Св. Йоан Златоуст, архиеп. Константинополски
Великият отец на Църквата свети Иоан Златоуст се е родил в 347 година в Антиохия. Като получил положително за времето си обучение под управлението на майка си, отличаваща се с разум и благодетелен живот жена, свети Иоан го приключил в школата на известния ритор Ливаний; откакто за малко време бил юрист, свети Иоан се заел с проучването на християнското богословие под управлението на антиохийския свещеник свети Мелетий. Иоан Златоуст приключил при Картерий, най-хубавия християнски академик от това време, и при Диодор, след това свещеник Тарсийски.
След това Иоан се отдалечил в пустинята и прекарал изначало четири години с други монаси, а по-късно две години в цялостно усамотение. В пустинята Иоан Златоуст написал " Слово за свещенството " във връзка укорите на неговия приятел - свещеник Василий за бягството на Златоуст от епископството. Това слово, най-хубаво от светоотеческите трудове, изобразява какъв би трябвало да бъде християнският овчар и какви са отговорностите му.
Разстроеното от подвизи здраве предиздвикало Иоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. В 381 година той бил отдаден за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал лепта. При това самичък виждал картините на мизерия и апетит в богатия град, което, поразявайки любещата дуща на Златоуст, намирало израз в проповедите му, дишащи обич, изключително към афектираните и угнетените.
Своите проповеди, събиращи голямо голям брой слушатели, свети Иоан произнасял не по-малко от два пъти в седмицата, а от време на време и всеки ден; огромна част от тях той произнасял без предварителна подготовка, и силата на проповедническия му подарък била толкоз огромна, че слушателите нерядко, съгласно обичая на времето, прекъсвали поучението с ръкопляскания. Но постоянно увещанията и изобличенията на проповедника предизвиквали у тях сълзи и стонове на разкайване.
Най-добрите проповеди, произнесени от Златоуст в Антиохия, били тези 19, които споделил след свалянето на намиращата се на улицата скулптура на императрица Плацила от недоволните от новия данък антиохийци. Такова огорчение на величеството заплашвало града с цялостно изтребление; свещеник Флавиан се отправил към императора да ходатайства за града и в негово неявяване смутеното паство утешавал златоустият просветител.
В 397 година Иоан, преклонен Антиохийски презвитер, бил определен за архиепископ на Константинопол, по напътствие на доближения на императора придворен Евтропий. Поради боязън, че антиохийците няма да пуснат обичания духовник да си отиде, Иоан Златоуст бил изведен от града с машинация. Тежко задължение наложил върху себе си Иоан със сана на Контантинополски свещеник. Чуждият и незнаен на двора и велможите свещеник, неустройващ пирове, както правели неговите прародители, и самичък неходещ на тях, възбуждал срещу себе си недоволството на мнозина. Недоволно било и духовенството на столичния град, необуздано и непривикнало към нужната дисциплинираност, която му наложил Златоуст.
Голяма част от парите, отпускани за негова прехрана, свети Иоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко лечебни заведения и приюти. Любовта на свети Златоуст към бедните, подтиквайки го да увещава богатите към предоставяне на лепта и да ходатайства за нямащите, възбудила неодобрение измежду състоятелните пластове на популацията - почнали да упрекват светия архиепископ в предизвикателство на омраза у бедните към богатите. Свети Златоуст настроил срещу себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските дами видяла намек за себе си.
Всичко това довело до обстоятелството, че в 403 година бил формиран събор от персоналните врагове на свети Златоуст, прочут в историята под името " събор под дъба ", който незаслужено осъдил Златоуст (между другото и за това, че той " не познава гостоприемството " ), след което бил изпратен на изгнание. Но последвалото по-късно отвращение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия яд за гонението на почтения архиепископ, заставили императрицата да върне Златоуст. Но защото и след завръщането си Иоан не трансформирал метода си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 година го постигнало второ изгнание. В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на изгнание на друго място, само че по пътя той умрял (14 септември 407 г.), с думите: " популярност Богу за всичко! ".
Творенията на свети Иоан Златоуст още в IV и V век придобили огромна популярност в целия християнски свят: те се пазели като драгоценност в царските чертози и се изписвали със златни букви. Много от тях не са достигнали до наши дни, само че от него са се запазили толкоз съчинения, колкото от никой различен отец и преподавател на Църквата. По гръцкия часослов всички творения на Иоан Златоуст, достигнали до наши дни, наброяват до 1447, и 244 писма.
Най-голямата част от запазилите се творения на Иоан Златоуст са проповеди и църковни беседи. Проповедите на свети Иоан поразяват със своята стройност, дълбочина на мисълта и многообразие на наличието. " Не приказвам за другите - написа свети Исидор за Златоуст, - самичък Ливаний, толкоз прочут със своето сладкодумство, се изумявал от езика на популярния Иоан, от изяществото на мислите и силата на доказателствата ".
За най-хубави от проповедите на свети Иоан Златоуст заслужено се считат беседите към антиохийския народ за статуите, словото за Евтропий, словото " за бедните ", словото след напускането на столицата и след завръщането в столицата, похвалните слова за деятел Павел. В своите проповеди Златоустият преподавател предложил директиви за съвсем всички частни предмети на християнския живот.
Освен това в продължение на цялото си публично служение той обяснявал в беседи Свещеното Писание, най-вече Новия Завет. Всяка от обяснителните беседи на Златоуст се състои от две елементи: в едната той се занимава с пояснение на текстовете от словото Божие, а в другата предлага нравствени директиви.
Собствено догматическите съчинения на свети Иоан Златоуст не са доста и всички те са проникнати от грижата му за нравственото изправяне на вярващите. Сред последния тип съчинения би трябвало да отбележим книгата до Стагирий, в която се преглежда въпросът, за какво страданието реализира и праведниците, без значение от съществуването на Божия Промисъл.
Заслужават внимание и 5 слова за непостижимото, произнесени като изобличение на еретиците аномеи, които се стремели въз основа на личното си умуване да обяснят отношението на Бог-Отец към Бог Син и учели, че Син Божий е тварно създание и е сътворен от Отца от нищото.
Освен това забележителна е и книгата на Иоан Златоуст за Светия Дух по учението за изхождането на Светия Дух от Отца.
В съчинението срещу иудеите и езичниците се потвърждава Божествеността на християнското обучение с осъществяването на пророчествата и дейностите на християнското благовестие върху сърцата на хората, а в Осем слова срещу иудеите се демонстрира, че иудейските обреди са анулирани и заради това осъществяването им в този момент значи да се постъпва срещу Божията воля.
Свети Иоан Златоуст е прочут и с това, че е учредил необикновен чин на литургията, която и в този момент носи неговото име [виж Св. Литургия, Pravoslavieto.com]. Свети Прокъл, възпитаник на Златоуст и след това един от приемниците на Константинополската катедра, написа за този чин на литургията, открит от светеца:
" Св. Василий (Велики), постъпвайки с хората като с немощни, показал литургията в скъсен тип. След немного време нашият отец, златният по език Иоан, от една страна, като добър овчар, ревниво грижейки се за спасението на овците, и, от друга, имайки поради слабостта на човешката природа, се решил да изтръгне из корен всеки демонски претекст. Затова той, пропускайки доста, учредил осъществяването на литургията в още по-съкратен тип ".
Съкратената от Иоан литургия в началото не съдържала в себе си всички песнопения, които съдържа в този момент, само че те не изменили значително реда на литургията.
Житие на св. Йоан Златоуст
Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил към 347 година в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока служба в императорската армия. Той бил умрял, когато Йоан бил още малко дете. Майка му Антуса била 20-годишна, когато останала вдовица, само че не поискала да встъпи във втори брак и посветилa целия си живот да възпитава своя наследник. Известният по това време академик богохулник Ливаний, като научил за добродетелите, които украсявали душата на Антуса, се провикнал: " Какви удивителни дами се срещат сред християните! "
Благочестивата Антуса желала нейният наследник да получи високо обучение. За да реализира това, тя изпратила Йоан при упоменатия академик Ливаний, който имал фамозна школа в Антиохия. Ученикът скоро показал своите изключителни качества и Ливаний се удивлявал на неговите триумфи. Запитан, кого би показал за собствен заместител по сладкодумство, Ливаний дал отговор: " Бих желал след мене да назнача Йоана, само че християните ни го лишиха ". След като приключил образованието си при езическите учени-философи, Йоан станал юрист и постъпил на гражданска работа - защищавал всякакви правосъдни каузи. Покрай другите и той почнал да се увлича в всемирски развлечения - посещавал театри и надпревари, взимал присъединяване в езическите празненства, само че това не траяло дълго. Йоан скоро изменил метода на живот. Започнал да учи Свещеното Писание и, изпълнен с обич към Бога, прекарвал по-голямата част от времето си в молитва.
