отговор на голям лист от условия?
Разбира се, никой не желае да напряга децата, а най-ужасното е да отгледаме несполучлив човек. Искаме да създадем всичко вярно, да обезпечим ярко бъдеще, в следствие първокласниците учат британски, френски, немски, вървят на ментална аритметика, три пъти седмично се занимават със спорт и, о, Боже, към момента им е свободна неделята заран!
А най-поразителното е, че якето, шала и шапката на сходни първокласници са обличани от родителите с думите: „ Давай да бързаме, че ще закъснеем за идващия кръжок. “
Просто не завързвайте обувките на 5-годишното си момиченце, когато то може да се оправи единствено, и не я обличайте – тя това го умее.
Продължава на страницата на Новите родители
