Българка е Акушерка на годината във Великобритания
Великобритания приказва за една българка, не по шпионския скандал, а поради работата ѝ като акушерка. Валентина Бърнет стана най-хубавата акушерка във Англия и беше наградена на блестяща гала, като новината й заяви персонално кулинарния господ Джейми Оливър.
Валентина се грижи за новородената Грейс, до момента в който майка ѝ е в медикаментозна кома, поради аневризъм, открит в късен стадий на бременността, написа Нова тв.
" Беше доста ненадейно, въобще не знаех, бяха ни извикали под претекст, че желаят да създадат обща фотография на всички номинирани. Нямах никаква визия. Той е един от най-хубавите кулинари в Англия. Постоянно го виждам и беше доста вълнуващо, доста ненадейно и доста благо. Много земен човек, доста прелестен, показа, че най-голямото му дете, щерка му, учи сега за здравна сестра, пожелах й триумф ", изясни Валентина Бърнет.
Наградите на Националната здравна работа се дават за извънредно отношение и проявени грижи, надхвърлящи служебните отговорности.
За оценката „ Акушерка на годината ” Валентина преборва конкуренцията на десетки свои колежки от цялата страна. Всички те номинирани от своите пациенти.
" Историята на Натали като здравословно положение е доста сходна на моята, която аз претърпях преди 4-5 години и мисля, че това е, което ги жегна и трогна ", показа Валентина.
Две дами със сходна орис преплитат инцидентно пътя си. За Натали най-тежкото тестване идва предишния ноември. За Валентина - през 2018-та.
" Аз страдах доста от главоболие и инцидентно отидох на очен доктор и видяха, че десния ми очен нерв е доста повишен и от там направление, взеха решение да създадат ЯМР и за жалост откриха един израстък в мозъка, който беше 5 см огромен. Седмица по-късно претърпях интервенцията. Беше сполучлива. Всичко беше тъкмо, радвах се, желаех в никакъв случай да не се беше случвало и да съм назад в рутината – децата, къщата работата. За страдание 2 години по-късно се откри, че туморът се е върнал на същото място. Те са няколко в действителност, само че дребни и трябваше да претърпя радиотерапия. В момента да чукна на дърво всичко е окей. Те са там, само че кротуват, не се развъждат, стоят си. И по този начин е, продължаваш напред ", споделя тя.
Вместо в боязън ще се разсъни ли туморът на следващия ден, Валентина избира животът тук, в този момент и през днешния ден – в името на фамилията и специалността.
" Аз се върнах на работа на 2-рия месец, не устоях просто да заставам у дома и се върнах на работа, само че нямах право да карам и беше огромен проблем, само че с помощта на моя брачен партньор мина – той ме водеше и взимаше. Как по този начин ще заставам у дома, какво ще върша – един, два, три месеца, а след това. Аз бях на 40 години, животът занапред стартира, имаш деца, би трябвало да им дадеш образец, не можеш да се предаваш. Животът си продължава и би трябвало. Защото аз не мога да си показва да седна и да съм отрицателна, това не съм аз. Трябва да даваш кураж на всички към себе си и самоуверено напред ", безапелационна е тя.
Научила се да дава кураж на себе си, Валентина стартира да предава тази мощ и на пациентите си и техните близки.
Една история обаче я оставя без думи – тази на 26-годишната Натали, получила неочакван мозъчен аневризъм, бременна в 9-тия месец.
" Една вечер колабира, при което е превозена с хеликоптер към нашата АГ болница и диагностицирана с мозъчен кръвоизлив и е сложена в насилствена кома. Тя имаше една дълга 7-8 часова интервенция, с цел да се спре кръвоизлива в мозъка. Наистина интервенцията беше 50 на 50 дали ще оцелее или не и ме жегна фактът, че нейната история е сходна на моята история ", съобщи още акушерката.
Валентина е неразделно до фамилията – като психолог, другар и до неотдавна пациент, също претърпял мозъчна интервенция.
" Това да дадеш тази морална и психическа, и прочувствена помощ, да ги изслушаш, тъй като за жалост от време на време нямаш време да изслушаш пациентите и е тъпо, само че в този миг ти би трябвало да намериш време и би трябвало те да схванат, че имаш потребността да им окажеш помощ. Просто седнах и описах моята история и им дадох вяра, дадох им кураж, дадох им религия и аз бях спокойна, тъй като тя е едно младо момиче, без никакви рискови фактори. И тя се оправи. Напълно здрава е ", акцентира тя.
