Веднага след влизането на СССР в България и свалянето на

Веднага след влизането на Съюз на съветските социалистически републики в България и свалянето на настоящия режим, България се озовава на доста чудноват кръстопът. На първо място ще открием държавното управление на Кимон Георгиев в Швейцария, където продължава да твърди, че осъщественият прелом е освен противозаконен, само че и началото на българската крах. Междувременно партизаните – познати още като най-обикновени планински разбойници – слизат от планината и бързат да вземат властта или по-скоро като лешояди да разграбят всичко.

Тяхната съществена концепция не е за тъждество или приятелство, това е чистата завист, в която се чете желанието за бързо трупане на благосъстояние и власт. Не инцидентно и фрагменти като Митка Гръбчева се считат за необикновен куриоз в същото време. Същата продължава да се счита за деен партизански герой, разгласява автобиография и даже романтизира своята персона, с цел да покаже какъв брой самоуверено се е борила с фашизма и капиталистите.

Едва след рухването на Съюз на съветските социалистически републики излиза наяве, че всичко е измислено и бедната Митка, с изключение на див и несдържан темперамент, може да добави своето досие с убийства и грабежи – славният и военен кодекс просто в никакъв случай не е съществувал.

Когато побеснелите грабители слизат от планината, те бързат да изпълнят огромната закана на Сталин, да колективизират всичко и да се зарекат, че няма да има богати и небогати. Всичко това звучи прелестно, само че с пладнешкия грабеж на богатите се стига до другата прекаленост – всички стават небогати. На днешната дата през 1893 година е роден Никола Петков и до края на живота си ще има съществено въздействие, както и почитатели, носещи името „ Петковисти “.

Никола има и брат Петко Димитров Петков, който от дълго време демонстрира, че политиката не е за всеки. След деветоюнския прелом Петко се трансформира в съперник за всички русофоби, като убийството е поръчано от военачалник Иван Вълков, същият няколко месеца по-късно ще помогне и за покушението на Никола Генадиев. В толкоз бурни и вълчи времена има задоволително военни, които да се оправят с сходни поръчения.

Присъдата на Петко Петков е ясна, той е доближен до Стамболов и тъкмо това е задоволително добра причина да бъде обезвреден. Никола не се отхвърля от концепцията да преследва политиката. Завършва Първа Софийска гимназия, а по-късно отпътува в Сорбоната, където да учи право. През 1912 година се завръща назад в България, с цел да се включи в Балканската война. Служи в гвардейския полк, само че проектите да продължи своето обучение се забавят, на прага чука Първата Световна война. Едва след нея отпътува назад за Париж и през 1922 година се дипломира с цялостно отличие. След преврата на 9 юни 1923 година подава оставката си от българската легия и се отдава на публицистика.

Като еродирана персона, прекарва още към 6 години в Париж и след бурните преврати и политически убийства, взема решение да се завърне в България и да стартира да санкционира съперниците си с перо. Прави го ловко,  тъй като среща всички със своите разбори за Стамболийски, показвайки класа, която е неразбираема за останалите. Дълго време упорства за възобновяване на Търновската конституция и отхвърля да одобри Борис III като главен водач на страната. С проявата на новите пристрастености на Германия към Балканския полуостров, Петков не стопира да приказва против фашизма и всичките му проявления, отхвърля да одобри обстоятелството, че България може да се причисли на страната на фашистите.

За своите дейни дейности е изпратен в трудов лагер, а оттова бързо се пробва да се внедри в Отечествения фронт. Именно там съумява да откри разновидности, с цел да мисли за гражданска война. Интерниран е в Свищов при сестра си и шурей си, само че политическата му интензивност продължава. Най-важното е, че желае да стане министър на външните работи, а и предвид на неговата визитка, няма да е мъчно. На 9 септември 1944 година е назначен за министър без портфейл и по този начин до 26 август идната година. Проблемът е, че по това време е съумял да изиграе един от най-смъртоносните си танци с дявола. Комунистическият водач Васил Коларов ще го счита за един от най-хубавите центристки политици, които могат да се изправят против всяка една съпротива и до някаква степен е прав.

