bTV Репортерите: „Европейци сме ний.. ама все не дотам”
Вече 12 години България е част от фамилията на Европейския съюз. Скоро следва да изберем и тези, които ще ни съставляват в Европейския парламент. През тези години обаче хиляди са българите, напуснали страната, с цел да търсят по-добро бъдеще на Запад.
Само във Франция българите са над 30 000 и не обръщат взор обратно.
Каква е България през техните очи в този момент? Виждат ли по-светло бъдеще за своята татковина? И за какво съгласно тях… " европейци сме ний, но все не до такава степен "?
Първата ни среща е във френското селце Фурж. Намираме се в имението на професор Минко Балкански .
Световноизвестен физик и академик, дал доста освен на света, само че и на България.
Професор Минко Балкански напуща България през 1945 година, едвам на 17 години, самичък. С няколко банкноти в джоба си и с огромна фантазия в сърцето си – да учи в влиятелния университет „ Екол Нормал” в Париж и да се развие като академик и откривател. Хваща влака за Франция и не се връща в родината повече от половин век.
„ Моето настойчиво предпочитание да напусна България е още от детство. То не беше мъчно, то беше невъзможно”, споделя проф. Минко Балкански.
– Бил сте единствено с 11 $ в джоба си?
– Да, само че това не ми пречеше. Аз отивах с упоритото си предпочитание да изучавам във Франция. И в действителност, аз не похлопах на „ Екол Нормал” да ми се отвори… минах през всички равнища. Не постлаха аления килим за мен. Започнах като градинар.
Но по това време в влиятелния университет имат право да учат единствено французи. Затова Балкански стартира образованието си в град Бордо, а на 28 години към този момент има упоритостите да стане професор по физика.
„ Моите сътрудници в лабораторията като им споделих, че желая да стана професор, те се смееха. Казаха – с твоя акцент… ти си българин. Как си въобразяваш тези неща? Казах им – ще видим”.
В борба с четирима французи, Балкански печели състезанието за професор. Не с гений, а с труд, споделя той.
„ Не съм се учудвал. Аз си вървях по моя път и малко по малко. За мен тези бяха явни стъпки. Аз нямам никакъв гений, никаква специфична дарба, само че съм работлив.
Моята религия е труд. Ако положиш нужния труд, ще успееш. И даже в този момент, на 93, стартирам да изучавам нови неща и знам, че е допустимо. С труд може да се получат доста неща. Много надалеч може да се стигне с труд.
– Трудолюбието българска линия ли е?
– Аз съм лъгал света 50 години, да споделям, че най-трудолюбивият народ е България, тъй като за мен споменът за България беше 38-а, 39-а година. После като се върнах в България и като видях какво е станало след комунизма…
Балкански става прочут в целия свят. Изследванията му се цитират в стотици университети, а самият той оглавява лабораторията по физика в мечтания университет „ Екол Нормал”. След 53-годишно неявяване той се връща в България. Годината е 1992-а.
– Посещавате България в зората на демокрацията. Очаквахте ли, че…
– Какво казахте? Демокрация?! Добре, хубава дума. Демократична България – да, да, единствено по този начин се споделя.
Балкански идва на посещаване единствено за няколко дни. Но това се оказва предопределен миг в живота му, тъй като връзката с България оживява. Основава фондация на името на татко си „ Миню Балкански” в родната Оряховица и от този момент оказва помощ на стотици надарени български деца.
„ Аз съм удовлетворен, че се връщам в България, тъй като намирам неща, които би трябвало да се създадат. Търся хора, с които да създадем нещо. Аз нищо не давам. Аз диря хора като общество, да се съберем, да създадем нещо, само че хората в България са индивидуалисти. Всеки желае самичък да си прави нещата”.
Професорът не крие, че за последните 25 години е видял доста неправилни неща в страната ни.
„ Ей тая брошура – „ 20 години активност за България” – пратих я на всички значими хора в България – от президента до всички учители. Пратих я и на френския министър на просветата. Нито един най-малко да прати мейл, или да каже на секретарката – но, кажи на индивида, че е получена книжката. Нищо, нищо! Ей, такова! Писмо ми написа френският министър на просветата. Вие работите за вашата страна, където сте роден. Виждате каква е разликата… Голям път имаме да създадем. Най-вече с възпитанието”!
– Разочарован сте от страната България, само че продължавате да помагате?
– Много, доста! Не желая никаква помощ, само че най-малко да не пречат. Има доста злоба, доста завист в България. Това нещо не е редно сред хората.
– Вие за какво продължавате? Каква е вашата цел с това, което вършиме в България?
– Там има нещо да се направи. Аз съм човек на лабораторията. Образованието и издигането на младежите е като лаборатория – да видя до каква степен и какво може да се направи, по какъв начин може да се направи. И това ме интересува, несъмнено. Моето предопределение е не да сменя България. Не мога, само че желая да дам образец какво може да се направи”.
Членството в Европейския съюз е дало доста на страната ни, само че към момента науката не се цени у нас, по думите на физика.
„ Първо България не използва всичкия си капацитет. Не взе участие в доста от плановете, където се вършат научни търсения. В доста случаи аз виждам, че се вземат пари от европейското общество, а се не помни, че има една огромна отговорност. Българите мислят, че се печели от тези контракти. Не! Те са предизвикателство и българите да внесат! Още повече, че в селското стопанство – виждам, че парите са дадени, а работата не е направена. Ти можеш да лъжеш хората до известна степен”!
– Не виждате ли прогрес в страната ни?
– Е, то не може без прогрес. Пътища има, здания се строят, това е прогрес. Но в човешките връзки по кое време ще се оправим? Кога ще се хванем ръка за ръка. Кога всеки ще си прави работата, за която е предопределен? Ако всеки си прави неговата работа, както би трябвало, ще бъде чудесна страна.
