Доброволци почистиха граден от Колю Фичето храм във Велико Търново
Велико Търново е градът с най-вече здания, издигнати от занаятчия Колю Фичето през 19 век. Сред тях са и пет църкви. Десетки доброволци се включиха в самодейността на клуба за просвета " ТАМ " и почистиха в почивните дни гората от саморасли дървета и шубраци и сметището, в което от години са превърнати останките на Фичевата църква " Свети Спас " в старопрестолния ни град.
Православният храм " Св. Спас " или както е бил прочут " Свето Възнесение " е строен от занаятчия Колю Фичето в интервала 1859 – 1862 година Сградата е трикорабна базилика, като под нея имало гробница с вход откъм южната фасада. Зидана е с ломен камък, извън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а на източната и западната стена са дъговите корнизи – двойната Фичева кобилица, представляващи запазената марка на строителя. При пагубното земетресение през 1913 година горната част на храма е била разрушена и той към момента е в руини.
Останките от градежа на занаятчия Колю Фичето във Велико Търново са превърнати в бунище, което за последно беше почистено от доброволци на Ивановден през 2018 година. Хората от квартала и доброволци още веднъж се събраха на Томина неделя, с цел да създадат забележима тази емблема на културно-историческото завещание на Велико Търново. За самодейността описват уредниците от клуб " ТАМ " Галин Попов и Мирослава Попова:
" Имаме муза, от година и половина вършим срещи с хората от квартала. Казаха, че им е доста мъчително за това по какъв начин наподобява тази черква, имат предпочитание да я почистят и ние съдействахме ", уточни Галин Попов.
" Да разчистим, с цел да го създадем по-видимо. Ясно е, че решенията за бъдещето на църквата не зависят толкоз от жителите, а по-скоро институциите би трябвало да се задействат ", съобщи Мирослава Попова.
Докато институциите се наумуват, жителите се събраха, с цел да изчистят сътвореното от природата и човешката вандалщина и безхаберие върху останките на историческата черква " Св. Спас ":
" Аз се споделям Симеон Станчев. Включвал съм се и на предходното почистване. Трябва да е чисто, а никой различен няма да се погрижи за това, в случай че не ние, хората в обществото, по тази причина съм тук. Доста по-чисто е от преди, само че е обрасло, природата си завладява нейното, тъй че, в случай че не се поддържа, няма по какъв начин ".
" Цвети Максимова съм, пребивавам в квартал " Варуша Юг ". Част от всекидневието ми е, да се усещам добре, минавайки около тези руини, а не пред очите ми да виждам по какъв начин " Свети Спас " се поругава всекидневно ".
" Николай Маринов се споделям, живущ съм неотдавна в квартала. Все отново е национална полезност. Тя е доста остаряла, може да се видят релефи, когато се почисти. Днес сме тук, с цел да може да се вижда ".
" Аз съм Стоян Рачков. Да създадем това място малко по-хубаво. Градът и тази част е изоставена като че ли от Общината по доста параметри. Сметнах, че е добра самодейност най-малко малко да го поизчистим и да отведем вниманието на хората към това място.
И великотърновци се проведоха и сплотиха към положителната идея и с триони, резачки, ножици и на ръка почистиха останките на православната реликва, намираща се до Регионалната библиотека " Петко Славейков " и музей " Възраждане и Учредително заседание ". Сред отзовалите се доброволци бяха студентката Тамара от Грузия и италианският фотограф Фабио Табацини:
" Видях, че клуб " Там " е един от основателите, които основават положителни хрумвания и работят крепко за Велико Търново. Присъединявам се се към грижата за града и изключително за остарялата част на този превъзходен град. Тази черква е богатство, което би трябвало да се запази за хората, с цел да го видят. Харесва ми концепцията да се грижим за всяко място от града, по тази причина съм щастлива да съм тук и да оказа помощ ", сподели грузинката Тамара.
" Просто желаеме да се грижим за града и това е едно пространство, което е останало и има голям капацитет. Стига малко предпочитание да има и може да се оправи. Виждат се хора тук, има настоящи. Става въпрос за локалните хора и обществото. Аз не го виждам като българско или италианско, аз го виждам като изкуство, като архитектура. Като е добре направено, като има някаква история зад него, за какво отново да не го оправим и да го пазим също ", съобщи италианецът Фабио.
Седма година за общинско финансиране чака план, изработен от млада великотърновска архитектка, за възобновяване и акомодация на културния монумент. От Община Велико Търново оповестиха през 2018 година, че той е подобаващ, с цел да се социализира църквата „ Св. Спас “ и обектът да се отвори за туристи. Проектът тогава беше за 20 000 лв., само че си остана единствено на хартия.
Реализация няма и концепцията на Великотърновския митрополит Григорий Фичевата черква да бъде реставрирана и превърната в музей на иконата.
Състоянието на този храм не е изключение, разяснява Симеон Станчев, който се включи в почистването на руините на " Св. Спас ":
" Това си е държавна политика. Държавата търси, където има пари, да се включи, от където може да изкара някой лев, в случай че няма интерес, просто не прави нищо. Доста монументи, остарели къщи, църкви и освен тази, а в близост към Дряновския балкан и под дърво и камък се събарят, разрушават се и страната не прави нищо за това, а парите за туризъм отиват в хотели в предпазени зони. Ние, обществото, може да създадем това – да посеем семето и от там нататък да чакаме да пораства ".
За да не се не помни тази национална реликва от клуб " ТАМ " имат още една самодейност, уточни Галин Попов:
" През август месец по време на фестивала " 48 часа Варуша Юг " ще обърнем особено внимание на архитектурата в квартала и със съдействието на Съюза на българските архитекти ще организираме полемика, в която ще поканим всички заинтригувани страни, всички хора, които по някакъв метод са виновни за архитектурата в остарялата част ".