В болничното заведение Валентина се грижи и за Грейс, бебето на Натали, което се появява на бял свят след незабавно секцио. Месеци по-късно българката научава, че нейн пациент я е номинирал за влиятелната премия „ Акушерка на годината ”. Не след дълго схваща името му... Натали.
" Беше доста прелестно да я видя нея без всички бинтове по главата, шевове, кислородни тръби. И беше доста вълнуващо да видя, че е жива и здрава и продължава. И се радва на едно крепко бебе. Тя ми беше пациентка, само че в този момент поддържаме връзка, пишем си, скоро ще се срещнем още веднъж на кафе да видя дребната Грейси ", означи Валентина.
Именно Натали е до Валентина, когато приема премията за най-хубава. Отличие, което във Англия носи отговорност и чест. Каквато е и самата специалност „ акушер ".
" Акушерките са доста повече близки с родилките, в сравнение с докторите, тъй като докторите са доста по-заети имат други неща за извършване. Такава е системата тук. Мисля, че е по-добре, тъй като ние учим три години. Имаш право да изписваш медикаменти, да приемаш и изписваш пациент, да провеждаш операции, които в България акушерките нямат. За мен беше доста мъчително като работих в България, аз не се усещах значима и пълноценна, ти нямаш думата, каквото каже докторът това е ", спомня си Валентина.
Не единствено престижа на специалността задържа Валентина във Англия към този момент над 20 години, само че и мотивацията, с която здравните чиновници там одобряват ролята си.
" Тук се обръща доста внимание по какъв начин се усеща човек и какво може да му се направи, не толкоз физическата, колкото психическата болежка. Не е нужно да таиш болката в себе си. Ти не си направил нищо неприятно, станало каквото станало. И самоуверено напред, горе главата и единствено напред. Раната може да зарасне, само че болката, която изпитват в сърцето си ще си остане. Ако някой не им помогне, ще си остане. Не постоянно можеш да дадеш всичко от себе си. Но аз съм сигурна, че никой не отива на работа и да споделя „ Абе през днешния ден ще я караме ей по този начин ”. Всеки отива и прави всичко допустимо ", уверена е Валентина.
Валентина се грижи за новородената Грейс, до момента в който майка ѝ е в медикаментозна кома, поради аневризъм, открит в късен стадий на бременността, написа Нова тв.
" Беше доста ненадейно, въобще не знаех, бяха ни извикали под претекст, че желаят да създадат обща фотография на всички номинирани. Нямах никаква визия. Той е един от най-хубавите кулинари в Англия. Постоянно го виждам и беше доста вълнуващо, доста ненадейно и доста благо. Много земен човек, доста прелестен, показа, че най-голямото му дете, щерка му, учи сега за здравна сестра, пожелах й триумф ", изясни Валентина Бърнет.
Наградите на Националната здравна работа се дават за извънредно отношение и проявени грижи, надхвърлящи служебните отговорности.
За оценката „ Акушерка на годината ” Валентина преборва конкуренцията на десетки свои колежки от цялата страна. Всички те номинирани от своите пациенти.
" Историята на Натали като здравословно положение е доста сходна на моята, която аз претърпях преди 4-5 години и мисля, че това е, което ги жегна и трогна ", показа Валентина.
Две дами със сходна орис преплитат инцидентно пътя си. За Натали най-тежкото тестване идва предишния ноември. За Валентина - през 2018-та.
" Аз страдах доста от главоболие и инцидентно отидох на очен доктор и видяха, че десния ми очен нерв е доста повишен и от там направление, взеха решение да създадат ЯМР и за жалост откриха един израстък в мозъка, който беше 5 см огромен. Седмица по-късно претърпях интервенцията. Беше сполучлива. Всичко беше тъкмо, радвах се, желаех в никакъв случай да не се беше случвало и да съм назад в рутината – децата, къщата работата. За страдание 2 години по-късно се откри, че туморът се е върнал на същото място. Те са няколко в действителност, само че дребни и трябваше да претърпя радиотерапия. В момента да чукна на дърво всичко е окей. Те са там, само че кротуват, не се развъждат, стоят си. И по този начин е, продължаваш напред ", споделя тя.
