Вероника Азарова: В блясъка на накитите виждаме отражение на самите нас
Вероника Азарова е приключила 9-та френска гимназия, британска лингвистика и военна дипломация. През 2000 година пази докторат в региона на културната антропология. Интересите й са в региона на междукултурната връзка, политическата антропология и семиотиката. Член е на Американското семиотично сдружение, на Художествения съвет на Българска народна банка, зам. Председател на Българското семиотично сдружение,ProfessorHonorisCausa, Institute forBiographicalCategorization, Кембридж. Многостранните й ползи и увлечения я трансформират в най-подходящия преподавател за първия мастер-клас на академия " Живей елегантно " на тематика " Бижутата – жанр, грациозност и характерност ".
- Как научихте за Академия " Живей елегантно " и какво ви притегли към концепцията да станете част от лекторите й?
- Научих за Академията съвсем инцидентно – от списание PremiumLifestyle. Приветствам концепцията за основаване на подобен вид просветителни клубове, които да популяризират философията на положителния, първокласен, грациозен живот – от това по какъв начин да декорираме красиво масата, по какъв начин да използваме седемнайсет прибора за хранене, по какъв начин да се облечем, когато ни поканят на публична вечеря, какви диалози да водим, с цел да изглеждаме интелигентни, даже и да не сме чак толкоз, по какъв начин да направляваме гласа и страстите си. Не единствено по какъв начин да завоалираме грешките в държанието си, а по какъв начин да не позволяваме неточности. Как да не изглеждаме като парвенюта, когато сме забогатели ненадейно, и по какъв начин познатите ни да не схванат, че сме обеднели, в случай че банките внезапно ни приберат всичко.
Видях своя принос като споделя това, към което имам отношение от най-ранна възраст, в което съм възпитана и образована и към което имам колекционерско, бих споделила буйно отношение. И въпреки и нескромно да звучи – в което съм най-хубавия и към този момент единствен експерт у нас. Това е история на бижутата, както и културата на избор, предпазване и носене на бижута.
- Издали сте толкоз доста книги на друга тема – и художествена, и научна литература, коя е тематиката, на която позволявате да ви обсеби, без да се съпротивлявате?
- Вероятно това, че съм издала книги в разнообразни жанрове – от " съществени " и по-академични, до разказ и разкази, се дължи на обстоятелството, че съм HomoLudens, Играещ Човек, който изпитва наслаждение и интерес от всичко, което вижда и прави. В подреждането на дома съм обожател на еклектиката – с съвременни и старинни движимости, в дрешника ми има както доста скъпи облекла, по този начин и облекла от бутици secondhand (но в никакъв случай от middlerangeмарки), а работата си се старая да осмисля по този начин, че да ми бъде постоянно забавно, все едно играя.
Ако в живота ми се наложи да бъда перачка, ще си играя с комбинациите от цветове на облеклата, до момента в който разстилам, в случай че ми се наложи да съм портиерка някъде – ще следя хората и ще си изобретявам истории за тях. Едни от първите книги, които баба ми ми прочете, бяха " Малката принцеса " на Ф.Х.Бърнет и " Трима мъже в снега " на Е. Кестнер. И в двете става дума за " рухването отвисоко ", само че и за това по какъв начин да си създадеш нов свят, в който да оцелееш, и да вярваш, че постоянно ще има " утро ".
И по този начин – става известно, че тематиката, която постоянно ме е съпровождала, още от дете, е тази за превратностите в живота – по какъв начин в един момент можеш да се храниш със сребърни принадлежности и в порцелан Розентал, а в идващия – да миеш стълбището на входа, където е апартаментът, който са ви национализирали. От това не може да ти падне короната, или – не от това може да ти падне короната.
Ние, децата на социализма, овладяхме изкуството да извличаме това, което е потребно за нас, да се приспособяваме към това, което не можем да променим, и да се абстрахираме от това, което може да ни унищожи. Овладяхме умеенето да приказваме няколко истини – една у дома, друга – в учебно заведение, трета - пред комшиите. И то без да имаме угризението, че лъжем, другояче доста от нас не биха оживели душевен. А след това започнахме изначало.
- Романът ви " Пръстенът с двата брилянта ", носи аромата на онази забравена изисканост, властвала в градската атмосфера преди 9 септември 1944 година. Мислите ли, че посредством Академия " Живей елегантно " тя би могла да се върне под модерна форма?
