Патриотичният сблъсък между Кьосев и Копейкин®
Вчера напълно инцидентно станах почтен очевидец на един конфликт. Сблъсък сред две персони, конфликт сред две идеологии, сред два свята. Сблъсък сред Костадин Костадинов (Костя™ Копейкин® - изписвам го по този начин, тъй като нали самият той записва това фразеология като своя запазена марка?), лекар по етнография и водач на нашумялата партия " Възраждане ", от една страна и от друга Александър Кьосев, професор по европейска културна история XIX-XX век, член на " Да, България! " и постоянен дописник във в. " Дневник ".
Миналия месец Кьосев дал изявление за " Медияпул " под заглавие " Патриотизмът " на " Възраждане " е подправен и би трябвало да бъде компрометиран " и в действителност мотивът за тази обява е един " манифест ", озаглавен " Ние сме патриотите! Манифест на гражданския национализъм " предлаган под формата на " " от демократично настроени интелектуалци като Александър Кьосев, Мануела Малеева, Калин Янакиев, Капка Тодорова и още неколцина, за които сега не се сещам. В изявлението се споделя, че от " Възраждане " са ксенофобски имитатори, които обслужват ползите на непознати страни, кресливи патриоти, които се бият в гърдите: " Булгар, булгар! " и си татуират Левски Раковски по бедрата и коремите.
Прочел това, Костадинов не се сдържал и: " Според нещото Александър Кьосев, което било " прочут професор културолог ", трябвало да се сътвори нов, цивилен национализъм в България. Сега ще ви споделя няколко обстоятелството за това нещо, а вие си правете сами изводите какъв " национализъм " ни готвят непознатите сътрудници в страната ни ", след което следва аргументацията, която можете да намерите в приложения линк, бързо се чете.
За да не би някой да пропусне и да не прочете точките на Костадинов, угрижен почитател на Кьосев - някой си господин Мустафа Емин от " Да, България! " - ги споделил на Кьосевата във фейсбук (където и ги видях, другояче щях да пропусна сблъсъка), уточнявайки, че " гражданският национализъм е това, което ще разкрие пред обществото ни нови хоризонти на политическа консолидация за осъществяване на националните ни цели ". Ето че към този момент си имаме термин - " цивилен национализъм ". Вероятно той иде да се разграничи от " селския национализъм " - оня с носиите и хорàта в ледени реки и по площадите на европейските столици.
Това е. Това е в общи линии конфликтът сред Кьосев и Копейкин®. Смешно е, тъй като от избрана позиция единият въплъщава съветските " подлоги ", а другият - американските " подлоги " (така се назовават двете страни взаимно). И тематиката, на която се сблъскват тези двамата, е не друга, а патриотизмът. Не ви ли е смешно? На мен леко ми играе ъгълчето на устата.
Очевидно патриотизмът е скъп, скъпа пропагандна суровина и всеки желае да го има за себе си. Глобалистите (ако си позволим да ги назовем така) дълго време се опитваха да го изкоренят посредством грозни насмешки и като видяха, че не става, хванаха се да го предефинират. ПатрЕотите пък (позволете и тях да ги назовавам по този начин за потребностите на нашия разговор) го избиват на славянофилство и погрешно разбрано православие.
Какво е в действителност патриотизмът, какво значи да си родолюбец, последовател на татко си ли? Знам, знам! Идва от " татковина " (patria), а не от " татко " (pater), майтапя се. Възмутените професори да си седнат назад на местата! Всъщност национализъм е да правиш разлика сред свое и непознато, да изпитваш сигурност към своето и съмнение към непознатото. Базисната форма на патриотизма е привързаността към фамилията, а любовта към родината е уголемен и абстрахиран неин вид. Сигурността и привързаността елементарно се демонстрират като обич и по тази причина патриотизмът може да се назова " обич към своето ", а неговото назад, естествено: " ненавист към непознатото ". Лошо е когато едното и противоположното му станат неотлъчно цяло. Затова Христос споделя (перифразирам), че не е огромна заслуга да обичаш своите - тези, които те обичат и без друго. Заслуга е в случай че успееш да обичаш непознатите, които евентуално те ненавиждат. Заслуга е да обичаш врага си и да му прощаваш. Като се замислиш, това е една гениална формула на патриотизма, която го защищава от възможните му отрицателни проявления.