Чрез състезанията на фондацията на Балкански, десетки надарени българчета намират пътя си в елитните учебни заведения в света.
„ Да отвориш една врата на едно дете… това е огромно благополучие. Човек е роден да бъде благополучен. А кое го прави благополучен? Когато той дава! Ако най-малко малко бъдем алтруисти, в случай че най-малко малко заличим егоизма, тогава ще бъдем доста благополучен народ, доста щастливи хора”.
– Кое е най-важното, което човек би трябвало да направи през живота си?
– Да бъде човеколюбец! Да знае, че щастието е когато даваш. Ти забогатяваш, с цел да дадеш. Парите не са мярка. Мярката е какво можеш, какво даваш. Само така се мери един човек.
С образованията и състезанията си, Балкански трансформира надарените българчета в същински европейци, които… рядко се връщат вкъщи.
– Много от младите и надарени българи напуснаха страната?
– Те не са напуснали страната, всички биха се върнали в страната, всички. Ако имаше условия, в случай че имаше общество. Има чудесни деца, само че тая страна би трябвало да се ръководи по различен метод. Кой ръководи България? Има ли нови хора? Има ли хора, които не са от партията? Или децата на партията? Няма такива хора. Демокрация? Каква народна власт?! Докато не се сътвори едно същинско гражданско общество, тая страна няма да напредне!
В Париж срещаме и двама от възпитаниците на професор Балкански. Янко Тородов е един от първите български студенти влезнали в влиятелния университет „ Екол Нормал”.
Като сполучлив физик към този момент 20 години жъне триумфи в науката, само че във Франция, а не в родния Разград. Срещаме го в лабораторията, от която излизат десетки нобелови лауреати.
„ От възпитаниците на професор Балкански – колкото сме пробвали, толкоз сме успели”, сподели Янко Тодоров, теоретичен помощник във Френския народен център по научни проучвания.
Наскоро Янко Тодоров и екипът му получават международно самопризнание – те основават детектори от ново потомство, свръхчувствителни към инфрачервените лъчи. Те ще намерят необятно приложение в медицината, високите технологии и сигурността.
„ Нашите детектори работят на доста по-висока температура, съвсем на стайна температура, по отношение на сегашната технология. От друга страна, това, което ни интересува, е по какъв начин тази композиция може да породи напълно нови физични феномени, които са забавни за изучаване”, изясни ученият.
Янко Тодоров е от тези хора, които са наясно, че сходни открития биха били сложни за реализация у нас.
– Имало ли е миг, когато сте обмислял да се върнете в България?
– Ами почтено казано не. Нямало е подобен миг. В професионално отношение не виждам пътят ми да се върне назад в България. Условията на труд е един от факторите, който гони учените от България. И до момента в който у нас броят на студентите по физика и математика понижава фрапантно поради неналичието на реализация, то в страни като Франция пътят на учените е отворен.
– Това да бъдеш академик във Франция, влиятелна специалност ли е?
– Все още е влиятелна специалност, да. Това, което стимулира учения, е в действителност неговата работа. Всъщност, това, което е по-важно от заплатата, е да имаш условия за работа. И примерно Европа предлага доста европейски планове, оказват помощ да се финансират. Примерно ние работим с доста европейски фондове. Мисля, че това е извънреден късмет за страни като България. Понеже те сами по отношение на себе си нямат средства да развиват просвета, само че европейските средства оказват помощ.
И въпреки всичко остава оптимист за страната ни.
„ Мисля, че хората, които са стимулирани в България, съумяват да основат нещо. Има развиване, има прогрес и сигурно ще има. Българите като нация сме повече от хиляди години, тъй че още след хиляди години още ще сме там. Може би Европейският съюз няма да оцелее, само че България ще оцелее”.
В болница „ Роберт Дебре”, където се намира най-големият незабавен детски център в Европа, работи и българин. Д-р Пламен Боков е един от младите сполучливи учени там , който продължава да жъне триумф след триумф.
Любовта на Пламен Боков към физиката се заражда още в детска възраст. Знаел, че ще се занимава точно с това.
„ Преди 20 години аз приключих ПМГ във Враца. Пред мен нямаше доста благоприятни условия – аз желаех да се занимавам с просвета. В България нещата бяха комплицирани да се занимаваш с просвета. Нещата към момента са така”, сподели проф. доктор Пламен Боков, доктор в болница “Robert Debre” в Париж.
След извоюван конкурс на фондация „ Миню Балкански”, младият Пламен Боков получава шанса да пристигна от Враца в Париж. Завършва физика, а по-късно и медицина.
„ Много се веселя, че съумях да дойда във Франция, тъй като образованието тук е на високо равнище. Получих образование по физика, след това и по медицина. Това надали щях да имам опцията да направя и двете неща в България. Така че изобщо не скърбя за това”.
Сега докторът е експерт по белодробни болести при деца, изследва и нови редки заболявания.
Д-р Боков също е от тези хора, които не обръщат взор обратно, тъй като, в случай че проф. Балкански вижда застоялост в образованието, а Янко Тодоров – в науката, то доктор Боков вижда застой в опазването на здравето.
„ Наистина усещането е, че нещата не се движат задоволително бързо. Основният проблем съгласно мен е корупцията на високите равнища на ръководството. И усещането е, че не нещата не се променят според от този, който е на власт. Сега последно отново четох за източването на НЗОК. Здравеопазването в България не се усъвършенства във времето. Във Враца нещата са пагубни. Болницата, общинската, е във банкрут, хората непрекъснато са на стачка. Правителството споделя, че има доста пари за опазването на здравето, само че тези пари не се виждат. Това би трябвало да се спре, в случай че желаеме някакво развиване да се получи. Това би трябвало обезателно да се спре. Малко европейци от ориенталски вид. Ако нищо не се направи, отиваме към катастрофа”.
