Мъдра притча за това, че понякога не трябва да съжаляваме за загубата
Веднъж един влъхва, съпровождан от своите възпитаници, се качил във влака.
Било лято и той бил обут с леки обувки, една от които ненадейно изхвърчала от крайници му и паднала право върху железопътните релси.
Учениците, стоящи към учителя, се засуетили и един от тях даже се опитал да скочи върху релсите на платформата, с цел да откри обувката.
В този миг влакът потеглил и един от учениците бил избавен да не падне единствено поради ловките пръсти на мъдреца, които го хванали за дрехата.
– Нищо ужасно – споделил той на учениците си и с леко това с леко придвижване свалил и втората си обувка. Влакът набирал скорост, а учениците с изненада се взирали в своя преподавател.
– Защо хвърлихте на пътя втората обувка? – попитал най-после един от тях.
– Помислих, че беднякът, който откри първата ми изгубена обувка, наложително ще има потребност и от втората – индиферентно отвърнал учителят.
Понякога, осъзнавайки, че губиш нещо значимо, е по-добре да го пуснеш без страдание.
В последна сметка всичко се връща назад – включително и положителното, което ще донесе на някого твоята загуба.