Въпросът " що е национализъм? " не е работлив, тъй като при отговор " обич към родината " незабавно се поражда идващият въпрос: " що е татковина? ". Тя не всеки път е територия, само че даже и когато е такава, не всеки път съответствува с територията на съответната страна. Пример е обсегът на Българската екзархия къмто обсега на българската страна от 1870 до 1945, когато дефинитивно изоставяме този собствен следващ народен блян, притиснати от условия, доста по-силни от нас. Сега няма да търсим формулировка на патриотизма, няма да споделяме какво той е и какво не е. Няма да го търсим през приликите и разликите сред народ и нация, както и сред етническо землище и държавна територия. Сега поуката е друга.
Сега поуката е, че в случай че някой естествен човек пожелае да изкаже мнение по даден въпрос с политическа конотация, то рискува да бъде жигосан и записан в противоположната страна, on the dark side, каквото и да схваща този или оня под това. Ето да вземем за пример, в случай че изразя отрицание във връзка с " В като вагина ", финансирано от Българския Хелзинкски комитет и Българския фонд за дамите, в което дребните момиченца биват приканвани да обичат вулвите си и биват уверявани, че " не всяка жена менструира и не всеки човек, който менструира, е жена ", в случай че изразя отрицание към нещо такова, незабавно ще ме изкарат русофил и путинист, а аз, ради Бога, въобще не съм подобен, в противен случай. И назад - в случай че реша да изразя отрицание към безобразията на режима в Русия (включително и към безобразната корист с православието за политически цели), то пожертвам да ме обвинят във всички грехове на гнилия Запад - безбожие, разврат, икуменизъм, дори сатанизъм и прочие Така че ние, този необичаен тип елементарни жители, които мъчно стават ентусиасти на едно или друго, сме в пат - нямаме ход. Трябва да си мълчим, да гледаме в профил и от време на врече да се кръстим. Това е поуката. Но може би въпреки всичко по този начин е по-добре, знае ли човек? Някой беше споделил, че мълчанието е езикът на Бог, а всичко останало е неприятен превод. Защото каквото и да кажем ние, словоблудниците, все няма да е както би трябвало, все ще разпали ненавист и ще настрои някого против някого другиго.
От друга страна пък Христос е споделил: " в случай че тия млъкнат, камъните ще завикат! " (Лук. 19:40) и още: " Това, което чуете на ухо, разгласявайте от покривите! " (Мат. 10:27). Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен измежду стоновете на патриотите си, било те цивилен или селянски.
Миналия месец Кьосев дал изявление за " Медияпул " под заглавие " Патриотизмът " на " Възраждане " е подправен и би трябвало да бъде компрометиран " и в действителност мотивът за тази обява е един " манифест ", озаглавен " Ние сме патриотите! Манифест на гражданския национализъм " предлаган под формата на " " от демократично настроени интелектуалци като Александър Кьосев, Мануела Малеева, Калин Янакиев, Капка Тодорова и още неколцина, за които сега не се сещам. В изявлението се споделя, че от " Възраждане " са ксенофобски имитатори, които обслужват ползите на непознати страни, кресливи патриоти, които се бият в гърдите: " Булгар, булгар! " и си татуират Левски Раковски по бедрата и коремите.
Прочел това, Костадинов не се сдържал и: " Според нещото Александър Кьосев, което било " прочут професор културолог ", трябвало да се сътвори нов, цивилен национализъм в България. Сега ще ви споделя няколко обстоятелството за това нещо, а вие си правете сами изводите какъв " национализъм " ни готвят непознатите сътрудници в страната ни ", след което следва аргументацията, която можете да намерите в приложения линк, бързо се чете.
За да не би някой да пропусне и да не прочете точките на Костадинов, угрижен почитател на Кьосев - някой си господин Мустафа Емин от " Да, България! " - ги споделил на Кьосевата във фейсбук (където и ги видях, другояче щях да пропусна сблъсъка), уточнявайки, че " гражданският национализъм е това, което ще разкрие пред обществото ни нови хоризонти на политическа консолидация за осъществяване на националните ни цели ". Ето че към този момент си имаме термин - " цивилен национализъм ". Вероятно той иде да се разграничи от " селския национализъм " - оня с носиите и хорàта в ледени реки и по площадите на европейските столици.
