Велика събота e най-благословеният седми ден, с който приключва Страстната

Велика събота e " най-благословеният седми ден ", с който завършва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината,когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която стартира по здрач на предния ден - Велики петък.

Храмът се осветява и се прогласява вестта за дамите мироносици, пристигнали на гроба на Исус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, дружно с богомолците обикалят към храма със запалени свещи Тази тържествена върволица свидетелства, че цялата галактика е очистена, избавена и възобновена, че живота и светлината са победили гибелта и мрака.

На Велика събота християнските православни фамилии поставят последни старания за посрещането най-големия празник - Възкресение Христово. Тогава нормално се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено е боядисването на яйца.

Тогава се принася в алегорична жертва и пасхалното агне. По предписание първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна мощ. В някои краища на страната ни даже се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при заболявания.

На други места пък първото яйце наложително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за изобилие и благополучие в дома.