„Във вода газим, жадни ходим“: Селото, в което водата от чешмата е по-скъпа от златото
Във видинското село Извор Махала водата от чешмата е по-скъпа от златото. В къщата на дядо Иван, за 75 години и капка не е потекла.
Всеки ден носи тежки кофи с вода. Няма кой да му оказва помощ. Живее самичък. Имал е деца, само че са умряли.
„ Сега няма пенсии, няма самун, хората реват от пустиняци “, споделя своето отчаяние възрастният мъж.
Поседнахме на скамейка пред учебното заведение, в което дядо Иван е учил. Тогава е имало няколко випуска, а в този момент тъне в съсипия. Гласувал е на всички избори. След 3 седмици още веднъж ще отиде до секцията. Но без очаквания, че нещо ще се промени.
Комунистите си командват, в случай че не са те, то се техните деца – внуци, правнуци. Те командват. Всеки пристигна – лъже ме. Айде крещя, дано бъде по този начин. После пък обръща иначе. Докато го изберем.
Дядо Иван
В селото няма магазини. Има млади момчета с коли, които носят артикули, от които 30-те поданици имат потребност.„
Докарват тука понеделник и сряда. По 2-3 хляба взимаме, след това петък отново, понеделник отново и по този начин “, изяснява дядо Иван. Питаме го какъв е животът в неговото село.
„ Труден, какъв. Това е “, дава отговор той.
Как се живее?
Дядо Иван: „ Насила. Знаеш ли какъв брой пенсия са ми дали? 247 лв.. Сега я усилиха на 270. “
Стига ли?
Дядо Иван: „ Стига. На куково лято. “
Все отново благополучен човек ли сте?
Дядо Иван: „ Да. И то доста. “
Каква е тайната на щастието?
Дядо Иван: „ Да ти не е напън за нищо. “
Няма и лекари, само че дядо Иван няма потребност от тях.
„ Аз не пия медикаменти. Аз, откогато съм се родил, съм ходил на доктор като бях боец. Два пъти на комисия и повече не съм стъпвал и неща и да стъпвам. Ако идеш на ортодонт, ще ти желае 50 лв. да ти извади зъб. Та аз, в случай че имам 50 лв., ще си изкарам цяла седмица с тях “, споделя старецът.
Всеки ден носи тежки кофи с вода. Няма кой да му оказва помощ. Живее самичък. Имал е деца, само че са умряли.
„ Сега няма пенсии, няма самун, хората реват от пустиняци “, споделя своето отчаяние възрастният мъж.
Поседнахме на скамейка пред учебното заведение, в което дядо Иван е учил. Тогава е имало няколко випуска, а в този момент тъне в съсипия. Гласувал е на всички избори. След 3 седмици още веднъж ще отиде до секцията. Но без очаквания, че нещо ще се промени.
Комунистите си командват, в случай че не са те, то се техните деца – внуци, правнуци. Те командват. Всеки пристигна – лъже ме. Айде крещя, дано бъде по този начин. После пък обръща иначе. Докато го изберем.
Дядо Иван
В селото няма магазини. Има млади момчета с коли, които носят артикули, от които 30-те поданици имат потребност.„
Докарват тука понеделник и сряда. По 2-3 хляба взимаме, след това петък отново, понеделник отново и по този начин “, изяснява дядо Иван. Питаме го какъв е животът в неговото село.
„ Труден, какъв. Това е “, дава отговор той.
Как се живее?
Дядо Иван: „ Насила. Знаеш ли какъв брой пенсия са ми дали? 247 лв.. Сега я усилиха на 270. “
Стига ли?
Дядо Иван: „ Стига. На куково лято. “
Все отново благополучен човек ли сте?
Дядо Иван: „ Да. И то доста. “
Каква е тайната на щастието?
Дядо Иван: „ Да ти не е напън за нищо. “
Няма и лекари, само че дядо Иван няма потребност от тях.
„ Аз не пия медикаменти. Аз, откогато съм се родил, съм ходил на доктор като бях боец. Два пъти на комисия и повече не съм стъпвал и неща и да стъпвам. Ако идеш на ортодонт, ще ти желае 50 лв. да ти извади зъб. Та аз, в случай че имам 50 лв., ще си изкарам цяла седмица с тях “, споделя старецът.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