Това е. Това е в общи линии конфликтът сред Кьосев и Копейкин®. Смешно е, тъй като от избрана позиция единият въплъщава съветските " подлоги ", а другият - американските " подлоги " (така се назовават двете страни взаимно). И тематиката, на която се сблъскват тези двамата, е не друга, а патриотизмът. Не ви ли е смешно? На мен леко ми играе ъгълчето на устата.
Очевидно патриотизмът е скъп, скъпа пропагандна суровина и всеки желае да го има за себе си. Глобалистите (ако си позволим да ги назовем така) дълго време се опитваха да го изкоренят посредством грозни насмешки и като видяха, че не става, хванаха се да го предефинират. ПатрЕотите пък (позволете и тях да ги назовавам по този начин за потребностите на нашия разговор) го избиват на славянофилство и погрешно разбрано православие.
Какво е в действителност патриотизмът, какво значи да си родолюбец, последовател на татко си ли? Знам, знам! Идва от " татковина " (patria), а не от " татко " (pater), майтапя се. Възмутените професори да си седнат назад на местата! Всъщност национализъм е да правиш разлика сред свое и непознато, да изпитваш сигурност към своето и съмнение към непознатото. Базисната форма на патриотизма е привързаността към фамилията, а любовта към родината е уголемен и абстрахиран неин вид. Сигурността и привързаността елементарно се демонстрират като обич и по тази причина патриотизмът може да се назова " обич към своето ", а неговото назад, естествено: " ненавист към непознатото ". Лошо е когато едното и противоположното му станат неотлъчно цяло. Затова Христос споделя (перифразирам), че не е огромна заслуга да обичаш своите - тези, които те обичат и без друго. Заслуга е в случай че успееш да обичаш непознатите, които евентуално те ненавиждат. Заслуга е да обичаш врага си и да му прощаваш. Като се замислиш, това е една гениална формула на патриотизма, която го защищава от възможните му отрицателни проявления.
Въпросът " що е национализъм? " не е работлив, тъй като при отговор " обич към родината " незабавно се поражда идващият въпрос: " що е татковина? ". Тя не всеки път е територия, само че даже и когато е такава, не всеки път съответствува с територията на съответната страна. Пример е обсегът на Българската екзархия къмто обсега на българската страна от 1870 до 1945, когато дефинитивно изоставяме този собствен следващ народен блян, притиснати от условия, доста по-силни от нас. Сега няма да търсим формулировка на патриотизма, няма да споделяме какво той е и какво не е. Няма да го търсим през приликите и разликите сред народ и нация, както и сред етническо землище и държавна територия. Сега поуката е друга.
Сега поуката е, че в случай че някой естествен човек пожелае да изкаже мнение по даден въпрос с политическа конотация, то рискува да бъде жигосан и записан в противоположната страна, on the dark side, каквото и да схваща този или оня под това. Ето да вземем за пример, в случай че изразя отрицание във връзка с " В като вагина ", финансирано от Българския Хелзинкски комитет и Българския фонд за дамите, в което дребните момиченца биват приканвани да обичат вулвите си и биват уверявани, че " не всяка жена менструира и не всеки човек, който менструира, е жена ", в случай че изразя отрицание към нещо такова, незабавно ще ме изкарат русофил и путинист, а аз, ради Бога, въобще не съм подобен, в противен случай. И назад - в случай че реша да изразя отрицание към безобразията на режима в Русия (включително и към безобразната корист с православието за политически цели), то пожертвам да ме обвинят във всички грехове на гнилия Запад - безбожие, разврат, икуменизъм, дори сатанизъм и прочие Така че ние, този необичаен тип елементарни жители, които мъчно стават ентусиасти на едно или друго, сме в пат - нямаме ход. Трябва да си мълчим, да гледаме в профил и от време на врече да се кръстим. Това е поуката. Но може би въпреки всичко по този начин е по-добре, знае ли човек? Някой беше споделил, че мълчанието е езикът на Бог, а всичко останало е неприятен превод. Защото каквото и да кажем ние, словоблудниците, все няма да е както би трябвало, все ще разпали ненавист и ще настрои някого против някого другиго.
От друга страна пък Христос е споделил: " в случай че тия млъкнат, камъните ще завикат! " (Лук. 19:40) и още: " Това, което чуете на ухо, разгласявайте от покривите! " (Мат. 10:27). Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен измежду стоновете на патриотите си, било те цивилен или селянски.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