"Когато Господ беше българин" връща спомените за успехите на "Пеневата чета"
Вече 28 години датата 17 ноември се свързва с трагичната победа на българските футболни национали над Франция на " Парк де Пренс ". Тогава с гол на Емил Костадинов в последните секунди България завоюва с 2:1 и се класира за международното състезание в Съединени американски щати `94, в което стигна до полуфиналите.
Въпреки че успехите на американските терени към момента се дискутират, спомените за тях последователно избледняват на фона на тоталната рецесия в българския футбол.
Спортният публицист Филип Друмчев събира детайлите към поредицата сполучливи мачове и ги разказва в новата си книга " Когато Господ беше българин ". В нея са оповестени незнайни до момента фотографии, напомнят се в детайлности пътят на " Пеневата чета " през лятото на 1994 година, както и интригите и свадите, съпътстващи триумфа.
" Годините минават, споменът остава - за това необикновено футболно лято на 1994 година, което стартира доста рано, още в средата на ноември 1993 година Или може би стартира надалеч преди този момент, през декември 1991 година, когато в " Медисън Скуеър Гардън " в Ню Йорк е теглен жребият за квалификационната конкуренция за мондиала и нашите " лъвове " се падат с Франция, Австрия, Швеция, Финландия и Израел...
Истинската история стартира тъкмо там, тъй като до великия гол на Костадинов българските национали - а с тях и целият народ - минават през същински възходи и падения. А по-късно идват и триумфалните нощи след дуелите с Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, епохалният полуфинал с Италия, та чак до горещото посрещане на футболните звезди, окичени с бронзовите медали със цената на злато ", се споделя в анотацията на изданието на " Сиела ".
Заглавието на книгата е взето от именитата имитация " Господ е българин! ", произнесена от неповторимия състезателен коментатор Николай Колев-Мичмана след втория гол на Емил Костадинов, донесъл успеха на " Парк де Пренс ".
Из " Когато Господ беше българин " от Филип Друмчев
Когато Господ беше българинС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Няма да е по никакъв начин пресилено, в случай че кажем, че при започване на 90-те години националният отбор се намира измежду повсеместен безпорядък. Започва десетилетие, неповторимо диво и рисково престъпно, поставило отпечатък върху целия български спорт, като протичащото се по стадионите е огледално отражение на публичния живот у нас. В края на 1990 година огромна част от родните спортни сдружения са пред фалит.
Червената лампа свети във всяка клубна канцелария, без значение дали става въпрос за " Левски ", или за " Чумерна " да вземем за пример. На " Герена " са стегнали крепко колана - през 1990 година " синият " състезателен клуб харчи общо 5,5 милиона лв., откакто за предната година бюджетът е бил 9,7 милиона. В резултат на стагнацията " сините " редуцират над 200 души от личния състав, а мистериозно от касата на футболния клуб изчезват $300 000 от продажбата на Наско Сираков и тази на Георги Йорданов - Ламята. Транс(а)фери, присъщи за началото на прехода.
През 1991 година в " Левски " става още по-интересно, когато се пръкват три разнообразни управления, които претендират за легитимност: на Васил Спасов, на Кръстю Чакъров и на Златин Тепсиев - Голди. Едва след няколко месеца Томас Лафчис взима единомислещо властта след напечено " синьо " заседание, охранявано от барети и десетки служители на реда.
На този декор в другия гранд - ЦСКА, е по-спокойно, въпреки и там парите за всички спортове да са понижени с цели 40% спрямо края на 80-те години. При футболния тим на " алените " обаче нещата не са стряскащи поради прехвърлянията на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов, продадени на " Барселона ", " Валенсия " и " Порто " за общо $6 милиона.
Въпросните пари би трябвало да се вливат в клуба на свежи траншове през идващите няколко години. Стабилност дава и италианската фармацевтична компания " Синтофарм ", която става общоприет спонсор на армейците през 1990 година ЦСКА обаче не съумява да се възползва от тези свои индикатори и не се трансформира в хегемон на вътрешната футболна сцена.