И все пак, той постоянно се връща в страната, с цел да бъде в помощ на тези надарени деца, които желаят да създадат смяната. Д-р Боков постоянно преподава в школата на Минко Балкански в Оряховица.
– Защо влагате от своето персонално време за това?
– Защото мисля, че е значимо да се покаже на децата, че с просвета и с физика или с медицина, могат да се създадат неща. Показваме им нововъведения. Според мен би трябвало да им се покаже, че с мозъка си могат да стигнат на високо равнище. Могат да вършат хубави неща за родината, за хората. Защото в България… по този начин ми се коства, че те нямат тази концепция, нямат това усещане, че с труд може да се стигне далеко.
Те не виждат по какъв начин могат да се осъществят. Когато виждат, че с труд съвсем нищо не можеш да постигнеш, единствената опция е да правиш… далавери или някакви комбинации. Това не ти дава предпочитание да останеш.
Известният български доктор проф. Боян Христофоров дружно със брачната половинка си, графиня Ан дьо Колбер Христофоров, също от години оказват помощ на България.
Въпреки че той напуща родината на 10-годишна възраст, пази обичта си към нея и до ден сегашен. А графинята назовава България своята втора татковина.
От 35 години те оказват помощ на български студенти в Париж – оферират им дом, храна и внимание.
Посещаваме семейство Христофорови в неделния ден, когато обичайно се подготвя огромен обяд за доста посетители. Влизаме в кухнята, където сега един от студентите, които живеят в дома им – Ивайло, подготвя нещо обичайно.
– Какво приготвяш?
– Приготвям баница по рецепта на баба ми. Тази неделя ще имаме към 20 посетители.
Ивайло Савов учи в Париж две висши образования по едно и също време – стопанска система и право.
– Ще се върнеш ли в България?
– Да, да… несъмнено, в случай че имам шанса.
Но, става известно, че съвсем никой от студентите, живели тук, не е избрал България като място, където да се осъществя.
„ Ние в този момент с нашите студенти сме на номер 79. Не са единствено българи. От тези хора, мисля, че трима души се върнаха. Другите си останаха. Защо? Защото Западният свят има потребност от демография. Най-много Германия, само че и Франция. Тези хора си имат дипломи и материално са доста по-добре тук.
Това е общ, огромен проблем. Хората бягат от Изтока. Вчера най-големият френски вестник „ Le Mond” написа, че Източна Европа се плаши от демографията. Източните страни са изгубили 18 милиона население. Много от младите, несъмнено, отиват на Запад”, сподели проф. Боян Христофоров, гастроентеролог в болница „ Кошен”.
Проф. Христофоров посещава България за първи път след 30-годишно неявяване – през 1971-ва. Това е първото посещаване и на графиня Ан дьо Колбер в страната ни.
„ Първият път, когато дойдох в България, това беше потрес за мен. Никога преди този момент не бях посещавала комунистическа страна. Шок! Но по-късно стартира смяната и виждам усъвършенстване. Разбира се, има и неща, които и в този момент не са добре, като на всички места. Това, което ми прави усещане в този момент, са ниските пенсии. Имаме другари, които получават в действителност прекомерно малко”, разяснява графиня Ан дьо Колбер-Христофоров.
„ Сега всяка година като се прибираме, може би не го усещат, само че българите стартират да забогатяват, обличат се по-добре, жигулите са изчезнали, боядисват си къщите. Пък и икономическите данни са по този начин – приходите се усилват. Всичко се усъвършенства. Макроикономията е доста добре в България”, добави проф. Боян Христофоров.
Като доктор обаче, професорът също има рецензии към опазването на здравето у нас.
„ Качеството на лекарите е доста високо. Те по време на комунизма бяха затворени, нямаха право да вървят по конгреси. Сега са на всички места. Те са положителни, експерти. Проблемът е веществен – пари. Когато във Франция един човек получава 100 евро заплата, в това време работодателят заплаща 60 евро за обществените вноски. В България не е по този начин. Няма задоволително пари, липсват пари. Сегашните медикаменти са скъпи, и за тук са скъпи, пък за България…. доста мъчно”, сподели още проф. Боян Христофоров.
Като художник и като човек на изкуството пък, Ан дьо Колбер подрежда страната ни наедно до другите европейски страни.
– Европейска страна ли е България?
– Да, изцяло. Тя има място в Европа. Има място. Тя има една просвета, която не можеш да откриеш на никое място в Европа. Уважение към учебното заведение, към университета, почитание към духовните обичаи. Това е значимо за цяла Европа, това е значимо за християнството.
И за двамата изгодите от участието ни в Европейския съюз са забележими, само че към момента не можем да се отърсим от славата ни на корумпирана страна.
„ Има забележим резултат, само че казусът е корупцията. Това, че България е на последно място и след Румъния по благосъстояние, само че е преди всичко по корупцията…. Все отново има европейски пари, които стигат задачата си, само че това е проблем на вътрешна политика”, сподели проф. Боян Христофоров.
– Какво е бъдещето на България съгласно вас?
– Мисля, че в България огромният проблем е демографията. Иначе има доста хубаво бъдеще. Има хора, които са интелигентни и умни. Страната е прелестна. Има доста благоприятни условия, само че би трябвало да имат политици, интелигентни.
– А какви са нашите политици съгласно вас?
– Ами не е моята роля да ги осъждам, само че мисля, че могат да бъдат и по-добре.
На изборите за Европейски парламент ще гласоподават и двамата. На фона на тяхната решителност, разнообразни изследвания у нас сочат, че по-малко от 30% от имащите право на глас ще идат до урните на 26 май.