Като разбрал за дарованията на Йоан, Антиохийският свещеник св. Мелетий се постарал да го притегли покрай себе си. Тогава Йоан бил на 26 години, само че още не бил кръстен. Св. Мелетий направил над него св. Тайнство Кръщение и го причислил към клира. Като приел кръщение, Йоан почнал зорко да бди над себе си и се стараел да живее почтено за званието християнин. Любовта му към Бога и желанието да Му посвети целия си живот от ден на ден укрепвали в сърцето му. Той поискал да стане духовник и дружно със своя другар Василий (не св. Василий Велики) да остави изцяло света. Но с молби и сълзи майка му, която почувствала, че ще остане напълно самотна, го отклонила от осъществяване на това желание.
Йоан бил избран за читател при Антиохийската черква. И чак след гибелта на майка си той раздал своето имение на бедните, освободил робите, отишъл в пустинята и се посветил изцяло на отшелнически живот. Често се виждал с приятелите си Василий и Теодор, които също се поселили в пустинята. Теодор след това напуснал пустинята и се върнал в света. Тогава Йоан му написал няколко увещателни писма, като го убеждавал да се завърне към предходния си необитаем живот. Тия писма, цялостни със мощ и сладкодумство, били първите духовни творения на Йоан. Скоро след това той написал книгите си " За свещенството " и " За сърдечното обезсърчение ".
Св. Йоан постъпил в един манастир покрай Антиохия, където претърпял четири години под плодородното управление на един благоверен дъртак, като понасял ограничения, изпълнявал предоставените му послушания и се стараел да победи всички пристрастености към светския живот.
Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го популяризирали, и голям брой народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, тъй като Господ му дал чудотворна мощ. Йоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благоверен и благодетелен живот.
Като поживял четири години в манастира, Йоан почувствал потребност от по-голямо уединение и се поселил сам в една пещера. Но строгият живот и лишението от от малко малко питателна храна напълно го изтощили и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Св. Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият правоприемник св. Флавиан го ръкоположил за духовник (386 г.).
Като духовник в Антиохия служил дванадесет години. Бил фамозен просветител. Случвало се да проповядва по няколко пъти в седмицата. Неговите поуки работили мощно върху слушателите. Привлечени от красноречието му, те почнали всеобщо да посещават храма, в който той проповядвал. Йоан обяснявал на слушателите християнските условия, укрепявал ги във вярата, изтъквал потребността от положителни каузи. Особено обичана тематика на неговата проповед била тая за милосърдието.
Веднъж, когато Йоан проповядвал както постоянно красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски знания и от красивата му тирада, го прекъснала и извикала: " Златни ти уста, Йоане, бъди блажен! " И от този момент почнали да го назовават " Златоуст ".
В 397 година починал Цариградският архиепископ Нектарий. За избор на нов патриарх пристигнали в Цариград мнозина презвитери, които мечтаели за катедрата. Император Аркадий Речник, наследник на Теодосий Велики, по подстрекателство на своя доближен придворен Евтропий, решил да сложи за Цариградски архиепископ Йоан. Жителите на Антиохия се възпротивили. Те не желали да се лишат от обичния си презвитер-проповедник. И с цел да не стане неспокойствие измежду народа, Йоан скрито бил изведен от града. Като пристигнали в Цариград, Йоан бил ръкоположен за свещеник.
След встъпване на архиепископския цариградски трон, първа негова грижа било духовенството - неговото духовно издигане. Давал им персонален образец, подпомагал небогати и заболели. Близо до църквата построил болница и поверил грижите за нея на опитни свещеници. Любовта му към бедните нямала граници, по тази причина в своите проповеди той постоянно говорел за лепта и убеждавал богатите да разделят средствата си с бедните братя. Останалото си време св. Йоан посвещавал на молитва и проучване на Свещеното Писание. Той написал пояснение на свещените книги, изложил чина на божествената литургия, известна под името " Златоустова ".
Както в Антиохия, по този начин и в Цариград красноречието на Йоан привличало от ден на ден и повече слушатели. Много грижи полагал той за разпространяването на Словото Божие и в най-отдалечените страни. Пращал проповедници да просвещават готи и скити; изпращал мисионери и при славянските племена, които живеели в Тракия; благочестиви монаси отправял във Финикия и Персия; грижил се за превеждането на свещените книги на всякакви езици.
Трудовете на положителния овчар не останали без последици. Благочестието на цариградските поданици доста се усилило. Живото и енергично слово на Йоан възбуждало в сърцата на слушателите обич към добродетел и омерзение от злото. Простият народ прекалено много обикнал Йоан и се стичал да го слуша. Обаче тия, които той изобличавал в своите проповеди, почнали да недоволстват против него. В цифрата на неговите недоброжелатели се наредили и отлъчени от ранг свещеници. Те говорели, че Йоан е неприятен, избухлив, злобен и горделив, че в своите проповеди той не толкоз поучава, в сравнение с упреква и наскърбява.
Скоро в лицето на императрица Евдоксия те си намерили своя настойничка. Евдоксия била неизмеримо сребролюбива, правила лъжливи доноси, обогатявала своята хазна по всякакви нечестни способи. Св. Йоан постоянно се застъпвал за онеправданите от нея. Когато той в своите проповеди говорел за лихварството, или срещу сребролюбието, когато застрашавал със справедливия Божи съд ония, които угнетяват почтените, ограбват имуществата на бедните, тя приемала неговите слова за персонална засегнатост и, като намразила Йоан, почнала да търси метод да го в профил от катедрата.
Няколко пъти тя пращала да му вършат предизвестия за неговите смели речи, само че Йоан отговарял на пратените:
" Не мога да не слушам гласа на афектираните, стенанията и въздишките на плачещите; не мога да не упреквам тия, които не вървят по правия път! Аз съм свещеник и мен ми е поверена грижата за душите на вярващите. Изобличавам беззаконието, наказвам прегрешението на съгрешилия, не посочвам по име никого и изучавам всички да не вършат зло, да не наскърбяват близък. Ако съвестта на някой от моите слушатели го изобличава, той би трябвало да недоволства не срещу мене, а срещу самия себе си и да се старае да поправи живота си. Ако царицата вижда злото в себе си, тя няма за какво да се сърди. Аз няма да престана да приказвам в отбрана на правдата, тъй като съм задължен да глезя на Бога, а не на индивидите ".
Често Йоан упреквал цариградските поданици за луксозния им живот. Изобличавал устрема на дамите да се кичат повече от допустимото и ги осъждал, че не съблюдават благовъзпитание в обноските. Една такава негова тирада направила изключително усещане на слушателите. Злонамерени лица донесли на императрицата, че в речта си Йоан изобличил самата нея. Тя се оплакала на императора, влезнала по отношение на Александрийския архиепископ Теофил, безжалостен съперник на Йоан, който дружно с няколко други епископи свикал срещу Йоана в цариградското предградие Халкидон известния събор " Под дъба ". Представили 12 обвинителни точки срещу Йоана и го призовали на съд.
Св. Йоан не се явил на събора, тъй като той бил противозаконен. Противниците съумели да склонят на своя страна слабия по темперамент император Аркадий, оповестили свалянето на Йоан от епископската катедра и го осъдили на изгнание.
Св. Йоан бил в черква, когато вестта за осъждането му се разнесла в града. Започнало мощно възмущение. Две денонощия народът не допускал стражата да откара на изгнание техния обичан архипастир. Но блаженият Йоан решил да излезе от църквата и самичък да се съобщи в ръцете на стражата, която трябвало да го води на мястото на заточението. По мотив заточението си в препълнения от народ храм той произнесъл трогателна тирада:
" Силни талази, жестока стихия! Но аз не се багра от поглъщане, тъй като заставам на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да обхванат Иисусовия транспортен съд. Кажето от какво да се багра? От гибелта ли? За мене животът е Христос, а гибелта облага (Фил. 1:21). От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят, очевидно е, че и нищо не можем да изнесем (1Тим. 6:7). Не се багра от беднотия, не искам богаства, не се багра от гибел и не желая да пребивавам, с изключение на за вашия триумф. Аз за туй приказвам за настоящето мое състояние, възлюбени, с цел да ви успокоя. Никой на може да ни раздели... Не се тревожете от това събитие, покажете ми в едно вашата обич - в непоколебимата религия. Аз имам залог от Господа и не се осланям на моите сили. Имам Неговото Писание и то ми е опора, то ми е цитадела, то ми е умерено пристанище. Нека цялата земя се разбърка, имам Писанието, него чета аз, и словата му са за мене стена и ограда. Кои са тези слова? " Аз съм с вас през всички дни до свършека на света " (Мат. 28:20). Христос е с мене! От кого да се багра?... И ние се разделяме по място, само че посредством обич сме съединени, даже гибелта не може да ни разлъчи. Макар и да почине тялото ми, само че душата ми е жива и ще си спомня за вас - за тоя народ тук ".