- Обученията в жанр и грациозност идват чак на трето място, т.е. – те " могат да оказват помощ, само че не могат да оказват помощ ". На първо място е вроденият нюх, сетивност, която няма пояснение,и с която някои хора се раждат, а други могат да завършат всички Академии за грациозност отсам до Бостън, и отново ще обуят черни обувки с бяла рокля. Тази картинка видях, апропо, напълно скоро, на фотография на завършващи такава академия – дами, учили три месеца жанр и положителни обноски, а на края явно са им споделили: " За завършването – код за обличане " бяло "! И всички бяха облекли кой каквото има – зимни, летни, деми-сезонни облекла, кринолини, шифони, плетени елеци, единствено и единствено да е бяло. И до там – с обувките – цялостен дизастър! Както е казано в " Три сестри " на Чехов " Влиза Наталия Ивановна: тя е в розова рокля със зелен колан. "
От друга страна, виждаме изключителна хубост във фолклора – в шевиците по престилки и ризи, в начелници и украшения – все дело на дами, които не са можели даже да четат и пишат.
На второ място е фамилията, средата - за това дали си израснал измежду книги и картини, килими от Бухара и виенски мебели, дали са те водилина опера да гледаш " Лешникотрошачката ", и в Алианса, та след това да рецитираш пред гостите Surlepont, качен върху столче, а на пианото да си го докарал най-малко до FurElise. Или пък като дете си гледал мокети и тапети, и секции, върху които най-изящните движимости са били въртяща се гондола с лодкар и балеринка, индивиди, направени от кутии от Marlboroи намигаща японка от стереокартичка.
Отгледана съм от баба си и в средата на нейни съученички, приключили Френския лицей и Класическа лингвистика, дами, към които не вървеше да се обърнеш с " другарко ". В тези домове имаше всичко, което в релативно бедна страна, каквато е нашата, с съображение се приема за буржоазно (в смисъл на " градско " ) – картини на остарели майстори, сребърни и порцеланови сервизи, мебели с интарзии, от птичи явор, палисандър и махагон. Носеха пръстени с брилянти изумруди, и порцеланови брошки, пиеха коняк, пушеха – считаше се за доста изискан, и играеха бридж.
Някои бяха видели изселване, което евфемистично назоваха " евакуация ", други имаха деца или братя " невъзвръщенци ", та се бяха научили да приказват безшумно, даже и у дома. Срещаха се и в жилището на госпожа Павлинка, трансфорат в частен фризъорски салон, само че в никакъв случай не го загатваха, с цел да не й навредят. Затова и през днешния ден изпитвам голяма опозиция към ежечасната употеба на думата " дама " – това не става с ястие на миди " Сен Жак ", а със стогодишно косене на британската морава.
Академиите, които декларират, че учат на жанр и грациозност, в действителност учат на разпоредбите и нормите на държание, обличане, представяне, неща, без които абсолютно не може, conditiosinequanon.Те могат да култивират усет, само че не могат да го основат изначално, могат да придадат лустро, само че не могат да компенсират " първите седем години ".
- Завършили сте британска лингвистика и военна дипломация, имате докторат в региона на културната антропология, по какъв начин стигнахте до преподаването на курс за бижута?Или накитите са част от междукултурната връзка?
- Във въпроса Ви се крие намек за парадокса в съчетанието " съществено и научно " против " светско и първокласно " или сходни хипотетични опозиции. Отговорът му по някакъв метод отразява живота ми до момента, само че и обичаното ми мото, приписвано, прочее на Димо Казасов: " Умереност във всичко – самоограничение от нищо! "
Като напълно млада, годината беше 1989 година, започнах да работя в изложба и попаднах в среди на художници, с други думи – на онази пост-социалистическа бохема, на която внезапно към този момент не й се постановяваше да слуша скрито рок, да крие бради и дълги коси и да бяга от полицаите по Великден. Вкусих от всичко от тогавашния живот, и кисело, и блудкаво и сладникаво, само че и с прелестния усет на младост, независимост и очаквания.
След това пристигна време на " сериозния ми живот ", който продължи повече от двайсет години – заживях измежду университетски люде, мой преподавател и брачен партньор беше един от най-големите ни етнолози и интелектуалци, проф. Георг Краев, опазих докторат, преподавам и до ден сегашен в университет.Четях и пишех за семиотика, за структурализъм и постструктурализъм. Явно са били предопределени за учене, за израстване тези години.Работех и печелех доста, само че на няколко пъти стигнах и до цялостно опустошение, продадох съвсем всичките си картини и бижута, което безусловно ме избави. Успях да запазя единствено някои наследствени бижута, старинни, с висока сантиментална стойност. Но в никакъв случай не стопирах да имам вяра, че ще има " утро ".
