Бургер с човешко месо – „майсторът“ е Джо Метени
Веганството е една потребна линия за човек, която разрешава доста по-чисто хранене. От позиция на здравословен метод на живот, то може да бъде даже потребно, само че в рационалните ограничения. Често попадаме на един много краен и вманиачен вид, достигащ религиозните претекстове. За да продължим този материал ще напомним, че не желаеме да наскърбяваме нито един човек, нито да разясняваме методите на хранене. Нямаме нищо срещу кулинарните желания, само че не можем да пренебрегваме още един факт – хуморът по тази линия не може да бъде пропуснат и от време на време е много автентичен, само че надалеч от занимателната част, дано посочим една позитивна страна на веганството.
Никога няма да консумирате месо с незнаен генезис. Често сме забелязали шегите по отношение на състава на даден хранителен артикул, само че веганите могат да бъдат спокойни, те в никакъв случай не са опитвали менюто на Джо Метени. Той става прочут с това, че стартира да търси неговата избягала брачна половинка и дете, само че скоро побеснява дотам, че нещо в него се чупи и рефлектира върху всички останали. В своя незаконен цикъл, той примамва жертвите си и по-късно ги трансформира в хранително меню – най-често ги подготвя на бургери. През 1996 година полицията най-сетне съумява да го арестува и чака от него да се съпротивлява, само че макар заплашителните размери, той е толкоз преклонен, че стартира едно много съществено подозрение – дали това в действителност е търсеният човек или не.
Пред правосъдния психолог ще показа, че е доста болен и има потребност от помощ. Пред психолога ще показа, че всичко е почнало с бягството на фамилията му, а след него е пламнала искрата на възмездие. Активността му се показва с изнасилвания, ликвидиране, разчленяване на пристрастени към опиати проститутки и на бездомници, които в никакъв случай не били потърсени от полицията. Джо е вярвал, че тъкмо там ще открие фамилията си, само че това не се случило. За страдание, убийствата не са най-лошата му линия. Дори разчленяването не е чак подобен проблем, тук идва по-неприятната детайлност. Вместо да заравя телата или да ги гори, Джо ги нарязвал и смесвал със свинско месо и по-късно ги сервирал като бургери на нищо неподозиращите клиенти.
За задачата работил в крайпътно заведение в Мериленд, където постоянно имало добра клиентела. И не приказваме просто за един-два бургера с човешко месо, материал е имало в продължение на цели две години. Неговата брачна половинка е пристрастена към опиатите и той правил опити да я откъсне. След следващата кавга, тя взима детето и бяга. Джо я търсил под дърво и камък. Първо обръщал внимание на всички бардаци, по-късно разглеждал комуните, даже търсил под мостовете, където тя се криела, с цел да се дрогира. Никъде не можела да бъде открита. Често попадал на хора, които казвали, че са я виждали, само че даже те не са сигурни по кое време е минавала. В един миг, при едно толкоз дълго търсене, Джо побеснява и убива двама бездомници с секира.
Докато сечта се случва, инцидентен риболовец забелязал протичащото се и преди да успее да избяга, палачът го настига и убива. На малко по-късен стадий схваща, че може да продава телата като меса, само че първите жертви се озовават в реката. Заловен е през същата година, когато убива още един скитник. Прекарва цяла година, очаквайки делото, само че когато идва неговия ред е освободен – липсвали доказателства. Веднага след освобождението продължава да търси своята брачна половинка и дете, само че в никакъв случай няма да ги открие. Ще продължи само и единствено с убийствата.
Новите две жертви са проститутки и гневът на килъра няма да спре до тук. Вместо да ги хвърли за следващ път в реката, той кара телата вкъщи си. Дълго време ги гледа във фризера, когато му хрумва концепцията да ги мачка и направи на месо. Останалите елементи се озовават на разнообразни бунища, а там рядко се ревизира какво се случва. И тъй като не може да си откри работа, взема решение да отвори крайпътно заведение и продава новата рецепта на всеки прегладнял пасажер. Седмици наред мнозина се хранят с човешко месо, без да подозират, че това са жертвите. По време на ареста, Джо ще признае, че няма съучастници и всичко е правил самичък, признава и още нещо – никой не схванал каква е тайната му рецепта, само че пък имал постоянна клиентела. На един от служителите на реда ще показа, че човешкото месо има усет на свинско и никой няма да заподозре разликата, когато се смеси малко по-добре.
Щом запасите почнали да свършват, той бързал да открие идната си жертва. По негови калкулации е умъртвил към 10 души, само че управляващите не са повярвали и считат, че са доста повече – скитниците в никакъв случай не се търсят и за тях не се предлага безусловно нищо. Стига се до арест, когато една от жертвите успява да избяга и да стигне до полицейския сектор. Осъден е на гибел, само че през 2000 година присъдата се трансформира на доживотна. Така и не съумява да откри фамилията и не схваща какво се е случило с него. 17 години по-късно, злокобният месар е открит мъртъв в своята килия.
По време на разпита ще опише безусловно всичко до най-малкия подробност и ще приказва за първите три убийства. Психолозите в никакъв случай не откриват наличието на болежка или някаква друга горест от осъщественото деяние. Терзанията са били, че не е съумял да открие фамилията си, което също щяло да бъде убито. В съда споделя и още нещо. Напомня на всички, че когато седнат да се хранят в някое непознато заведение, наложително да помислят за неговата история – в никакъв случай не се знае какво тъкмо е поставил готвача в хамбургера и по какъв начин го подготвя.
Защо никой не е заподозрял по-рано тайната му? Въпреки големите си размери и заплашителния тип, Джо постоянно бил ухилен и привлекателен. Смеел се доста и на прякора си – „ Малчо “. Външният му тип събуждал само почитание, както и съществуването на някои други по-специални благоприятни условия, които работели в негова изгода.
Със сигурност тази история е от доста огромна изгода на веганите, които могат да бъдат спокойни, че в никакъв случай не са консумирали човешко месо, останалите може да се замислят по отношение на произхода на всичко закупено и сервирано.
Снимки: Wikipedia