Правителството на Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов би трябвало да признае това на Петков и Коста Лулчев, само че това в никакъв случай не се случва. Прогонените политици не могат да заявят, че един незаконен режим и създател на толкоз доста убийства, може да бъде законен, както и посочените избори в това отношение. На 26 октомври 1946 година към този момент е депутат, само че и това време е задоволително, с цел да осъзнае, че стореното от него е най-голямата му неточност в живота. Никола Петков си е представял новия режим като опция да има някакъв ред и по-добра политическа сцена, вместо това в този момент би трябвало да се бори със своите другари за запазването на политиката, оповестена от новия режим като контрареволюционна активност.

Сталин не желае герои и не желае мислещи хора, тъкмо затова стартира прекъсването на вестници, американския представител в България – Мейнард Барнс е отзован от София и стартира префасонирането на последните детайли от тогавашната свободна народна власт. Докато Петков е на власт, става очевидец на утвърждението на мирния контракт от 5 февруари с България. По този метод Съединени американски щати публично затваря вратата за всякаква помощ и просто декларира, че идва времето, в което комунизмът ще бъде единствената власт в страната.

Поради бурните изявления на Петков и обстоятелството, че той още не осъзнава против какво се изправя, същият ден остава без дипломатически имунитет. Премахнати са още 23 депутати от опозицията. През цялото време Петков е трябвало да играе ролята на един дисциплиниран опозиционер, който по-късно ще изчезне с всички останали. Точно затова осъзнава и още една жестока истина – това, за което брат му и татко му са се борили, публично е изгубено и още по-големият срам е, че той самият е помагал.

Партията на Никола Петков се оказва втората най-голяма след извършените избори. След това има единствено 239 претендента на Отечествен фронт.

Последната дума имат военните запасни офицери в страната. Именно те могат да провеждат боен прелом и да съумеят да се оправят с надвисналата заплаха, само че новият режим знае по какъв начин да работи. Преди въобще да се стартират някакви дейности, всички водачи, в това число и Петков, са хванати и изпратени в съда. Георги Димитров има задачата да резервира цялата страна за себе си, както и да потвърди на Сталин, че има опция да се оправи с всички протести, изключително откакто се опасява доста за своето бъдеще и развиване.

Петков е в пандиза от 6 юни до 15 юли 1947 година Твърди се, че не е бил изтезаван, с цел да признава своите каузи, само че това е неистина. Петков, както и доста други са били премазани и оповестени за най-свирепи врагове на народа – присъда, която нормално освен няма доказателства, само че и идва с доста боязън и ненавист. Робърт Сървис постоянно показва, че точно България се оказва максимален съперник на Съюз на съветските социалистически републики в опит за вкарване на новата идеология. Не е загадка, че тогавашната секретарка на Петков – Мара Рачева е била прегазена. Подложена на безчовечен мъчения, тя е осъдена единствено за помощта си към Г.М. Димитров и нищо повече от това.

Петков споделя пред Волфганг Бретхолц, че е отчаян от комунистите и счита, че освен не са подготвени да се оправят с актуалната обстановка в страната, само че и явно не схващат по какъв начин се ръководи една страна. Благодарение на своя личен политически опит е подготвен да построи тогавашното Български земеделски народен съюз и към този момент има поддръжници из цялата страна. В елементарния селяндур вижда един от най-големите си съдружници и счита, че точно той е подготвен да одобри демокрацията и да бъде поръчител за една почтена и добра политика. През цялото време протестирал против злокобните убийства, които постоянно се случвали инцидентно.