На доста други места банкрутът чука на вратата, на места ситуацията е закърпено за малко. Например в " Славия ", където хоризонтът краткотрайно наподобява розов с идването на английския предприемач Робърт Максуел. Медийният магнат дава обещание едри пачки за мощна селекция в квартал " Овча купел ", само че скоро по-късно Божидар Григоров би трябвало да се оправя самичък в дълбоките води на капитализма. Междувременно стадионът на " белите " е разрушен, като е открадната даже косачката за трева. Три години по-рано, в друго време и различен свят, славистите отхвърлят $2 милиона, препоръчани от ПСВ (Айндховен) за голмайстора Петър Александров.
В края на 1990 година българският футбол се тресе на фона на празните хранителни магазини, а под булото на държавната рецесия се закриват спортни отдели и се разграбва материална база, която доскоро е била под шапката на Народна република България. Целият спорт агонизира в невъзможност пред погледа на парализираната стопанска система в тежката Луканова зима.
На 19 януари 1991 година дългогодишният състезателен активист Славчо Тепавичаров хвърля оставка като ръководител на БФС. Решаваща роля за това оказва натискът от страна на така наречен Инициативен комитет за радикални промени в българския футбол, отпред на който е именитото крило Иван Колев, както и слухът, че известният франт - Ването, скрил дребен диктофон и записал скрито диалог с Тепавичаров в своята кухня. На 1 февруари програмното държавно управление на Димитър Попов освобождава цените на стоките, след което министър-председателят изрича прословутата си фраза: " За Бога, братя, не купувайте! ".
По това време Димитър Ларгов, който краткотрайно поема властта на улица " Кърниградска " след оставката на Тепавичаров, събира футболна делегация, с която се изсипва в кабинета на финансовия министър Иван Костов с искане за държавна помощ за най-популярния спорт. Ларгов и съидейниците му зоват да се отстрани данъкът (40%) върху наградите на футболистите, да се назначат данъчни облекчения на клубовете, да се даде безвъзмездна спортна база, която към оня миг е 80% държавна или общинска. " И Господ да слезе тия дни, надали би могъл да помогне на футбола ни ", установи българският щемпел. По-късно президентът Желю Желев ще каже, че " нашият преход се провали, когато навлязохме в икономическата му част ".
Почти всички тимове изнемогват измежду безпаричие и съсипия, а се задава европейската подготовка с Швейцария. На 1 май 1991 година " часовникарите " ни опустошават със саблен удар посред София - повеждаме с 2:0, само че губим с 2:3. Наско Сираков играе на инжекции, а Костадинов излиза на игрището изцеден от повръщане. Двамата бележат по един гол!
Между другото, провалянето коства на Наско безценен обяд за целия отбор на " Еспаньол ". Вестник " Старт " написа след краха: " Ръмеше, а като че ли потоп ни отнесе ". След години Илиян Киряков ще се плесне по челото и ще признае пред мен, че никой различен не го е отвявал от центъра, както Кубилай Тюркелмаз при третия гол на швейцарците.
След трагичната загуба треньорът Иван Вуцов хвърля оставка. " Още през зимата смятах да се отдръпва, само че реших, че съм поел тима и би трябвало да довърша най-малко пролетните срещи. Даже и да бяхме победили, отново щях да постъпя по този начин. За мен ние не сме подготвени още за футболната народна власт ", споделя тъмно Вуцата. На 26 юни 1991 година в НДК се организира 12-часов конгрес, в края на който Димитър Ларгов е определен за президент на БФС.
Някогашният огромен капитан на " Славия " печели на финалната права против някогашния народен селекционер Атанас Пържелов с 261 на 140 гласа. " Бог да ни е на помощ ", разяснява легендата Тодор Капралов. От своя страна новият необут на " Кърниградска " споделя: " Ако човек се бои от мечки, не би трябвало да върви в гората.