Като приключил речта си, Йоан разпуснал народа и се предал в ръцете на дворцовата стража. Всред народа настанал мощен ужас: гръмогласно порицавали решенията на противозаконния събор " Под дъба " и роптаели срещу обвиняванията против Йоан. Обкръжили царския замък и желали завръщането на своя архипастир. Но при все че св. Йоан бил отведен към този момент от града. Следващата нощ станало земетресение. Изплашена от земетресението и от националния ужас, императрицата помолила царя да възвърне Йоан. Изпратили конници да го настигнат и върнат. Тогава целия народ ликувал. Всички излезли да посрещнат своя обичан архи овчар.
На следния ден той служил в храма, произнесъл тържествено слово и прочел писмото на царицата, която го викала назад в Цариград. Гръмки ръкопляскания и радостни крясъци прекъсвали словото му.
Св. Йоан свикал в Цариград събор от 70 епископи, които оповестили определението на събора " Под дъба " за недействително и възвърнали правата на Йоан. Враговете му за известно време се смирили, само че това не било задълго. Не минало доста време и те въстанали с нова мощ. На площада покрай църквата била сложена сребърна скулптура на царицата. Започнали шумни игри и зрелища, които смущавали молещия се в църквата народ. В една своя тирада Йоан приказвал срещу това представление, с което раздразнил още веднъж Евдоксия. Словото си той почнал: " Пак беснее Иродиада, отново желае главата на Йоана ".
Евдоксия изтълкувала тия думи за себе си и свикала нов събор, който в течение на 10 месеца разглеждал обвиняванията срещу Йоан. Най-после, макар всичката неправомерност, Йоан бил наказан и враговете му съумели да внушат на императора да го в профил от катедрата и да го изпрати на изгнание, което станало на Велика събота, пред Пасха. За мястото на заточението му бил избран град Никея, за където и бил поведен. През нощта в Цариград избухнал пожар и унищожил доста публични здания и частни домове. Враговете на Йоан наклеветили последователите му като виновници за пожара и мнозина от тях подложили на изтезания.
Не задълго останал Йоан в Никея - преместили го в Кукуз (Армения). По пътя той търпял най-различни унижения, само че жителите на Кукуз го приели с обич. Негови фенове от Цариград и Антиохия почнали да го посещават, като му носели пари и полезности, които светецът раздавал на бедните, откупувал пленници и подпомагал страдащи. И тук той проповядвал словото Божие, написал доста писма до свои познати, доста от които са непокътнати до през днешния ден.
В Кукуз св. Йоан прокиснал две години. Враговете му, като разбрали, че той е признат задушевно, почнали още веднъж интриги против него и накрай било заповядано да бъде изместен в един дребен град на брега на Черно море. Била издадена загадка разпоредба да се отнасят грубо с него. В продължениена три месеца св. Йоан бил грубо малтретиран, влачен в зной и дъжд, без право на отдих и той не можал да доближи до мястото на заточението - починал по пътя в дребния град Коман.
В навечерието на гибелта си той видял привидение. Явил му се насън св. Василиск, чиито мощи почивали в този град и му споделил: " Не тъгувай! Утре ние ще бъдем дружно ". Св. Йоан очаквал гибелта си. Враговете му го принуждавали да върви по-нататък, само че заболяването му се засилила и те се върнали в града. Св. Йоан отслужил последната си св. Литургия причастил се със св. Тайни и последните му думи били: " Слава на Бога за всичко! "
Починал на 14 септември 407 година, само че заради огромния празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември. Така, духовно помирен, великият светец предал духа си в ръцете на Всеподателя Бога. Множество народ се събрал на погребението.
Тридесет години след неговата гибел мощите му били пренесени при особена церемониалност в Константинопол (Цариград) и положени в църквата " Св. Апостоли ".
Освен св. Литургия, св. Йоан е оставил доста назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците, тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и други Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет огромни тома. Един от най-древните монументи на старобългарската литература е така нареченият алманах " Златоструй ", който е формиран от българския цар Симеон Велики и който съдържа определени хубави места от Златоустовото литературно творчество.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий
Из " Житие на светия наш отец Иоан Златоуст, патриарх Константинополски "
Св. Йоан Златоуст. Миниатюра от Литургия от XVII в. в Иверския манастир (Ивирон) в Света Гора. Източник: hramdecor.ru.Свети Иоан Златоуст, светилникът на света, учителят на вселената, стълбът и утвърждението на църквата, проповедникът на покаянието, бил роден в Антиохия Сирийска към 347 година. Родителите му, Секунд и Антуса, принадлежали към елита на антиохийското общество и изповядвали християнската религия. Секунд бил пълководец и заемал почетна служба. Но той не могъл да повлияе върху възпитанието на сина си, защото умрял, до момента в който Иоан бил още невръстно дете. Затова всички грижи за възпитанието му легнали върху раменете на майка му, благочестивата Антуса. Изгубила мъжа си в доста млада възраст - тогава била на към двадесет години - тя не поискала да се омъжи наново, а напълно се посветила на възпитанието на сина си. От нея дребният Иоан получил първите уроци в християнските истини и благочестието.
Като утвърдила сина си в християнската религия, Антуса го изпратила при софиста Ливаний и философа Андрагафий, с цел да изучи сладкодумство и философия. По-късно, когато Иоан навършил осемнадесет години, още необразован със светото Кръщение, което съгласно обичая на това време се приемало в зрелост, той отпътувал за Атина, с цел да се усъвършенства в красноречието и философията. Скоро Иоан надминал с премъдростта си връстниците си и доста философи, изучил всички гръцки книги и науки и станал умен мъдрец и сладкодумен оратор.
В Атина той имал един доста злобен съперник в лицето на философа Антимий. Завидял на положителната популярност на Иоан, Антимий злословил срещу него, събуждайки злоба и в другите. Но светият с Божията помощ посрамил съперника си и дружно с това обърнал мнозина към Христа. Това станало по този начин. Когато Антимий в спор с Иоан почнал да ругатни нашия Господ Иисус Христос, ненадейно го нападнал мръсен дух и взел да го мъчи. Антимий паднал на земята, гърчейки се с цялото тяло и необятно отваряйки уста, от която излизала пяна. Като видели това, всички присъстващи се ужасили и мнозина избягали от боязън. Останалите почнали да умоляват Иоан да елементарни и изцели бесноватия. Той дал отговор:
- Ако не се покае и не повярва в Христа Бога, Когото хулеше, няма да се изцели.
Антимий незабавно възкликнал:
- Изповядвам, че нито на небето, нито на земята няма различен Бог с изключение на Този, Когото изповядва Иоан.
Щом произнесъл това, нечистият дух излязъл от него и Антимий излекуван. Всички, видели това знамение, възклицавали:
- Велик е християнският Бог! Само Той прави чудеса!
Свети Иоан забранил на Антимий да ругатни Сина Божий и го поучил в същинската религия, а след това го отпратил при епископа на Атина. Антимий дружно с цялото си семейство приел от него светото Кръщение. Заедно с него повярвали и се кръстили и доста знатни жители.
Като научил, че обръщането на елините към Христа се е направило посредством Иоан, възрастният към този момент свещеник решил да го ръкоположи в духовнически ранг и да го задържи в града, с цел да одобри след гибелта му архиерейската катедра. Като схванал за това, блаженият Иоан скрито напуснал Атина и се завърнал в отечеството си Антиохия.
