Великият Сампсон, славата за който се носела навред, се родил

Великият Сампсон, славата за който се носела навсякъде, се родил в античния и прочут Рим; неговите родители били богати и знатни хора от царско родословие. Като изучил цялата световна мъдрост, Сампсон се обучил и в лекарското изкуство, само че не от потребност или поради изгода, защото той бил изцяло удовлетворен със своето лично благосъстояние, а с цел да не обитава в празност и с цел да може с Божията помощ да послужи на бедните с познанията си в лекарската мъдрост.

Сампсон изцелявал със силата на своето изкуство мнозина страдащи от неизлечими заболявания. Неговото лекарско умеене било подпомагано и от Божията берекет, даруваща голям брой изцеления, която му била изпратена поради неговия благодетелен живот и вярата му в Бога. Наред с външната световна мъдрост, Сампсон имал опитност и в разбирането на Божествените Писания, упражнявал се доста в четенето на свещените книги и съгряван от религия и вяра, се укрепявал в Христовата обич.

Когато родителите на Сампсон умряли и той станал собственик на обширни имения, светият освен не престанал да прави своите милосърдни каузи, лекувайки безвъздмезно бедните, само че дори почнал да разменя своите краткотрайни и скоропреходни благосъстояния за нетленни и безконечни, като следвал евангелското слово; за това обилно раздавайки лепта на бедните, съгласно Божията заповед, той с двете си ръце унищожавал своето благосъстояние, като се стремял да удовлетвори всяка потребност на бедните и нямащите, желаейки чрез насищането им с материална храна да придобие за себе си нетленни съкровища.

Така постъпвал той през всички дни на своя живот, тъй като милосърдието му било присъщо още от рождението му, а чрез възпитанието то още повече се утвърдило в сърцето му. Пожелал да организира своя живот непретенциозно и просто, Сампсон освободил доста от своите плебеи, като оставил при себе си единствено един - за най-необходимото. И в действителност, защо му били нужни толкоз доста плебеи, откакто той самичък станал същински и откровен раб Божий? И по този начин той се отрекъл от всички свои богатства; задоволителни му били едничката му дреха и връвчицата, с която се препасвал. Като желаел да придобие за душата си духовно благосъстояние, той презрял света и всичко в него и подражавайки на Христа, станал пътешественик: като оставил своите сродници и познати, той напуснал античния Рим и се заселил в една пустиня, както направил в миналото оракул Илия.

Но Бог, за изгода на мнозина, отвел Своя правилен раб в новия Рим, т.е. в Константинопол; тук, като си намерил една сграда, свети Сампсон се заселил в нея, като утешавал странници и небогати и по всякакъв начин им служел. Освен това Сампсон освен ги лекувал благодарение на своето лекарско изкуство, само че и се стараел да им угоди с храна и постелка.

Славата за добродетелите на светеца и за неговото неизмеримо изкуство достигнала и до царските покои. Това станало при следните условия.

Император Юстиниан болен тежко от неизлечима болест. Извикали лекари, само че те като прегледали царя, по своя табиет почнали да спорят един с различен и дълго време единствено давали празна вяра на царя със своите думи, само че на процедура не могли да излекуват заболяването му или най-малко да облекчат неговите премеждия. Извикали фамозни лекари от всички области на гръко-римската империя, само че нито един от тях не могъл да излекува царя от жестоката болест.

Царят се разгневил и заповядал всички да бъдат прогонени от погледа му, а той самият се обърнал към Извора на всяко излекуване и Създателя на всички твари, към Господа Бога: на Него едничкия предал живота си и от Него единия със сълзи почнал да търси помощ за себе си. И Бог не презрял прилежното и слъзно моление на царя. Като се унесъл за малко, той видял във привидение голям брой лекари да стоят пред него облечени в светли облекла. След това един светозарен младеж, като пристъпил към него, почнал да му показва всеки от лекарите, пояснявайки кой какъв ранг има и на какъв брой е години; измежду тях той посочил на царя един, със смирено лице и с бели коси, облечен в духовнически одежди; акцентирайки го, светоносният младеж споделил на царя:

- Само този и никой различен не ще те изцели, царю, от твоята смъртоносна болест.