А след това " утрото " пристигна – срещнах мъжа до мен, с който – показателно, се запознахме на галерия на К. Щъркелов, и с който споделяме полезностите на еднакъв генезис и образование, усет към изкуството, пътешествията и хубавата храна. Благодарение на него последователно съумявам да възстановя сбирката си от бижута, да пътувам по светаи да се любувам на това благополучие, което на младини е съвсем без значение, а с възрастта става все по-осезаемо значимо. И най-после – това е свободата да мога да се занимавам с такива обичани и първокласни неща като преподаването на курс за бижута. Които – да, са средство за връзка, само че и нещо доста повече – в чиито искра виждаме отражение на самите нас.
- Как научихте за Академия " Живей елегантно " и какво ви притегли към концепцията да станете част от лекторите й?
- Научих за Академията съвсем инцидентно – от списание PremiumLifestyle. Приветствам концепцията за основаване на подобен вид просветителни клубове, които да популяризират философията на положителния, първокласен, грациозен живот – от това по какъв начин да декорираме красиво масата, по какъв начин да използваме седемнайсет прибора за хранене, по какъв начин да се облечем, когато ни поканят на публична вечеря, какви диалози да водим, с цел да изглеждаме интелигентни, даже и да не сме чак толкоз, по какъв начин да направляваме гласа и страстите си. Не единствено по какъв начин да завоалираме грешките в държанието си, а по какъв начин да не позволяваме неточности. Как да не изглеждаме като парвенюта, когато сме забогатели ненадейно, и по какъв начин познатите ни да не схванат, че сме обеднели, в случай че банките внезапно ни приберат всичко.
Видях своя принос като споделя това, към което имам отношение от най-ранна възраст, в което съм възпитана и образована и към което имам колекционерско, бих споделила буйно отношение. И въпреки и нескромно да звучи – в което съм най-хубавия и към този момент единствен експерт у нас. Това е история на бижутата, както и културата на избор, предпазване и носене на бижута.
- Издали сте толкоз доста книги на друга тема – и художествена, и научна литература, коя е тематиката, на която позволявате да ви обсеби, без да се съпротивлявате?
- Вероятно това, че съм издала книги в разнообразни жанрове – от " съществени " и по-академични, до разказ и разкази, се дължи на обстоятелството, че съм HomoLudens, Играещ Човек, който изпитва наслаждение и интерес от всичко, което вижда и прави. В подреждането на дома съм обожател на еклектиката – с съвременни и старинни движимости, в дрешника ми има както доста скъпи облекла, по този начин и облекла от бутици secondhand (но в никакъв случай от middlerangeмарки), а работата си се старая да осмисля по този начин, че да ми бъде постоянно забавно, все едно играя.
Ако в живота ми се наложи да бъда перачка, ще си играя с комбинациите от цветове на облеклата, до момента в който разстилам, в случай че ми се наложи да съм портиерка някъде – ще следя хората и ще си изобретявам истории за тях. Едни от първите книги, които баба ми ми прочете, бяха " Малката принцеса " на Ф.Х.Бърнет и " Трима мъже в снега " на Е. Кестнер. И в двете става дума за " рухването отвисоко ", само че и за това по какъв начин да си създадеш нов свят, в който да оцелееш, и да вярваш, че постоянно ще има " утро ".
И по този начин – става известно, че тематиката, която постоянно ме е съпровождала, още от дете, е тази за превратностите в живота – по какъв начин в един момент можеш да се храниш със сребърни принадлежности и в порцелан Розентал, а в идващия – да миеш стълбището на входа, където е апартаментът, който са ви национализирали. От това не може да ти падне короната, или – не от това може да ти падне короната.
Ние, децата на социализма, овладяхме изкуството да извличаме това, което е потребно за нас, да се приспособяваме към това, което не можем да променим, и да се абстрахираме от това, което може да ни унищожи. Овладяхме умеенето да приказваме няколко истини – една у дома, друга – в учебно заведение, трета - пред комшиите. И то без да имаме угризението, че лъжем, другояче доста от нас не биха оживели душевен. А след това започнахме изначало.
- Романът ви " Пръстенът с двата брилянта ", носи аромата на онази забравена изисканост, властвала в градската атмосфера преди 9 септември 1944 година. Мислите ли, че посредством Академия " Живей елегантно " тя би могла да се върне под модерна форма?
- Обученията в жанр и грациозност идват чак на трето място, т.е. – те " могат да оказват помощ, само че не могат да оказват помощ ". На първо място е вроденият нюх, сетивност, която няма пояснение,и с която някои хора се раждат, а други могат да завършат всички Академии за грациозност отсам до Бостън, и отново ще обуят черни обувки с бяла рокля. Тази картинка видях, апропо, напълно скоро, на фотография на завършващи такава академия – дами, учили три месеца жанр и положителни обноски, а на края явно са им споделили: " За завършването – код за обличане " бяло "! И всички бяха облекли кой каквото има – зимни, летни, деми-сезонни облекла, кринолини, шифони, плетени елеци, единствено и единствено да е бяло. И до там – с обувките – цялостен дизастър! Както е казано в " Три сестри " на Чехов " Влиза Наталия Ивановна: тя е в розова рокля със зелен колан. "
От друга страна, виждаме изключителна хубост във фолклора – в шевиците по престилки и ризи, в начелници и украшения – все дело на дами, които не са можели даже да четат и пишат.
