САЩ и Украйна удариха джакпота. Ще се наложи да си платят скъпо!
Вчера две американски медии едновременно - Ен-Би-Си и “Политико ” - споделиха доста сходни вътрешни информации. Разказват, че Владимир Зеленски сякаш докарал Вашингтон и персонално Джо Байдън до шупване със своето дебелоочие и черна непризнателност. Уговорката „ сякаш “ обаче наподобява изцяло ненужна в тази ситуация, защото простите нрави на украинския хайлайф са добре известни и могат да вбесят даже светец. Така че течовете на информация най-вероятно са истина.
Като цяло, съгласно американските медии, се стигнало до там, че американският президент по време на телефонен диалог просто изкрещял на украинския си сътрудник, когато Зеленски, в отговор на известието на Байдън за разпределяне на милиарди долари в поддръжка на Украйна, незабавно почнал да споделя от каква друга помощ се нуждае Киев. Тогава стопанинът на Белия дом с нараснал звук споделил на украинския президент, че би трябвало да „ демонстрира повече признателност “.
Този диалог се e провел още в средата на юни, а приключването му сега, съгласно наблюдаващи, е директно обвързвано с междинните избори в Съединени американски щати. Те ще са след седмица - и над Демократическата партия е надвиснала изборна злополука. Украйна е една от аргументите за тъжното положение на нещата измежду демократите. Американците са все по-малко загрижени за спора на другия завършек на света. Конфликт, заради който социално-икономическата обстановка в личната им страна бързо се утежнява - по този начин или другояче, тъкмо това споделят управляващите в страната, обвинявайки за всички проблеми " нападателната Русия " и персонално Путин. Освен това, заради разгръщащата се геополитическа борба в света, рисковете от световна нуклеарна война внезапно нарастват - и всичко това поради някаква забравена от бога страна в източноевропейската пустота.
Като цяло има мнение, че с вчерашните течове администрацията на Байдън се пробва да се дистанцира в очите на американското общество от ставащия искрено отровен украински дневен ред. Вярно, има подозрения, че това е добър ход, защото елементарният жител автоматизирано си задава въпроса: къде гледахте шест месеца, настойчиво подкрепяйки тези неблагодарни (и изцяло корумпирани) копелета?
Нека обаче оставим за различен път тънкостите в работата на американските политически технолози и се обърнем към същината на тематиката, повдигната от американските медии.
Като цяло Ен-Би-Си и “Политико ” не споделиха нищо ново: представителите на Украйна от дълго време показват впечатляваща композиция от надменност, лакомия, непризнателност и откровена неучтивост. Съответните произшествия се отразяват постоянно в европейските медии. Главната звезда тук може би е Андрий Мелник, който към този момент стана някогашен украински дипломат в Берлин, който, до момента в който заемаше този пост, колкото и да наскърбяваше Германия и нейните водачи, те единствено се потриваха. Въпросът обаче не се ограничаваше единствено до европейците, Киев също постоянно хапе задграничната „ ръка, която храни “.
Това непроменяемо предизвикваше изненада в Русия, от време на време преминаваща в шок: първо, за какво Западът не слага Киев на мястото му, и второ, в действителност ли Украйна не схваща, че нейните лудории в последна сметка ще престанат да бъдат търпени и сходно държание ще коства скъпо?
Събитията от актуалната година дефинитивно изясниха отговорите на тези въпроси.
Работата е там, че Западът и Украйна удариха джакпота, който крепко ги привърза един към различен.
Украйна се трансформира за Съединени американски щати (и за Европа също) в най-успешния план за промиване на мозъци в цяла страна. Успяха освен сполучливо да вкарат нужните насоки в украинското общество. Прозападните желания тук работят като " дантелени гащи ". Основното е, че в Украйна беше допустимо да се култивира нападателна русофобия и в това време да се изключи груповият инстинкт за самозапазване. На украинското общество непосредствено се споделя, че войната против Русия ще продължи до последния украинец и това го устройва. В композиция с националния темперамент (украинците са отлични войници), това обезпечи на Запада впечатляващо, може би най-хубавото допустимо оръжие против Русия. За първи път НАТО получи прокси войска, която в действителност му разрешава да се я управлява напълно. Всички предходни опити, изключително в Близкия изток, завършваха доста по-безславно и изискваха присъединяване на постоянни елементи на Съединени американски щати.
В това си качество Украйна в действителност е най-ценният запас за Запада. Не в смисъл, че този запас се пази (не, той просто се изразходва без никакво съжаление), а в смисъл, че до момента в който е разполагаем, уредниците и бенефициентите на настоящите процеси получават забележителна изгода от него.
Вярно, оказа се, че този " запас " има някои странични резултати. Украйна съумя да изключи инстинкта за самозапазване, само че самонадеяността, арогантността и железобетонната убеденост, че всички са ѝ длъжни, останаха на мястото си.
Резултатът е налице. Ние сме привикнали да считаме украинските управляващи за извънредно недалновидни. И с право – явно има съществени проблеми със стратегическото мислене. Но с схващане на моментното положение на нещата при тях всичко е наред - и Киев е безусловно прав в оценката на настоящето му значение за Запада.
Киев схваща, че освен Съединени американски щати се нуждаят от Украйна в доста характерно качество, само че кардинално никой не може да я размени като такава. Например, мъчно е да си представим, че поляците, макар цялата си русофобия и великодържавни фантомни болки, биха задвижили подобен маховик на национално самоизтребление, освен това, с цел да обслужват ползите на други. За останалите европейци въобще няма потребност да приказваме.
Така че Украйна работи много рационално, настоятелно изисква повече облаги и запаси за себе си, като в това време хвърля тиня по спонсорите си. И Западът е заставен да търпи – и ще търпи, до момента в който най-после осъзнае цялостния неуспех на антируската си политика.