Когато Сампсон влезнал, царят още щом го погледнал, познал, че това е мъжът, който видял насън. Като се извършил с наслада, той бързо станал от своя престол и като се доближил до светеца, прегърнал го и целунал освен устата на стареца, само че също и главата, и ръцете му, като споделил:

- Отче, ти в действителност си този, който Господ Бог ми сподели насън и ми даде обещание посредством теб да ми дарува здраве.

Като споделил това, той го отвел в своите палати и като седнал до него, с приятност го съзерцавал; допирал ръцете на светеца до очите си и със сълзи на очи ги целувал, като се надявал да получи от тях излекуване.

Блаженният Сампсон при типа на това огромно примирение на царя се опечалил и добродушно му споделил:

- Не прави това, царю, не унизявай себе си с безпределно примирение, с цел да не ме въведеш в прегрешението на гордостта: тогава върху теб ще падне виновността за моето наказание от Праведния Съдия. В какво доминирам другите хора аз, който съм нищ и неверен, който самичък се нуждая от милостивото състрадание на Господа за изцелението на личните ми грехове? Само твоята преголяма религия, ориентирана към Господа, и твоето топло очакване в Неговото състрадание ще склонят към благосклонност Христа - Небесния Цар и Той ще те изцели: тъй като Той може да стори всичко, което пожелае.

Като споделил това, свети Сампсон се докоснал с ръка да болното място в тялото на царя, като се престорил, че му поставя лекарство, и по този метод желал да прикрие дадения му от Бога подарък на отлично изцеляване. И едвам докоснал болното място, царят внезапно почувствал облекчение от заболяването, а по-късно и изцяло се изцелил.

Като се сподобил със напълно здраве, царят мощно се зарадвал освен на своето излекуване, само че и на това, че видял толкоз популярен и богоугоден мъж. После, като желал да се отблагодари на светеца както прилича, му предложил злато и сребро.

Но Сампсон споделил на царя:

- Царю, аз имах доста злато, сребро и парцели, само че всичко това оставих поради Христа, с цел да получа безконечните небесни богатства. Но в случай че искаш да ми окажеш снизхождение, то поради Бога и твоето избавление можеш да направиш следното: устрой покрай моята барака дом, в който аз бих могъл да подслонявам немощните и странниците, на които съм привикнал да послужвам. По този метод ти и за себе си ще получиш от Бога постоянно въздаяние, и моята напреднала възраст ще утешиш.

Като чул думите на светеца, царят приел тази негова молба по-скоро като подарък за себе си, в сравнение с като прошение, и заповядал да построят странноприемница и болница, както поискал преподобният. Когато приключил градежът на зданието, царят добавил към него и различнии парцели за потребностите на приютяваните там странници и лекуваните заболели.

След това, в продължение на доста години, свети Сампсон се отдал на това свое служение на странници и лечение на заболели. Сред такива каузи той достигнал до дълбока напреднала възраст: като измършавял телесно, той се поразболял и се доближил към гибелта. Когато душата му се разделяла от тялото му, неговото лице си останало светлр и ни минимум не скърбял пред типа на гибелта, както нормално скърбят другите души, преизпълнени с плътска и световна тъга, с голям брой грехове и по тази причина боящи се от гибелта. Светецът знаел Кой го приканва, от какви писания и в какво умерено пристанище и какви утехи чакат там неговата блажена душа, тъй като всеки служащ заслужава своята заплата. И така богоугодната душа на свети Сампсон се възнесла в небесните горни страни; а тялото му с чест било заровено в църквата на свети страдалец Мокий, от рода на който този популярен Божий ласкател произхождал по плът, бидейки нравствен правоприемник на добродетелта на светия страдалец.

Също и след своята гибел светецът давал излекуване на всевъзможни заболявания, както и приживе.

Като прославял чрез голям брой чудеса своя ласкател Сампсон, Бог го популяризирал и посредством приключването на целебно миро от гроба му, от помазването с което боледуващите от разнообразни недъзи оздравявали.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.