Пустинята Сахара може да е създадена от хората, твърди изследване
Величествена в своята пясъчна хубост пустинята Сахара постоянно е била „ икона “ на силата на природата. Въпреки че е мъчно да си го представим, преди към 12 хиляди години безкрайните горещи и безжизнени пясъци са били кипящо от живот място с езера, зелена трева и постоянни превалявания.
По тази причина учените не стопират да си задават въпроса какво тъкмо се е случило, за какво за толкоз малко време Сахара се е трансформирала в пустиня? Това, което е още по-изненадващо е резултатът на ново проучване, което допуска, че повода може да са ранните хора.
Според археолога Дейвид К. Райт от Националния Университет Сеул, смяната в салдото на влажността от преди към 8 000 години в Северна и Източна Африка може да е била породена от хората. Досега се смяташе, че те са били пасивни наблюдаващи на смяната, само че съгласно хипотезата на Райт, античните хора в действителност са били дейните сътрудници.
Той базира хипотезата си на одобрените теории за рисковите промени в ландшафта провокирани от хората във времето на Неолита и счита, че сходен феномен може да е довел и до образуването на пустинята Сахара.
Археологът тествал хипотезата си сравнявайки данните от разпространяването на ниска растителност (храсти) с първичните наблюдения за съществуване на изобилна растителност в региона на Сахара. Това, което разкрил удостоверява неговите съмнения: преди към 8 000 години ранните хора формирали общества към река Нил, след което продължавали да се заселват все по – на запад, при което вегетацията на ниската растителност се увеличавала всякога.
Разбира се, с цел да бъде научно издържана, теорията на Райт би трябвало да бъде подкрепена от още доказателства. За да потвърди изказванията си, той ще би трябвало да сътвори по-широка картина на смяната във вегетацията на растителността в Сахара през годините.
Последиците на това по какъв начин променяме екосистемите се отразяват непосредствено на това дали индивидът може да оцелява за неопределен срок в суха околна среда,
твърди археологът. Той възнамерява да продължи работата по теорията си с нови разкопки в Сахара, с цел да събира спомагателни данни за вегетацията на растенията и да ги съпоставя с археологическите данни за това какво са правили ранните хора в тези региони. Така се надява да сътвори по-добри модели на хипотезата си.
Ако теорията се удостовери, това би дало нови и по-дълбоки знания за въздействието на хората върху околната среда и би разрешило да се плануват сходни радикални промени в бъдеще.