Футболните мечки ги виждам единствено във финансовата сфера. От тях се тревожа. Не е правилно, че БФС е пред банкрут! В момента в касата има $628 000 и 1 800 000 лв. (около $100 000 по валутния курс към юни 1991 година - бел. авт.), а това са положителни пари. На бюрото ми обаче има над 30 молби от разнообразни клубове за финансова помощ. Времената са сложни, макар че моето разбиране се покрива с поговорката - който има брада, да си търси самичък бръснач. Никоя национална федерация по света не подкрепя клубовете, само че ще се постараем да им подадем ръка ".
Така с Димитър Ларгов отпред на футбола би трябвало да се понесем по пистата към международното в Америка. Кой обаче ще води " лъвовете "? Въпросът става настоящ след оставката на Иван Вуцов и се разисква два месеца от нашата спортна общност. Куриозно е, че Димитър Пенев не е в битката за поста. Фаворит на експерти, последователи и публицисти е Георги Василев, който таман е спечелил шампионската купа с " Етър ".
Гочето е ученик на известната треньорска школа в Кьолн, а първото място на болярите подвига още повече акциите му. Всички са единомислещи, че той е точният човек. Мустакатият познавач разяснява в предаването " Спортен екран ": " Една покана за националния тим ще бъде отлична оценка за моята работа ". Сред подгласниците на Василев са Васил Методиев и Христо Андонов - Пелето, който е отпред на младежката национална гарнитура.
Споменават се и имената на пловдивските митове Христо Бонев и Динко Дерменджиев. Малко необичайно Пената съвсем не е вид, въпреки до напълно скоро да е бил ментор на ЦСКА. Раздялата му с армейците е грозна - играчите отпред с капитана Трифон Иванов четат декларация по " Хоризонт ". Публично е поискана оставката на Пенев и тази на клубния началник Борис Станков, като треньорът е упрекнат в жестоко отношение към футболистите и осъществяване на некачествени тренировки. Няколко месеца по-късно мировянският пълководец наподобява навън от сметките за народен селекционер, само че единствено наподобява.
На 22 юли Димитър Пенев е назначен за ментор на България. " Той би трябвало да влезе в ролята на избавител на българския футбол ", декларира Димитър Ларгов пред кореспонденти. По-късно Пената признава, че е стигнал мъчно до решението. На експерта е дадена седмица за размисъл. За да пресметне добре нещата и да избегне всевъзможен непотребен звук, той пали колата и напуща София в посока Мировяне, където се усамотява. Накрая подвига телефона и споделя " да " на Ларгов.
Трифон Иванов - Железния. Биография на една безконечна легендаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
В първото си изявление като селекционер Пенев отсича смело: " Кой от най-известните международни треньори бих заел за националния тим на България, в случай че имах опциите на Берлускони или Тапи? При едно положително класиране в бъдеще бих предпочел себе си ". Голямата цел пред него е Мондиал `94. В щаба на Стратега влизат доктор Димитър Гевренов и масажистът Христо Запрянов - негови остарели познайници от стадион " Народна войска ", както и помощникът на Вуцов Красимир Борисов - някогашен халф, почнал като Пенев кариерата си в " Локомотив " (Сф) през 60-те години, след това спечелил трофеи с " Левски " и " Омония ".
Пенев и Борисов са един до друг при загубата от Нидерландия на Мондиал `74. Седемнадесет години по-късно двамата запретват ръкави в опит да върнат предишните триумфи на националния тим. Малко знае се, че Пената извежда за първи път трикольорите против столичния " Локомотив ". Това е неофициална лятна инспекция, проведена особено от новия селекционер. Старшията събира наличните у нас играчи в спортния комплекс на някогашния " Левски-Спартак " в Драгалевци, стопанисван по това време от тогавашните " сини " звезди Петър Курдов и Божидар Искренов.
Тайната история на българския футбол (ново допълнено издание)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Националите печелят с 5:2, а на игрището са трима бъдещи медалисти от Щатите - Наско Сираков, Велко Йотов и Трифон Иванов, който е извикан от Пенев макар свадите в ЦСКА предната година. На вратата на пробния състав е легендата на " Берое " Ивко Ганчев, който таман е поел към Босфора. По-късно се ражда лафът, че град Бурса е прочут със своите кестени и с българския вратар Ганчев. Като титуляри излизат още Сашо Ангелов, Гошо Гинчев, Димитър Младенов, Кирил Метков, Марио Вълков, Диян Ангелов и Ясен Петров.