Изпраща писма до Димитров, който би трябвало да спре с всички кървави саморазправи, само че от него получава друго писмо, в което категорично е посочено, че ловът на „ вещици “ ще продължи още една седмица, а по-късно ще пристигна времето за национални съдилища и обществен линч – обичано занятие на новата власт. Съдът несъмнено е институция, която дипломираният български правист познава и се надява, че най-малко тогава ще има някаква правдивост, само че вместо това се оказва тъкмо противоположното. Това е законова бесилка, на която ще висят депутати, министри, военни, служители на реда и хора, разполагащи със познания и умения да се опълчват. Това са тежките грехове, само че няма да бъдат последни.

Многократно Г.М. Димитров му предлага да напусне страната, провежда няколко пъти опция да го избави, само че Петков отхвърля. Той е позволил това зло да влезе в страната му и той би трябвало да се разправи с него. Греховете се заплащат, както в миналото е споделил поета, само че от време на време цената е един живот. Димитров постоянно влиза в пререкания с Петков, в това число и в един миг, когато Петков му споделя, че е съумял да стане български жител тъкмо преди два дни, с цел да може в този момент да твърди кой е непознат сътрудник и кой не е.

Бретхолц споделя за задържането на Петков и споделя, че когато Военния съюз е бил арестуван, някои от разпитваните показват точно Петков за главен уредник. След свалянето на имунитета на 5 юни, Петков още веднъж е извикан от Бретхолц за среща, само че вместо това, Никола просто ще съобщи, че след този акт няма никакъв късмет даже да прекара още една вечер в леглото си, в случай че обаче е жив до на следващия ден, на драго сърце би дал изявление. Проблемът е, че просто няма да има тази опция, тъй като ще бъде изпратен в пандиза. Последната му тирада е на 5 юни, когато самият Димитров му споделя да продължава да лае, тъй като повече няма да има тази чест.

Тук идва и най-големият куриоз, който можем да открием за „ Народен съд “. Подсъдимият е първенец на Сорбоната, който доста добре познава правото и знае по какъв начин да се пази. Срещу него стои необуздания яд на новата власт, който в доста връзки в никакъв случай не се е докосвал до правист. Петков е упрекнат, че е търсил външна интервенция, с цел да може да смъкна „ законната власт “ изправен е паралелно с четири офицера от българската войска, които се признават за отговорни, той самият обаче не се счита. Когато го осъждат на гибел посредством обесване, той дава отговор:

Целият свят оповестява, че това е най-абсурдното дело, което може да бъде показано. Нещо още по-важно е, че тримата съдии и прокурори са комунисти. Няма нито едно съответно обвиняване, което естествен юрист да не може да отхвърли или даже да потвърди. Причината да знаем тази история е, че по-рано Димитров е декларирал, че съдът ще бъде обществен, а на него участва непозната преса. Именно те ще посочат, че всички очевидци рецитират своите думи по този начин, като че ли се е наложило в миналото да ги наизустяват. Издание Times написа следните редове за Петков след издаването на неговата присъда:

Реймънд Блекбърн – 20 август

Сред сходни материали се показва сериозен опит на Германия, Съединени американски щати и Англия да се избави Никола Петков. Многократно се моли за закъснение или отсрочване на смъртната присъда, само че отговора на Съветското посолство от София е, че това е вътрешен проблем на България и нито една друга страна не може да се намесва. Никола също не се отхвърля от живота си и употребява всички юридически порти, с цел да резервира своето наличие на обществената сцена. Няколко пъти прави опит за обжалване, само че даже и то е отстранено.

Никола Петков е обесен в 1 часа сутринта на 23 септември 1947 година в Централния софийски затвор. По остаряла руска традиция, тялото му не се връща на родственици и не се отбелязва, а отива в необозначен общ гроб в централните софийски гробища. През цялото време Съединени американски щати и Англия припомнят, че сходна присъда ще бъде не просто фалш, само че и ще докара до отвод за признаването на държавното управление на Георги Димитров. Това не трогва никого и най-после Димитров самоцелно взема решение единственият водач на опозицията да бъде обезвреден. Последните думи по време на делото и преди издаването на неговата присъда, идва със следните: