Показва ли ни пътя Босия?
Вече 24 дни един човек, прочут на мнозина, които към момента се интересуват от територията, наречена " България ", притиска властта. И я притиска по може би единственият кротичък метод, на който отговор (засега) няма.
ЗАЩО НИКОЛАЙ КОЛЕВ-БОСИЯ ОБЯВИ ГЛАДНА СТАЧКА?
Николай Колев-Босия разгласи гладна стачка. Той няма да постави и залък в устата, до момента в който транспортният министър Ивайло Московски не подаде оставка и до момента в който настоящето Народно заседание не го последва. Колев желае оставката на Московски, тъй като уволнени за корупция чиновници на Изпълнителната организация " Автомобилна администрация " са възобновени на работа, а практиката на всеобщо пазаруване на шофьорски книжки продължава.
Не знам дали пътят на Босия е верният – всеки взема решение самичък за себе си. Но даже един човек да реши като Босия, нещата ще стартират да получават... не знам каква дума да употребявам. Защото Колев в действителност е изразител на най-силното възприятие в България – на възприятието, че ни писна. Писна ни хора от едно ръководство, което е все на власт от 2009 година насам, като се изключи 1 година, да изясняват по какъв начин ситуацията е зле, само че без тях ще е още по-зле. Писна ни измислената алена съпротива да се брои за опция – тъй като тя имаше своите години и след 1989 година, почти колкото и ГЕРБ, и я свърши същата. Писна ни, не желаеме да ви слушаме, не желаеме да ни (се) обяснявате – желаеме да се разкарате, да се пръждосате, да изчезнете крепко пушек. Завинаги.
Страшно е, в действителност. Уважавам решението на Босия, волята му да се бори за правила, тъй като това е най-трудното нещо в този живот. Не мога обаче да го виждам по какъв начин си отива. Не мога като него, въпреки че наподобява би трябвало. И не виждам по какъв начин даже с такава всеотдайност той ще помогне за същинска смяна – тъй като съм изгубил религия, че такава смяна е допустима.
Босия наподобява безусловно решен да отиде до самия край – дали ще е гладна гибел или оставки, ще забележим. Той е безапелационен – духът е по-голям от тялото. А в България не остана дух. Останаха обаче мъченици, които могат и да намерят тъкмо духът. Да го намерят за такива като мен, които не понасят да дават и другата буза. Сигурен съм, доста сме. Просто би трябвало да забравим наученото в предмета " Не ни пука ". А до тогава – лудите, лудите, те да са живи! Защото не може все да е " Пази, Боже, сляпо да прогледа "!
ЗАЩО НИКОЛАЙ КОЛЕВ-БОСИЯ ОБЯВИ ГЛАДНА СТАЧКА?
Николай Колев-Босия разгласи гладна стачка. Той няма да постави и залък в устата, до момента в който транспортният министър Ивайло Московски не подаде оставка и до момента в който настоящето Народно заседание не го последва. Колев желае оставката на Московски, тъй като уволнени за корупция чиновници на Изпълнителната организация " Автомобилна администрация " са възобновени на работа, а практиката на всеобщо пазаруване на шофьорски книжки продължава.
Не знам дали пътят на Босия е верният – всеки взема решение самичък за себе си. Но даже един човек да реши като Босия, нещата ще стартират да получават... не знам каква дума да употребявам. Защото Колев в действителност е изразител на най-силното възприятие в България – на възприятието, че ни писна. Писна ни хора от едно ръководство, което е все на власт от 2009 година насам, като се изключи 1 година, да изясняват по какъв начин ситуацията е зле, само че без тях ще е още по-зле. Писна ни измислената алена съпротива да се брои за опция – тъй като тя имаше своите години и след 1989 година, почти колкото и ГЕРБ, и я свърши същата. Писна ни, не желаеме да ви слушаме, не желаеме да ни (се) обяснявате – желаеме да се разкарате, да се пръждосате, да изчезнете крепко пушек. Завинаги.
Страшно е, в действителност. Уважавам решението на Босия, волята му да се бори за правила, тъй като това е най-трудното нещо в този живот. Не мога обаче да го виждам по какъв начин си отива. Не мога като него, въпреки че наподобява би трябвало. И не виждам по какъв начин даже с такава всеотдайност той ще помогне за същинска смяна – тъй като съм изгубил религия, че такава смяна е допустима.
Босия наподобява безусловно решен да отиде до самия край – дали ще е гладна гибел или оставки, ще забележим. Той е безапелационен – духът е по-голям от тялото. А в България не остана дух. Останаха обаче мъченици, които могат и да намерят тъкмо духът. Да го намерят за такива като мен, които не понасят да дават и другата буза. Сигурен съм, доста сме. Просто би трябвало да забравим наученото в предмета " Не ни пука ". А до тогава – лудите, лудите, те да са живи! Защото не може все да е " Пази, Боже, сляпо да прогледа "!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