Въпреки че успехите на американските терени към момента се дискутират, спомените за тях последователно избледняват на фона на тоталната рецесия в българския футбол.
Спортният публицист Филип Друмчев събира детайлите към поредицата сполучливи мачове и ги разказва в новата си книга " Когато Господ беше българин ". В нея са оповестени незнайни до момента фотографии, напомнят се в детайлности пътят на " Пеневата чета " през лятото на 1994 година, както и интригите и свадите, съпътстващи триумфа.
" Годините минават, споменът остава - за това необикновено футболно лято на 1994 година, което стартира доста рано, още в средата на ноември 1993 година Или може би стартира надалеч преди този момент, през декември 1991 година, когато в " Медисън Скуеър Гардън " в Ню Йорк е теглен жребият за квалификационната конкуренция за мондиала и нашите " лъвове " се падат с Франция, Австрия, Швеция, Финландия и Израел...
Истинската история стартира тъкмо там, тъй като до великия гол на Костадинов българските национали - а с тях и целият народ - минават през същински възходи и падения. А по-късно идват и триумфалните нощи след дуелите с Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, епохалният полуфинал с Италия, та чак до горещото посрещане на футболните звезди, окичени с бронзовите медали със цената на злато ", се споделя в анотацията на изданието на " Сиела ".
Заглавието на книгата е взето от именитата имитация " Господ е българин! ", произнесена от неповторимия състезателен коментатор Николай Колев-Мичмана след втория гол на Емил Костадинов, донесъл успеха на " Парк де Пренс ".
Из " Когато Господ беше българин " от Филип Друмчев
Няма да е по никакъв начин пресилено, в случай че кажем, че при започване на 90-те години националният отбор се намира измежду повсеместен безпорядък. Започва десетилетие, неповторимо диво и рисково престъпно, поставило отпечатък върху целия български спорт, като протичащото се по стадионите е огледално отражение на публичния живот у нас. В края на 1990 година огромна част от родните спортни сдружения са пред фалит.
Червената лампа свети във всяка клубна канцелария, без значение дали става въпрос за " Левски ", или за " Чумерна " да вземем за пример. На " Герена " са стегнали крепко колана - през 1990 година " синият " състезателен клуб харчи общо 5,5 милиона лв., откакто за предната година бюджетът е бил 9,7 милиона. В резултат на стагнацията " сините " редуцират над 200 души от личния състав, а мистериозно от касата на футболния клуб изчезват $300 000 от продажбата на Наско Сираков и тази на Георги Йорданов - Ламята. Транс(а)фери, присъщи за началото на прехода.
През 1991 година в " Левски " става още по-интересно, когато се пръкват три разнообразни управления, които претендират за легитимност: на Васил Спасов, на Кръстю Чакъров и на Златин Тепсиев - Голди. Едва след няколко месеца Томас Лафчис взима единомислещо властта след напечено " синьо " заседание, охранявано от барети и десетки служители на реда.
На този декор в другия гранд - ЦСКА, е по-спокойно, въпреки и там парите за всички спортове да са понижени с цели 40% спрямо края на 80-те години. При футболния тим на " алените " обаче нещата не са стряскащи поради прехвърлянията на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов, продадени на " Барселона ", " Валенсия " и " Порто " за общо $6 милиона.
Въпросните пари би трябвало да се вливат в клуба на свежи траншове през идващите няколко години. Стабилност дава и италианската фармацевтична компания " Синтофарм ", която става общоприет спонсор на армейците през 1990 година ЦСКА обаче не съумява да се възползва от тези свои индикатори и не се трансформира в хегемон на вътрешната футболна сцена.