„ Те не схващат политиката. Те не схващат демокрацията. Те мислят, че в случай че гласоподават, те дават нещо на политиците. Не си дават сметка, че в случай че не гласоподават, оставят други да избират ръководещите на тяхно място.
Българите имат един комплекс. Двоен комплекс. Ние сме най-интелигентните от света. И другото е – ние сме най-последните неприятни. Нито сме първи, нито сме последни, хора сме.
Навсякъде има бай Ганьо, и Ганьо Ганев. Но по-скоро мисля, че са европейци. Трябва да се отървете от този комплекс. Вие сте от Европа, това е вашата къща, вие сте локални хора.
ИСТОРИЯ 4
Датата е 13 ноември 2015 година Франция още дълго ще помни един от най-големите терористични актове, случвали се в миналото тук. В този регион трима джихадисти стрелят на направления, а жертвите са доста. Промениха ли офанзивите Европа? Ще ви срещнем с тези хора, които са били лице в лице с терора.
В онази трагична нощ Алис Николаев е със свои другари в бар „ Карион” в сърцето на Париж. Простреляна е с два патрона в гърба и в таза. Оцелява. Четири години по-късно споменът към момента е жив.
„ Това е съдбоносна дата, несъмнено. Момент, който обръща всичко. Но се пробвам този миг да не оставя отпечатък върху остатъка от живота ми. Опитвам се това да остане в историята”, споделя Алис Николаев.
Нейна опора през тежките дни тогава е брачният партньор й – известният български художник Стефан Николаев.
Днес и двамата гледат метафизичен на нещастието, която промени света.
„ Безспорно тази офанзива промени живота тук, очерни облика на Европа. Но доста желая тези събития да не тласкат към популизъм и към затваряне на границите. Свободното придвижване на света не би трябвало да бъде спирано поради това. Това ще бъде дегенериращо за нашето общество, без значение, че доста хора считат, че границите би трябвало да се затворят”, съобщи Алис Николаев.
„ Неизбежно трансформира. Промени, несъмнено. Промени две неща – даде на десните партии опцията да кажат – видяхте ли, казахме ви какво стана! Което действително не е поради това, че има миграция… Не това е казусът на този тероризъм. И несъмнено – пейзажът от А до Я. Ето да вземем за пример, Айфеловата кула, тя към този момент не е Айфелова кула… тя е оградена. Вече има една преграда, един затвор. Това доста промени метода на живот. Дали на следващия ден ще спре тероризмът – не”, добави Стефан Николаев.
Художникът живее от 30 години във Франция. Той е първият българин, чиято творба беше сложена пред известния парижки музей „ Гранд Пале”. 4-метровата статуя посрещна хиляди посетители на интернационален конгрес за модерно изкуство.
Но, по-любопитното е, че “Streetlight” е направена не във Франция, а в България. Защото през последните години художникът избира да работи в българско ателие.
„ Хората са прелестни. В България може да се работи доста добре. И това ще го кажат доста хора – да, тук може да се работи доста добре. Ако намериш верните хора, с които искаш да работиш, това е доста допустимо. Слава Богу!”, изясни Стефан Николаев.
И за разлика от всеобщото мнение за теч на фрагменти от България, художникът вижда светлина в тунела.
„ Влизането в Европа е доста прясно. И всичко е доста, доста ново. И е доста мъчно да се даде преценка дали и до каква степен това е помогнало на България това европеизиране. Но виждам в България хора, които желаят да са там. Те там вършат чудеса. Правят го с огромно предпочитание, без да напущат България. Тоест има и хора, на които това им харесва. Т.е. тази европеизация на България, която рано или късно ще се случи, от ден на ден ще стартират да се връщат”, добави Стефан Николаев.
И като български създател, той настойчиво работи на Запад за позитивния имидж на страната ни. Работа, в която безспорно би трябвало да се включат и българските евродепутати, безапелационен е художникът.
„ Българският евродепутат в Европа би трябвало да даде имидж на България, който бихме желали да бъде нейният. Една дребна страна, само че с желанието за усъвършенстване и да бъде гледана като сътрудник в общия европейски дом. Тя не би трябвало да става популистка, националистическа страна. Не е добре, не е опция за България. По-добре да се краде, само че най-малко да бъде една демократична страна с отворени разбирания, тъй като това, което се случва в Полша и Унгария…”.
– Ще гласувате ли на изборите за Европейски парламент?
– Да. Мисля, че е значимо. В общи линии това е единственото нещо, което ние можем да създадем, жителите, да гласуваме въпреки всичко. Това е значимо.
„ Какво е за мен България?”
„ Бъдеще! Една страна, която има бъдеще. България може да има превъзходно бъдеще, тъй като децата са великолепни”, сподели проф. Балкански .
„ България за мен е… това е моето семейство, моите родители, моят брат. Това е интегрална част от мен, която дефинира личността, която съм. И това е най-милият ми спомен”, показа Янко Тодоров .
„ България за мен е част от Европа, част от Европейския съюз. Ще стане пълноценна част”, счита Пламен Боков .
„ За мен е една от моите две родини, които е любима”, добави Боян Христофоров .
„ За мен България е Европа. Това беше споделил Алеко Константинов. За мен България е корен, носталгия. За мен България е космополит – насочна точка”, съобщи Стефан Николаев .
„ За мен България е участ, орис. За мен България е тази точка на глобуса, която разтупва сърцето ми всякога, когато я погледна. България е мястото, където ще си отида някой ден”, сподели Александрина .
В очите на тези, която я обичат, България е онази дребна парченце от Европа, която има дълъг път пред себе си. И точно тъй като я обичат, не се помиряват с дупките и с кръпките в системата.
И до момента в който развиването на страната ни се лъкатуши… ту се доближава и ту се отдалечава от европейския стандарт, то един едновековен апел ще продължи да краси една остаряла постройка в сърцето на Париж и да припомня обвинително, че има какво още да се направи.
