Възпитанието е процесът, в който възрастните общуват и се грижат

Възпитанието е процесът, в който възрастните поддържат връзка и се грижат за своите деца. Чрез наблюдаване, дисциплинираност, прочувствена непосредственост, надзор и условия, родителите възпитават децата си и ги приготвят за живота в обществото. За израстването на индивида като персона въздействат освен връзката дете - родител, само че и другите системи в едно семейство. Това са връзките сред родителите, връзките на братята и сестрите и тези на фамилията с другите, външни хора.

 Колко значимо е възпитанието на децата за тяхното бъдещо развиване? Това е въпрос, който вълнува, както всички родители, по този начин и доста откриватели. Отговорът, който стотиците проучвания сочат е: „ доста значимо “. Родителите въздействат на техните деца по доста способи. Отношенията, средата, които те избират за своите деца, метода, по който ги възпитават и други

 В нашето общество структурата на фамилията е извънредно разнообразна. Семейства с един родител, деца на разведени родители, деца, отгледани от баба и дядо, доведени родители и така нататък Изследванията, обаче, демонстрират, че структурата и броя на родителите не са определящи държанието и личността фактори. Те, несъмнено, могат да повлияят посоката, която децата ще изберат, само че има и други фактори, които в композиция или поотделно оказват своето въздействие върху построяването на личността. Такива фактори могат да бъдат връзките на родителя / родителите и детето, общественият статус, средата, в която детето израства и други Подходите, посредством които откривателите преглеждат възпитанието и неговите резултати, са два. Стиловете на образование и връзката родител – дете.

 През 1973 Диана Баумринд разпознава 3 съществени типа на наставнически стилове. Авторитетен, властнически и примирителен. Тя доближава до това умозаключение след наблюдаване и разбор на връзките сред децата и родителите им, както у дома, по този начин и в детската градина. Показателите, по които родителите са били оценени са контролът, който те постановат върху децата си; условията за по-голяма зряла възраст и точност при осъществяването на избрани задания, чуването и диалозите с детето и неговото обгрижването.

Авторитетен жанр. Родителите, поддържащи този жанр на образование, слагат правила и наблюдават за тяхното съблюдаване. Те, обаче, изясняват и дискутират с децата си смисъла на тези правила, изслушват ги и ги схващат. Авторитетните родители са строги, само че обективни, оказващи по-скоро поддръжка, в сравнение с санкции. Те изискват от децата си да отстояват позицията си, да са обществено виновни и независими, давайки им изискванията и поддръжката, от които те имат потребност, с цел да го реализиран.

Авторитарен жанр. Тези родители откриват правила, които би трябвало да се съблюдават непременно. Неизпълнението води до санкции. Те не изясняват и не дискутират методите си и разпоредбите. „ Ти би трябвало да направиш това, тъй като аз ти споделям! “.

Отстъпчив жанр. Обратното на властническия жанр. Тези родители рядко имат условия към децата си и рядко ги дисциплинират. Те заобикалят спорове и постоянно отстъпват пред капризите на децата си. Не чакат от тях зряло държание. Отношенията на децата с този тип родители наподобяват по-скоро другарски, в сравнение с връзки сред родител и дете.

Пасивен/неучастващ - разширените проучвания в региона на възпитанието и резултатите от него, изваждат нескрито и още един, четвърти жанр на родителстване. Този жанр се характеризира с незначителни условия, изчезнала връзка и отговорност. Тези родители са нормално неучастващи и незапознати с живота и протичащото се с техните деца. Те постоянно неглижират потребностите на децата си.

Всеки родител може да се разпознае в някой от тези профили. Основният въпрос, обаче, е какво тъкмо е смисъла и дълготрайните резултати от тези подходи за образование. Отговорът на този въпрос е основан на стотици проучвания, извършени от Баумринд и други откриватели, които са наблюдавали, както стиловете на образование на другите фамилии, по този начин и държанието и развиването на децата във времето.

- Децата на авторитетните родители са най-вече щастливи, способни и успешни;
- Децата, които са били възпитавани от властнически родители са постоянно покорни и прецизни. Те имат по-ниска обществена подготвеност, по-ниско самочувствие и постоянно са по-нещастни;
- Отстъпчивият жанр на образование нормално резултира в държание на невисок самоконтрол. Тези деца постоянно са недоволни от живота си, имат по-слаби резултати в учебно заведение и имат проблеми със спазването на правила освен у дома, само че и отвън дома;
- Децата, чиито родители са били неучастни в тяхното образование имат най-негативна прогноза за развиване. На тях постоянно им липсва самоконтрол, имат ниско самочувствие и са по-некомпетентни от техните връстници.

 Друг индикатор, който е считан за определящ за развиването и бъдещето на децата е връзките родител - дете. Тук се взима под внимание връзката сред детето и фигурата на обвързаност (по-често майката). Въпреки че тези връзки съставляват единствено парченце от целия пъзел, те се считат за значим и главен фактор. Връзката родител - дете се свързва директно с достиженията, експанзията и моралното развиване на децата. Разбира се, бащите имат своето въздействие върху развиването на децата. Докато майките са по-често виновни за прочувствените аспекти на развиване, то бащите имат значително въздействие върху когнитивното и обществено развиване. Щастливите бракове, от своя страна, са считани за предиктор за положително развиване на децата.