Свети Три Светители - св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст и св. Григорий Богослов - гръцка иконаПрезрял празната популярност на този суетлив свят и светските почести, той решил да одобри смирения отшелнически живот и да се труди за Бога, облечен в благ облик. Към това го подтиквал и положителният му другар Василий, негов съгражданин от Антиохия. Те прекарали детските си години дружно, учили се при едни и същи учители и изпитвали мощна обвързаност един към различен, защото били сродни по душа и имали сходни характери. Василий, в началото самичък облякъл се в отшелнически чин, съветвал връстника си, свети Иоан, да избере монашеския живот. Иоан послушал положителния съвет и поискал незабавно да се отдръпна в манастир, само че майка му го спряла. Като научила за желанието му, тя със сълзи му споделила:
- Чедо! Кратка беше насладата ми от взаимния живот с твоя татко, след чиято гибел по Божието убеждение ти остана сирак, а аз - вдовица. Но никакво злополучие не можа да ме склони към втори брак, с цел да въведа различен мъж в дома на татко ти. При Божията помощ търпеливо понасях нещастието на вдовството и получавах огромна наслада и разтуха, като виждах твоето лице, което ми подсещаше за татко ти. При това аз не разпилях имението му, само че го резервирах цяло за потребностите на твоя живот. И по този начин, апелирам те, чадо, не ме хвърляй още веднъж във вдовството и не събуждай с отдръпването си утихнала тъга за твоя татко. Дочакай гибелта ми, която аз очаквам всеки ден. Когато ме погребеш при костите на татко си, тогава постъпи, както пожелаеш. А в този момент остани с мен и изчакай малко, до момента в който съм още жива.
Под въздействието на майчините молби Иоан решил до време да не напуща дома си. Но и останал там, той сменил светлите одежди с вехти и почнал да води монашески живот в непрестанна молитва и проучване на словото Божие.
По това време той се сближил с Антиохийския свещеник Мелетий, прочут с добродетелния си живот. Той убедил Иоан по-скоро да одобри светото Кръщение и като го кръстил, го сложил за църковен читател. В тази служба Иоан обитавал три години.
По това време майка му умряла и след погребението й той незабавно раздал на бедните цялото си имущество, дарувал независимост на робите и робините си, а самичък се заселил в един манастир и станал духовник, като работел на Господа денонощно в доста писания и подвизи. Тук той написал словата " За свещенството ", " За сърдечното обезсърчение ", които съдържат доста потребни поуки, и " Увещания към падналия духовник Теодор ".
Свети Иоан имал училищен подарък от Бога и берекет на Светия Дух, което било намерено на един духовник на име Исихий, подвизаващ се в същия манастир. Исихий бил остарял на години и идеален в добродетелите. Една нощ, когато не спял и се молел, той съзерцавал следното привидение. Двама благолепни мъже в бели одежди, сияещи като слънце, слезли от небесата и влезнали в килията на блажения Иоан, до момента в който той стоял на молитва. Единият от тях държал изписан свитък, а другият - ключове. Като ги видял, Иоан се смутил и побързал да им се поклони доземи. А те го взели за ръка и го вдигнали с думите:
- Уповавай и не се пердах!
- Кои сте вие, господа мои? - запитал Иоан. Те незабавно му дали отговор:
- Не се пердах, мечтани мъжо, нови Данииле, в който поради чистотата на сърцето е благоволил да се всели Светият Дух! Ние сме пратени при тебе от Великия Учител, нашия Спасител Иисус Христос. След тези думи един от мъжете протегнал ръка и подал свитъка на Иоан:
- Вземи този свитък от моята ръка! Аз съм Иоан, който по време на Тайната вечеря припадна на гърдите на Господа и от него почерпи Божествени откровения. Господ дарува и на тебе знание за цялата дълбочина на премъдростта, с цел да нахраниш хората с нетленния самун на Христовото обучение и със своите уста да преградиш устата на еретици и иудеи, похулващи Бога. А другият подал на Иоан ключовете, които държал, с думите:
- Вземи тези ключове, тъй като аз съм Петър, на който са поверени ключовете от Царството. Господ и на тебе ще съобщи ключовете от светите църкви, та който свържеш, да бъде обвързван, а който развържеш - да бъде разплетен. Блаженият Иоан още веднъж преклонил колена и се поклонил на светите апостоли с думите:
- Кой съм аз, неверният и най-последен от всички хора, че да се осмеля да поема и нося такова велико и ужасно служение? Но светите апостоли още веднъж го взели за ръка, изправили го и споделили:
- Изправи се, бъди неустрашим, укрепявай се и прави това, към което те приканва нашият Господ Иисус Христос, за освещаване и одобряване на хората Му, поради чието избавление Той проля кръвта си. Поучавай на словото Божие, с безстрашие си спомни Господа, Който е споделил: " Не пердах се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. " ` Така и ти не се пердах, тъй като нашият Бог Христос благоволи посредством тебе да освети доста души и да ги докара до познанието Му. Ще понесеш доста бедствия и скърби поради истината, само че ще ги претърпиш като корав диамант, тъй като по този път ще наследиш Царството Божие.
Като споделили това, двамата мъже осенили Иоан с кръстно предсказание, отдали му целувание в името на Господа и си отишли.
Преподобният Исихий разказал за видяното на други опитни в подвизите братя и те се дивели и прославяли Бога, който има скрито подвизаващи се Свои раби. При това Исихий им забранил да описват на който и да било за видението, с цел да не научи за него Иоан и да не ги напусне, а те да се лишат от съжителството с толкоз популярен Божий ласкател.
А блаженият Иоан неленостно се грижел за спасението си, трудейки се със слово и дело. Сам подвизаващ се сполучливо, той вдъхновявал към героизъм и другите, подбуждал мързеливите да се стремят към небесното, като умъртвяват плътта си и я поробват на духа. Докато се трудел благоугодно в манастира, блаженият направил доста чудеса.
Един гражданин на Антиохия, богат и от благороден жанр, доста страдал от главоболие, тъй че дясното му око изпаднало и висяло на лицето му. Той похарчил доста пари за изкусни лекари, само че не получил облекчение. Когато чул за свети Иоан, индивидът пристигнал при него в манастира, пристъпил към светия, прегърнал нозете му и като ги целувал, молел за свято излекуване.
Свети Иоан му споделил:
- Такива заболявания застигат хората поради греховете и маловерието им. Затова, в случай че повярваш с цялата си душа, че Христос има мощ да те изцели и оставиш греховете си, ще видиш славата Божия. Болният дал отговор:
- Вярвам, отче, и ще направя всичко, което заповядаш. Той хванал дрехата на блажения Иоан и покрил с нея главата си и болното око. Болестта незабавно минала, окото се върнало в предходното състояние и индивидът се изправил здрав, като че в никакъв случай не бил боледувал. Той популяризирал Бога и се завърнал вкъщи си.
По същото време ангел се явил и на свети Иоан, когато по обичая си възнасял в килията си нощни молебствия, и му заповядал да иде с патриарха в града и да одобри посвещение от него. На идващия ден патриархът отишъл в манастира. Посрещнали го всички монаси дружно с блажения Иоан. Те се поклонили и получили благословия от патриарха, а след това с подобаващи почести го въвели в църквата. Като отслужил светата литургия и причастил всички с Божествените секрети, той преподал мир на братята, взел Иоан със себе си и се завърнал в града. Монасите неутешимо ридаели, разделяйки се със светия Божий ласкател.
На другата заран било осъществено посвещението на Иоан в презвитерски ранг. Когато патриархът упълномощил ръката си на главата му, ненадейно се появил бял блестящ гълъб, който кръжал над главата на свети Иоан. Патриарх Флавиан и всички присъстващи се ужасили и дълго се дивели на станалото. Слухът за това знамение се разнесъл по цяла Антиохия, Сирия и прилежащите градове и всички, които чували това, казвали:
- Какъв ще стане Иоан? Защото през цялото време се яви над него славата Господня!
Като презвитер той с още по-голяма ревнивост се грижел за спасението на човешките души. Веднъж или два пъти през седмицата, а от време на време и всеки ден, поучавал народа в църквата и проповядвал от амвона. Случвало се, че след поучението в една черква, той изтощен отивал в съборния храм, където служел епископът, а епископът на собствен ред изпълнявал общото предпочитание и му поръчвал още веднъж да произнесе наставление. За времето на своето презвитерство свети Иоан произнесъл доста проповеди, някои от които са достигнали и до нас. При това от висотата на църковния амвон той с старание тълкувал Свещеното Писание. Съставил доста потребни тълкувания на книгите от Стария Завет, а също и на евангелията от Матея и Иоана, на книгата Деяния на светите апостоли. Особено обичал посланията на деятел Павел и доста от тях разяснявал в беседите си на народа.