Кога ще има развиване и ще се случи ли възобновяване на църквата " Св. Спас " във Велико Търново, са въпроси без отговори през днешния ден.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
Православният храм " Св. Спас " или както е бил прочут " Свето Възнесение " е строен от занаятчия Колю Фичето в интервала 1859 – 1862 година Сградата е трикорабна базилика, като под нея имало гробница с вход откъм южната фасада. Зидана е с ломен камък, извън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а на източната и западната стена са дъговите корнизи – двойната Фичева кобилица, представляващи запазената марка на строителя. При пагубното земетресение през 1913 година горната част на храма е била разрушена и той към момента е в руини.
Останките от градежа на занаятчия Колю Фичето във Велико Търново са превърнати в бунище, което за последно беше почистено от доброволци на Ивановден през 2018 година. Хората от квартала и доброволци още веднъж се събраха на Томина неделя, с цел да създадат забележима тази емблема на културно-историческото завещание на Велико Търново. За самодейността описват уредниците от клуб " ТАМ " Галин Попов и Мирослава Попова:
" Имаме муза, от година и половина вършим срещи с хората от квартала. Казаха, че им е доста мъчително за това по какъв начин наподобява тази черква, имат предпочитание да я почистят и ние съдействахме ", уточни Галин Попов.
" Да разчистим, с цел да го създадем по-видимо. Ясно е, че решенията за бъдещето на църквата не зависят толкоз от жителите, а по-скоро институциите би трябвало да се задействат ", съобщи Мирослава Попова.
Докато институциите се наумуват, жителите се събраха, с цел да изчистят сътвореното от природата и човешката вандалщина и безхаберие върху останките на историческата черква " Св. Спас ":
" Аз се споделям Симеон Станчев. Включвал съм се и на предходното почистване. Трябва да е чисто, а никой различен няма да се погрижи за това, в случай че не ние, хората в обществото, по тази причина съм тук. Доста по-чисто е от преди, само че е обрасло, природата си завладява нейното, тъй че, в случай че не се поддържа, няма по какъв начин ".
" Цвети Максимова съм, пребивавам в квартал " Варуша Юг ". Част от всекидневието ми е, да се усещам добре, минавайки около тези руини, а не пред очите ми да виждам по какъв начин " Свети Спас " се поругава всекидневно ".
" Николай Маринов се споделям, живущ съм неотдавна в квартала. Все отново е национална полезност. Тя е доста остаряла, може да се видят релефи, когато се почисти. Днес сме тук, с цел да може да се вижда ".
" Аз съм Стоян Рачков. Да създадем това място малко по-хубаво. Градът и тази част е изоставена като че ли от Общината по доста параметри. Сметнах, че е добра самодейност най-малко малко да го поизчистим и да отведем вниманието на хората към това място.
И великотърновци се проведоха и сплотиха към положителната идея и с триони, резачки, ножици и на ръка почистиха останките на православната реликва, намираща се до Регионалната библиотека " Петко Славейков " и музей " Възраждане и Учредително заседание ". Сред отзовалите се доброволци бяха студентката Тамара от Грузия и италианският фотограф Фабио Табацини:
" Видях, че клуб " Там " е един от основателите, които основават положителни хрумвания и работят крепко за Велико Търново. Присъединявам се се към грижата за града и изключително за остарялата част на този превъзходен град. Тази черква е богатство, което би трябвало да се запази за хората, с цел да го видят. Харесва ми концепцията да се грижим за всяко място от града, по тази причина съм щастлива да съм тук и да оказа помощ ", сподели грузинката Тамара.
" Просто желаеме да се грижим за града и това е едно пространство, което е останало и има голям капацитет. Стига малко предпочитание да има и може да се оправи. Виждат се хора тук, има настоящи. Става въпрос за локалните хора и обществото. Аз не го виждам като българско или италианско, аз го виждам като изкуство, като архитектура. Като е добре направено, като има някаква история зад него, за какво отново да не го оправим и да го пазим също ", съобщи италианецът Фабио.
Седма година за общинско финансиране чака план, изработен от млада великотърновска архитектка, за възобновяване и акомодация на културния монумент. От Община Велико Търново оповестиха през 2018 година, че той е подобаващ, с цел да се социализира църквата „ Св. Спас “ и обектът да се отвори за туристи. Проектът тогава беше за 20 000 лв., само че си остана единствено на хартия.
Реализация няма и концепцията на Великотърновския митрополит Григорий Фичевата черква да бъде реставрирана и превърната в музей на иконата.
Състоянието на този храм не е изключение, разяснява Симеон Станчев, който се включи в почистването на руините на " Св. Спас ":
" Това си е държавна политика. Държавата търси, където има пари, да се включи, от където може да изкара някой лев, в случай че няма интерес, просто не прави нищо. Доста монументи, остарели къщи, църкви и освен тази, а в близост към Дряновския балкан и под дърво и камък се събарят, разрушават се и страната не прави нищо за това, а парите за туризъм отиват в хотели в предпазени зони. Ние, обществото, може да създадем това – да посеем семето и от там нататък да чакаме да пораства ".
За да не се не помни тази национална реликва от клуб " ТАМ " имат още една самодейност, уточни Галин Попов:
" През август месец по време на фестивала " 48 часа Варуша Юг " ще обърнем особено внимание на архитектурата в квартала и със съдействието на Съюза на българските архитекти ще организираме полемика, в която ще поканим всички заинтригувани страни, всички хора, които по някакъв метод са виновни за архитектурата в остарялата част ".
Кога ще има развиване и ще се случи ли възобновяване на църквата " Св. Спас " във Велико Търново, са въпроси без отговори през днешния ден.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