„ Да бъдем равни с другите европейски нации – зависи от нашите лични задружни сили!”
Само във Франция българите са над 30 000 и не обръщат взор обратно.
Каква е България през техните очи в този момент? Виждат ли по-светло бъдеще за своята татковина? И за какво съгласно тях… " европейци сме ний, но все не до такава степен "?
Първата ни среща е във френското селце Фурж. Намираме се в имението на професор Минко Балкански .
Световноизвестен физик и академик, дал доста освен на света, само че и на България.
Професор Минко Балкански напуща България през 1945 година, едвам на 17 години, самичък. С няколко банкноти в джоба си и с огромна фантазия в сърцето си – да учи в влиятелния университет „ Екол Нормал” в Париж и да се развие като академик и откривател. Хваща влака за Франция и не се връща в родината повече от половин век.
„ Моето настойчиво предпочитание да напусна България е още от детство. То не беше мъчно, то беше невъзможно”, споделя проф. Минко Балкански.
– Бил сте единствено с 11 $ в джоба си?
– Да, само че това не ми пречеше. Аз отивах с упоритото си предпочитание да изучавам във Франция. И в действителност, аз не похлопах на „ Екол Нормал” да ми се отвори… минах през всички равнища. Не постлаха аления килим за мен. Започнах като градинар.
Но по това време в влиятелния университет имат право да учат единствено французи. Затова Балкански стартира образованието си в град Бордо, а на 28 години към този момент има упоритостите да стане професор по физика.
„ Моите сътрудници в лабораторията като им споделих, че желая да стана професор, те се смееха. Казаха – с твоя акцент… ти си българин. Как си въобразяваш тези неща? Казах им – ще видим”.
В борба с четирима французи, Балкански печели състезанието за професор. Не с гений, а с труд, споделя той.
„ Не съм се учудвал. Аз си вървях по моя път и малко по малко. За мен тези бяха явни стъпки. Аз нямам никакъв гений, никаква специфична дарба, само че съм работлив.
Моята религия е труд. Ако положиш нужния труд, ще успееш. И даже в този момент, на 93, стартирам да изучавам нови неща и знам, че е допустимо. С труд може да се получат доста неща. Много надалеч може да се стигне с труд.
– Трудолюбието българска линия ли е?
– Аз съм лъгал света 50 години, да споделям, че най-трудолюбивият народ е България, тъй като за мен споменът за България беше 38-а, 39-а година. После като се върнах в България и като видях какво е станало след комунизма…
Балкански става прочут в целия свят. Изследванията му се цитират в стотици университети, а самият той оглавява лабораторията по физика в мечтания университет „ Екол Нормал”. След 53-годишно неявяване той се връща в България. Годината е 1992-а.
– Посещавате България в зората на демокрацията. Очаквахте ли, че…
– Какво казахте? Демокрация?! Добре, хубава дума. Демократична България – да, да, единствено по този начин се споделя.
Балкански идва на посещаване единствено за няколко дни. Но това се оказва предопределен миг в живота му, тъй като връзката с България оживява. Основава фондация на името на татко си „ Миню Балкански” в родната Оряховица и от този момент оказва помощ на стотици надарени български деца.
„ Аз съм удовлетворен, че се връщам в България, тъй като намирам неща, които би трябвало да се създадат. Търся хора, с които да създадем нещо. Аз нищо не давам. Аз диря хора като общество, да се съберем, да създадем нещо, само че хората в България са индивидуалисти. Всеки желае самичък да си прави нещата”.
Професорът не крие, че за последните 25 години е видял доста неправилни неща в страната ни.
„ Ей тая брошура – „ 20 години активност за България” – пратих я на всички значими хора в България – от президента до всички учители. Пратих я и на френския министър на просветата. Нито един най-малко да прати мейл, или да каже на секретарката – но, кажи на индивида, че е получена книжката. Нищо, нищо! Ей, такова! Писмо ми написа френският министър на просветата. Вие работите за вашата страна, където сте роден. Виждате каква е разликата… Голям път имаме да създадем. Най-вече с възпитанието”!
– Разочарован сте от страната България, само че продължавате да помагате?
– Много, доста! Не желая никаква помощ, само че най-малко да не пречат. Има доста злоба, доста завист в България. Това нещо не е редно сред хората.
– Вие за какво продължавате? Каква е вашата цел с това, което вършиме в България?
– Там има нещо да се направи. Аз съм човек на лабораторията. Образованието и издигането на младежите е като лаборатория – да видя до каква степен и какво може да се направи, по какъв начин може да се направи. И това ме интересува, несъмнено. Моето предопределение е не да сменя България. Не мога, само че желая да дам образец какво може да се направи”.
Членството в Европейския съюз е дало доста на страната ни, само че към момента науката не се цени у нас, по думите на физика.
„ Първо България не използва всичкия си капацитет. Не взе участие в доста от плановете, където се вършат научни търсения. В доста случаи аз виждам, че се вземат пари от европейското общество, а се не помни, че има една огромна отговорност. Българите мислят, че се печели от тези контракти. Не! Те са предизвикателство и българите да внесат! Още повече, че в селското стопанство – виждам, че парите са дадени, а работата не е направена. Ти можеш да лъжеш хората до известна степен”!
– Не виждате ли прогрес в страната ни?
– Е, то не може без прогрес. Пътища има, здания се строят, това е прогрес. Но в човешките връзки по кое време ще се оправим? Кога ще се хванем ръка за ръка. Кога всеки ще си прави работата, за която е предопределен? Ако всеки си прави неговата работа, както би трябвало, ще бъде чудесна страна.
Чрез състезанията на фондацията на Балкански, десетки надарени българчета намират пътя си в елитните учебни заведения в света.