Своите проповеди свети Иоан Златоуст неведнъж произнасял без книга, на което доста се дивели всички поданици на Антиохия, възхвалявайки блажения, тъй като дотогав
След това Иоан се отдалечил в пустинята и прекарал изначало четири години с други монаси, а по-късно две години в цялостно усамотение. В пустинята Иоан Златоуст написал " Слово за свещенството " във връзка укорите на неговия приятел - свещеник Василий за бягството на Златоуст от епископството. Това слово, най-хубаво от светоотеческите трудове, изобразява какъв би трябвало да бъде християнският овчар и какви са отговорностите му.
Разстроеното от подвизи здраве предиздвикало Иоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. В 381 година той бил отдаден за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал лепта. При това самичък виждал картините на мизерия и апетит в богатия град, което, поразявайки любещата дуща на Златоуст, намирало израз в проповедите му, дишащи обич, изключително към афектираните и угнетените.
Своите проповеди, събиращи голямо голям брой слушатели, свети Иоан произнасял не по-малко от два пъти в седмицата, а от време на време и всеки ден; огромна част от тях той произнасял без предварителна подготовка, и силата на проповедническия му подарък била толкоз огромна, че слушателите нерядко, съгласно обичая на времето, прекъсвали поучението с ръкопляскания. Но постоянно увещанията и изобличенията на проповедника предизвиквали у тях сълзи и стонове на разкайване.
Най-добрите проповеди, произнесени от Златоуст в Антиохия, били тези 19, които споделил след свалянето на намиращата се на улицата скулптура на императрица Плацила от недоволните от новия данък антиохийци. Такова огорчение на величеството заплашвало града с цялостно изтребление; свещеник Флавиан се отправил към императора да ходатайства за града и в негово неявяване смутеното паство утешавал златоустият просветител.
В 397 година Иоан, преклонен Антиохийски презвитер, бил определен за архиепископ на Константинопол, по напътствие на доближения на императора придворен Евтропий. Поради боязън, че антиохийците няма да пуснат обичания духовник да си отиде, Иоан Златоуст бил изведен от града с машинация. Тежко задължение наложил върху себе си Иоан със сана на Контантинополски свещеник. Чуждият и незнаен на двора и велможите свещеник, неустройващ пирове, както правели неговите прародители, и самичък неходещ на тях, възбуждал срещу себе си недоволството на мнозина. Недоволно било и духовенството на столичния град, необуздано и непривикнало към нужната дисциплинираност, която му наложил Златоуст.
Голяма част от парите, отпускани за негова прехрана, свети Иоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко лечебни заведения и приюти. Любовта на свети Златоуст към бедните, подтиквайки го да увещава богатите към предоставяне на лепта и да ходатайства за нямащите, възбудила неодобрение измежду състоятелните пластове на популацията - почнали да упрекват светия архиепископ в предизвикателство на омраза у бедните към богатите. Свети Златоуст настроил срещу себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските дами видяла намек за себе си.
Всичко това довело до обстоятелството, че в 403 година бил формиран събор от персоналните врагове на свети Златоуст, прочут в историята под името " събор под дъба ", който незаслужено осъдил Златоуст (между другото и за това, че той " не познава гостоприемството " ), след което бил изпратен на изгнание. Но последвалото по-късно отвращение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия яд за гонението на почтения архиепископ, заставили императрицата да върне Златоуст. Но защото и след завръщането си Иоан не трансформирал метода си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 година го постигнало второ изгнание. В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на изгнание на друго място, само че по пътя той умрял (14 септември 407 г.), с думите: " популярност Богу за всичко! ".
Творенията на свети Иоан Златоуст още в IV и V век придобили огромна популярност в целия християнски свят: те се пазели като драгоценност в царските чертози и се изписвали със златни букви. Много от тях не са достигнали до наши дни, само че от него са се запазили толкоз съчинения, колкото от никой различен отец и преподавател на Църквата. По гръцкия часослов всички творения на Иоан Златоуст, достигнали до наши дни, наброяват до 1447, и 244 писма.
Най-голямата част от запазилите се творения на Иоан Златоуст са проповеди и църковни беседи. Проповедите на свети Иоан поразяват със своята стройност, дълбочина на мисълта и многообразие на наличието. " Не приказвам за другите - написа свети Исидор за Златоуст, - самичък Ливаний, толкоз прочут със своето сладкодумство, се изумявал от езика на популярния Иоан, от изяществото на мислите и силата на доказателствата ".
За най-хубави от проповедите на свети Иоан Златоуст заслужено се считат беседите към антиохийския народ за статуите, словото за Евтропий, словото " за бедните ", словото след напускането на столицата и след завръщането в столицата, похвалните слова за деятел Павел. В своите проповеди Златоустият преподавател предложил директиви за съвсем всички частни предмети на християнския живот.
Освен това в продължение на цялото си публично служение той обяснявал в беседи Свещеното Писание, най-вече Новия Завет. Всяка от обяснителните беседи на Златоуст се състои от две елементи: в едната той се занимава с пояснение на текстовете от словото Божие, а в другата предлага нравствени директиви.
Собствено догматическите съчинения на свети Иоан Златоуст не са доста и всички те са проникнати от грижата му за нравственото изправяне на вярващите. Сред последния тип съчинения би трябвало да отбележим книгата до Стагирий, в която се преглежда въпросът, за какво страданието реализира и праведниците, без значение от съществуването на Божия Промисъл.
Заслужават внимание и 5 слова за непостижимото, произнесени като изобличение на еретиците аномеи, които се стремели въз основа на личното си умуване да обяснят отношението на Бог-Отец към Бог Син и учели, че Син Божий е тварно създание и е сътворен от Отца от нищото.
Освен това забележителна е и книгата на Иоан Златоуст за Светия Дух по учението за изхождането на Светия Дух от Отца.
В съчинението срещу иудеите и езичниците се потвърждава Божествеността на християнското обучение с осъществяването на пророчествата и дейностите на християнското благовестие върху сърцата на хората, а в Осем слова срещу иудеите се демонстрира, че иудейските обреди са анулирани и заради това осъществяването им в този момент значи да се постъпва срещу Божията воля.
Свети Иоан Златоуст е прочут и с това, че е учредил необикновен чин на литургията, която и в този момент носи неговото име [виж Св. Литургия, Pravoslavieto.com]. Свети Прокъл, възпитаник на Златоуст и след това един от приемниците на Константинополската катедра, написа за този чин на литургията, открит от светеца:
" Св. Василий (Велики), постъпвайки с хората като с немощни, показал литургията в скъсен тип. След немного време нашият отец, златният по език Иоан, от една страна, като добър овчар, ревниво грижейки се за спасението на овците, и, от друга, имайки поради слабостта на човешката природа, се решил да изтръгне из корен всеки демонски претекст. Затова той, пропускайки доста, учредил осъществяването на литургията в още по-съкратен тип ".
Съкратената от Иоан литургия в началото не съдържала в себе си всички песнопения, които съдържа в този момент, само че те не изменили значително реда на литургията.
Житие на св. Йоан Златоуст
Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил към 347 година в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока служба в императорската армия. Той бил умрял, когато Йоан бил още малко дете. Майка му Антуса била 20-годишна, когато останала вдовица, само че не поискала да встъпи във втори брак и посветилa целия си живот да възпитава своя наследник. Известният по това време академик богохулник Ливаний, като научил за добродетелите, които украсявали душата на Антуса, се провикнал: " Какви удивителни дами се срещат сред християните! "
Благочестивата Антуса желала нейният наследник да получи високо обучение. За да реализира това, тя изпратила Йоан при упоменатия академик Ливаний, който имал фамозна школа в Антиохия. Ученикът скоро показал своите изключителни качества и Ливаний се удивлявал на неговите триумфи. Запитан, кого би показал за собствен заместител по сладкодумство, Ливаний дал отговор: " Бих желал след мене да назнача Йоана, само че християните ни го лишиха ". След като приключил образованието си при езическите учени-философи, Йоан станал юрист и постъпил на гражданска работа - защищавал всякакви правосъдни каузи. Покрай другите и той почнал да се увлича в всемирски развлечения - посещавал театри и надпревари, взимал присъединяване в езическите празненства, само че това не траяло дълго. Йоан скоро изменил метода на живот. Започнал да учи Свещеното Писание и, изпълнен с обич към Бога, прекарвал по-голямата част от времето си в молитва.
