Защо в някои семейства цари щастие, а в други – не? /притча/
Веднъж един младеж попитал един влъхва:
– Ти си умен човек, всички те почитат и те търсят за съвет. Моля те, кажи ми за какво твоят фамилен живот е толкоз благополучен? Каква е тайната?
Мъдрецът се усмихнал и споделил:
– Ела вкъщи, бъди мой посетител. Жена ми ще подготви домакински сладкиш.
Отишли дружно в дома на мъдреца и се разположили в гостната. Мъдрецът повикал жена си. След малко в стаята влезнала красива и ведра жена, която изглеждала доста щастлива.
– Да, скъпи, какво има!
– Мила, апелирам те подготви тесто за твоя прелестен сладкиш.
– Добре, незабавно. – дала отговор дамата.
След известно време тя се върнала в гостната и съобщила, че тестото е готово.
– Сега добави към него от най-хубавото масло от нашите ресурси и от тези вкусни орехи, които пазим за специфични случи. – траял мъдрецът.
– Добре – още веднъж дала отговор жена му.
Тя се върнала след 10 минути, а мъжът й дал идващото напътствие:
– А в този момент добави към тестото малко глина от двора и го изпечи.
– Добре – дала отговор дамата и след половин час се върнала, носейки в ръце готовият сладкиш.
– Разбира се, ние не можем да изядем този сладкиш. – споделил мъдрецът – занеси го на прасетата.
– Добре – още веднъж дала отговор дамата.
Гостът бил шокиран от видяното. „ Но белким това е допустимо?! Тази жена безропотно извърши всичко, което й подреди мъжът й, даже и най-абсурдното… Не възрази нито един път и даже не се разсърди, че би трябвало да изхвърли сладкиша… ”, мислел си младият мъж.
Той бил толкоз впечатлен, че решил да повтори този опит със своята жена. Когато се прибрал вкъщи, той още от прага извикал:
– Скъпа, замеси тесто за сладкиш!
– Откъде пък го измисли това? Имаме задоволително храна у дома, пък и аз си имам друга работа! – сопнато дала отговор жена му и се прибрала в стаята си, затръшвайки вратата.
На другия ден мъжът се върнал при мъдреца и го попитал:
– Защо при теб се получи по този начин и твоята жена извърши драговолно всичко, което й сподели, а моята дори не ме изслуша?
– Всичко е доста просто, – отвърнал мъдрецът – сред вас няма почитание.
– И какво да върша в този момент?
– Вие двамата би трябвало да се научите да се почитате един различен. Но за това, на първо време ти би трябвало да започнеш да правиш всичко, с цел да се усеща тя щастлива.
Замислил се мъжът върху думите на мъдреца и тръгнал към у дома. По пътя видял хубав розов шубрак. Спомнил си, че тъкмо такива рози подарил на своята жена, когато изискал ръката й. И след това всеки ден й носел по една роза. Но от този момент било минало доста време. Вече не помнел по кое време за финален път й е носил цветя. И в този момент решил да откъсне една клонка от красивия розов шубрак и да го занесе на своята брачна половинка. Когато се прибрал, тя към този момент спяла и с цел да не я разсъни, той просто оставил розата до възглавницата й.
На другата заран, за пръв път от доста години насам, го чакала сервирана закуска… и една красива жена със сияещи очи. Той я прегърнал и нежно я целунал, тъкмо като в миналото. От този ден нататък, помнейки думите на мъдреца, мъжът се опитвал да направи своята жена щастлива. А тя му отвръщала със същото.
Минали няколко години. Един ден на вратата почукал млад мъж.
– Чувал съм, че връзките сред теб и твоята жена са пример за фамилно благополучие и естетика. А при мен нещата вървят доста мъчно – непрестанно имаме търкания с жена ми, тя не ме слуша, непрекъснато спорим за нещо… Кажи ми каква е тайната на фамилното благополучие?
Стопанинът се усмихнал и споделил:
– Заповядай вкъщи и бъди мой посетител. Жена ми таман ще изпече сладкиш…