„ Да отвориш една врата на едно дете… това е огромно благополучие. Човек е роден да бъде благополучен. А кое го прави благополучен? Когато той дава! Ако най-малко малко бъдем алтруисти, в случай че най-малко малко заличим егоизма, тогава ще бъдем доста благополучен народ, доста щастливи хора”.
– Кое е най-важното, което човек би трябвало да направи през живота си?
– Да бъде човеколюбец! Да знае, че щастието е когато даваш. Ти забогатяваш, с цел да дадеш. Парите не са мярка. Мярката е какво можеш, какво даваш. Само така се мери един човек.
С образованията и състезанията си, Балкански трансформира надарените българчета в същински европейци, които… рядко се връщат вкъщи.
– Много от младите и надарени българи напуснаха страната?
– Те не са напуснали страната, всички биха се върнали в страната, всички. Ако имаше условия, в случай че имаше общество. Има чудесни деца, само че тая страна би трябвало да се ръководи по различен метод. Кой ръководи България? Има ли нови хора? Има ли хора, които не са от партията? Или децата на партията? Няма такива хора. Демокрация? Каква народна власт?! Докато не се сътвори едно същинско гражданско общество, тая страна няма да напредне!
В Париж срещаме и двама от възпитаниците на професор Балкански. Янко Тородов е един от първите български студенти влезнали в влиятелния университет „ Екол Нормал”.
Като сполучлив физик към този момент 20 години жъне триумфи в науката, само че във Франция, а не в родния Разград. Срещаме го в лабораторията, от която излизат десетки нобелови лауреати.
„ От възпитаниците на професор Балкански – колкото сме пробвали, толкоз сме успели”, сподели Янко Тодоров, теоретичен помощник във Френския народен център по научни проучвания.
Наскоро Янко Тодоров и екипът му получават международно самопризнание – те основават детектори от ново потомство, свръхчувствителни към инфрачервените лъчи. Те ще намерят необятно приложение в медицината, високите технологии и сигурността.
„ Нашите детектори работят на доста по-висока температура, съвсем на стайна температура, по отношение на сегашната технология. От друга страна, това, което ни интересува, е по какъв начин тази композиция може да породи напълно нови физични феномени, които са забавни за изучаване”, изясни ученият.
Янко Тодоров е от тези хора, които са наясно, че сходни открития биха били сложни за реализация у нас.
– Имало ли е миг, когато сте обмислял да се върнете в България?
– Ами почтено казано не. Нямало е подобен миг. В професионално отношение не виждам пътят ми да се върне назад в България. Условията на труд е един от факторите, който гони учените от България. И до момента в който у нас броят на студентите по физика и математика понижава фрапантно поради неналичието на реализация, то в страни като Франция пътят на учените е отворен.
– Това да бъдеш академик във Франция, влиятелна специалност ли е?
– Все още е влиятелна специалност, да. Това, което стимулира учения, е в действителност неговата работа. Всъщност, това, което е по-важно от заплатата, е да имаш условия за работа. И примерно Европа предлага доста европейски планове, оказват помощ да се финансират. Примерно ние работим с доста европейски фондове. Мисля, че това е извънреден късмет за страни като България. Понеже те сами по отношение на себе си нямат средства да развиват просвета, само че европейските средства оказват помощ.
И въпреки всичко остава оптимист за страната ни.
„ Мисля, че хората, които са стимулирани в България, съумяват да основат нещо. Има развиване, има прогрес и сигурно ще има. Българите като нация сме повече от хиляди години, тъй че още след хиляди години още ще сме там. Може би Европейският съюз няма да оцелее, само че България ще оцелее”.
В болница „ Роберт Дебре”, където се намира най-големият незабавен детски център в Европа, работи и българин. Д-р Пламен Боков е един от младите сполучливи учени там , който продължава да жъне триумф след триумф.
Любовта на Пламен Боков към физиката се заражда още в детска възраст. Знаел, че ще се занимава точно с това.
„ Преди 20 години аз приключих ПМГ във Враца. Пред мен нямаше доста благоприятни условия – аз желаех да се занимавам с просвета. В България нещата бяха комплицирани да се занимаваш с просвета. Нещата към момента са така”, сподели проф. доктор Пламен Боков, доктор в болница “Robert Debre” в Париж.
След извоюван конкурс на фондация „ Миню Балкански”, младият Пламен Боков получава шанса да пристигна от Враца в Париж. Завършва физика, а по-късно и медицина.
„ Много се веселя, че съумях да дойда във Франция, тъй като образованието тук е на високо равнище. Получих образование по физика, след това и по медицина. Това надали щях да имам опцията да направя и двете неща в България. Така че изобщо не скърбя за това”.
Сега докторът е експерт по белодробни болести при деца, изследва и нови редки заболявания.
Д-р Боков също е от тези хора, които не обръщат взор обратно, тъй като, в случай че проф. Балкански вижда застоялост в образованието, а Янко Тодоров – в науката, то доктор Боков вижда застой в опазването на здравето.
„ Наистина усещането е, че нещата не се движат задоволително бързо. Основният проблем съгласно мен е корупцията на високите равнища на ръководството. И усещането е, че не нещата не се променят според от този, който е на власт. Сега последно отново четох за източването на НЗОК. Здравеопазването в България не се усъвършенства във времето. Във Враца нещата са пагубни. Болницата, общинската, е във банкрут, хората непрекъснато са на стачка. Правителството споделя, че има доста пари за опазването на здравето, само че тези пари не се виждат. Това би трябвало да се спре, в случай че желаеме някакво развиване да се получи. Това би трябвало обезателно да се спре. Малко европейци от ориенталски вид. Ако нищо не се направи, отиваме към катастрофа”.
