Кой какво ще загуби, за да се възстановим по-бързо от кризата
Вероятно към този момент никой няма подозрение, че икономическата рецесия, в която навлиза световната стопанска система, ще е доста по-тежка от финансовата рецесия през 2008 година Пандемията от COVID-19 е в своя кипеж, всички международни стопански системи на процедура са спрели, а хората са в потрес какъв брой ще продължи всичко това и каква ще е тяхната житейска вероятност след пандемичния завършек на рецесията.
Въпреки заявените великодушни помощи за бизнеса в Съединени американски щати, единствено в първите две седмици на ограничаващите ограничения са регистрирани близо 10 млн. безработни, което единствено по себе си съставлява 5% безработни. А какъв брой ли ще станат безработните до края на април, до края на май или до края на годината – това надали някой анализатор може да предвижда с акуратност, само че надали някой ще бъде оптимист.
Същият този въпрос може да се зададе и за всички други огромни стопански системи, които сега на процедура също са спрели. Единственото изключение е Китай, тъй като със своето население от милиард и половина, той си е самодостатъчен и без действието на стопанските системи на останалия свят.
При тези действителности за развиване на пандемията и оправянето с нея въобще и при тази неустановеност по какъв начин тя ще се отрази на общественото и икономическото държание на хората, всевъзможни оптимистични прогнози са доста рискови или невъзможни.
След тази пандемия към този момент никой няма да е сигурен или спокоен, че сходна болест няма да ни връхлети още идната зима или че това няма да се случва всяка зима. Вероятно след втора сходна пандемия, при която държавните управления ще покажат умения доста бързо да я разпознават, лимитират и потушават, без да позволяват стопански последствия от нея, едвам тогава хората и бизнесът ще се почувстват спокойни да вършат дълготрайни проекти, които няма да бъдат изпепелени от неочаквани и непредвидими условия, тръгнали от човек, който някъде по света е изял някакво алангле диво животно.
По време на карантината хората схванаха с какъв брой малко могат да живеят и какъв брой доста неща не им липсват или нямат потребност от тях. След пандемичния завършек на рецесията най-вероятно човечеството ще продължи да използват единствено най-необходимото, с цел да пести достатъчно средства за идната пандемия, за която няма гаранция дали няма да е още идната зима, нито че държавните управления ще се оправят по-добре.
След тази рецесия, която ще се отрази на приходите на над 90% от популацията и която ще породи голяма степен на неустановеност за бъдещето, евентуално хората всеобщо ще се лимитират до витално нужното ползване и ще загърбят суетата и егото за времето, когато ще имат задоволителна сигурност за личните си финанси (т.е. задоволително спестявания), както и задоволителна сигурност, че държавните управления за в бъдеще ще могат да се оправят с сходна и даже по-тежка пандемия.
Преди международните водачи действително да убедят хората, че за в бъдеще сходна пандемия не може да се отрази по този метод на публичния и икономическия живот, хората няма да се успокоят и да стартират да вършат дълготрайни проекти и вложения – т.е. да имат държание на ползване, което ще се базира на техните бъдещи приходи.
След всичко казано нагоре, излиза наяве, че след отминаването на пандемията всички безработни няма да бъдат назначени със същата скорост на работа, с която бяха освободени, тъй като потреблението ще се възвръща доста, доста постепенно и нестабилно. А точно потреблението е мотор за повече претовареност, приходи и стопански напредък.
В този миг на непредвидимо възобновяване на потреблението всевъзможни оценки за цената на рецесията, размера и обсега на икономическите ограничения за справяне с последствията от нея са извънредно сложни, даже невъзможни.
След всички тези незнайни, евентуално хората и бизнеса по натурален път ще стигнат до разбирането за солидарно и съразмерно заплащане на цената на рецесията, с цел да се възстановим по-бързо от нея и с по-малко провали, без значение от опциите на държавните управления.
Въпреки заявените великодушни помощи за бизнеса в Съединени американски щати, единствено в първите две седмици на ограничаващите ограничения са регистрирани близо 10 млн. безработни, което единствено по себе си съставлява 5% безработни. А какъв брой ли ще станат безработните до края на април, до края на май или до края на годината – това надали някой анализатор може да предвижда с акуратност, само че надали някой ще бъде оптимист.
Същият този въпрос може да се зададе и за всички други огромни стопански системи, които сега на процедура също са спрели. Единственото изключение е Китай, тъй като със своето население от милиард и половина, той си е самодостатъчен и без действието на стопанските системи на останалия свят.
При тези действителности за развиване на пандемията и оправянето с нея въобще и при тази неустановеност по какъв начин тя ще се отрази на общественото и икономическото държание на хората, всевъзможни оптимистични прогнози са доста рискови или невъзможни.
След тази пандемия към този момент никой няма да е сигурен или спокоен, че сходна болест няма да ни връхлети още идната зима или че това няма да се случва всяка зима. Вероятно след втора сходна пандемия, при която държавните управления ще покажат умения доста бързо да я разпознават, лимитират и потушават, без да позволяват стопански последствия от нея, едвам тогава хората и бизнесът ще се почувстват спокойни да вършат дълготрайни проекти, които няма да бъдат изпепелени от неочаквани и непредвидими условия, тръгнали от човек, който някъде по света е изял някакво алангле диво животно.
По време на карантината хората схванаха с какъв брой малко могат да живеят и какъв брой доста неща не им липсват или нямат потребност от тях. След пандемичния завършек на рецесията най-вероятно човечеството ще продължи да използват единствено най-необходимото, с цел да пести достатъчно средства за идната пандемия, за която няма гаранция дали няма да е още идната зима, нито че държавните управления ще се оправят по-добре.
След тази рецесия, която ще се отрази на приходите на над 90% от популацията и която ще породи голяма степен на неустановеност за бъдещето, евентуално хората всеобщо ще се лимитират до витално нужното ползване и ще загърбят суетата и егото за времето, когато ще имат задоволителна сигурност за личните си финанси (т.е. задоволително спестявания), както и задоволителна сигурност, че държавните управления за в бъдеще ще могат да се оправят с сходна и даже по-тежка пандемия.
Преди международните водачи действително да убедят хората, че за в бъдеще сходна пандемия не може да се отрази по този метод на публичния и икономическия живот, хората няма да се успокоят и да стартират да вършат дълготрайни проекти и вложения – т.е. да имат държание на ползване, което ще се базира на техните бъдещи приходи.
След всичко казано нагоре, излиза наяве, че след отминаването на пандемията всички безработни няма да бъдат назначени със същата скорост на работа, с която бяха освободени, тъй като потреблението ще се възвръща доста, доста постепенно и нестабилно. А точно потреблението е мотор за повече претовареност, приходи и стопански напредък.
В този миг на непредвидимо възобновяване на потреблението всевъзможни оценки за цената на рецесията, размера и обсега на икономическите ограничения за справяне с последствията от нея са извънредно сложни, даже невъзможни.
След всички тези незнайни, евентуално хората и бизнеса по натурален път ще стигнат до разбирането за солидарно и съразмерно заплащане на цената на рецесията, с цел да се възстановим по-бързо от нея и с по-малко провали, без значение от опциите на държавните управления.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