Вместо в боязън ще се разсъни ли туморът на следващия ден, Валентина избира животът тук, в този момент и през днешния ден – в името на фамилията и специалността.
" Аз се върнах на работа на 2-рия месец, не устоях просто да заставам у дома и се върнах на работа, само че нямах право да карам и беше огромен проблем, само че с помощта на моя брачен партньор мина – той ме водеше и взимаше. Как по този начин ще заставам у дома, какво ще върша – един, два, три месеца, а след това. Аз бях на 40 години, животът занапред стартира, имаш деца, би трябвало да им дадеш образец, не можеш да се предаваш. Животът си продължава и би трябвало. Защото аз не мога да си показва да седна и да съм отрицателна, това не съм аз. Трябва да даваш кураж на всички към себе си и самоуверено напред ", безапелационна е тя.
Научила се да дава кураж на себе си, Валентина стартира да предава тази мощ и на пациентите си и техните близки.
Една история обаче я оставя без думи – тази на 26-годишната Натали, получила неочакван мозъчен аневризъм, бременна в 9-тия месец.
" Една вечер колабира, при което е превозена с хеликоптер към нашата АГ болница и диагностицирана с мозъчен кръвоизлив и е сложена в насилствена кома. Тя имаше една дълга 7-8 часова интервенция, с цел да се спре кръвоизлива в мозъка. Наистина интервенцията беше 50 на 50 дали ще оцелее или не и ме жегна фактът, че нейната история е сходна на моята история ", съобщи още акушерката.
Валентина е неразделно до фамилията – като психолог, другар и до неотдавна пациент, също претърпял мозъчна интервенция.
" Това да дадеш тази морална и психическа, и прочувствена помощ, да ги изслушаш, тъй като за жалост от време на време нямаш време да изслушаш пациентите и е тъпо, само че в този миг ти би трябвало да намериш време и би трябвало те да схванат, че имаш потребността да им окажеш помощ. Просто седнах и описах моята история и им дадох вяра, дадох им кураж, дадох им религия и аз бях спокойна, тъй като тя е едно младо момиче, без никакви рискови фактори. И тя се оправи. Напълно здрава е ", акцентира тя.
В болничното заведение Валентина се грижи и за Грейс, бебето на Натали, което се появява на бял свят след незабавно секцио. Месеци по-късно българката научава, че нейн пациент я е номинирал за влиятелната премия „ Акушерка на годината ”. Не след дълго схваща името му... Натали.
" Беше доста прелестно да я видя нея без всички бинтове по главата, шевове, кислородни тръби. И беше доста вълнуващо да видя, че е жива и здрава и продължава. И се радва на едно крепко бебе. Тя ми беше пациентка, само че в този момент поддържаме връзка, пишем си, скоро ще се срещнем още веднъж на кафе да видя дребната Грейси ", означи Валентина.
Именно Натали е до Валентина, когато приема премията за най-хубава. Отличие, което във Англия носи отговорност и чест. Каквато е и самата специалност „ акушер ".
" Акушерките са доста повече близки с родилките, в сравнение с докторите, тъй като докторите са доста по-заети имат други неща за извършване. Такава е системата тук. Мисля, че е по-добре, тъй като ние учим три години. Имаш право да изписваш медикаменти, да приемаш и изписваш пациент, да провеждаш операции, които в България акушерките нямат. За мен беше доста мъчително като работих в България, аз не се усещах значима и пълноценна, ти нямаш думата, каквото каже докторът това е ", спомня си Валентина.
Не единствено престижа на специалността задържа Валентина във Англия към този момент над 20 години, само че и мотивацията, с която здравните чиновници там одобряват ролята си.
" Тук се обръща доста внимание по какъв начин се усеща човек и какво може да му се направи, не толкоз физическата, колкото психическата болежка. Не е нужно да таиш болката в себе си. Ти не си направил нищо неприятно, станало каквото станало. И самоуверено напред, горе главата и единствено напред. Раната може да зарасне, само че болката, която изпитват в сърцето си ще си остане. Ако някой не им помогне, ще си остане. Не постоянно можеш да дадеш всичко от себе си. Но аз съм сигурна, че никой не отива на работа и да споделя „ Абе през днешния ден ще я караме ей по този начин ”. Всеки отива и прави всичко допустимо ", уверена е Валентина.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