Като разбрал за дарованията на Йоан, Антиохийският свещеник св. Мелетий се постарал да го притегли покрай себе си. Тогава Йоан бил на 26 години, само че още не бил кръстен. Св. Мелетий направил над него св. Тайнство Кръщение и го причислил към клира. Като приел кръщение, Йоан почнал зорко да бди над себе си и се стараел да живее почтено за званието християнин. Любовта му към Бога и желанието да Му посвети целия си живот от ден на ден укрепвали в сърцето му. Той поискал да стане духовник и дружно със своя другар Василий (не св. Василий Велики) да остави изцяло света. Но с молби и сълзи майка му, която почувствала, че ще остане напълно самотна, го отклонила от осъществяване на това желание.
Йоан бил избран за читател при Антиохийската черква. И чак след гибелта на майка си той раздал своето имение на бедните, освободил робите, отишъл в пустинята и се посветил изцяло на отшелнически живот. Често се виждал с приятелите си Василий и Теодор, които също се поселили в пустинята. Теодор след това напуснал пустинята и се върнал в света. Тогава Йоан му написал няколко увещателни писма, като го убеждавал да се завърне към предходния си необитаем живот. Тия писма, цялостни със мощ и сладкодумство, били първите духовни творения на Йоан. Скоро след това той написал книгите си " За свещенството " и " За сърдечното обезсърчение ".
Св. Йоан постъпил в един манастир покрай Антиохия, където претърпял четири години под плодородното управление на един благоверен дъртак, като понасял ограничения, изпълнявал предоставените му послушания и се стараел да победи всички пристрастености към светския живот.
Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го популяризирали, и голям брой народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, тъй като Господ му дал чудотворна мощ. Йоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благоверен и благодетелен живот.
Като поживял четири години в манастира, Йоан почувствал потребност от по-голямо уединение и се поселил сам в една пещера. Но строгият живот и лишението от от малко малко питателна храна напълно го изтощили и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Св. Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият правоприемник св. Флавиан го ръкоположил за духовник (386 г.).
Като духовник в Антиохия служил дванадесет години. Бил фамозен просветител. Случвало се да проповядва по няколко пъти в седмицата. Неговите поуки работили мощно върху слушателите. Привлечени от красноречието му, те почнали всеобщо да посещават храма, в който той проповядвал. Йоан обяснявал на слушателите християнските условия, укрепявал ги във вярата, изтъквал потребността от положителни каузи. Особено обичана тематика на неговата проповед била тая за милосърдието.
Веднъж, когато Йоан проповядвал както постоянно красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски знания и от красивата му тирада, го прекъснала и извикала: " Златни ти уста, Йоане, бъди блажен! " И от този момент почнали да го назовават " Златоуст ".
В 397 година починал Цариградският архиепископ Нектарий. За избор на нов патриарх пристигнали в Цариград мнозина презвитери, които мечтаели за катедрата. Император Аркадий Речник, наследник на Теодосий Велики, по подстрекателство на своя доближен придворен Евтропий, решил да сложи за Цариградски архиепископ Йоан. Жителите на Антиохия се възпротивили. Те не желали да се лишат от обичния си презвитер-проповедник. И с цел да не стане неспокойствие измежду народа, Йоан скрито бил изведен от града. Като пристигнали в Цариград, Йоан бил ръкоположен за свещеник.
След встъпване на архиепископския цариградски трон, първа негова грижа било духовенството - неговото духовно издигане. Давал им персонален образец, подпомагал небогати и заболели. Близо до църквата построил болница и поверил грижите за нея на опитни свещеници. Любовта му към бедните нямала граници, по тази причина в своите проповеди той постоянно говорел за лепта и убеждавал богатите да разделят средствата си с бедните братя. Останалото си време св. Йоан посвещавал на молитва и проучване на Свещеното Писание. Той написал пояснение на свещените книги, изложил чина на божествената литургия, известна под името " Златоустова ".
Както в Антиохия, по този начин и в Цариград красноречието на Йоан привличало от ден на ден и повече слушатели. Много грижи полагал той за разпространяването на Словото Божие и в най-отдалечените страни. Пращал проповедници да просвещават готи и скити; изпращал мисионери и при славянските племена, които живеели в Тракия; благочестиви монаси отправял във Финикия и Персия; грижил се за превеждането на свещените книги на всякакви езици.
Трудовете на положителния овчар не останали без последици. Благочестието на цариградските поданици доста се усилило. Живото и енергично слово на Йоан възбуждало в сърцата на слушателите обич към добродетел и омерзение от злото. Простият народ прекалено много обикнал Йоан и се стичал да го слуша. Обаче тия, които той изобличавал в своите проповеди, почнали да недоволстват против него. В цифрата на неговите недоброжелатели се наредили и отлъчени от ранг свещеници. Те говорели, че Йоан е неприятен, избухлив, злобен и горделив, че в своите проповеди той не толкоз поучава, в сравнение с упреква и наскърбява.
Скоро в лицето на императрица Евдоксия те си намерили своя настойничка. Евдоксия била неизмеримо сребролюбива, правила лъжливи доноси, обогатявала своята хазна по всякакви нечестни способи. Св. Йоан постоянно се застъпвал за онеправданите от нея. Когато той в своите проповеди говорел за лихварството, или срещу сребролюбието, когато застрашавал със справедливия Божи съд ония, които угнетяват почтените, ограбват имуществата на бедните, тя приемала неговите слова за персонална засегнатост и, като намразила Йоан, почнала да търси метод да го в профил от катедрата.
Няколко пъти тя пращала да му вършат предизвестия за неговите смели речи, само че Йоан отговарял на пратените:
" Не мога да не слушам гласа на афектираните, стенанията и въздишките на плачещите; не мога да не упреквам тия, които не вървят по правия път! Аз съм свещеник и мен ми е поверена грижата за душите на вярващите. Изобличавам беззаконието, наказвам прегрешението на съгрешилия, не посочвам по име никого и изучавам всички да не вършат зло, да не наскърбяват близък. Ако съвестта на някой от моите слушатели го изобличава, той би трябвало да недоволства не срещу мене, а срещу самия себе си и да се старае да поправи живота си. Ако царицата вижда злото в себе си, тя няма за какво да се сърди. Аз няма да престана да приказвам в отбрана на правдата, тъй като съм задължен да глезя на Бога, а не на индивидите ".
Често Йоан упреквал цариградските поданици за луксозния им живот. Изобличавал устрема на дамите да се кичат повече от допустимото и ги осъждал, че не съблюдават благовъзпитание в обноските. Една такава негова тирада направила изключително усещане на слушателите. Злонамерени лица донесли на императрицата, че в речта си Йоан изобличил самата нея. Тя се оплакала на императора, влезнала по отношение на Александрийския архиепископ Теофил, безжалостен съперник на Йоан, който дружно с няколко други епископи свикал срещу Йоана в цариградското предградие Халкидон известния събор " Под дъба ". Представили 12 обвинителни точки срещу Йоана и го призовали на съд.
Св. Йоан не се явил на събора, тъй като той бил противозаконен. Противниците съумели да склонят на своя страна слабия по темперамент император Аркадий, оповестили свалянето на Йоан от епископската катедра и го осъдили на изгнание.
Св. Йоан бил в черква, когато вестта за осъждането му се разнесла в града. Започнало мощно възмущение. Две денонощия народът не допускал стражата да откара на изгнание техния обичан архипастир. Но блаженият Йоан решил да излезе от църквата и самичък да се съобщи в ръцете на стражата, която трябвало да го води на мястото на заточението. По мотив заточението си в препълнения от народ храм той произнесъл трогателна тирада:
" Силни талази, жестока стихия! Но аз не се багра от поглъщане, тъй като заставам на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да обхванат Иисусовия транспортен съд. Кажето от какво да се багра? От гибелта ли? За мене животът е Христос, а гибелта облага (Фил. 1:21). От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят, очевидно е, че и нищо не можем да изнесем (1Тим. 6:7). Не се багра от беднотия, не искам богаства, не се багра от гибел и не желая да пребивавам, с изключение на за вашия триумф. Аз за туй приказвам за настоящето мое състояние, възлюбени, с цел да ви успокоя. Никой на може да ни раздели... Не се тревожете от това събитие, покажете ми в едно вашата обич - в непоколебимата религия. Аз имам залог от Господа и не се осланям на моите сили. Имам Неговото Писание и то ми е опора, то ми е цитадела, то ми е умерено пристанище. Нека цялата земя се разбърка, имам Писанието, него чета аз, и словата му са за мене стена и ограда. Кои са тези слова? " Аз съм с вас през всички дни до свършека на света " (Мат. 28:20). Христос е с мене! От кого да се багра?... И ние се разделяме по място, само че посредством обич сме съединени, даже гибелта не може да ни разлъчи. Макар и да почине тялото ми, само че душата ми е жива и ще си спомня за вас - за тоя народ тук ".