Дисциплина.

 Това е един от най-често засяганите проблеми. Как е вярно да дисциплинираме децата си? За и срещу физическото наказване? Тези въпроси интересуват психолозите и родителите еднообразно мощно. Изследвания демонстрират, че физическите санкции (дори напълно леките шляпвания по бузите), водят само до послушание от боязън. Когато страхът намалее и силите се изравнят, децата постоянно престават да съблюдават родителските правила. Често, физическите санкции пораждат експанзия у децата и те отвръщат на връстниците си с физическа експанзия. Физическите санкции се свързват с насилието в учебно заведение. Като опция на физическото наказване е най-добре да обясняваме на децата дейностите си и да ги насърчаваме да съблюдават разпоредбите. Децата, възпитавани по този метод, демонстрират доста по-добра обществена подготвеност.

Родителски надзор и присъединяване.

 Родителският надзор е различен главен аспект от връзката дете - родител и възпитанието. Наблюдението и присъединяване на родителите в живота на децата - приятелите, средата и заниманията, играят значима роля в държанието на детето. Липсата на наблюдаване и надзор, да вземем за пример, се свързват с асоциални прояви на държание. Осъществяването на този надзор, обаче, би трябвало да бъде съответен, в естествени граници и присъединяване на детето. Насилственото налагане на избрани правила, които детето не схваща и не приема, не води до позитивни резултати. Времето, което родителите би трябвало добре да провеждат и управляват, е това след училище/детска градина и вечерите. Децата, оставени без контрол във времето след учебно заведение, постоянно се замесват във вандализъм, обири и асоциално държание.

Работата на родителите.

 Дори и външен за фамилията, това е един значителен фактор. Много постоянно родителите се прибират от работа дружно с проблемите от нея, което безспорно се отразява и на другите членове на фамилията. Така, да вземем за пример, родители, които са доста натоварени на работното си място, постоянно, поставят по-малко грижи и внимание за фамилията си. Продължителното безучастие в развиването на детето води до неподходящи резултати. Приходите на фамилията са различен фактор, оказващ въздействие върху развиването на детето и още по-голямо въздействие върху родителите.

Социо - икономическият статус е обвързван с равнището на обучение и приходите в фамилията.

 Той е и определящ за средата (квартала, съседите, приятелите), определеното учебно заведение, заниманията след учебно заведение, здравето и качеството на храната. Всички тези фактори имат доста влияние върху детското развиване. Ако приемем, обаче, че едно дете, което има по-малко благоприятни условия вследствие на невисок обществено - стопански статус, само че въпреки това разполага със здрави обществени взаимоотношения и мощни културни връзки, можем да кажем, че то се намира в удобен за неговото развиване баланс. Т.е. неналичието или дефицитът в една област могат да бъдат сполучливо обезщетени при съществуването на друга мощна страна. И това, несъмнено, в случай че неналичията или негативите не са в рискови граници.

 Влиянието на самостоятелните характерности на родителите. Те са разследване от възпитанието, средата, образованието, работата и психическото здраве на родителите. Те от своя страна, също се намират в избран интервал на тяхното развиване, което води до присъщите за него цели и държание. От друга страна, темпераментът, или личностните характерности, с които ние идваме на този свят, безспорно взаимодейства с този на родителите. Така да вземем за пример, „ по-трудните “ деца провокират по-чести спорове и стрес в връзките с родителя, в сравнение с децата с „ по-лесен “ темперамент.

 През последните години се появяват от ден на ден образования (трейнинги) за родители. В тези курсове, родителите научават повече за това какво е сполучливо родителстване, научават разнообразни тактики за справяне с проблемите и могат по-добре да схванат децата си. Изследванията демонстрират, че децата, чийто родители са взели участие в такива семинари или курсове (или с други думи, имат предпочитание да се усъвършенстват като родители и признават, че не знаят всичко), имат по-благоприятно бъдещо развиване, в сравнение с родители, които не са взели участие в такива образования (или не се стремят да подобрят връзката и разбирането към детето си).

 Родителите от своя страна, постоянно, се оплитат от многочислените източници на информация и несъгласията измежду тях. Така, във форумите се среща, постоянно, въпросът „ за и срещу детските градини “. Тук, несъмнено, е от голяма важност равнището на обслужване и личния състав на детските градини. Въпреки това изискване, децата, които са ходили на детска градина се оправят по-добре в учебно заведение, имат по-добри обществени умения и са по-уверени. Обучението в детската градина спомага за сполучливото развиване на децата. Това е заключението на проучванията, следящи развиването на децата в дълготраен проект.

Източници:

O'Keeffe, A. T. (2002). Parenting. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 295-299). New York, NY: Macmillan Reference USA
Maccoby, E. E., & Martin, J. A. (1983). Socialization in the context of the family: Parent–child interaction. In P. H. Mussen & E. M. Hetherington, Handbook of child psychology: Vol. 4. Socialization, personality, and social development (4th ed.). New York: Wiley.
Сиймън, Дж. & Кенрик, Д. (1994). Развитие на бебето и детето. В Сиймън, Дж. & Кенрик, Д.(2ро изд.), Психология (392 - 393). София; Нов български университет

Инфо: www.detskorazvitie.bg