На второ място е фамилията, средата - за това дали си израснал измежду книги и картини, килими от Бухара и виенски мебели, дали са те водилина опера да гледаш " Лешникотрошачката ", и в Алианса, та след това да рецитираш пред гостите Surlepont, качен върху столче, а на пианото да си го докарал най-малко до FurElise. Или пък като дете си гледал мокети и тапети, и секции, върху които най-изящните движимости са били въртяща се гондола с лодкар и балеринка, индивиди, направени от кутии от Marlboroи намигаща японка от стереокартичка.
Отгледана съм от баба си и в средата на нейни съученички, приключили Френския лицей и Класическа лингвистика, дами, към които не вървеше да се обърнеш с " другарко ". В тези домове имаше всичко, което в релативно бедна страна, каквато е нашата, с съображение се приема за буржоазно (в смисъл на " градско " ) – картини на остарели майстори, сребърни и порцеланови сервизи, мебели с интарзии, от птичи явор, палисандър и махагон. Носеха пръстени с брилянти изумруди, и порцеланови брошки, пиеха коняк, пушеха – считаше се за доста изискан, и играеха бридж.
Някои бяха видели изселване, което евфемистично назоваха " евакуация ", други имаха деца или братя " невъзвръщенци ", та се бяха научили да приказват безшумно, даже и у дома. Срещаха се и в жилището на госпожа Павлинка, трансфорат в частен фризъорски салон, само че в никакъв случай не го загатваха, с цел да не й навредят. Затова и през днешния ден изпитвам голяма опозиция към ежечасната употеба на думата " дама " – това не става с ястие на миди " Сен Жак ", а със стогодишно косене на британската морава.
Академиите, които декларират, че учат на жанр и грациозност, в действителност учат на разпоредбите и нормите на държание, обличане, представяне, неща, без които абсолютно не може, conditiosinequanon.Те могат да култивират усет, само че не могат да го основат изначално, могат да придадат лустро, само че не могат да компенсират " първите седем години ".
- Завършили сте британска лингвистика и военна дипломация, имате докторат в региона на културната антропология, по какъв начин стигнахте до преподаването на курс за бижута?Или накитите са част от междукултурната връзка?
- Във въпроса Ви се крие намек за парадокса в съчетанието " съществено и научно " против " светско и първокласно " или сходни хипотетични опозиции. Отговорът му по някакъв метод отразява живота ми до момента, само че и обичаното ми мото, приписвано, прочее на Димо Казасов: " Умереност във всичко – самоограничение от нищо! "
Като напълно млада, годината беше 1989 година, започнах да работя в изложба и попаднах в среди на художници, с други думи – на онази пост-социалистическа бохема, на която внезапно към този момент не й се постановяваше да слуша скрито рок, да крие бради и дълги коси и да бяга от полицаите по Великден. Вкусих от всичко от тогавашния живот, и кисело, и блудкаво и сладникаво, само че и с прелестния усет на младост, независимост и очаквания.
След това пристигна време на " сериозния ми живот ", който продължи повече от двайсет години – заживях измежду университетски люде, мой преподавател и брачен партньор беше един от най-големите ни етнолози и интелектуалци, проф. Георг Краев, опазих докторат, преподавам и до ден сегашен в университет.Четях и пишех за семиотика, за структурализъм и постструктурализъм. Явно са били предопределени за учене, за израстване тези години.Работех и печелех доста, само че на няколко пъти стигнах и до цялостно опустошение, продадох съвсем всичките си картини и бижута, което безусловно ме избави. Успях да запазя единствено някои наследствени бижута, старинни, с висока сантиментална стойност. Но в никакъв случай не стопирах да имам вяра, че ще има " утро ".
А след това " утрото " пристигна – срещнах мъжа до мен, с който – показателно, се запознахме на галерия на К. Щъркелов, и с който споделяме полезностите на еднакъв генезис и образование, усет към изкуството, пътешествията и хубавата храна. Благодарение на него последователно съумявам да възстановя сбирката си от бижута, да пътувам по светаи да се любувам на това благополучие, което на младини е съвсем без значение, а с възрастта става все по-осезаемо значимо. И най-после – това е свободата да мога да се занимавам с такива обичани и първокласни неща като преподаването на курс за бижута. Които – да, са средство за връзка, само че и нещо доста повече – в чиито искра виждаме отражение на самите нас.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