Като приключил речта си, Йоан разпуснал народа и се предал в ръцете на дворцовата стража. Всред народа настанал мощен ужас: гръмогласно порицавали решенията на противозаконния събор " Под дъба " и роптаели срещу обвиняванията против Йоан. Обкръжили царския замък и желали завръщането на своя архипастир. Но при все че св. Йоан бил отведен към този момент от града. Следващата нощ станало земетресение. Изплашена от земетресението и от националния ужас, императрицата помолила царя да възвърне Йоан. Изпратили конници да го настигнат и върнат. Тогава целия народ ликувал. Всички излезли да посрещнат своя обичан архи овчар.
На следния ден той служил в храма, произнесъл тържествено слово и прочел писмото на царицата, която го викала назад в Цариград. Гръмки ръкопляскания и радостни крясъци прекъсвали словото му.
Св. Йоан свикал в Цариград събор от 70 епископи, които оповестили определението на събора " Под дъба " за недействително и възвърнали правата на Йоан. Враговете му за известно време се смирили, само че това не било задълго. Не минало доста време и те въстанали с нова мощ. На площада покрай църквата била сложена сребърна скулптура на царицата. Започнали шумни игри и зрелища, които смущавали молещия се в църквата народ. В една своя тирада Йоан приказвал срещу това представление, с което раздразнил още веднъж Евдоксия. Словото си той почнал: " Пак беснее Иродиада, отново желае главата на Йоана ".
Евдоксия изтълкувала тия думи за себе си и свикала нов събор, който в течение на 10 месеца разглеждал обвиняванията срещу Йоан. Най-после, макар всичката неправомерност, Йоан бил наказан и враговете му съумели да внушат на императора да го в профил от катедрата и да го изпрати на изгнание, което станало на Велика събота, пред Пасха. За мястото на заточението му бил избран град Никея, за където и бил поведен. През нощта в Цариград избухнал пожар и унищожил доста публични здания и частни домове. Враговете на Йоан наклеветили последователите му като виновници за пожара и мнозина от тях подложили на изтезания.
Не задълго останал Йоан в Никея - преместили го в Кукуз (Армения). По пътя той търпял най-различни унижения, само че жителите на Кукуз го приели с обич. Негови фенове от Цариград и Антиохия почнали да го посещават, като му носели пари и полезности, които светецът раздавал на бедните, откупувал пленници и подпомагал страдащи. И тук той проповядвал словото Божие, написал доста писма до свои познати, доста от които са непокътнати до през днешния ден.
В Кукуз св. Йоан прокиснал две години. Враговете му, като разбрали, че той е признат задушевно, почнали още веднъж интриги против него и накрай било заповядано да бъде изместен в един дребен град на брега на Черно море. Била издадена загадка разпоредба да се отнасят грубо с него. В продължениена три месеца св. Йоан бил грубо малтретиран, влачен в зной и дъжд, без право на отдих и той не можал да доближи до мястото на заточението - починал по пътя в дребния град Коман.
В навечерието на гибелта си той видял привидение. Явил му се насън св. Василиск, чиито мощи почивали в този град и му споделил: " Не тъгувай! Утре ние ще бъдем дружно ". Св. Йоан очаквал гибелта си. Враговете му го принуждавали да върви по-нататък, само че заболяването му се засилила и те се върнали в града. Св. Йоан отслужил последната си св. Литургия причастил се със св. Тайни и последните му думи били: " Слава на Бога за всичко! "
Починал на 14 септември 407 година, само че заради огромния празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември. Така, духовно помирен, великият светец предал духа си в ръцете на Всеподателя Бога. Множество народ се събрал на погребението.
Тридесет години след неговата гибел мощите му били пренесени при особена церемониалност в Константинопол (Цариград) и положени в църквата " Св. Апостоли ".
Освен св. Литургия, св. Йоан е оставил доста назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците, тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и други Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет огромни тома. Един от най-древните монументи на старобългарската литература е така нареченият алманах " Златоструй ", който е формиран от българския цар Симеон Велики и който съдържа определени хубави места от Златоустовото литературно творчество.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий
Из " Житие на светия наш отец Иоан Златоуст, патриарх Константинополски "
Св. Йоан Златоуст. Миниатюра от Литургия от XVII в. в Иверския манастир (Ивирон) в Света Гора. Източник: hramdecor.ru.Свети Иоан Златоуст, светилникът на света, учителят на вселената, стълбът и утвърждението на църквата, проповедникът на покаянието, бил роден в Антиохия Сирийска към 347 година. Родителите му, Секунд и Антуса, принадлежали към елита на антиохийското общество и изповядвали християнската религия. Секунд бил пълководец и заемал почетна служба. Но той не могъл да повлияе върху възпитанието на сина си, защото умрял, до момента в който Иоан бил още невръстно дете. Затова всички грижи за възпитанието му легнали върху раменете на майка му, благочестивата Антуса. Изгубила мъжа си в доста млада възраст - тогава била на към двадесет години - тя не поискала да се омъжи наново, а напълно се посветила на възпитанието на сина си. От нея дребният Иоан получил първите уроци в християнските истини и благочестието.
Като утвърдила сина си в християнската религия, Антуса го изпратила при софиста Ливаний и философа Андрагафий, с цел да изучи сладкодумство и философия. По-късно, когато Иоан навършил осемнадесет години, още необразован със светото Кръщение, което съгласно обичая на това време се приемало в зрелост, той отпътувал за Атина, с цел да се усъвършенства в красноречието и философията. Скоро Иоан надминал с премъдростта си връстниците си и доста философи, изучил всички гръцки книги и науки и станал умен мъдрец и сладкодумен оратор.
В Атина той имал един доста злобен съперник в лицето на философа Антимий. Завидял на положителната популярност на Иоан, Антимий злословил срещу него, събуждайки злоба и в другите. Но светият с Божията помощ посрамил съперника си и дружно с това обърнал мнозина към Христа. Това станало по този начин. Когато Антимий в спор с Иоан почнал да ругатни нашия Господ Иисус Христос, ненадейно го нападнал мръсен дух и взел да го мъчи. Антимий паднал на земята, гърчейки се с цялото тяло и необятно отваряйки уста, от която излизала пяна. Като видели това, всички присъстващи се ужасили и мнозина избягали от боязън. Останалите почнали да умоляват Иоан да елементарни и изцели бесноватия. Той дал отговор:
- Ако не се покае и не повярва в Христа Бога, Когото хулеше, няма да се изцели.
Антимий незабавно възкликнал:
- Изповядвам, че нито на небето, нито на земята няма различен Бог с изключение на Този, Когото изповядва Иоан.
Щом произнесъл това, нечистият дух излязъл от него и Антимий излекуван. Всички, видели това знамение, възклицавали:
- Велик е християнският Бог! Само Той прави чудеса!
Свети Иоан забранил на Антимий да ругатни Сина Божий и го поучил в същинската религия, а след това го отпратил при епископа на Атина. Антимий дружно с цялото си семейство приел от него светото Кръщение. Заедно с него повярвали и се кръстили и доста знатни жители.
Като научил, че обръщането на елините към Христа се е направило посредством Иоан, възрастният към този момент свещеник решил да го ръкоположи в духовнически ранг и да го задържи в града, с цел да одобри след гибелта му архиерейската катедра. Като схванал за това, блаженият Иоан скрито напуснал Атина и се завърнал в отечеството си Антиохия.