На доста други места банкрутът чука на вратата, на места ситуацията е закърпено за малко. Например в " Славия ", където хоризонтът краткотрайно наподобява розов с идването на английския предприемач Робърт Максуел. Медийният магнат дава обещание едри пачки за мощна селекция в квартал " Овча купел ", само че скоро по-късно Божидар Григоров би трябвало да се оправя самичък в дълбоките води на капитализма. Междувременно стадионът на " белите " е разрушен, като е открадната даже косачката за трева. Три години по-рано, в друго време и различен свят, славистите отхвърлят $2 милиона, препоръчани от ПСВ (Айндховен) за голмайстора Петър Александров.
В края на 1990 година българският футбол се тресе на фона на празните хранителни магазини, а под булото на държавната рецесия се закриват спортни отдели и се разграбва материална база, която доскоро е била под шапката на Народна република България. Целият спорт агонизира в невъзможност пред погледа на парализираната стопанска система в тежката Луканова зима.
На 19 януари 1991 година дългогодишният състезателен активист Славчо Тепавичаров хвърля оставка като ръководител на БФС. Решаваща роля за това оказва натискът от страна на така наречен Инициативен комитет за радикални промени в българския футбол, отпред на който е именитото крило Иван Колев, както и слухът, че известният франт - Ването, скрил дребен диктофон и записал скрито диалог с Тепавичаров в своята кухня. На 1 февруари програмното държавно управление на Димитър Попов освобождава цените на стоките, след което министър-председателят изрича прословутата си фраза: " За Бога, братя, не купувайте! ".
По това време Димитър Ларгов, който краткотрайно поема властта на улица " Кърниградска " след оставката на Тепавичаров, събира футболна делегация, с която се изсипва в кабинета на финансовия министър Иван Костов с искане за държавна помощ за най-популярния спорт. Ларгов и съидейниците му зоват да се отстрани данъкът (40%) върху наградите на футболистите, да се назначат данъчни облекчения на клубовете, да се даде безвъзмездна спортна база, която към оня миг е 80% държавна или общинска. " И Господ да слезе тия дни, надали би могъл да помогне на футбола ни ", установи българският щемпел. По-късно президентът Желю Желев ще каже, че " нашият преход се провали, когато навлязохме в икономическата му част ".
Почти всички тимове изнемогват измежду безпаричие и съсипия, а се задава европейската подготовка с Швейцария. На 1 май 1991 година " часовникарите " ни опустошават със саблен удар посред София - повеждаме с 2:0, само че губим с 2:3. Наско Сираков играе на инжекции, а Костадинов излиза на игрището изцеден от повръщане. Двамата бележат по един гол!
Между другото, провалянето коства на Наско безценен обяд за целия отбор на " Еспаньол ". Вестник " Старт " написа след краха: " Ръмеше, а като че ли потоп ни отнесе ". След години Илиян Киряков ще се плесне по челото и ще признае пред мен, че никой различен не го е отвявал от центъра, както Кубилай Тюркелмаз при третия гол на швейцарците.
След трагичната загуба треньорът Иван Вуцов хвърля оставка. " Още през зимата смятах да се отдръпва, само че реших, че съм поел тима и би трябвало да довърша най-малко пролетните срещи. Даже и да бяхме победили, отново щях да постъпя по този начин. За мен ние не сме подготвени още за футболната народна власт ", споделя тъмно Вуцата. На 26 юни 1991 година в НДК се организира 12-часов конгрес, в края на който Димитър Ларгов е определен за президент на БФС.
Някогашният огромен капитан на " Славия " печели на финалната права против някогашния народен селекционер Атанас Пържелов с 261 на 140 гласа. " Бог да ни е на помощ ", разяснява легендата Тодор Капралов. От своя страна новият необут на " Кърниградска " споделя: " Ако човек се бои от мечки, не би трябвало да върви в гората.
Футболните мечки ги виждам единствено във финансовата сфера. От тях се тревожа. Не е правилно, че БФС е пред банкрут! В момента в касата има $628 000 и 1 800 000 лв. (около $100 000 по валутния курс към юни 1991 година - бел. авт.), а това са положителни пари. На бюрото ми обаче има над 30 молби от разнообразни клубове за финансова помощ. Времената са сложни, макар че моето разбиране се покрива с поговорката - който има брада, да си търси самичък бръснач. Никоя национална федерация по света не подкрепя клубовете, само че ще се постараем да им подадем ръка ".
