Вече нищо не е същото, откакто има смартфони и когато

Вече нищо не е същото, откогато има смарт телефони и когато те ни дават опция да сме свързани непрекъснато в обществените мрежи. Всичко се промени.

Ето до каква разносметка доближи hera.bg.

Общуването, връзката с нас самите, другарствата ни, заниманията. Работата с технологиите е такава, че те са средство, само че ние вършим избора по какъв начин да го употребяваме.

Ако употребяваме смарт телефона и обществените мрежи за работа, това е задоволително - доста огромна част от добре платените и настоящи специалности през днешния ден са свързани с онлайн търговия, маркетинг и няма какво да се лъжем - обществените мрежи са един голям битак, на който всеки продава както и каквото може.

Ако употребяваме смарт телефона и обществените мрежи за другарство с близки, това също е задоволително. Съученици, остарели сътрудници, родителите ни - особно значимо е, в случай че живеем в чужбина и в действителност не желаеме да губим връзка.

Ако употребяваме смарт телефона и обществените мрежи за нашите занимания, за разрастващи ни действия, щедрост, свързване в общности по ползи, също е задоволително. Социалните мрежи направиха допустимо мигновеното намиране на хора, споделящи нашите пристрастености по туризма, изкуството, благотворителността. Координирането на дейностите, организирането на събитие е по-лесно от всеки път.

Но! Ние просто губим мярката! Първото нещо заран е да погледнем известията си, това е и последното вечер. " Цъкаме " до момента в който сме с приятелите си, на масата по време на вечеря. Споделяме интимни детайлности с хора, които незадълбочено познаваме. Ровим се в живота на хората, съпоставяме се с тях, с техните връзки. Ако държим на може би към този момент старомодната непосредственост, способността си да се свързваме очи в очи, да споделяме паниките си и някой да ни прегърне същински за разтуха. Ако желаеме нашата връзка (не единствено любовна) да е същинска, дълбока, пълноценна - би трябвало да променим метода, по който гледаме на обществените мрежи и да се научим да се направляваме.

Отложете последователно проверяването на известията заран. Прегърнете индивида до вас, обърнете му внимание, гушкайте се и се протягайте на воля. Ако няма време за това, се концентрирайте върху общите ви утринни ритуали. Задължително да изпиете кафето дружно и да обсъдите идния ден е един подобен обред. В обществената мрежа няма да намерите нищо по-вълнуващо толкоз рано заран от прегръдката и усмивката на обичан човек. Пристрастени ли сме към смарт телефоните?

Не прекалявайте със шерването на моменти от вашия общ и съкровен живот. Ако имате неукротим ентусиазъм да се снимате над две чаши кафе, хванати за ръце, да разменяте музикални поздрави с десетки емотикони, да се отбелязвате непрекъснато в всякакви постове, замислете се - за какво ви е да го вършиме. Не се чувствате уверени във връзката си, би трябвало да убедите приятелите си в мрежата, че вашата връзка е съвършена и те би трябвало да ви завиждат ли?

Оставете значимите и вълнуващи неща за диалозите онлайн с обичания човек, с приятелите си. Интимността, близостта не са единствено секс. Интимност е, когато се чувствате красиви и секси, да се покажете такива на индивида, в който сте влюбени. Моментът, когато желаете да сготвите нещо особено за някого, той да е единственият, който го е видял. Да, щастието се споделя. Понякога желаеме да оставим някои мигове някъде там, като в дневник, като в фотография на рамка на стена. Но дано това останат редки и скъпи събития, вместо всекидневие.

Установете правила, в случай че усещате и двамата, че сте пристрастени. Ако работата е обвързвана със обществени мрежи, дано интензивността ви там да има работно време и да не го прекрачвате. След 7 часа - да няма напразно скролване. На масата - без телефони. Уикенда - без " тиктакане " до полунощ. Вместо това - след 7 часа филм, настолни игри, среща с другари. На масата - вкусна храна, диалог, смях. Уикенда - време измежду природата, екскурзия, мързелуване единствено двамата вкъщи.

Дръжте телефона отвън спалнята. Ако не се постанова да работите през обществена мрежа, махнете приложенията на съответната от телефона и се логвайте през настолен компютър или преносим компютър. Излизайте и без телефон на открито. Изобщо както се е нанесъл упорито в живота ни, по този начин проявете упоритост и го поставете на мястото му - средство за улеснение на връзка, да, само че дано тя още веднъж е очи в очи.

Просто присъствайте. Нито е общително, нито е обикновено да си с някого и да поглеждаш непрекъснато в телефона си. Това е недвусмислено обръщение - с теб ми е скучно, там е по-интересно. Ако би трябвало, тръгнете си от тази обстановка или разберете за какво изпитвате потребност да гледате в телефона, вместо да си говорите, само че просто не го правете, обидно е. Присъствайте пълноценно в тези моменти. Живите хора дефинират действителността, не подправени страсти и търсещи внимание непознати.

Защо е обществената мрежа? Почесване на свръх егото ни, търсене на внимание, основаване на подправен облик, който мъчно се поддържа в действителността. Връзките ни страдат от това. Те стават все по-повърхностни, безмълвни, празни. Заменени са от " тиктакане ", скролване ", сталкване ". Баровете станаха все по-тихи, спалнята - все попразна, парковете - все по-мъртви. Може би такава е епохата, само че ние вършим епохата. Ние продължаваме да търсим, все пак, физическата непосредственост, смеха, който се отразява в очите на жив човек, на не емотикон в монитора.