Свети Три Светители - св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст и св. Григорий Богослов - гръцка иконаПрезрял празната популярност на този суетлив свят и светските почести, той решил да одобри смирения отшелнически живот и да се труди за Бога, облечен в благ облик. Към това го подтиквал и положителният му другар Василий, негов съгражданин от Антиохия. Те прекарали детските си години дружно, учили се при едни и същи учители и изпитвали мощна обвързаност един към различен, защото били сродни по душа и имали сходни характери. Василий, в началото самичък облякъл се в отшелнически чин, съветвал връстника си, свети Иоан, да избере монашеския живот. Иоан послушал положителния съвет и поискал незабавно да се отдръпна в манастир, само че майка му го спряла. Като научила за желанието му, тя със сълзи му споделила:
- Чедо! Кратка беше насладата ми от взаимния живот с твоя татко, след чиято гибел по Божието убеждение ти остана сирак, а аз - вдовица. Но никакво злополучие не можа да ме склони към втори брак, с цел да въведа различен мъж в дома на татко ти. При Божията помощ търпеливо понасях нещастието на вдовството и получавах огромна наслада и разтуха, като виждах твоето лице, което ми подсещаше за татко ти. При това аз не разпилях имението му, само че го резервирах цяло за потребностите на твоя живот. И по този начин, апелирам те, чадо, не ме хвърляй още веднъж във вдовството и не събуждай с отдръпването си утихнала тъга за твоя татко. Дочакай гибелта ми, която аз очаквам всеки ден. Когато ме погребеш при костите на татко си, тогава постъпи, както пожелаеш. А в този момент остани с мен и изчакай малко, до момента в който съм още жива.
Под въздействието на майчините молби Иоан решил до време да не напуща дома си. Но и останал там, той сменил светлите одежди с вехти и почнал да води монашески живот в непрестанна молитва и проучване на словото Божие.
По това време той се сближил с Антиохийския свещеник Мелетий, прочут с добродетелния си живот. Той убедил Иоан по-скоро да одобри светото Кръщение и като го кръстил, го сложил за църковен читател. В тази служба Иоан обитавал три години.
По това време майка му умряла и след погребението й той незабавно раздал на бедните цялото си имущество, дарувал независимост на робите и робините си, а самичък се заселил в един манастир и станал духовник, като работел на Господа денонощно в доста писания и подвизи. Тук той написал словата " За свещенството ", " За сърдечното обезсърчение ", които съдържат доста потребни поуки, и " Увещания към падналия духовник Теодор ".
Свети Иоан имал училищен подарък от Бога и берекет на Светия Дух, което било намерено на един духовник на име Исихий, подвизаващ се в същия манастир. Исихий бил остарял на години и идеален в добродетелите. Една нощ, когато не спял и се молел, той съзерцавал следното привидение. Двама благолепни мъже в бели одежди, сияещи като слънце, слезли от небесата и влезнали в килията на блажения Иоан, до момента в който той стоял на молитва. Единият от тях държал изписан свитък, а другият - ключове. Като ги видял, Иоан се смутил и побързал да им се поклони доземи. А те го взели за ръка и го вдигнали с думите:
- Уповавай и не се пердах!
- Кои сте вие, господа мои? - запитал Иоан. Те незабавно му дали отговор:
- Не се пердах, мечтани мъжо, нови Данииле, в който поради чистотата на сърцето е благоволил да се всели Светият Дух! Ние сме пратени при тебе от Великия Учител, нашия Спасител Иисус Христос. След тези думи един от мъжете протегнал ръка и подал свитъка на Иоан:
- Вземи този свитък от моята ръка! Аз съм Иоан, който по време на Тайната вечеря припадна на гърдите на Господа и от него почерпи Божествени откровения. Господ дарува и на тебе знание за цялата дълбочина на премъдростта, с цел да нахраниш хората с нетленния самун на Христовото обучение и със своите уста да преградиш устата на еретици и иудеи, похулващи Бога. А другият подал на Иоан ключовете, които държал, с думите:
- Вземи тези ключове, тъй като аз съм Петър, на който са поверени ключовете от Царството. Господ и на тебе ще съобщи ключовете от светите църкви, та който свържеш, да бъде обвързван, а който развържеш - да бъде разплетен. Блаженият Иоан още веднъж преклонил колена и се поклонил на светите апостоли с думите:
- Кой съм аз, неверният и най-последен от всички хора, че да се осмеля да поема и нося такова велико и ужасно служение? Но светите апостоли още веднъж го взели за ръка, изправили го и споделили:
- Изправи се, бъди неустрашим, укрепявай се и прави това, към което те приканва нашият Господ Иисус Христос, за освещаване и одобряване на хората Му, поради чието избавление Той проля кръвта си. Поучавай на словото Божие, с безстрашие си спомни Господа, Който е споделил: " Не пердах се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. " ` Така и ти не се пердах, тъй като нашият Бог Христос благоволи посредством тебе да освети доста души и да ги докара до познанието Му. Ще понесеш доста бедствия и скърби поради истината, само че ще ги претърпиш като корав диамант, тъй като по този път ще наследиш Царството Божие.
Като споделили това, двамата мъже осенили Иоан с кръстно предсказание, отдали му целувание в името на Господа и си отишли.
Преподобният Исихий разказал за видяното на други опитни в подвизите братя и те се дивели и прославяли Бога, който има скрито подвизаващи се Свои раби. При това Исихий им забранил да описват на който и да било за видението, с цел да не научи за него Иоан и да не ги напусне, а те да се лишат от съжителството с толкоз популярен Божий ласкател.
А блаженият Иоан неленостно се грижел за спасението си, трудейки се със слово и дело. Сам подвизаващ се сполучливо, той вдъхновявал към героизъм и другите, подбуждал мързеливите да се стремят към небесното, като умъртвяват плътта си и я поробват на духа. Докато се трудел благоугодно в манастира, блаженият направил доста чудеса.
Един гражданин на Антиохия, богат и от благороден жанр, доста страдал от главоболие, тъй че дясното му око изпаднало и висяло на лицето му. Той похарчил доста пари за изкусни лекари, само че не получил облекчение. Когато чул за свети Иоан, индивидът пристигнал при него в манастира, пристъпил към светия, прегърнал нозете му и като ги целувал, молел за свято излекуване.
Свети Иоан му споделил:
- Такива заболявания застигат хората поради греховете и маловерието им. Затова, в случай че повярваш с цялата си душа, че Христос има мощ да те изцели и оставиш греховете си, ще видиш славата Божия. Болният дал отговор:
- Вярвам, отче, и ще направя всичко, което заповядаш. Той хванал дрехата на блажения Иоан и покрил с нея главата си и болното око. Болестта незабавно минала, окото се върнало в предходното състояние и индивидът се изправил здрав, като че в никакъв случай не бил боледувал. Той популяризирал Бога и се завърнал вкъщи си.
По същото време ангел се явил и на свети Иоан, когато по обичая си възнасял в килията си нощни молебствия, и му заповядал да иде с патриарха в града и да одобри посвещение от него. На идващия ден патриархът отишъл в манастира. Посрещнали го всички монаси дружно с блажения Иоан. Те се поклонили и получили благословия от патриарха, а след това с подобаващи почести го въвели в църквата. Като отслужил светата литургия и причастил всички с Божествените секрети, той преподал мир на братята, взел Иоан със себе си и се завърнал в града. Монасите неутешимо ридаели, разделяйки се със светия Божий ласкател.
На другата заран било осъществено посвещението на Иоан в презвитерски ранг. Когато патриархът упълномощил ръката си на главата му, ненадейно се появил бял блестящ гълъб, който кръжал над главата на свети Иоан. Патриарх Флавиан и всички присъстващи се ужасили и дълго се дивели на станалото. Слухът за това знамение се разнесъл по цяла Антиохия, Сирия и прилежащите градове и всички, които чували това, казвали:
- Какъв ще стане Иоан? Защото през цялото време се яви над него славата Господня!
Като презвитер той с още по-голяма ревнивост се грижел за спасението на човешките души. Веднъж или два пъти през седмицата, а от време на време и всеки ден, поучавал народа в църквата и проповядвал от амвона. Случвало се, че след поучението в една черква, той изтощен отивал в съборния храм, където служел епископът, а епископът на собствен ред изпълнявал общото предпочитание и му поръчвал още веднъж да произнесе наставление. За времето на своето презвитерство свети Иоан произнесъл доста проповеди, някои от които са достигнали и до нас. При това от висотата на църковния амвон той с старание тълкувал Свещеното Писание. Съставил доста потребни тълкувания на книгите от Стария Завет, а също и на евангелията от Матея и Иоана, на книгата Деяния на светите апостоли. Особено обичал посланията на деятел Павел и доста от тях разяснявал в беседите си на народа.
Своите проповеди свети Иоан Златоуст неведнъж произнасял без книга, на което доста се дивели всички поданици на Антиохия, възхвалявайки блажения, тъй като дотогав
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