Що се отнася до по-далечните вероятности, когато може да пристигна разплатата за сходно държание, остава въпросът чие бъдеще ще бъде в случай че не по-светло, то най-малко по-дълго - на Джо Байдън или на Владимир Зеленски.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Като цяло, съгласно американските медии, се стигнало до там, че американският президент по време на телефонен диалог просто изкрещял на украинския си сътрудник, когато Зеленски, в отговор на известието на Байдън за разпределяне на милиарди долари в поддръжка на Украйна, незабавно почнал да споделя от каква друга помощ се нуждае Киев. Тогава стопанинът на Белия дом с нараснал звук споделил на украинския президент, че би трябвало да „ демонстрира повече признателност “.
Този диалог се e провел още в средата на юни, а приключването му сега, съгласно наблюдаващи, е директно обвързвано с междинните избори в Съединени американски щати. Те ще са след седмица - и над Демократическата партия е надвиснала изборна злополука. Украйна е една от аргументите за тъжното положение на нещата измежду демократите. Американците са все по-малко загрижени за спора на другия завършек на света. Конфликт, заради който социално-икономическата обстановка в личната им страна бързо се утежнява - по този начин или другояче, тъкмо това споделят управляващите в страната, обвинявайки за всички проблеми " нападателната Русия " и персонално Путин. Освен това, заради разгръщащата се геополитическа борба в света, рисковете от световна нуклеарна война внезапно нарастват - и всичко това поради някаква забравена от бога страна в източноевропейската пустота.
Като цяло има мнение, че с вчерашните течове администрацията на Байдън се пробва да се дистанцира в очите на американското общество от ставащия искрено отровен украински дневен ред. Вярно, има подозрения, че това е добър ход, защото елементарният жител автоматизирано си задава въпроса: къде гледахте шест месеца, настойчиво подкрепяйки тези неблагодарни (и изцяло корумпирани) копелета?
Нека обаче оставим за различен път тънкостите в работата на американските политически технолози и се обърнем към същината на тематиката, повдигната от американските медии.
Като цяло Ен-Би-Си и “Политико ” не споделиха нищо ново: представителите на Украйна от дълго време показват впечатляваща композиция от надменност, лакомия, непризнателност и откровена неучтивост. Съответните произшествия се отразяват постоянно в европейските медии. Главната звезда тук може би е Андрий Мелник, който към този момент стана някогашен украински дипломат в Берлин, който, до момента в който заемаше този пост, колкото и да наскърбяваше Германия и нейните водачи, те единствено се потриваха. Въпросът обаче не се ограничаваше единствено до европейците, Киев също постоянно хапе задграничната „ ръка, която храни “.
Това непроменяемо предизвикваше изненада в Русия, от време на време преминаваща в шок: първо, за какво Западът не слага Киев на мястото му, и второ, в действителност ли Украйна не схваща, че нейните лудории в последна сметка ще престанат да бъдат търпени и сходно държание ще коства скъпо?
Събитията от актуалната година дефинитивно изясниха отговорите на тези въпроси.
Работата е там, че Западът и Украйна удариха джакпота, който крепко ги привърза един към различен.
Украйна се трансформира за Съединени американски щати (и за Европа също) в най-успешния план за промиване на мозъци в цяла страна. Успяха освен сполучливо да вкарат нужните насоки в украинското общество. Прозападните желания тук работят като " дантелени гащи ". Основното е, че в Украйна беше допустимо да се култивира нападателна русофобия и в това време да се изключи груповият инстинкт за самозапазване. На украинското общество непосредствено се споделя, че войната против Русия ще продължи до последния украинец и това го устройва. В композиция с националния темперамент (украинците са отлични войници), това обезпечи на Запада впечатляващо, може би най-хубавото допустимо оръжие против Русия. За първи път НАТО получи прокси войска, която в действителност му разрешава да се я управлява напълно. Всички предходни опити, изключително в Близкия изток, завършваха доста по-безславно и изискваха присъединяване на постоянни елементи на Съединени американски щати.
В това си качество Украйна в действителност е най-ценният запас за Запада. Не в смисъл, че този запас се пази (не, той просто се изразходва без никакво съжаление), а в смисъл, че до момента в който е разполагаем, уредниците и бенефициентите на настоящите процеси получават забележителна изгода от него.
Вярно, оказа се, че този " запас " има някои странични резултати. Украйна съумя да изключи инстинкта за самозапазване, само че самонадеяността, арогантността и железобетонната убеденост, че всички са ѝ длъжни, останаха на мястото си.
Резултатът е налице. Ние сме привикнали да считаме украинските управляващи за извънредно недалновидни. И с право – явно има съществени проблеми със стратегическото мислене. Но с схващане на моментното положение на нещата при тях всичко е наред - и Киев е безусловно прав в оценката на настоящето му значение за Запада.
Киев схваща, че освен Съединени американски щати се нуждаят от Украйна в доста характерно качество, само че кардинално никой не може да я размени като такава. Например, мъчно е да си представим, че поляците, макар цялата си русофобия и великодържавни фантомни болки, биха задвижили подобен маховик на национално самоизтребление, освен това, с цел да обслужват ползите на други. За останалите европейци въобще няма потребност да приказваме.
Така че Украйна работи много рационално, настоятелно изисква повече облаги и запаси за себе си, като в това време хвърля тиня по спонсорите си. И Западът е заставен да търпи – и ще търпи, до момента в който най-после осъзнае цялостния неуспех на антируската си политика.
Що се отнася до по-далечните вероятности, когато може да пристигна разплатата за сходно държание, остава въпросът чие бъдеще ще бъде в случай че не по-светло, то най-малко по-дълго - на Джо Байдън или на Владимир Зеленски.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