И все пак, той постоянно се връща в страната, с цел да бъде в помощ на тези надарени деца, които желаят да създадат смяната. Д-р Боков постоянно преподава в школата на Минко Балкански в Оряховица.
– Защо влагате от своето персонално време за това?
– Защото мисля, че е значимо да се покаже на децата, че с просвета и с физика или с медицина, могат да се създадат неща. Показваме им нововъведения. Според мен би трябвало да им се покаже, че с мозъка си могат да стигнат на високо равнище. Могат да вършат хубави неща за родината, за хората. Защото в България… по този начин ми се коства, че те нямат тази концепция, нямат това усещане, че с труд може да се стигне далеко.
Те не виждат по какъв начин могат да се осъществят. Когато виждат, че с труд съвсем нищо не можеш да постигнеш, единствената опция е да правиш… далавери или някакви комбинации. Това не ти дава предпочитание да останеш.
Известният български доктор проф. Боян Христофоров дружно със брачната половинка си, графиня Ан дьо Колбер Христофоров, също от години оказват помощ на България.
Въпреки че той напуща родината на 10-годишна възраст, пази обичта си към нея и до ден сегашен. А графинята назовава България своята втора татковина.
От 35 години те оказват помощ на български студенти в Париж – оферират им дом, храна и внимание.
Посещаваме семейство Христофорови в неделния ден, когато обичайно се подготвя огромен обяд за доста посетители. Влизаме в кухнята, където сега един от студентите, които живеят в дома им – Ивайло, подготвя нещо обичайно.
– Какво приготвяш?
– Приготвям баница по рецепта на баба ми. Тази неделя ще имаме към 20 посетители.
Ивайло Савов учи в Париж две висши образования по едно и също време – стопанска система и право.
– Ще се върнеш ли в България?
– Да, да… несъмнено, в случай че имам шанса.
Но, става известно, че съвсем никой от студентите, живели тук, не е избрал България като място, където да се осъществя.
„ Ние в този момент с нашите студенти сме на номер 79. Не са единствено българи. От тези хора, мисля, че трима души се върнаха. Другите си останаха. Защо? Защото Западният свят има потребност от демография. Най-много Германия, само че и Франция. Тези хора си имат дипломи и материално са доста по-добре тук.
Това е общ, огромен проблем. Хората бягат от Изтока. Вчера най-големият френски вестник „ Le Mond” написа, че Източна Европа се плаши от демографията. Източните страни са изгубили 18 милиона население. Много от младите, несъмнено, отиват на Запад”, сподели проф. Боян Христофоров, гастроентеролог в болница „ Кошен”.
Проф. Христофоров посещава България за първи път след 30-годишно неявяване – през 1971-ва. Това е първото посещаване и на графиня Ан дьо Колбер в страната ни.
„ Първият път, когато дойдох в България, това беше потрес за мен. Никога преди този момент не бях посещавала комунистическа страна. Шок! Но по-късно стартира смяната и виждам усъвършенстване. Разбира се, има и неща, които и в този момент не са добре, като на всички места. Това, което ми прави усещане в този момент, са ниските пенсии. Имаме другари, които получават в действителност прекомерно малко”, разяснява графиня Ан дьо Колбер-Христофоров.
„ Сега всяка година като се прибираме, може би не го усещат, само че българите стартират да забогатяват, обличат се по-добре, жигулите са изчезнали, боядисват си къщите. Пък и икономическите данни са по този начин – приходите се усилват. Всичко се усъвършенства. Макроикономията е доста добре в България”, добави проф. Боян Христофоров.
Като доктор обаче, професорът също има рецензии към опазването на здравето у нас.
„ Качеството на лекарите е доста високо. Те по време на комунизма бяха затворени, нямаха право да вървят по конгреси. Сега са на всички места. Те са положителни, експерти. Проблемът е веществен – пари. Когато във Франция един човек получава 100 евро заплата, в това време работодателят заплаща 60 евро за обществените вноски. В България не е по този начин. Няма задоволително пари, липсват пари. Сегашните медикаменти са скъпи, и за тук са скъпи, пък за България…. доста мъчно”, сподели още проф. Боян Христофоров.
Като художник и като човек на изкуството пък, Ан дьо Колбер подрежда страната ни наедно до другите европейски страни.
– Европейска страна ли е България?
– Да, изцяло. Тя има място в Европа. Има място. Тя има една просвета, която не можеш да откриеш на никое място в Европа. Уважение към учебното заведение, към университета, почитание към духовните обичаи. Това е значимо за цяла Европа, това е значимо за християнството.
И за двамата изгодите от участието ни в Европейския съюз са забележими, само че към момента не можем да се отърсим от славата ни на корумпирана страна.
„ Има забележим резултат, само че казусът е корупцията. Това, че България е на последно място и след Румъния по благосъстояние, само че е преди всичко по корупцията…. Все отново има европейски пари, които стигат задачата си, само че това е проблем на вътрешна политика”, сподели проф. Боян Христофоров.
– Какво е бъдещето на България съгласно вас?
– Мисля, че в България огромният проблем е демографията. Иначе има доста хубаво бъдеще. Има хора, които са интелигентни и умни. Страната е прелестна. Има доста благоприятни условия, само че би трябвало да имат политици, интелигентни.
– А какви са нашите политици съгласно вас?
– Ами не е моята роля да ги осъждам, само че мисля, че могат да бъдат и по-добре.
На изборите за Европейски парламент ще гласоподават и двамата. На фона на тяхната решителност, разнообразни изследвания у нас сочат, че по-малко от 30% от имащите право на глас ще идат до урните на 26 май.
„ Те не схващат политиката. Те не схващат демокрацията. Те мислят, че в случай че гласоподават, те дават нещо на политиците. Не си дават сметка, че в случай че не гласоподават, оставят други да избират ръководещите на тяхно място.
