Паднахме в Капана, не ни се излиза
Вече шест години бохемата на Пловдив и на цяла България се радва на единствения по рода си у нас артистичен квартал. Капана се трансформира в незабравим образец по какъв начин едно западнало място
може да се трансформира в национална и международна туристическа атракция,
а също и седалище за голям брой сполучливи бизнеси.
Естествено не всичко се развива според най-идеалистичните показа. Голяма част от първичните ателиета и работилници към този момент не съществуват. В Капана се отвориха десетки заведения и магазини най-различен порядък -кафенета, бирарии, винарни, заведения за хранене, бутици за облекла, аксесоари, бижута, дрънкулки, сувенири и какво ли още не. Дори и паметният Капана Фест, който събира над 40 хиляди гости за един уикенд, претърпя естествената си комерсиална промяна.
Логиката на пазара наложи своите правила - подвигнаха се осезаемо цените на напитките и стоките. Скачат наемите и някои здания прекомерно постоянно сменят своите жители. Малцината уседнали поданици се оплакват от „ терора “ на музиката и шумните юношески компании.
И въпреки всичко
жалбите, че комерсиалното убива изкуствата, са пресилени.
Само през последния месец в пешеходния квартал отвориха порти две частни художествени галерии - една за наивистично изкуство и друга - за съвременно. Отделно от това в редица от заведенията се организират изложения, концерти, литературни четения, театрални постановки, куиз игри, курсове по изобразяване и други креативен действия.
Капана е втори дом и за пловдивските създатели -вечер човек може да срещне и да поговори с известните художници, актьори, писатели, композитори, артисти, публицисти и прочие. Непокътнат е и духът на " Найлона ", паметното заведение за бохемата от града и страната.
Ядрото пък се трансформира в сцена на спонтанни и проведени концерти през уикендите. С времето кварталът се трансформира в обичан и на непознатите туристи, изключително на хипстърите от близо и надалеч, които
гледат с необятно отворени очи непреодолимото му обаяние.
Капана е и мястото, където човек най-силно усеща прословутия айляк -пловдивското артистично равнодушие, съчетано със занимания и дълги раздумки.
И на всеки, който е паднал един път в Капана, не му се излиза.
може да се трансформира в национална и международна туристическа атракция,
а също и седалище за голям брой сполучливи бизнеси.
Естествено не всичко се развива според най-идеалистичните показа. Голяма част от първичните ателиета и работилници към този момент не съществуват. В Капана се отвориха десетки заведения и магазини най-различен порядък -кафенета, бирарии, винарни, заведения за хранене, бутици за облекла, аксесоари, бижута, дрънкулки, сувенири и какво ли още не. Дори и паметният Капана Фест, който събира над 40 хиляди гости за един уикенд, претърпя естествената си комерсиална промяна.
Логиката на пазара наложи своите правила - подвигнаха се осезаемо цените на напитките и стоките. Скачат наемите и някои здания прекомерно постоянно сменят своите жители. Малцината уседнали поданици се оплакват от „ терора “ на музиката и шумните юношески компании.
И въпреки всичко
жалбите, че комерсиалното убива изкуствата, са пресилени.
Само през последния месец в пешеходния квартал отвориха порти две частни художествени галерии - една за наивистично изкуство и друга - за съвременно. Отделно от това в редица от заведенията се организират изложения, концерти, литературни четения, театрални постановки, куиз игри, курсове по изобразяване и други креативен действия.
Капана е втори дом и за пловдивските създатели -вечер човек може да срещне и да поговори с известните художници, актьори, писатели, композитори, артисти, публицисти и прочие. Непокътнат е и духът на " Найлона ", паметното заведение за бохемата от града и страната.
Ядрото пък се трансформира в сцена на спонтанни и проведени концерти през уикендите. С времето кварталът се трансформира в обичан и на непознатите туристи, изключително на хипстърите от близо и надалеч, които
гледат с необятно отворени очи непреодолимото му обаяние.
Капана е и мястото, където човек най-силно усеща прословутия айляк -пловдивското артистично равнодушие, съчетано със занимания и дълги раздумки.
И на всеки, който е паднал един път в Капана, не му се излиза.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