Така с Димитър Ларгов отпред на футбола би трябвало да се понесем по пистата към международното в Америка. Кой обаче ще води " лъвовете "? Въпросът става настоящ след оставката на Иван Вуцов и се разисква два месеца от нашата спортна общност. Куриозно е, че Димитър Пенев не е в битката за поста. Фаворит на експерти, последователи и публицисти е Георги Василев, който таман е спечелил шампионската купа с " Етър ".
Гочето е ученик на известната треньорска школа в Кьолн, а първото място на болярите подвига още повече акциите му. Всички са единомислещи, че той е точният човек. Мустакатият познавач разяснява в предаването " Спортен екран ": " Една покана за националния тим ще бъде отлична оценка за моята работа ". Сред подгласниците на Василев са Васил Методиев и Христо Андонов - Пелето, който е отпред на младежката национална гарнитура.
Споменават се и имената на пловдивските митове Христо Бонев и Динко Дерменджиев. Малко необичайно Пената съвсем не е вид, въпреки до напълно скоро да е бил ментор на ЦСКА. Раздялата му с армейците е грозна - играчите отпред с капитана Трифон Иванов четат декларация по " Хоризонт ". Публично е поискана оставката на Пенев и тази на клубния началник Борис Станков, като треньорът е упрекнат в жестоко отношение към футболистите и осъществяване на некачествени тренировки. Няколко месеца по-късно мировянският пълководец наподобява навън от сметките за народен селекционер, само че единствено наподобява.
На 22 юли Димитър Пенев е назначен за ментор на България. " Той би трябвало да влезе в ролята на избавител на българския футбол ", декларира Димитър Ларгов пред кореспонденти. По-късно Пената признава, че е стигнал мъчно до решението. На експерта е дадена седмица за размисъл. За да пресметне добре нещата и да избегне всевъзможен непотребен звук, той пали колата и напуща София в посока Мировяне, където се усамотява. Накрая подвига телефона и споделя " да " на Ларгов.
В първото си изявление като селекционер Пенев отсича смело: " Кой от най-известните международни треньори бих заел за националния тим на България, в случай че имах опциите на Берлускони или Тапи? При едно положително класиране в бъдеще бих предпочел себе си ". Голямата цел пред него е Мондиал `94. В щаба на Стратега влизат доктор Димитър Гевренов и масажистът Христо Запрянов - негови остарели познайници от стадион " Народна войска ", както и помощникът на Вуцов Красимир Борисов - някогашен халф, почнал като Пенев кариерата си в " Локомотив " (Сф) през 60-те години, след това спечелил трофеи с " Левски " и " Омония ".
Пенев и Борисов са един до друг при загубата от Нидерландия на Мондиал `74. Седемнадесет години по-късно двамата запретват ръкави в опит да върнат предишните триумфи на националния тим. Малко знае се, че Пената извежда за първи път трикольорите против столичния " Локомотив ". Това е неофициална лятна инспекция, проведена особено от новия селекционер. Старшията събира наличните у нас играчи в спортния комплекс на някогашния " Левски-Спартак " в Драгалевци, стопанисван по това време от тогавашните " сини " звезди Петър Курдов и Божидар Искренов.
Националите печелят с 5:2, а на игрището са трима бъдещи медалисти от Щатите - Наско Сираков, Велко Йотов и Трифон Иванов, който е извикан от Пенев макар свадите в ЦСКА предната година. На вратата на пробния състав е легендата на " Берое " Ивко Ганчев, който таман е поел към Босфора. По-късно се ражда лафът, че град Бурса е прочут със своите кестени и с българския вратар Ганчев. Като титуляри излизат още Сашо Ангелов, Гошо Гинчев, Димитър Младенов, Кирил Метков, Марио Вълков, Диян Ангелов и Ясен Петров.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