Българите имат един комплекс. Двоен комплекс. Ние сме най-интелигентните от света. И другото е – ние сме най-последните неприятни. Нито сме първи, нито сме последни, хора сме.
Навсякъде има бай Ганьо, и Ганьо Ганев. Но по-скоро мисля, че са европейци. Трябва да се отървете от този комплекс. Вие сте от Европа, това е вашата къща, вие сте локални хора.
ИСТОРИЯ 4
Датата е 13 ноември 2015 година Франция още дълго ще помни един от най-големите терористични актове, случвали се в миналото тук. В този регион трима джихадисти стрелят на направления, а жертвите са доста. Промениха ли офанзивите Европа? Ще ви срещнем с тези хора, които са били лице в лице с терора.
В онази трагична нощ Алис Николаев е със свои другари в бар „ Карион” в сърцето на Париж. Простреляна е с два патрона в гърба и в таза. Оцелява. Четири години по-късно споменът към момента е жив.
„ Това е съдбоносна дата, несъмнено. Момент, който обръща всичко. Но се пробвам този миг да не оставя отпечатък върху остатъка от живота ми. Опитвам се това да остане в историята”, споделя Алис Николаев.
Нейна опора през тежките дни тогава е брачният партньор й – известният български художник Стефан Николаев.
Днес и двамата гледат метафизичен на нещастието, която промени света.
„ Безспорно тази офанзива промени живота тук, очерни облика на Европа. Но доста желая тези събития да не тласкат към популизъм и към затваряне на границите. Свободното придвижване на света не би трябвало да бъде спирано поради това. Това ще бъде дегенериращо за нашето общество, без значение, че доста хора считат, че границите би трябвало да се затворят”, съобщи Алис Николаев.
„ Неизбежно трансформира. Промени, несъмнено. Промени две неща – даде на десните партии опцията да кажат – видяхте ли, казахме ви какво стана! Което действително не е поради това, че има миграция… Не това е казусът на този тероризъм. И несъмнено – пейзажът от А до Я. Ето да вземем за пример, Айфеловата кула, тя към този момент не е Айфелова кула… тя е оградена. Вече има една преграда, един затвор. Това доста промени метода на живот. Дали на следващия ден ще спре тероризмът – не”, добави Стефан Николаев.
Художникът живее от 30 години във Франция. Той е първият българин, чиято творба беше сложена пред известния парижки музей „ Гранд Пале”. 4-метровата статуя посрещна хиляди посетители на интернационален конгрес за модерно изкуство.
Но, по-любопитното е, че “Streetlight” е направена не във Франция, а в България. Защото през последните години художникът избира да работи в българско ателие.
„ Хората са прелестни. В България може да се работи доста добре. И това ще го кажат доста хора – да, тук може да се работи доста добре. Ако намериш верните хора, с които искаш да работиш, това е доста допустимо. Слава Богу!”, изясни Стефан Николаев.
И за разлика от всеобщото мнение за теч на фрагменти от България, художникът вижда светлина в тунела.
„ Влизането в Европа е доста прясно. И всичко е доста, доста ново. И е доста мъчно да се даде преценка дали и до каква степен това е помогнало на България това европеизиране. Но виждам в България хора, които желаят да са там. Те там вършат чудеса. Правят го с огромно предпочитание, без да напущат България. Тоест има и хора, на които това им харесва. Т.е. тази европеизация на България, която рано или късно ще се случи, от ден на ден ще стартират да се връщат”, добави Стефан Николаев.
И като български създател, той настойчиво работи на Запад за позитивния имидж на страната ни. Работа, в която безспорно би трябвало да се включат и българските евродепутати, безапелационен е художникът.
„ Българският евродепутат в Европа би трябвало да даде имидж на България, който бихме желали да бъде нейният. Една дребна страна, само че с желанието за усъвършенстване и да бъде гледана като сътрудник в общия европейски дом. Тя не би трябвало да става популистка, националистическа страна. Не е добре, не е опция за България. По-добре да се краде, само че най-малко да бъде една демократична страна с отворени разбирания, тъй като това, което се случва в Полша и Унгария…”.
– Ще гласувате ли на изборите за Европейски парламент?
– Да. Мисля, че е значимо. В общи линии това е единственото нещо, което ние можем да създадем, жителите, да гласуваме въпреки всичко. Това е значимо.
„ Какво е за мен България?”
„ Бъдеще! Една страна, която има бъдеще. България може да има превъзходно бъдеще, тъй като децата са великолепни”, сподели проф. Балкански .
„ България за мен е… това е моето семейство, моите родители, моят брат. Това е интегрална част от мен, която дефинира личността, която съм. И това е най-милият ми спомен”, показа Янко Тодоров .
„ България за мен е част от Европа, част от Европейския съюз. Ще стане пълноценна част”, счита Пламен Боков .
„ За мен е една от моите две родини, които е любима”, добави Боян Христофоров .
„ За мен България е Европа. Това беше споделил Алеко Константинов. За мен България е корен, носталгия. За мен България е космополит – насочна точка”, съобщи Стефан Николаев .
„ За мен България е участ, орис. За мен България е тази точка на глобуса, която разтупва сърцето ми всякога, когато я погледна. България е мястото, където ще си отида някой ден”, сподели Александрина .
В очите на тези, която я обичат, България е онази дребна парченце от Европа, която има дълъг път пред себе си. И точно тъй като я обичат, не се помиряват с дупките и с кръпките в системата.
И до момента в който развиването на страната ни се лъкатуши… ту се доближава и ту се отдалечава от европейския стандарт, то един едновековен апел ще продължи да краси една остаряла постройка в сърцето на Париж и да припомня обвинително, че има какво още да се направи.
„ Да бъдем равни с другите европейски нации – зависи от нашите лични задружни сили!”
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