Великите прозрения се случват под душа – това е една

Великите прозрения се случват под душа – това е една универсална, само че едва позната истина.

Съществува цялостен суб-Reddit, отдаден на този резултат. Защо тогава тази гореща и изпълнена с пара среда, наподобява, спомага за зараждането на толкоз забавни мисли?

От години учените спорят между тях за така наречен „ резултат на душа “ и за какво изобщо се случва. Сега два нови опита хвърлят малко повече светлина по въпроса.

Тези скорошни опита са ръководени от Зак Ървинг, който учи и преподава философия на когнитивната просвета във Университета на Вирджиния. Според тях непоколебимото съсредоточаване върху дадена задача евентуално вреди съществено на творчеството.

Откритията демонстрират, че вместо да дълбаем върху даден проблем, до момента в който не го разгадаем, най-добре е да си починем и да се захванем с нещо друго, което е умерено ангажиращо. Например взимането на душ. Тази среда евентуално ви разрешава на съзнанието да се поскита – без цел и посока (макар и с известни ограничения).

Докато мислите ви се реят, възможностите да ви хрумне нещо хитро се усилват, споделят откривателите.

От друга страна, една напълно скучна задача не лимитира мислите ви задоволително, че да генерира изобретателни хрумвания. Вероятността да се разсеете или да продължите да мислите за първичния проблем е много по-голяма.

„ Да кажем, че сте зациклили върху някакъв проблем “, изяснява Ървинг. „ Какво вършиме? Вероятно нещо ужасяващо скучно, като да вземем за пример по какъв начин боята изсъхва. Не, по-добре се ангажирайте съзнанието си, като излезете на разходка, свършите малко работа в градината или си вземете душ. Всички тези интензивности са умерено ангажиращи. “

В предишното опитите, свързани с резултата на душа, водят до непоследователни резултати. Някои откриват, че сходна „ невзискателна задача “ разрешава на съзнанието да се скита и подтиква творчеството. Други проучвания обаче не съумяват да доближат до същите резултати.

Ървинг счита, че това се дължи на обстоятелството, че самите опити не са били замислени по верния метод. Множество минали изследвания асоциират скитането на съзнанието със досада, когато в реалност генерирането на необикновени хрумвания евентуално е вследствие от тънък баланс сред свободно и концентрирано мислене.

„ Реално те не мерят скитането на съзнанието, а какъв брой разсеяни са били самите участници “, споделя Ървинг.

Изследване от 2015 година да вземем за пример открива, че когато човек е обзет от прекалено много мисли, които не са свързани с дадена задача, изобретателното ентусиазъм го спохожда доста по-трудно. С други думи, в един миг неограничените мисли водят до непроизводителност.

Нещо повече, голям брой минали опити разсейват участниците по способи, които нямат кой знае какъв брой общо с действителността – да вземем за пример карат ги да кликат върху цифри на компютърен екран.

Ето за какво Ървинг и сътрудниците му основават два нови опита, които да преодолеят гореспоменатите дефекти.

Първият се базира на 222 участници (повечето от тях са жени). Първоначално те са натоварени със задачата да измислят колкото се може повече различни приложения на тухла или кламер в границите на 90 секунди.

Впоследствие са натоварени на случаен принцип с една от общо две задания. Първата група е инструктирана да следи една много приятна 3-минутна сцена от кино лентата „ Когато Хари срещна Сали “. Втората група пък гледа 3-минутно видео, в което мъже сгъват пране.

След края на клиповете участниците получават ненадейно още 45 секунди, с цел да измислят още няколко хрумвания по първичната си задача.

Креативността на отговорите е измерена от откривателите въз основата на броя и оригиналността на концепциите.

В края на опита участниците споделят доколко съзнанието им се е скитало по време на видео сегментите.

Авторите откриват, че по време на приятното видео скитането на съзнанието се свързва доста по-силно с генерирането на по-креативни отговори.

От друга страна, чистата досада, наподобява, не подтиква скитането на съзнанието. След като гледат по какъв начин мъже сгъват долни дрехи, на участниците им хрумва много по-малко необикновени хрумвания спрямо другата група.

„ Тези резултати, взети дружно подсказват, че разнообразни способи на мислене подтикват изобретателната инкубация по време на приятни и скучни задания. Докато приятните задания водят до продуктивно скитничество на съзнанието, скучните евентуално са потребни, защото разрешават на дадения човек да се колебае сред два интервала на фокусирано и свободно мислене “, заключават създателите.

Вторият опит е извършен измежду 118 участници. Този път обаче половината от тях знаят, че след видеото ще се върнат към първичната си задача, до момента в който на другата им е намекнато, че това може да се случи.

Впоследствие хората дефинират какъв брой ангажиращи и приятни са били самите видеа.

Резултатите от втория опит поддържат тези от първия – скитането на съзнанието подкрепя генерирането на истински хрумвания, „ само че единствено по време на умерено приятни занимания, които слагат някакви ограничавания върху мисълта “.

Интересното в тази ситуация е, че когато участниците са знаели, че ще се върнат към първичната си задача, те са генерирали повече хрумвания по време на скучното видео (но с по-ниски индикатори на креативност).

Това демонстрира, че те са траяли да разсъждават по първичната задача, до момента в който са следили сгъването на пране. От друга страна, сцената от кино лентата е разсеяла участниците дотам, че да им разреши да създадат забавни връзки сред двете задания.

За в бъдеще ще би трябвало да се проведат още проучвания, които да проучат въпроса „ за какво “ резултатът на душа действително се случва. Тези нови резултати обаче ни дават по-добра визия по какъв тъкмо метод умерено приятните и ангажиращи задания, като да вземем за пример взимането на душ, ни оказват помощ да генерираме изобретателни хрумвания.

Изследването е оповестено в Psychology of Aesthetics, Creativity, and the Arts.

Източник: Science Alert